Турция и Армения

[huko]

От: Турция и Армения

Супер снимки! Чакаме продължението

[boiko73]

От: Турция и Армения

Всичко е много хубаво. Снимките са прекрасни и аз се нареждам за продължението.

[damon]

От: Турция и Армения

Тук пътят свършва в язовира:


Преминава се с ферибот в момента, а турците строят мост, който ще замени ферибота след време. На снимката горе се вижда едно БМВ. Това е Асим. Той също беше отседнал в Карадут в същия пансион и явно пътуваше в нашата посока. Говореше лош английски, но можеше да се разберем. Баща му е от малък град близо до Трабзон на Черно море и си идват всяка година в Турция. Всъщност Асим май си беше роден в Германия. Пътуваше из родината си, днес се беше запътил за Хасанкейф - древен град на река Тигър, който скоро ще бъде залят от нов язовир. След това нямаше много идея накъде иска да ходи.



Фериботът е уникален. Организация не съществува.


Стоим си на това място трите мотора и ние сме спокойни - имаме местен човек, който ще ни помогне в комуникацията. Обаче какво се случва? Стоим и чакаме, но Асим нищо не прави. Чака някакъв ред - някой да го повика. Аз почвам да се изнервям, понеже е жега и ферибота се пълни, а следващия ще е след повече от час. И тогава ми светна - ами той Асим си е германец, тук на него също му беше чуждо! Викнах на него и Силвия - айде да се товарим, и директно се паркирахме на ферибота без да питаме никой. Ако чакахме нямаше да се качим скоро.

Вече на ферибота, това са кюрди. Типично за тях е носенето на панталони тип потури:




Излизането също не беше лесно - трябваше да прибутаме моторите назад. Чудесно занимание за 40 градусова жега.

После поехме с Асим. Хасанкейф беше интересно място, бях чел за там. Но пък в тогавашната жега исках колкото се може по-бързо да се качим към Татван и ез. Ван, където би трябвало да е хладно. Преди да тръгнем ми се ходеше в Ирак, та тогава се чудех какви съм си ги мислил, като там сигурно ще е 50 градуса. Щяхме да караме с Асим поне до Батман.

Диарбекирската пустош. Не знам дали защото у нас няма подобни места, но дори и в това неприветливо място има някаква природна красота:


Това е в Диарбекир. Някаква демонстрация на кюрдите (там всъщност май всички са кюрди) със затваряне на главния път към Батман. Задръстване, жега и накрая това. Асим поразпита - казаха му, че не се знае кога ще освободят движението. Той въобще не си и помисли да минава. Стоейки сега и гледайки тая снимка се чудя с какъв акъл тогава не минахме директно. Сигурно нямаше да ни спрат.


Жегата беше толкова голяма, че или трябваше да се движиш, или да стоиш разсъблечен на сянка. Решихме да поемем на север и да хванем другия път, който е в лошо състояние според местните, но поне щяхме да се движим. Накрая под мъдрото ръководство на ГПС-а се забихме в някакъв краен квартал, без шанс да излезем на пътя. Асим предложи да се върнем - може да махнат блокадата, пък и на него от там му беше доста по-кратко.


Все още не бяха освободили пътя, а ние намерихме единствената сянка. Термометърът вече показваше 43.1 градуса.


След трийсетина минути мина някаква процесия с коли и всички свиреха и им подвикваха. Така и не разбрахме какво точно става. Асим беше поразпитал и се опита да обясни, но с неговия английски нищо не разбрах. Някакви кюрди, които отиват в Германия и няма да могат повече да се върнат в Турция, защото са осъдени или нещо такова. Това разбрах аз, но може и изобщо да не е точно така.

За да може да караме в тая жега започнахме да спираме на всеки 30-40 минути на бензиностанция. Чудно е как организмът малко по малко се нагажда, и ако в началото едвам си понасял жегата - накрая почваш да свикваш. Спирахме - наплискваш се със студена вода, по тия места има специални чешми с хладилници, които пускат студена вода. Може дори да се полееш - така или иначе изсъхваш за секунди. Аз всеки път пиех някакъв сок и вода, и хапвах малко сладко. Силвия пиеше коли и чайове. Преживява се. Всъщност най-много помага турски чай - неслучайно там се наливат постоянно с него.




Дежурната снимка с табелата на Батман:


Малко след това спряхме на бензиностанция. Разбрахме, че никаква жега не е сега - миналата седмица било 50 градуса, а Батман бил известен като най-горещото място в Турция. Хората се оплакаха, че откакто е почнала войната в Сирия им е спрял алъш-вериша със сирийците, и това изобщо не ги радваше.

Това е качването към Татван и ез. Ван, което се намира 1200 м по-високо от Батман:


Още в Карадут собственика на пансиона беше набрал по телефона някакъв негов авер с хотел в Татван. Явно много хора пътуваха по подобен маршрут, е практика да си пращат клиенти един на друг. Цената беше добра, така че се запътихме към тоя хотел. Единственото притеснително беше, че сме на петия етаж на някаква стара сграда, а там разрушителните земетресения не са рядкост. Асим пристигна малко след нас, беше разглеждал Хасанкейф - интересно място съдейки по снимките му.

А Татван беше доста модерен град - с всякакви магазини, молове и т.н. Срещаха се и доста жени без забрадки, което си е рядкост по на юг.

С Асим се разбрахме да караме следващите дни заедно. Той нямаше конкретен план, а нашия маршрут му се видя добър - минаваше близо до града на баща му на Черно море - и щеше да се прибере скоро.


По-рано през деня той спомена, че е механик. Сега започна да разказва, че освен това БМВ има още пистов GSX-R, и някакво ендуро - всичките нови. И аз от нездраво любопитство взех да го разпитвам, какъв точно механик работи. "Аз работя в AMG, чували ли сте AMG?" Това обясняваше всичко. В момента се занимавал със сглобяването на двигатели, като е минал всички стъпала за да стигне до тук. Следващата най-трудна работа е скоростната кутия. Разказа много интересни истории как тестват автомобилите на писта, как се тестват климатиците в Долината на смъртта в САЩ ...

[damon]

От: Турция и Армения

Eзерото Ван от прозореца на хотела. Наистина прилича на море:



Над Татван се намира вулкана Немрут (същото име). Вулкана всъщност е действаш, а горе има образувано езеро. Тръгнахме да го видим - има хубав черен път до там.





Това е на височина около 2500 м:


Зимно време тук карат дори ски.








Поехме по северния бряг на езерото. Би било по-интересно да караме по южния и да обиколим повече с минаване през по-големия град Ван, но пътят ни беше на север, и така спестявахме малко време. Тук сме на арабското гробище в Ахлат. Удивително колко много си приличат камъните с хачкарите на арменците.



Това е планината Супхан - също вулкан, втората по височина след Арарат в Турция - около 4400 м. Може би защото езерото е достатъчно високо, но някак не ти се струва тази планина да е толкова висока.


Такива постове има навсякъде от Ван на изток:


Движехме се на север към Догубаязът, точно по границата с Иран:


Турско-Иранската граница:


Отново се качихме на някакъв висок проход:


Тази снимка показва първия ни поглед към Арарат. Всъщност нищо не показва, понеже на снимката не може да се усети. Там всички планини са огромни, но е много смазващо като видиш още по-огромния Арарат.



Оттам слязохме в долината на Догубаязът - най-близкия град до границата с Иран. Не особено приятно място, като всеки граничен град. Спряхме да купим малко вода и за пръв път чух нашия спътник да говори на английски с местните. После го питах - каза ми - не знам, не ме разбират. Изглежда и той имаше притеснение да показва, че е турчин. Тук всички са кюрди. В града имаше голяма казарма с много танкове вътре. Но по-интересното са военните блокове. Видяхме поне няколко такива извън казармата. Блоковете всъщност са оградени с огради с бодлива тел, и има постоянен караул от няколко страни в укрития изградени с чували от пясък, от който се подават картечници. Тук война уж няма, но някак си приличаше на военна зона.



Намерихме къде да опънем палатка - в нещо като парк близо до туристическата атракция там Исак паша палас. Асим се заговори със управителя, който всъщност е гид за катеренията на Арарат, и се беше качвал не знам си колко пъти на върха. Кюрд разбира се, но той разправяше, че макар и кюрд си е турчин и въобще не искаше да чува за съпротива. Според него Ердоган бил умен човек, щото за разлика от предишните, които нарочно държали хората бедни - сега поне давал пари за региона и нещата щяли да се подобрят. Не знам кога ще се подобрят, но наистина разликата, с да речем западната част на Турция, е потресаваща на места. Човек не би допуснал, че се намира в същата държава.

[Георги Крумов]

От: Турция и Армения

Браво,това вашето си е геройство!!!

[f500]

От: Турция и Армения

Благодарим за споделеното.Искаме още.Поздрави )))

[МИТЬО(питона)]

От: Турция и Армения

Запецна,нещо.Айде,че скука в таз Германия.

[damon]

От: Турция и Армения

На другия ден разгледахме Isak Pasa Palace


Нещо не съм подбрал снимки от там, но сега виждам, че пашата си е спретнал чудна гледка:


от тоалетната...


Из двореца се разхождаха туристи, които като разбраха, че сме чужденци се охилиха и почнаха да ме обикалят говорейки на развален английски: "Нали знаеш, че тук не е Турция. Тук е Кюрдистан. Вива Кюрдистан!"








Аз и Арарат




Тази снимка ми е от серията документални. Това е в Ъгдър - от разклона надясно след 80 км се влиза в Нахичеванската автономна република - азерския еквивалент на Нагорно-карабах.


Тук се отопляват с това - изсушена тор:


Движехме се на север към древния град Ани. Хванахме някакъв 40 километров път без асфалт за да съкратим доста километри:


За Ани може да се прочете много в интернет. Най-общо казано е древната арменска столица, в разцвета си е бил съизмерим с Константинопол.


Останките на този град, рай за всеки археолог, се простират на огромна площ. Тази църква е на почти 1000 години.








За огромно съжаление турските официални власти изглежда са положили усилия след Първата световна война да заличат останките, което разбира се не е било напълно възможно. В момента се правят някакви плахи опити за реставрация, но дали заради географското положение на Ани (което е много далече от туристите), дали нарочно, не изглежда да кипи някаква сериозна дейност. По всички туристически табели е наблегнато на съчетанието Ancient Ani, като думата Армения е старателно избегната и заменена с това че има останки от различни народи и цивилизации.




Този каньон разцепва земята на Турция отляво и Армения от дясно. Арменците виждат Ани само през границата (наистина от другата страна има път водещ до там, обозначен с кафявите табели за историческа забележителност):


Отсреща е Армения, а огражденията са заради граничната зона:




Съвсем в очаквано джамията е по-старателно реставрирана от всичко останало:




След това поехме към град Карс. Разделихме се с Асим, който замина към неговия град, не много далеч от тук. Ние отидохме в близкия по-голям Карс. Аз исках да минем и дори да останем там, защото в момента четях книгата "Сняг" на Орхан Памук, чието действие се развива точно в Карс.


А Карс е особен град. Плана му е правен от руснаците, когато този регион е бил в Руската империя (между 1878 и 191 - с характерните широки пътища, нетипични за турските градове. На много места архитектурата е руска или арменска. Ето как са отбелязани руските сгради, които са навсякъде:


Кар на турски значи сняг. Климатът в Карс е континентален, и заради високата надморска височина е доста студено. Средната температура през януари е -18, а сняг има 4 месеца в годината. Зимно време Карс може наистина да бъде откъснат за известно време от останалата част на страната - събития описани от Памук в романа му "Сняг". А всеки, който е чел книгата ще разбере защо съм сложил тази снимка.

[damon]

От: Турция и Армения

На тръгване от Карс държах да се отбия в историческия музей. Исках да направя едно собствено изследване до колко са си "регулирали" историята. Не се изненадах. В тоя край не е имало арменци, не е имало руснаци.


Карс е известен тази църква. Построена преди повече от 1000 години, историята ѝ е интересна, като е била ту църква, ту джамия, ту православна руска катедрала, а сега отново е джамия. Горката сграда - носеше белезите от противоречивата история на региона последните хиляда години.




И джамията в близост:


И макар Армения да е много близо, ще ни трябват още 2 дни докато стигнем до там, обикаляйки през Грузия. Турция има изключително обтегнати отношения с Армения, и разбира се никакви работещи гранични КПП. Отново бяхме близо до Кавказ, и отново трябваше да караме дни за да стигнем на 20-30 км от текущата ни позиция. Още при планирането бях решил да караме около езерото Чилдир (или Чълдър). Езерото се намира на 1900 мнв и трябваше да се качим към него по един обиколен път. Пътя, както на много места в Турция, се правеше и трябваше да се движим доста километри по една сипица, която е твърде неприятна за нашите гуми. И все пак езерото се оказа истинска находка:


Навсякъде кипеше усилена дейност по събиране на сеното. Езерото се намира на 1900 м, а околните "баири" са сигурно над 3000м. Не ми се мисли колко сурови са условията тук зимно време.






След два дни от другата страна - в Армения, видяхме съвсем същите "машини" за събиране на тревата. Тия хора стотици години някак си са живели заедно, правили са едно и също. Политиката натворена от разни "управници" е направила така, че не само да живеят отделени от границата, а им е раздрала душите толкова надълбоко, че не знам още колко стотин години трябва да минат за да им зарастат раните.



Наистина това езеро се оказа много впечатляващо. Хареса ми много повече от северния бряг на езерото Ван.


Във всяко по-голямо село като горното има казарма с всичките си атрибути - ограждения, вишки, картечници.





От гр. Чилдир тръгва път, който води до Грузия. Преди години е имало КПП, но вече е затворено. Иначе в този град за пръв път се почувствах странно, като на една бензиностанция ми обясниха с лош тон (на много развален английски) да не говоря на турски. На английски може, но ако говоря на турски ще си направя проблем. А моят турски така или иначе се състои едва от 2-3 думи! Изглежда наистина в тези райони турската държава се олицетворяваше от тежко въоръжените с насочени навън дула казарми. Тук нямаше големите турски байраци, статуите и словата на Мустафа Кемал. Освен в казармите...

Иначе всичко там е планини, планини:


Оттук трябваше да се качим на висок проход и после да се спуснем в една долина, където е Пософ - ГКПП-то с Грузия.


Беше пълно с тези много стари ирански Макове, които превозваха асфалт за Грузия. Тук сме на 2550 м, а пътят надолу е завой след завоя. Имаше и обърнат ТИР - изглежда се случваше често.



На турската граница висяхме съвсем очаквано 2-3 часа, заради обичайните им компютърни проблеми. Хубавото при турските граници е че може да има проблеми с компютрите, но поне не ти правят други проблеми. А на грузинската граница съвсем в реда на нещата ни посрещнаха с думите, че сме "европейски братя" и нямаше нужда да ни гледат номерата на рамите - минахме директно. Харесвам грузинските граници! А митничарят ни обясни, че младите грузинци вече не знаят руски, а само английски. Което разбира се не беше вярно - много рядко може да намериш някой в Грузия да говори поне поносим английски. Жалко че от бързане да забравят руския, не могат да си наваксат толкова бързо с американския.

Тук сме вече в Грузия. Заради напредването на деня спряхме в първия по-голям град с трудно произносимото име Акхалцикхе и естествено се нахранихме със свински шашлици и бира.

[churov]

От: Турция и Армения

Много впечатляващи снимки Та след шашлиците,како стана ...

[damon]

От: Турция и Армения

На този ден трябваше да преминем в Армения и да стигнем Ереван.



"Грузинската Кападокия" - Вардзия. Тук съвсем до скоро пътят е бил макадам, но сега целият участък от 15 км е асфалтиран. Всъщност и пътя до границата с Турция до преди около година не е бил асфалт. Дъг, минава там преди 2 години и тогава е бил все още зле. Та в Грузия изглежда се инвестират доста пари и не изглежда зле. Много туристически места са добре поддържани и обозначени, а част от пътищата са съвсем нови.




Грузия е невероятно красива страна - на такова място са, че природата има всичко:


Тук сме вече в Армения малко след границата при най-източния пункт с Грузия. Армения е заклещена на световната карта между враговете си Азербайджан и Турция, и достъпът до нея става или през трите пункта с Грузия, или през Иран. Преминаването беше съвсем бързо и безпроблемно. Нямаше никакъв трафик, а визи си бяхме издали през интернет още от България. Цената е около 10 долара, но може да се издаде и на място.


Това е Армения! Равнини и планини, почти без никаква висока растителност:


Тук спирах за да си "омекотя" окачването. Карахме по пътя през Гюмри съвсем близо до турската граница и Ани, където бяхме преди два дни. Пътищата са стари и доста неравни, което си е неудобно с нашите, и особено моя мотор. Направи ми впечатление, че имаше много изоставени и запуснати производствени сгради по селата. Приличаше на Украйна в по-бедните части.


Заслужава да се отбележат бензиностанциите. В Армения няма големи вериги бензиностанции, както в Европа и дори Грузия и Русия. Има множество малки "помпи", като най-хубавите бензиностанции приличат на нашите от края на 80-те и началото на 90-те както аз ги помня. Наливаш и си плащаш на гишето. Плащането с карти на повечето е абсолютно нечувано, но в Ереван има по-добре изглеждащи бензиностанции, които ползват ПОС терминали. Малко преди Ереван заредихме на някаква безумна бензиностанция с механична помпа, като освен че ни удариха в количеството, то и бензина не беше 95. Всъщност то и 95 няма много - по-скоро 92. Но за пръв път откакто карах тоя мотор почнах да чувам детонации при ниски обороти.

Малко преди залез пристигнахме в Ереван (в действителност се казва Йереван, а не както ние му казваме с Е).


Искахме да останем около 3 дни в Ереван, като разбира се нямахме резервирано място за спане. Бърза справка с Lonely Planet и намерихме някаква "къща за гости" с добри отзиви. За щастие картата на Гармин за Армения е доста точна в Ереван и ни закара на мястото. Спазарихме цена от 40 лв. за стая, която напълно ни устройваше, а имаше и гараж за моторите.

Слязохме в красивия център на Ереван, където си имат много ефектни музикални фонтани.








Беше пълно с ирански туристи. Облечени добре, с последни модели телефони, те ни обясняваха на съвсем приличен английски, че у тях било доста стегнато, но те пък си ходели в чужбина на екскурзии поне веднъж в годината, и се "отпускали". Арменските приятели ни обясниха, че е много модерно иранските жени да си правят пластични операции на носа в Ереван. Изглежда, че заради задължителните забрадки това е нещо много важно за иранките.



Още вечерта седнахме с наши приятели арменци да обсъдим евентуалните места за обикаляне. Искахме да караме през целия Нагорни Карабах и после да се върнем обратно по друг път - нещо, което се оказа напълно постижимо според местните...

[damon]

От: Турция и Армения

Следващия ден беше втория път в пътуването без каране (след Кападокия) - разходка в Ереван. Шегувахме се че ще търсим радио Ереван. Оказа се, че в Армения са съвсем непознати и нечувани вицовете за радио Ереван - явно са си нашенска измислица.

Отидохме на монумента и музея на Арменският геноцид:




Музеят е интересен. Събрали са доста архивни документи от онова време.


Ереван от високо. За съжаление тази мараня така и не се вдигна за да се покаже Арарат, който се вижда прекрасно от цял Ереван:


От апартамента на нашите приятели се вижда Арарат, но нямахме този късмет по това време на годината:


Иначе Ереван в някои части прилича на София, но може би по-занемарено от тук. Тези високи блокове си изглеждаха отвътре доста страховити, особена за толкова земетръсен район. Колкото до стандарта на живот - заплатите са като в София. И цените са долу-горе същите, горивата са по-евтини обаче.


Операта:


"Каскад", една от забележителностите на Ереван - голям монумент наподобяващ стълбище:


Отгоре се вижда целия Ереван:




Недостроен мол в горната част на Каскад:


А вечерта ходихме на арменска кръчма. Арменците подобно на грузинците обичат всякакви видове шашлици. Шашликът който ни донесоха всъщност бяха пържоли на шиш, освен това преядохме с грузински хинкали. Изобщо в тоя край на света яденето е на почит. И все пак основното в менюто са водките:

[damon]

От: Турция и Армения

За този ден идеята беше да обиколим съседните на Ереван по-забележителни манастири и да се качим по асфалтовия път до Станцията за изследване на космическите лъчи в подножието на най-високия връх в Армения - Арагатс.

Тук трябваше да свършим една важна работа - да извадим "визи" за Нагорни Карабах. Нашите приятели зарязаха работата си за да се убедят, че всичко ще е наред в посолството (сградата отзад):


Взехме визите лесно - попълваш един формуляр, плащаш 3000 арменски драма (10 лв.) и ти лепят това. Трябваше да се примоля да не ги залепят в паспортите. Служителката се поинтересува "Ама вие в Азербайджан ли ще ходите?" Правилно питаше, щото с такава виза в паспорта никога няма да те пуснат в Азербайджан. Казах "Не, не. Няма да ходим, но все пак, ако може нека не са залепени." Все пак не ми се искаше да имам в паспорта си виза от несъществуваща държава според "международната общност".



Е, качихме се на най-високото място, което сме достигали с нашите мотори (всъщност височината е повече, не знам колко e точно):


Пътят нагоре е с над 2000 м денивелация за около 20 км - лош асфалт, но не е проблем. Нямаше отново гледки заради маранята.


"Космическата станция", както и казват:


Там нагоре е Арагатс (4090 м), както всички високи планини наоколо - вулкан.




Вече в ниското, близкия до Ереван манастир Гехард:




Храмът в Гарни, съвсем близо на манастира Гехард:

[jordansto]

От: Турция и Армения

Върна ме преди няколко години, когато минавах с джипката по тези места. А сега ми се ходи и с мотора вече
Страхотно пътуване! Абонирам се за темата!

[churov]

От: Турция и Армения

красота