Tweet
Както ви обещах ще направя една ретроспекция на ендуро трипа на Crazy job в страната на Афродита. Ето.
Кипър е малък остров в Средиземно море по-близо до Азия отколкото до Европа, но тя вече е в ЕС, тъй като туризмът там е много добре развит, благодарение на много дългия сезон, който почва от месец Април и спира чак краят на Ноември. През това време почти никога не вали и туристите знаят, че нищо не може да развали настроението им по плажовете. Основно перо в икономиката на Кипър е приходът от чуждестранните туристи и явно поради тази причина Европа бърза да я приеме в съюза си
Ние бяхме решили да караме на остров Крит, но проучванията ни показаха, че пребиваването на гръцкият остров ще ни струва по-скъпо, а двете страни бяха с приблизително еднакви природни условия. Другото предимство на Кипър бе, че уредихме "конак" за спане близо до столицата Никозия, който пък беше чудесна изходна точка както към планината Тродос, така и към разнообразни морски маршрути. Домакините ни уредиха и ендуромотоциклети под наем на сравнително добри цени, така че решението набързо беше взето и отлетяхме за Кипър, като носехме само част от екипировката си.
Моя милост, Данчо, Кокера и домакинът ни Кулис тръгваме за Лимасол, от където ще вземем трите Сузукита ДР 350, с които бая време трябваше да свикваме, тъй като бяха от осакатената им "L" серия със стартери, а пиньоните отзад - почти равни на предните!
Иначе вдигаха до 150 км/ч по надолнище. 
Още от Лимасол поехме към планината Тродос, като мислехме набързо да я пресечем. (1951м) Не взехме дори и компас, защото Кипър е малък остров дори сравнена с мащабите на България. Най -дългото разстояние по единият диагонал (само за гръцката част) е едва 250 км
Първите 20-тина километра твърде лесно намирахме нещо като черни пътища в желаната посока, но после пътищата се превърнаха в стръмни просеки, осеяни с много камъни и с асфалт-ендуро гумите с които бяха оборудвани моторетките ни разбрахме, че тепърва ще берем ядове.
Гумите ни изиграха лоша шега и ето го и първото падане! Нагоре в планината ни чакаха и други изненади. Просеките се оказаха пожарозащитни ивици, разделящи оскъдната разстителност в случай на пожар и свършваха отведнъж.
След голямо лутане пробихме планината, но не в най-високата и част и се прибрахме в "базата" - скромна четириетажна къщичка с размерите на прогимназия и веднага се заехме с бутилката Джак, който си носехме от безмитната зона плюс няколко ПВЦ-та с мускатова ракийка.
На другият ден борбата с Тродос продължи по друг маршрут с още по-големи камънаци! Всички поточета и рекички отдавна бяха пресъхнали и често карахме по тях. Твърдо бяхме решили да го качим до върха.
В горната част на планината дори имаше и борове, макар и на рядко! Много усилия полагат кипърците да залесят планината и да посменят лунният пейзаж с по-красив.
Направо ни бе дошло до гуша от мъките из камънаците, когато попаднахме на чудесен черен път, но се оказа, че сме вече почти до самият връх. Така Тродос бе превзет и дугият ден се спуснахме към морето.
До морето преходът беше песен. Излязохме на пуст плаж между Лимасол и Ларнака и беше към 15.00 - най-горещото време и . . .
. . . простотиите не закъсняха.
Нямаше как. Не си бяхме взели бански
Изкъпахме се и осолени като паламуди поехме по познатият вече път през Тродос към Базата.
Митков, междувременно намерихме още един Ерзберг - цинкова мина, която вече е затворена, тъй като от отровните изпарения при добива и обработката и много хора тук са измрели
Вечерта цялото семейство на домакинът ни покани на ресторант, където ако си достатъчно талантлив можеш да изядеш два вола плюс петел, тъй като манджите (поне 20 вида) стоят в средата на кръчмата и всеки си слага колкото си иска, а накрая плаща 10 лири (около 33 лева), но това за кипърци е нищо На снимката: Кокера вече е натоварил.
А бе, всички са натоварили
На другият ден поехме на запад към баните на Афродита и старинният град Пафос. Прехода беше приятен и имаше много ташаци
Данчо и Кокера много се канеха на Афродита, но когато отидохме на банята и, тя вече се бе изкъпала и само се щракнахме за спомен.
И до тука ташаците свършиха и започна големия ... Решихме да минем покрай скалистият и стръмен бряг към най-западната точка на Кипър - нос Акамас. Посрещнаха ни камъни ама камъни! Един до друг и с най-различна големина. Голямо блъскане настана и по едно време си мислех, че няма никога да излезем от там.
Обаче луд умора няма и ето ме щастлив и разкрачен като крава на самият нос. Оказа се, че от тук нататък покрай брега няма как да се продължи и решихме да сечем един не висок, но много каменист хребет и мъките пак продължиха, като решихме да се спуснем към полуостровчето Лара, където морските костенурки снасяли яйцата си в пясъка и било много интересно. Нито знаехме кога са тези няколко дни в годината, нито нищо, но се оказа, че сме се разминали с костенурките за някаква си половин година само! Данчо много се отчая от факта и решихме да си намерим къде да спим вечерта и съответно от мъка по костенурките да се напием. Избрахме си Корал Бей - китно грдче с хубави хотелчета край морето и с чудесни кръчмички, пълни с български сервитьорки!
Нищо като не стана с Афродита се задоволихме с к'вот падне. Скоро там била и Бритни Спиърс. Питахме за нея, но и тя ударила петата, така че ...
На другият ден с мътни погледи и омаени глави тръгнахме към Пафос. Пафос наистина се оказа интересен град с много забележителности. С Кокера сме в една от гробниците на царете (Tombs of the Kings).
... и тримата глупаци в най-запазеният амфитеатър в Европа. От него са липсвали само три камъка, които са направени по ново време
Последният ден бяхме в известната Агианапа, но там предимно се търкаляхме на плажа и снимките не заслужават внимание.
И така Crazy job се завърна в България, доволен и щастлив от преживяното и натрупал чудесни впечатления от едно от другите лица на Кипър, като се постара и да не посрами името си
Дано ви е било интересно
Кипър е малък остров в Средиземно море по-близо до Азия отколкото до Европа, но тя вече е в ЕС, тъй като туризмът там е много добре развит, благодарение на много дългия сезон, който почва от месец Април и спира чак краят на Ноември. През това време почти никога не вали и туристите знаят, че нищо не може да развали настроението им по плажовете. Основно перо в икономиката на Кипър е приходът от чуждестранните туристи и явно поради тази причина Европа бърза да я приеме в съюза си
Ние бяхме решили да караме на остров Крит, но проучванията ни показаха, че пребиваването на гръцкият остров ще ни струва по-скъпо, а двете страни бяха с приблизително еднакви природни условия. Другото предимство на Кипър бе, че уредихме "конак" за спане близо до столицата Никозия, който пък беше чудесна изходна точка както към планината Тродос, така и към разнообразни морски маршрути. Домакините ни уредиха и ендуромотоциклети под наем на сравнително добри цени, така че решението набързо беше взето и отлетяхме за Кипър, като носехме само част от екипировката си.
Моя милост, Данчо, Кокера и домакинът ни Кулис тръгваме за Лимасол, от където ще вземем трите Сузукита ДР 350, с които бая време трябваше да свикваме, тъй като бяха от осакатената им "L" серия със стартери, а пиньоните отзад - почти равни на предните!
Иначе вдигаха до 150 км/ч по надолнище. Още от Лимасол поехме към планината Тродос, като мислехме набързо да я пресечем. (1951м) Не взехме дори и компас, защото Кипър е малък остров дори сравнена с мащабите на България. Най -дългото разстояние по единият диагонал (само за гръцката част) е едва 250 км
Първите 20-тина километра твърде лесно намирахме нещо като черни пътища в желаната посока, но после пътищата се превърнаха в стръмни просеки, осеяни с много камъни и с асфалт-ендуро гумите с които бяха оборудвани моторетките ни разбрахме, че тепърва ще берем ядове.
Гумите ни изиграха лоша шега и ето го и първото падане! Нагоре в планината ни чакаха и други изненади. Просеките се оказаха пожарозащитни ивици, разделящи оскъдната разстителност в случай на пожар и свършваха отведнъж.
След голямо лутане пробихме планината, но не в най-високата и част и се прибрахме в "базата" - скромна четириетажна къщичка с размерите на прогимназия и веднага се заехме с бутилката Джак, който си носехме от безмитната зона плюс няколко ПВЦ-та с мускатова ракийка.
На другият ден борбата с Тродос продължи по друг маршрут с още по-големи камънаци! Всички поточета и рекички отдавна бяха пресъхнали и често карахме по тях. Твърдо бяхме решили да го качим до върха.
В горната част на планината дори имаше и борове, макар и на рядко! Много усилия полагат кипърците да залесят планината и да посменят лунният пейзаж с по-красив.
Направо ни бе дошло до гуша от мъките из камънаците, когато попаднахме на чудесен черен път, но се оказа, че сме вече почти до самият връх. Така Тродос бе превзет и дугият ден се спуснахме към морето.
До морето преходът беше песен. Излязохме на пуст плаж между Лимасол и Ларнака и беше към 15.00 - най-горещото време и . . .
. . . простотиите не закъсняха.
Нямаше как. Не си бяхме взели бански
Изкъпахме се и осолени като паламуди поехме по познатият вече път през Тродос към Базата.
Митков, междувременно намерихме още един Ерзберг - цинкова мина, която вече е затворена, тъй като от отровните изпарения при добива и обработката и много хора тук са измрели
Вечерта цялото семейство на домакинът ни покани на ресторант, където ако си достатъчно талантлив можеш да изядеш два вола плюс петел, тъй като манджите (поне 20 вида) стоят в средата на кръчмата и всеки си слага колкото си иска, а накрая плаща 10 лири (около 33 лева), но това за кипърци е нищо
На снимката: Кокера вече е натоварил. А бе, всички са натоварили
На другият ден поехме на запад към баните на Афродита и старинният град Пафос. Прехода беше приятен и имаше много ташаци
Данчо и Кокера много се канеха на Афродита, но когато отидохме на банята и, тя вече се бе изкъпала и само се щракнахме за спомен.
И до тука ташаците свършиха и започна големия ...
Решихме да минем покрай скалистият и стръмен бряг към най-западната точка на Кипър - нос Акамас. Посрещнаха ни камъни ама камъни! Един до друг и с най-различна големина. Голямо блъскане настана и по едно време си мислех, че няма никога да излезем от там.Обаче луд умора няма и ето ме щастлив и разкрачен като крава на самият нос.
Оказа се, че от тук нататък покрай брега няма как да се продължи и решихме да сечем един не висок, но много каменист хребет и мъките пак продължиха, като решихме да се спуснем към полуостровчето Лара, където морските костенурки снасяли яйцата си в пясъка и било много интересно. Нито знаехме кога са тези няколко дни в годината, нито нищо, но се оказа, че сме се разминали с костенурките за някаква си половин година само! Данчо много се отчая от факта и решихме да си намерим къде да спим вечерта и съответно от мъка по костенурките да се напием. Избрахме си Корал Бей - китно грдче с хубави хотелчета край морето и с чудесни кръчмички, пълни с български сервитьорки!Нищо като не стана с Афродита се задоволихме с к'вот падне.
Скоро там била и Бритни Спиърс. Питахме за нея, но и тя ударила петата, така че ... На другият ден с мътни погледи и омаени глави тръгнахме към Пафос. Пафос наистина се оказа интересен град с много забележителности. С Кокера сме в една от гробниците на царете (Tombs of the Kings).
... и тримата глупаци в най-запазеният амфитеатър в Европа. От него са липсвали само три камъка, които са направени по ново време
Последният ден бяхме в известната Агианапа, но там предимно се търкаляхме на плажа и снимките не заслужават внимание.
И така Crazy job се завърна в България, доволен и щастлив от преживяното и натрупал чудесни впечатления от едно от другите лица на Кипър, като се постара и да не посрами името си
Дано ви е било интересно
сега като видя тези снимки му стана ясно защо никой дори и устно не декларира желание да го разхожда
Коментар