Tweet
Здравейте, във вашият форум съм нов, споделяме общи интереси, поради което смятам да опиша на кратко едно пътуване през сирийската пустиня.
Управлявам Африка туин - за мен лично , "спътник в живота след жената".
На 05.09.2007 стартирахме два мотора и един джип.
Маршрут :
1.Истанбул
2. Анкара
3.Кападокия /Гьореме/
4.Немрут /Урфа/
5.Тадмор /Сирия/
6.Дамаск
7. Халеп
8.Мерсин
9.Аланя
10.Памуккале
11.Айвалък
12.БГ
Преди Истанбул лек проблем с Африката - изгоря както турците казват "Комутатора" и се наложи да търся реле и акумолатор в Истанбул, с което забавихме пътуването с половин ден и една пропита вечер преди това...
ден втори...
Тръгваме към 17.00 от Истанбул, задръстването е ужасно, което ни кара да се откажем от Анкара за момента и спираме около 22.00 в гр. Сападнжа на брега на езеро. Къс пробег - дъждонво. Настаняваме са в хотел или Хостел - уморени, вечеряме и след няколко ракии заспиваме.
ден трети...
От Сапанджа тръгнахме към 08.30, пак валеше ситно, след около 200 км дъждът спря и се показа слънцето, решаваме да не спираме в Анкара - направо в Кападокия.Преминахме покрай соленото езеро, почиваме за малко и продължихме за Гьореме /Невшехир/.Часът е около 21.00 - изминати около 640 км Нощно време Кападокия е уникално красива, както и през деня...
Ден четвърти...Решихме, да починем един ден и да разгледаме това магическо място, вечерта прекарахме добре с нашите приятели от Дания, които по- рано засякохме и решихме заедно да почиваме. Те пък тръгнали за Индия с два дакара... да са ми живи и здрави...
ето и техния активен блог, в момента са в пакистан...
http://www.hippietrail.dk/blog/
ДЕн пети... събираме палатки и ще се приготвяме за навлизане в кюрдските райони и превземане на Немрут... Сбогом дачани, от ляво на дясно : моя милост, Лъчезар, дачаните и Хари
Продължаваме на пред, докато след 150 км не прецаквам гума задна, докато аз я оправям за мой късмет при вулканизатор на една бензиностанция, спътниците ми се подстригват защото жегата е осезаема.
Там пък отново се засичаме с група шведи трима, които заминават за Иран... Много ни се радваха, както и ние на тях...
Късно вечерта към 22.00, след около 600 км езда уморени пред нас е Немрут, решаваме че утре ще го прехвърлим и отсядаме в едно селце където разпъваме неупреновите постелки на мегдана. Кюрдите са любопитни, канят ни на селската бакалия и носят манджи. Обсъждаме живота, дълбоки теми. Не смеем да им наливаме ракия, щото ходжата ги наблюдавал. Ние пък си пиеме скромно аз решавам да снимам този момент ...
Ден шести... НА път за Немрут - божествено царство на древни елини, статуи на богове /Зевс/ другите не знам.... Районът тип "пакистан" - няма дръвчета само червени скалисти планини чудо на природата...
След катеренето триумфа започна да загрява леко, африката не знае как да отлепи стрелката за температурата от нулата... Рейндж роувъра също няма грижи...
Продължаваме по прашните пътища към Гази Антеп и Шанлъ Урфа, вечерта ще трябва да сме в Харан на сирийската граница, където да се подготвим за преход през пустинята...
Преминаваме през коритото на река, /по точно сме пред каньон/която в момента е пресъхнала, а зимата и на пролет се пълни от проливните дъждове и топящите се снегове. От там пътят и стига до най-големия в Турция язовир Ататюрк... Ширината на коритото на реката е около 1 км
Ден седми...
Намираме се на 30 км от Сирия, в древен град, където жителите продължават да живеят както от преди 1000 години, пием чай в домът на един кюрд, разбира се това е туристическо място и се стараят да те отнесът в арабския свят... Пари не искат, колкото им дадем, животът е обаче същия както са го карали от преди векове... Харесва им явно и е печелившо...
След чая, продължаваме към Сирия. Проблемите тепърва започват, на границата не ни пускат да навлезем в Сирия. Отговорът е, че липсва компютър и не може да се регистрираме в системата им. ГКПП пропуска само сирийци и турци. Любезно ни отклоняват в две посоки или към Ирак или към Хатай.
Решаваме втория вариянт, защото и в Нусайбин не знаят дали ще ни рагистрират в системата, т.е. търсим по голям граничен пункт. След още 300 км го откриваме и него и преминаваме. Разделяме се с джипа, лека авария. Хари решава да не ни бави, след като го ремонтира в Турция, ще се чуем по телефоните, а ние през това време за два дни смятаме да прекосим северната пустиня и да се чакаме в оазиса Тадмор.
Късния следобед, противно на европейските норми за култура преминаваме през сирийската граница. Районът е миниран с табели на английски,френски турски и арабски. Всичко това ме кефи максимално, странен е първият контакт с арабите. Спират ме и ме питат защо съм с такъв шал / аз нося кюрдски шал , а арабите са с червени и бели шалове /, нещо осетих че не се понасят ... Отговарям на развален английски че това е заради жегата,показвам паспорта - БЪЛГАРИН, добре тогава продължавайте. Оказа се че им е любопитно, нищо общо няма с това дето си мислих, дори на границата ни се шегуват казват цел на пътуване :
турист или терорист ? след което се смеят, в началото изнервящо после им свикнахме....
Вечерта пристигаме в Халеп, намираме си хотел и излизаме, на разходка, хотелът е .... добър
Ето тук, тъй като за пръв път се сливам с арабския свят, вървейки по улиците виждам една друга планета, много шарен свят, различен от всичко, което съм осъзнал в този живот... Не мога да опиша тесните търговски улици, все едно си в приказки от хиляда и една нощ...
В лудницата от движение и коли, които карат като луди без правила видяхме и това, за нас много странно, за арабите - напълно нормално :
Сутринта след опаковане на багажа решаваме да тръгнем рано за да излезем от натоварения трафик, за учудване в 08.00 една кола няма, тук хората стават към обяд...
След инцидент шокирани от леката катастрофа / моторите ни хвърлипа на асфалта, след като същия бе мазен и мизерен напоен с нафта и други ла-на./, излизаме от Халеп и караме успоредно на река Ефрат посока Ирак. Решаваме да прекосим пустинята от района в който искахме да влезем преди това в Сирия.В Джипиеса бе вкаран маршрута на канадците, които преди една година преминаха по него...
След около 260 км наближаваме отбивката, районът вече е степен, песъчлив, каменист... След преминаване през едно градче, пред нас се отвори хоризонта, на където окото гледа само пясък и камъни... Евала на Господ и Алах, магнетично место, зареждащо с енергия, може би тук вече се захласвам по арабската пустош...
по време на прехода имаше много комични ситуации, тъй като нямаме никакъв опит в каране на оффроуд, в пустинята се учехме да си уважаваме машините, щото км са над 2300 , а и сме сами.
Горивото в резервоара е към резервата, 300 км от последното зареждане са изминати... спираме подмамени от два варела и шарена сграда- да това е бензиностанция без колонки в пустинята, чакам чинно да ми налеят две лейки, докато пия чай, арабелите разглеждат мотора, лъчо снима...
Пазаренето е задължително, не че има ефект аз на български той на арабски поне чая е благ и ободрява
Продължаваме и разглеждаме древен замък от римско време... местни бедуини ни поканиха на обяд, починахме си отново се заехме с ездата, аз осещах че мозъкът ми ще се свари. Сутрин температурата бе 10 градуса а към 14.00 часа 42 градуса /при положение че е Септември/
Към 16.00 часа асфалта изчезна и подкарахме през камънака, ама е равно като тепсия и стабилно се кара, от време на време чука по алуминиевия предпазител камънаци, но иначе добре е ...
При залеза на слънцето Тадмор е пред нас, оазис на времето, древен град Палмира, в момента комерсиално място за туристи от цял свят, тока спираше през 30 мин, генераторите вършат работа, вечерта се настанихме в хотел, напълнихме търбусите с 2 кила айран и манджи местни,вкусно бе и отрепани от ездата си легнахме. От хари помен няма, не се обажда, притеснени сме...
ден осми... продължаваме през пустинните долини около оазиса към Дамаск...
Отново почивка , търсейки сянката на мотора - има разлика в температурата...
Времето ни притиска, слънцето вече дразни очите прибирайки се на изток...
След тази табела, се включваме в магистралата, култовия вековен път, свързващ средиземно море - гр.Бейрут, през Дамаск, до Багдат...
Нищо особено по пътя, много заведения, които се казват с едно име "Багдат кафе", но с номерации, няколко поста с пикапи и картещници, исках да снимаме, но ни направиха знак въобще да не намаляме а да продължив на пред, любезни хора...
отново дълъг монотонен път, с дразнещото слънце пред очите ни , само някъкви си 200 км... Часът е около 16.30 Тук в 18.30 се стъмва, а в БГ сес стъмва около 20.00часа. Нямаме часова разлика със СИрия.Километрите на изток си показват своето...
Следват два дни в Дамаск, почивка разходки, нощни разходки.... барове.... благодаря на приятелите от българското посолство ,които ни развеждаха и ни излекуваха от гнусната гадна амеба, с която се заразихме от зеленчуците... От Хари няма съобщение къде е ...
Поне се заглеждам по местните гаджета
Продължаваме покрай ливанската граница към Тартус и Латакия...
Все още се чуствам отпаднал от заразата, карам, но не ми се кара, маршрутът за деня бе около 400 км, труден за мен, вечерта спираме в планинските райони на северна сирия граничещи с Турция, на брега на средиземно море. Намираме хотел. Хари се обажда.... Много псувни много нерви много радост в съзнанието ми, че се обади . Оказва се , че след нас е влязъл в Сирия но към 21.00 часа. Спал при майстор от Халеп и неговото семейство. Там оправил джипа, защо не се е обадил за връзка както се разбрахме по план, не можа да ми обясни... Според мен ми бе сърдит за това че го оставих в Турция със счупения джип, макар че той поиска ние да прекосим пустинята сами... След като оправил джипа, отишъл в Дамаск - втората генерална грешка, че не е намерил начин да се свърже с нас, там е спал на паркинг, щото не знае език и не може да се оправи...
ЧАка ме на границата Бабелхала, а аз съм на КАсаб, делят ни 200 км. Отново не е разбрал къде да ме чака, но нали е жив, оставам с Лъчо в хотела и почивам активно с арабски АРАК 52 градуса и свирят на живо нежна пустинна арабска народна песен...
На другия ден, след като преминаваме ГКПП навлизаме в Турция и чакам Хари пред сградата на общината в град Хатай той пристига и аз го посрещам - радвайки се вървя пред джипа и го насочвам към паркинга до полицаите, които бяхо много любезни и ни обясниха архитектурното историческо минало на града и областта... Добре е човек да знае езика, учил съм го една година, трудно свиквам да говоря, но помага и те посрещат много топло и радушно...
Заедно вече преминаваме през банановите градини на средиземноморска турция и спираме в Анамур след Мерсин, има време и за плаж на къмпинга, после дружно тримата се напихме и всеки замечтан пуши и коментира какво се е случило до тук, а денят може би е единадесети или дванадесети от началото на пътешествието. До тук имаме изминати около 3 500 км. Предстои нежен круиз по пътищата на средиземноморското и егейското крайбрежие ...
След Аланя следва Денизли и Памуккале където пренущувахме
От там през Ефес към Айвалък...
Вечерта - последната в Турция /15 -ти ден/ , разпънахме неупреновите постелки , пихме вино от , старо домашно, носено за последната вечер, консервата от риба тон не е най бодходяща, но тук вече наверихме гръцка музика - хубави сиртакита ,идващи по радиостанцията от близките гръцки острови, слушахме, отново с блясъка на пътешественик в очите / и от винцето/, аз разпалено коментирах с моите двама другари за изминатите дни, за случките, дадох си равносметка че на този свят богат е този който е осъзнал мъдростта на живота, спомнях си как очите на бедуина, който ни покани на хладно в керпичената колиба в пустинята бяха изпъстрени с радост след нашата среща... Да прекратя тази раздумка, че от виното започвам филосовски да разсъждавам...
Последния ден от пътешествиено, прекосихме дарданелите с ферибота и право в БГ, изминавайки около 400 км
Времето след Чанаккале се развали студът който събрахме, без джипа де, ме накара да изтрелям един смс набаща ми да запали камината под навеса...
Към 16.00 бяхме на ГКПП "Кап.Андреево", след още 20 минути в домът ми в Свиленград...
Така приключиха 11 дни езда около 5 300 км и четири дни почивки...
Снимки : http://www.bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=24557
Управлявам Африка туин - за мен лично , "спътник в живота след жената".
На 05.09.2007 стартирахме два мотора и един джип.
Маршрут :
1.Истанбул
2. Анкара
3.Кападокия /Гьореме/
4.Немрут /Урфа/
5.Тадмор /Сирия/
6.Дамаск
7. Халеп
8.Мерсин
9.Аланя
10.Памуккале
11.Айвалък
12.БГ
Преди Истанбул лек проблем с Африката - изгоря както турците казват "Комутатора" и се наложи да търся реле и акумолатор в Истанбул, с което забавихме пътуването с половин ден и една пропита вечер преди това...
ден втори...
Тръгваме към 17.00 от Истанбул, задръстването е ужасно, което ни кара да се откажем от Анкара за момента и спираме около 22.00 в гр. Сападнжа на брега на езеро. Къс пробег - дъждонво. Настаняваме са в хотел или Хостел - уморени, вечеряме и след няколко ракии заспиваме.
ден трети...
От Сапанджа тръгнахме към 08.30, пак валеше ситно, след около 200 км дъждът спря и се показа слънцето, решаваме да не спираме в Анкара - направо в Кападокия.Преминахме покрай соленото езеро, почиваме за малко и продължихме за Гьореме /Невшехир/.Часът е около 21.00 - изминати около 640 км Нощно време Кападокия е уникално красива, както и през деня...
Ден четвърти...Решихме, да починем един ден и да разгледаме това магическо място, вечерта прекарахме добре с нашите приятели от Дания, които по- рано засякохме и решихме заедно да почиваме. Те пък тръгнали за Индия с два дакара... да са ми живи и здрави...
ето и техния активен блог, в момента са в пакистан...
http://www.hippietrail.dk/blog/
ДЕн пети... събираме палатки и ще се приготвяме за навлизане в кюрдските райони и превземане на Немрут... Сбогом дачани, от ляво на дясно : моя милост, Лъчезар, дачаните и Хари
Продължаваме на пред, докато след 150 км не прецаквам гума задна, докато аз я оправям за мой късмет при вулканизатор на една бензиностанция, спътниците ми се подстригват защото жегата е осезаема.
Там пък отново се засичаме с група шведи трима, които заминават за Иран... Много ни се радваха, както и ние на тях...
Късно вечерта към 22.00, след около 600 км езда уморени пред нас е Немрут, решаваме че утре ще го прехвърлим и отсядаме в едно селце където разпъваме неупреновите постелки на мегдана. Кюрдите са любопитни, канят ни на селската бакалия и носят манджи. Обсъждаме живота, дълбоки теми. Не смеем да им наливаме ракия, щото ходжата ги наблюдавал. Ние пък си пиеме скромно аз решавам да снимам този момент ...
Ден шести... НА път за Немрут - божествено царство на древни елини, статуи на богове /Зевс/ другите не знам.... Районът тип "пакистан" - няма дръвчета само червени скалисти планини чудо на природата...
След катеренето триумфа започна да загрява леко, африката не знае как да отлепи стрелката за температурата от нулата... Рейндж роувъра също няма грижи...
Продължаваме по прашните пътища към Гази Антеп и Шанлъ Урфа, вечерта ще трябва да сме в Харан на сирийската граница, където да се подготвим за преход през пустинята...
Преминаваме през коритото на река, /по точно сме пред каньон/която в момента е пресъхнала, а зимата и на пролет се пълни от проливните дъждове и топящите се снегове. От там пътят и стига до най-големия в Турция язовир Ататюрк... Ширината на коритото на реката е около 1 км
Ден седми...
Намираме се на 30 км от Сирия, в древен град, където жителите продължават да живеят както от преди 1000 години, пием чай в домът на един кюрд, разбира се това е туристическо място и се стараят да те отнесът в арабския свят... Пари не искат, колкото им дадем, животът е обаче същия както са го карали от преди векове... Харесва им явно и е печелившо...
След чая, продължаваме към Сирия. Проблемите тепърва започват, на границата не ни пускат да навлезем в Сирия. Отговорът е, че липсва компютър и не може да се регистрираме в системата им. ГКПП пропуска само сирийци и турци. Любезно ни отклоняват в две посоки или към Ирак или към Хатай.
Решаваме втория вариянт, защото и в Нусайбин не знаят дали ще ни рагистрират в системата, т.е. търсим по голям граничен пункт. След още 300 км го откриваме и него и преминаваме. Разделяме се с джипа, лека авария. Хари решава да не ни бави, след като го ремонтира в Турция, ще се чуем по телефоните, а ние през това време за два дни смятаме да прекосим северната пустиня и да се чакаме в оазиса Тадмор.
Късния следобед, противно на европейските норми за култура преминаваме през сирийската граница. Районът е миниран с табели на английски,френски турски и арабски. Всичко това ме кефи максимално, странен е първият контакт с арабите. Спират ме и ме питат защо съм с такъв шал / аз нося кюрдски шал , а арабите са с червени и бели шалове /, нещо осетих че не се понасят ... Отговарям на развален английски че това е заради жегата,показвам паспорта - БЪЛГАРИН, добре тогава продължавайте. Оказа се че им е любопитно, нищо общо няма с това дето си мислих, дори на границата ни се шегуват казват цел на пътуване :
турист или терорист ? след което се смеят, в началото изнервящо после им свикнахме....
Вечерта пристигаме в Халеп, намираме си хотел и излизаме, на разходка, хотелът е .... добър
Ето тук, тъй като за пръв път се сливам с арабския свят, вървейки по улиците виждам една друга планета, много шарен свят, различен от всичко, което съм осъзнал в този живот... Не мога да опиша тесните търговски улици, все едно си в приказки от хиляда и една нощ...
В лудницата от движение и коли, които карат като луди без правила видяхме и това, за нас много странно, за арабите - напълно нормално :
Сутринта след опаковане на багажа решаваме да тръгнем рано за да излезем от натоварения трафик, за учудване в 08.00 една кола няма, тук хората стават към обяд...
След инцидент шокирани от леката катастрофа / моторите ни хвърлипа на асфалта, след като същия бе мазен и мизерен напоен с нафта и други ла-на./, излизаме от Халеп и караме успоредно на река Ефрат посока Ирак. Решаваме да прекосим пустинята от района в който искахме да влезем преди това в Сирия.В Джипиеса бе вкаран маршрута на канадците, които преди една година преминаха по него...
След около 260 км наближаваме отбивката, районът вече е степен, песъчлив, каменист... След преминаване през едно градче, пред нас се отвори хоризонта, на където окото гледа само пясък и камъни... Евала на Господ и Алах, магнетично место, зареждащо с енергия, може би тук вече се захласвам по арабската пустош...
по време на прехода имаше много комични ситуации, тъй като нямаме никакъв опит в каране на оффроуд, в пустинята се учехме да си уважаваме машините, щото км са над 2300 , а и сме сами.
Горивото в резервоара е към резервата, 300 км от последното зареждане са изминати... спираме подмамени от два варела и шарена сграда- да това е бензиностанция без колонки в пустинята, чакам чинно да ми налеят две лейки, докато пия чай, арабелите разглеждат мотора, лъчо снима...
Пазаренето е задължително, не че има ефект аз на български той на арабски поне чая е благ и ободрява
Продължаваме и разглеждаме древен замък от римско време... местни бедуини ни поканиха на обяд, починахме си отново се заехме с ездата, аз осещах че мозъкът ми ще се свари. Сутрин температурата бе 10 градуса а към 14.00 часа 42 градуса /при положение че е Септември/
Към 16.00 часа асфалта изчезна и подкарахме през камънака, ама е равно като тепсия и стабилно се кара, от време на време чука по алуминиевия предпазител камънаци, но иначе добре е ...
При залеза на слънцето Тадмор е пред нас, оазис на времето, древен град Палмира, в момента комерсиално място за туристи от цял свят, тока спираше през 30 мин, генераторите вършат работа, вечерта се настанихме в хотел, напълнихме търбусите с 2 кила айран и манджи местни,вкусно бе и отрепани от ездата си легнахме. От хари помен няма, не се обажда, притеснени сме...
ден осми... продължаваме през пустинните долини около оазиса към Дамаск...
Отново почивка , търсейки сянката на мотора - има разлика в температурата...
Времето ни притиска, слънцето вече дразни очите прибирайки се на изток...
След тази табела, се включваме в магистралата, култовия вековен път, свързващ средиземно море - гр.Бейрут, през Дамаск, до Багдат...
Нищо особено по пътя, много заведения, които се казват с едно име "Багдат кафе", но с номерации, няколко поста с пикапи и картещници, исках да снимаме, но ни направиха знак въобще да не намаляме а да продължив на пред, любезни хора...
отново дълъг монотонен път, с дразнещото слънце пред очите ни , само някъкви си 200 км... Часът е около 16.30 Тук в 18.30 се стъмва, а в БГ сес стъмва около 20.00часа. Нямаме часова разлика със СИрия.Километрите на изток си показват своето...
Следват два дни в Дамаск, почивка разходки, нощни разходки.... барове.... благодаря на приятелите от българското посолство ,които ни развеждаха и ни излекуваха от гнусната гадна амеба, с която се заразихме от зеленчуците... От Хари няма съобщение къде е ...
Поне се заглеждам по местните гаджета
Продължаваме покрай ливанската граница към Тартус и Латакия...
Все още се чуствам отпаднал от заразата, карам, но не ми се кара, маршрутът за деня бе около 400 км, труден за мен, вечерта спираме в планинските райони на северна сирия граничещи с Турция, на брега на средиземно море. Намираме хотел. Хари се обажда.... Много псувни много нерви много радост в съзнанието ми, че се обади . Оказва се , че след нас е влязъл в Сирия но към 21.00 часа. Спал при майстор от Халеп и неговото семейство. Там оправил джипа, защо не се е обадил за връзка както се разбрахме по план, не можа да ми обясни... Според мен ми бе сърдит за това че го оставих в Турция със счупения джип, макар че той поиска ние да прекосим пустинята сами... След като оправил джипа, отишъл в Дамаск - втората генерална грешка, че не е намерил начин да се свърже с нас, там е спал на паркинг, щото не знае език и не може да се оправи...
ЧАка ме на границата Бабелхала, а аз съм на КАсаб, делят ни 200 км. Отново не е разбрал къде да ме чака, но нали е жив, оставам с Лъчо в хотела и почивам активно с арабски АРАК 52 градуса и свирят на живо нежна пустинна арабска народна песен...
На другия ден, след като преминаваме ГКПП навлизаме в Турция и чакам Хари пред сградата на общината в град Хатай той пристига и аз го посрещам - радвайки се вървя пред джипа и го насочвам към паркинга до полицаите, които бяхо много любезни и ни обясниха архитектурното историческо минало на града и областта... Добре е човек да знае езика, учил съм го една година, трудно свиквам да говоря, но помага и те посрещат много топло и радушно...
Заедно вече преминаваме през банановите градини на средиземноморска турция и спираме в Анамур след Мерсин, има време и за плаж на къмпинга, после дружно тримата се напихме и всеки замечтан пуши и коментира какво се е случило до тук, а денят може би е единадесети или дванадесети от началото на пътешествието. До тук имаме изминати около 3 500 км. Предстои нежен круиз по пътищата на средиземноморското и егейското крайбрежие ...
След Аланя следва Денизли и Памуккале където пренущувахме
От там през Ефес към Айвалък...
Вечерта - последната в Турция /15 -ти ден/ , разпънахме неупреновите постелки , пихме вино от , старо домашно, носено за последната вечер, консервата от риба тон не е най бодходяща, но тук вече наверихме гръцка музика - хубави сиртакита ,идващи по радиостанцията от близките гръцки острови, слушахме, отново с блясъка на пътешественик в очите / и от винцето/, аз разпалено коментирах с моите двама другари за изминатите дни, за случките, дадох си равносметка че на този свят богат е този който е осъзнал мъдростта на живота, спомнях си как очите на бедуина, който ни покани на хладно в керпичената колиба в пустинята бяха изпъстрени с радост след нашата среща... Да прекратя тази раздумка, че от виното започвам филосовски да разсъждавам...
Последния ден от пътешествиено, прекосихме дарданелите с ферибота и право в БГ, изминавайки около 400 км
Времето след Чанаккале се развали студът който събрахме, без джипа де, ме накара да изтрелям един смс набаща ми да запали камината под навеса...
Към 16.00 бяхме на ГКПП "Кап.Андреево", след още 20 минути в домът ми в Свиленград...
Така приключиха 11 дни езда около 5 300 км и четири дни почивки...
Снимки : http://www.bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=24557
))
Коментар