Бърз Кюрдистан 2018г.

[Shider]

И аз сядам да понапиша нещо - да се ключа отново сред разказващите, а не само четящите тук и по други форуми. Не, че не съм пътувал напоследък, ама все времето е кът...

Идеята за дълбока Турция си я имам много отдавна в главата. Ходил бях най-много до Кападокия (и за там има много да се пише) и егейското им крайбрежие.
През септември ми се освободиха няколко дни в края му и много-много не му мислих. Мотора уж готов - маслото сменено преди няколко стотин км след голяма карпатска обиколка през юни (пак повод за писане, ама по-нататък), обслужен пролетта преди това, общо взето само масло в ойлера долях; къмпинг-оборудването си е винаги готово; жената има работа тогава; приятели също не могат да се решат толкова бързо и за толкова надалече - та тръгвам сам. А, и турската лира е супер евтина (не, че и на скъпа се спираме да ходим, де).
Самотното пътуване за повече от два дни също ми е ново.
Имах набелязани няколко точки, но основно идеята ми беше да се накарам яко...

Първия ден - 19ти септември - исках да подмина Анкара - т.е. поне едни хиляда км.
Станах рано (без аларми, от нетърпение) и реално в 3 и малко излязох от Варна. В 6 без нещо минах Малко Търново и влязох в Турция.



Изглежда студено, ама не беше толкова зле, като си екипиран. Само малко мъгла на места...
Взе да се развиделява някъде около Лозенград - както и друг път съм казвал: Да посрещенш изгрева след няколкостотин км - Безценно!

Общо взето: каране, сравнително студено по магистралата, преди да напече Райко; спиране за зареждане; горещи чорбички, гюзлеме, задължителния чай.

Истанбул мина сравнително бързо (както винаги напоследък), пак зареждания, стана жега.



Бях решил да мина и през Анкара да видя Комплекса с Мавзолея на Ататюрк.





Определено е интересно, впечатляващо, надъхващо за местните - без да разбирам особено езика, е ясен тона и патоса, с който говорят гидовете на групи ученици, униформени, обикновени турци, китайци (или корейци)...
Видях и смяна на караула - интерсно е:

Има още много за разглеждане и из Анкара, но сега ми бяха други плановете и отпраших в посока към Сивас. Пак зареждане, пътя на моменти скучен, но по-често интересен, движението започва да става рехаво, отдалечавайки се от Анкара.

Спрях да хапна някъде в нищото из централна Турция. Храната в Турция, приготвянето ѝ, обслужването, че и цените са отделна тема - мен ме кефи много там!
Та там в крайпътно заведение ме заговори младеж - моя набор от турски думи е доста ограничен, та пробвам и английски, и български (често го говорят в близките ни части) - момчето веднага обърна на руски - бил киргиз, от Бишкек. Работил в Москва, Киев, Одеса (за там ме разпитва много); навсякъде имал приятели, роднини, оставял приятелки. Говори ми за политиката в Близкия изток и Русия, представи ми и двама негови колеги - момчета от Сирия и Афганистан (трудно различими от местните), черпи ме отново чай. Разказвайки ми за себе си, без да се оплаква въобще - за един час ме накара да се почувствам много щастлив и богат с това, което имам - семейство, дом, приятели, работа и възможност да пътувам за удоволствие...

Естествено колкото по-източно се отива, толкова и по-рано се стъмва. Та по това време на годината е добре към 6ч следобед вече да се ориентираш за бивакуване. Под едни дръвчета на около километър от главния път:



Наблизо бяха обработваеми полета - имаше малко движение през нощта, но никой не ме е притеснявал. Само дето към 9ч тръгнаха да шумят явно помпи за напояване. Чувах ги до незнам кога, но се наспах. Чак сутринта местен прояви интерес към мен, но се разбирахме само с жестове.

За следващия ден: Каменния път покрай р.Ефрат

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Ден втори. За днес плановете ми бяха да мина Каменния път между Дивриги и Кемалие. После да се придвижа максимално на юг към Немрут.

Ставане рано, оправяне набързо на багажа и път...
Красиво и студено:



През нощта температурите бяха спаднали до 6 градуса. Надморската височина вече си беше около и над 1000м. Вече бях сигурен, че дюшека ми е спукан (като се замисля, имах такива подозрения и преди - ама все набързо прибирам и заминавам, а и напоследък не съм палаткувал сам - или сме семейно, или по хотелчета). Та хладно си беше и сутринта. Навлякох дебелите дрехи, подгрева работи, пътя започва да се изкачва и по-нагоре, отново тук-там мъгла (или пък ниска облачност). Спрях естествено в крайпътно заведение за гореща супа, чай, сутрешен тоалет, а и да дам време на времето да се постопли (което си беше неизбежно). Снимки много-много нямам - взел съм си само телефона - и за фотоапарат, и за навигация (имам и хартиена карта, де) - и особено в студа не ми се спира на често. Но съм сигурен, че ако бях с приятели, щяха да напълнят нета с яки пейжажи.
И пак каране, утоляване на жаждата (моята и на мотора), каране, разни такива битовизми, чудене дали пък не съм объркал пътя, стигнах до заветната табела около 33-4 часа след тръгването ми от вкъщи:



... Нещо ми се прецака с качването на снимки, та ще продължа след малко...

[s_s1]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Благодаря за споделеното. Темата ми е много интересна, много ми е странно как някой тръгва на пътешествие за повече от ден сам.
Очаквам продължението.

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

А бе и на мен ми беше хем странно, хем интерсесно - приятели го правят и общо взето се кефят.
Аз засега съм малко със смесени чувства за такова самотно пътуване. Да, интересно по различен начин е, съвсем независим и свободен си, покриват се по-големи разстояния, ама мене лично взе да ме "стяга шапката" към четвъртия-петия ден... Щеше да ми бъде - нека кажем "по-комфортно", ако бяхме компания...
Не, че и сега (стига да имам свободно време) не съм готов да тръгна сам и по-надалече...

Ще продължа най-рано утре, че пак влязох във водовъртежа на служебни и семейни ангажименти...

[ili4]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Не давам зор, само да кажа, че темата се следи, много добре започна

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Продължавам... (разбрах какъв ми е проблемът с качването на снимки...)

Каменния път го минавам от север на юг - т.е. от Дивриги към Кемали. Определено от сегашна гледна точка си мисля за следващ път да го планирам наобратно, въпреки че от БГ не ни е много удобно.
Пътят след отбивката в началото е доста тесен, изкачва се стръмно с много остри завои - на места предполага каране на първа. Но е красиво! И пусто (никакво движение - единствената кола, с която се разминах за почти два часа беше една спряла покрай тунелите Корсичка)...



Вече започва да се вижда р.Ефрат, но явно съм снимал високите чукари:





И вече самия дялан в скалите до реката път:





Отсрещните скали:



А реката е десетки метри надолу:









После пак малко покрай реката и качването до Арапгир е много красиво и яко за каране (въпреки че нямам снимки от съвсем не малкото завои) - тук започва да ми минава мисълта за сравнение с известните румънски проходи и тези из Западните Балкани - в Турция определено ми захаресва повече... А имах още много да карам...







- сравнително пустите пътища към Малатия. Бях се замислил дали не мога да стигне до края на деня и до Немрут. То че ще стигна - не ме съмняваше, по-скоро спането там го мислех - че скоро щеше да се стъмва, а ми беше непознато нататък... Вече знам, че нямаше да има проблеми - места и за диво къмпиране, и истински турски къмпинги, и хотелчета, и места за хапване - бол...

В Малатия мярнах Метро - отбих се да проверя дали няма да намеря надуваем дюшек - не, но си взех голяма и дебела мокетна постелка за багажник за почти никакви пари - и вечерта спах доста удобно.

Около 17ч да хапна в крайпътен рибен ресторант. Прецених, че местнцето е добро и за нощувка - и още докато поръчвах се разбрахме криво-ляво и да си разпъна палатката където ми харесва - аз недоразбрал/невярващ питам за трети-четвърти път може ли, а собственика ми показва различни места с от хубава, та по-хубава гледка.

Пркирах си мотора.



Донесе ми всичко това за 20лири:







Разпънах си палатката:





По-късно вечерта даже ме покани да гледаме телевизия, носи ми ябълки, естествено чай няколко пъти... аз се възползвах пък от неговия нет - даде си телефона да му включа хот-спота, че той не знаеше как. Той друго, освен турски не знаеше, а аз с моя български, английски, руски и малко немски - голямо ръкомахане и рисуване беше, докато се разберем...



Гледката на сутринта от палатката:



А поръчах само топла супа за закуска:



Това беше друго много добро място за бивакуване там:



И така започна третия ми ден...

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Следваща цел - Планината Немрут (щото впоследствие разбрах, че има и друг Немрут - не по-малко интересно място).
Спрях да се поразхвърлям в Адияман - рано беше, но бях доста по-на юг и изток - осезаемо по-горещо от предните сутрини.



Хващам баира за място, за което отдавна чета, разглеждам, завиждам по малко (благородно, де) на хората, минали оттам...



Забелязвам и първите технически проблемчета. Мигачът се скършил... Излекувах го временно със свински опашки. Предстои да сменя всички (защото после и другия видях, че започва така да се откършва - не знам вибрации ли, години ли, слънце и топлина ли им разказват играта...).





Това на слюдата нямам спомен как се е появило - сутринта съм сигурен, че нищо и нямаше... Пак по-добре че не е фар, или радиатор...





Пътят нагоре също е много живописен и с хубава настилка - нов асфалт и нови павета на места - особено недпостедствено под върха.

Видях и други мотористи, съответно се паркирах до тях на сянка до стената на комплекса в подножието на върха.


Иначе компексчето беше като малко мол-че - на две хиляди и нещо н.в. в нищото. Не знам заради сезона ли, но беше сравнително безлюдно - колкото мотори, толкова и коли на паркинга; и колкото посетители, толкова и и персонал, седнали на една маса...
Иначе много яки гледки от терасите. Освен полите на планината се вижда в далечината и яз.Ататюрк - доста внушително инженерно съоръжение.













Нагоре се качва с бусче - цената е 5лири (т.е. лев и малко). И сякаш ако искаш пеша, не се плаща нищо. Като се замисля това беше единствената такса за разглеждане, която платих този път в Турция.

За върха - каквото и да кажа, няма да е като на живо. Мечта си ми беше, накефих се, обиколих отвсякъде пирамидата и статуите, сминки нямам кой знае колко, а и които имам не са някакви кой знае какви... Просто си ми беше гот, размотавах се горе, въпреки че и път ме чакаше...













Ето ги част от бусчетата за върха:





Предната вечер си бях букнал хотелче в Татван (също място, отдавна мечтано - нямам точна идея защо, и не точно градчето, но езерото Ван)- не беше малко пътя, но сега напълно достижимо.
Имах малко драма с бензина - тръгнах да качвам с малко преди резервата, мислех да заредя някъде след това. Да, ама в няколко села имаше само дизел и газ. (Там бензиностанциите са малко по-особени - има само с нафта; само с газ; с нафта и бензин; по големите градове и бензиностанции имаше всичко, де. Само че аз сега бях явно в някаква дупка насред нищото.) Диарбекир беше на малко над ститина км - до там ми беше ясно, че няма да стигна, ама все някъде по пътя трябваше да има къде да заредя... Настигнах чехите с БМВ-тата от върха. Спрях ги - единия си беше оставил ключовете на страничния куфар - пък то с безключово палене... Късметлия беше и много благодарен, че му ги показах - съвсем реален беше шанса да си остане из тея гингирици без да може да си запали мотора, като ги изръси някъде...
Та той благодарен, аз пък си разказах положението с бензина и ги помолих да карат след мен, ако спра и те да спират да помагат... (въпреки, че карах с възможно най-икономична скорост - 90/100км/ч - те бяха и по-бавни, че ги спрели за превишена скорост и бяха наплашени. Аз щах също да се сблъскам с това, но засега ми беше широко около врата, поне относно трафик-полис-а).
В крайна сметка намерих къде да заредя - малко преди Диарбекир и с 385км от предишно зареждане... Нормално на около 300км дозареждам... Тук събрах 21,8л - на резервоара ми му дават 22л вместимост...

Каране... да ти доскучае... пътя - прав и широк; без особено движение далече от големите градове; наоколо каменисто и необработваемо (вулканични образувания разни); сравнително равнинно, но на голяма надморска височина; обичайните за района пропусквателни пунктове с въоръжени военни и тежка техника...

Късен и обилен обяд някъде по пътя в Силван:




После пак проходи, тунели, дефилета, КПП-та...
Към 19ч си намирам хотела в Татван.
Баня (даже хамам, ако трябва да съм честен ), преобличане и вечерна раходка.
Доколкото бях там за една вечер - ми хареса доста - спокойно, подредено и наоколо има много за обикаляне и разглеждане.



Немците с кемпера си бяха паркирали в парка и вечеряха на близка пейка с маса:









Мотора паркиран пред входа, хлапета играят до полунощ, алъш-вериша по улиците върви сигурно и след това, заведенията и алеите по брега пълни с народ...



И първата цел за утре (снимана от фоайето на хотела) - вулканичния кратер Немрут с езерата вътре:

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Ден 4. Този беше повратния ден. Щях да стигна най-далечната точка от маршрута и да обръщам. Въртяха ми се и идеи да вляза за ден в Грузия, ама някак си реших, че така или иначе догодина ще отделя повече време за там (дали с мотора и приятели, или семейно с колата все още не се знае).
Покрай ез.Ван и после на север до Догубаязид, после и до Ч.Море евентуално да сляза.
Първо кривнах нагоре към езерата в кратера.



Красиви гледки, места за палатки, лифт за скиори през зимата.











В кратера - диаметър може би няколко километра, малко над 2500мнв, заградени почти от всякъде - има няколко езера. Едно голямо (заемащо почти половината площ) студено; по-малко, уж топло; и няколко по-малки гьолчета.







Тук спрях до топлото. На места се виждаше да извират балончета - въпреки, че и започваше да ръми. Отшелникът от долните снимки каза, че живеел там по 6 месеца в годината. Поназнайваше малко английски - предполагам има опит с туристите. Мястото беше нещо като бивак - даже каза, че това лято там са били и българи с кемпер. Общо взето е подходящо и за семейна почивка на диво - даже е супер, ако носите колела, или леко ендуро...
Топлото езеро в момента беше студено, лятото стигало двайсетина градуса.





Естествено пак имаше предложение да пием дежурния чай.

А тук съм до студеното езеро, което си било студено цяла година:



По пътя надолу - не по същия за Татван, а по шорт-кът към Ахлат - около 6км черен, после тесен и кофти асфалт, но си е много интересно:







Даже някак истински приключенски се почуствах...
След излизането от кратера се вижда Ван на спускането:





Вече покрай езерото си е типичния турски първокласен безплатен път с по две ленти в посока + аварийна и ограничение за автомобили 110км/ч.

Спрях за малко на едно крайпътно плажче. Водата естествено за този период - много студена.
Езеро, езеро - и на над 1600мнв, ама си има всичко като море: кораби; пристанища; вълни; чайки; безбрежен хоризонт; плажове; водата е доста солена - чак оставя усещането за мазна...









До другия край на езерото и то по не най-дългата страна си беше над 100км. Слънчево, но много ветровито. И с доста кафеви табели за забележителности по пътя.





Започна освен ветровито и студено, да се заоблачава, че и гръмотевици падаха...
Пейзажът - вулканичен; проходите - високи; асфалтът - понамокри се, но едър и груб и държи стабилно по завоите...





Ей на тая бензиностанция току до Догубаязид на другия край на Турция разминах Варадеро...





С периферно зрение мярнах софийски номер...
Обратен завой - и познати! Живко и Теди! Един час лаф-мохабет. Тръгнали като мен да обикалят, обаче завъртат в обратната посока и с два пъти повече време - без конкретни планове, с хартиената карта и също чели предишни пътеписи за тая част на света...
За тях е време да слагат дъждобраните, аз моя мога вече да го свалям...

След малко ми се откри и що годе добра (че общо взето си беше доста облачно) гледка към Арарат:









След като бях минал на няколко км от иранската граница, сега бях на няколко стотин метра от арменската...



Пак забелязах проблемче - единия болт на предпазителя почти беше паднал. Затегнах го и регулирах ойлера след големия дъжд от преди малко.





Отсреща вишките би трябвало да са арменски:



Пътя вървеше все на около 2000-2200мнв. Доста студено беше.



Иначе на тази височина си строяха мащабно пътища - не че и съществуващия не беше ОК (даже по наши стандарти - съвсем добър), нито пък трафик кой знае какъв. Ама си ги правеха като навсякъде там - нормален път, но по-добре от нашите прехвалени магистрали.



Колкото повече следобеда напредваше, толкова по-студено и ясно ми ставаше, че няма как да стигна до черноморското крайбрежие днес. Щях да умра от студ и да мина през красиви места по тъмно.
Та рано-рано - около 16ч спрях в Карс и в първия хотел по главната улица си наех стая...
Та пак пешеходни разходки, потапяне в града и разглеждане на крепостта над него, смесване с местните, опитване на различни неща от кухнята им...
А и наистина идваше "силно" време.









С шофьора на тоя Ленд-Круизър си поговорих - руснаци, тръгнали с шест такива еднакви. На експедиция ли, на екскурзия ли... Интерсесна им беше схемата на забавление...
Пък на самия водитель му беше още по-интересна историята - виканали го преди месец, защото титулярния не можел да пътува. И сегашния образ не беше впечатлен нито от машината, нито от дестинациите - имаше много повече за разказване от негови предишни пътешествия - руска му работа...











Докато се върнах - имаше още два мотора, паркирани до моя. Бяха от другия край на страната - Гелиболу - около 1800км по пряк път...

[ВладиЧ]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Още! Още! Още!...
На мен Турция винаги ми е била някак си привлекателна. Още от 2001 година, когато за първи път я посетих с мотоциклет. Тогава още вадехме визи за там. В последствие я посетих много пъти и с мотоциклет, и с други МПС-та, но тази държава продължава да е привлекателна за мен. Освен това има още много интересни места, на които не съм бил в Турция. Голяма държава. С много разнообразен релеф и климат, и богата на забележителности. А парите за подобно пътешествие са почти същите, както в България. Само, че километража, който се прави там е доста по-голям.

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

И аз така! Е, минават понякога по година-две без да отивам натам, ама по-често по няклоко пъти годишно. Това за тази година ми е четвърто (само за разглеждане ходим, не по бизнес, или както масово сега се ходи - да се пазарува евтино) и живот и здраве има още време до края на годината. И въпреки че по на изток от Кападокия не бях ходил, само тая година гоня петцифрен километраж там - малко повече с мотора, отколкото с колата.
И в момента определено сякаш е по-евтино да се скиташ там. За красотите и интересните места е ясно. Бензина е малко под 2лв, нафтата към 1,5, газта се намира под левче... Храната и хотелите също са ясни, че и свободното къмпиране още повече - както бях прочел някъде из кемпер-форума: "Тя цяла Турция е един огромен и красив къмпинг"...

[ili4]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Хубави места си минал...

Много живо ме интересува (особено сега след като си се отърсил от моментните впечатления) какво мислиш за самостоятелното пътуване? Аз така започнах, после известно време се опитвах групово и/или с половинка, но за мен не е същото, дори и в двойка с много добър приятел на втори мотор - не е същото. От няколко години се върнах пак към самостоятелното, особено ако е за повече от ден. Дори снимките, с които се връщам са коренно различни...

[Shider]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Има още малко, но утре (надявам се)...

За самостоятелното пътуване - раздвоен съм (даже разтроен)...
Както по-горе писах - веднага ми се тръгва и съм готов и за по-далечни пътувания - наистина е интересно и различно, и удоволствието определено е много голямо, и си напълно свободен във вземането на решения. Но и си ми минават мисли за обратната страна на медала - "Ако нещо се обърка?!?" - добре е да имаш другар наблизо. Определено това беше началото и пак ще ходя така - само време се отваря!
С приятели също е яко и интересно, но вече си давам сметка, че са доста по-трудни организациите и си трябва повече съобразяване... Винаги някой се нагърбва по-сериозно с планирането, другите просто си карат. Бил съм и от едните, и от другите.
С половинката (все още) ми се споделят много неща, но за моя жалост започва да се дърпа от мотора. Та все по-често планираме с колата...

[Камен Ангелов]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Невероятен пътепис! Благодаря за споделеното!

През Април тази година навъртях със съпругата и детето 4500 км в Турция с кемпера като достигнахме до границата със Сирия на юг, а до Кайзери на изток. Невероятна държава и преживяване!
Сега подготвям по-малък автомобил, подходящ за трип до ез. Ван > Севан (Армения) > Баку (Азербайджан) > вр. Казбек (Грузия) и на оборот!

Можем да споделим планове и впечатления! Бихме пробвали пътуване с компания дотам

Поздрави,
Камен

[dambatamoto]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Здравейте,нов съм във форума.По темата,аз тази година ходих с мотора до Грузия сам,едни 6500км.Предишните три години обикаляхме двамата с мой приятел по Балканите и Алпите.тази година той не можеше да дойде,и тръгнах сам,като ми минаваха мисли през главата,ако стане някакъв проблем какво ще правя,но всичко мина ок.Честно казано много повече ми хареса, отколкото с компания.Между другото Турция много ми хареса, особено частта от Ерзурум до Артвин.

[Пламен С]

От: Бърз Кюрдистан 2018г.

Луда работа