Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

[maystor]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Те снимките се виждат , отлично даже, струваше си чакането, и макар , че с нищо не си ни длъжен, Димо, моля, дай Байконур една идея по-бързо , че съм върло любопитен и нетърпелив, не само аз, надявам се.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Снимките са си на нашето ФТП. Ако си виждате аватарите, няма причина да не се виждат и снимките

Инак Гоблине този казахски германец или германски казак е толкова свестен, че половината свят, като му хрумне да се разходи до там му пише писма и трепетно остава в очакване на отговора му. И не му се налага да чака по много. Много е приятно да получаваш отговор на писмата си два-пет часа, след като си ги изпратил. Германска му работа ...

Момата си я откраднах Едно, че бях там преди нея, и второ, че тя се подреди въпреки мен От друга страна кадъра съдържа автентична информация, за това как се носят днес(2010) няколко поколения "казачки" (не зная дали така трябва да ги наричам).

[Димо]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Беше неделя. Малко преди 10:00. Видях в ляво табела Байконур, но чиниите си бяха в дясно ... И аз без всякакво колебание свих надясно. След има няма километър бариера препречваше пътя. До бариерата - къщичка с паркинг. Въобще и не мислех, че ще вляза ей така, затова и паркирах, слязох от мотора и с бодър поглед изрекох едно "Здравствуйте" на леко очудените въоръжени момчета на входа. После заразказвах кой съм, какво искам ... А те усмихнати - Днес е неделя. Ти сериозно ли ?
Излезе началника. Покани ме вътре и се започна...Провери паспорта, писмото ми, и започна да звъни ... Първи пристигнаха ДПС(КАТ). Провериха шофьорската ми книжка, документите на мотора, застраховките - всичко. "Все в порядки". "Хорошо" казвам, мога ли да продължа? Не, не подожди ... Излязох навън да попушим. После пристигна началника на охраната, покани ме вътре, разгледа документите и започна да ме разпитва. Разговора вървеше нормално, доста строго и без шеги.
- Все едно няма да влезете! - отсече категоричо.
- Добре, може ли да си вървя?
- Не! - още по-категорично. Ще изчакате!
Седим си отвън с момчетата и пушим. Разказват ми, че преди време, друг моторист, англичанин си купил Урал с кош от Украйна, сложил си точка на GPS-a- Байконур и подкарал направо. Директно към стартовата площадка. Спрели го 300км преди това и сега - ни Урал, ни англичанин ) Смеем се. Аз -казвам- затова, през вратата. Обичам си мотора.
Идват други офицери, говорят си, викат ме вътре, гледат ми паспорта ... Но чакаме. Някъде към обяд пристигна цивилна кола, с цивилни хора. Другите се изправиха, поздравиха и напуснаха. Последва сериозен, многочасов разпит. Често ходех до багажа си. Донесох компютъра, фотоапаратите си, картите и т.н. и т.н. Беше четвърти или пети разпит вече не помня, но беше подробен. Най-подробния разпит, който някой ми е правил. Какво съм учил, къде съм служил, с какви оръжия умея да боравя, как се казва баща ми ... Почти се сприятелихме Но тона беше спокоен.
- Хубави снимки.
- Благодаря.
- Това къде е?
- В Иран.
- Значи казваш, ракетни войски?
- Не. Зенитини.
- С какви системи? Руски?
- Да разбира се. ЗУ-23мм, ЗКУ-44мм, 57мм, 100мм ...
- А баща ти как се казваше?
- Георги.
- От България?
- Да.
- И след Иран накъде?
- Амиии .....натам, натам, наляво, надясно ...
- Хубави снимки! А баща ти как се казваше?
- Георги.
- Все едно. Няма да влезеш.
- А мога ли да си ходя?
- Не
-----------------------------------------------------------------------------------------

Всичко приключи с пристигането на хората от Роскосмос. Анатолий Давыдов връхлетя в стаята, разпери ръце, прегърна ме и каза:
- Дима, а ние те чакахме след месец. Как си?
После трябваше да изляза. Говориха каквото говориха. Казаха ми просто - Прибери си багажа и ни следвай.
Потеглихме кордон от полицейска кола, цивилна кола, една Уаз-ка, мотора и една буханка след мен. Така влетяхме в градчето Байконур - в обратна посока. Спряхме за малко пред полицията, изготвиха ми някакъв пропуск, прибрахме мотора в гараж и се прехвърлих на друга кола до хотела.
Анатолий Давыдов остана с мен.
- Това е нашият Байконур. Надолу е реката. Настани се. Почини си, утре в 10 ще те вземе кола от тук и ще те заведе на космодрума. Бъди точен.
Изкъпах се. Поспах няколко час-два и се впуснах в привечерния живот на Байконур

[sl.daskalov]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Виждат се вече! Благодаря за продължението! Странен ми е тоя Байконур - хотел голям, майки с колички се разхождат, магазини и заведения сигурно има! А като е толкова труден достъпа сигурно на туризъм не разчитат. А колко жители е тоя град и всичките ли се прехранват покрай космическите уйдурми или има и някакви производства? Въобще аз досега си го представях като някаква казарма наречена условно град!

[Goblin]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

...А колко жители е тоя град и всичките ли се прехранват покрай космическите уйдурми или има и някакви производства?...

След няколко трудни години в началото на 90те докато се разберат с "казахстанците" град Байконур остава в рамките на руската федерация и като такъв има право на същите федерални помощи и има същите задължения като другите градове.

Отделно - "космическите уйдурми" носят бая пари. Първият космически турист през 2003та плати 20 милиона, последния през 2009та плати 40. Тези пари надали отиват всичките за града, но от седеми души за осем години са постъпили 210 милиона. Все нещо ще се е върнало в замяна, а не са и само туристите. Що спътник се пусна от там...

Всъщност, ЕТО. Около 12 милиона долара приходи предвидени за 2013, по курса. За град с 60000 души население.

[Димо]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Разходих се в парка. Покрай тази и други ракети. Навсякъде пълно с деца... Градчето е малко. Да речем Крумовград. Дори по-малко.
Имах известен проблем с парите. Байконур е руска територия. Вее се руският флаг, говори се на руски, полицията е руска и валутата е рубли, които аз нямах ... Дори за момент се замислих дали няма да "гръмна" еднократната си руска виза, ако ми сложат печат ... Смених рубли в единия от двата ресторанта по главната. После на стълбите на хотела пихме по още една бира с момчето от рецепцията.
- Утре ще ходиш на космодрума?
- Да.
- Знаеш ли, когато има старт никой не спи. Всички сме навън. Небето свети и всичко се тресе. Трябва да го видиш.
- Тази вечер нямам този късмет. Може би друг път ...

На сутринта Люда Рафаилевна точно в десет, с една папка под мишница ме посрещна във фоайето и поведе към служебната Газела.
Излязохме от градчето, приближихме вчерашната бариера, която просто се отвори пред нас и преминахме границата.
Л. Рафаилевна ме уведоми, че имам разрешение за посещение на музея на космонавтиката и стартовата площадка Гагаринский старт, а за снимки само в музея. Аз само повдигнах рамене - Добре. Благодаря Ви. Пътувахме дълго. Може би час, може би по-малко.
Малко картинки от този участък ще си позволя да ползвам от блога на човек, нарекъл себе си drugoi, който очевидно е имал право да снима там, където аз нямах, и за когото знам от Румбата.
Кадрите съвсем точно отразяват пътя към музея и стартовата площадка. ЖП линията. Завода за ракетно гориво ...









Така се озовахме до входа на музея, точно срещу старата сграда на РКК "Енергия". Шофьорът и спътничката ми останах в колата, а на входа ме посрещна младата уредничка на музея, която с любопитство попита:
-Кратката или дългата версия?
-Дългата разбира се, дългата


@Слави, Байконур е малко градче с население предимно от военни и хора, работещи на космодрума. Територията на последния е почти колкото на България. Стартовите площадки не са една и две. Подземни и надземни. На територията му има примерно завод за ракетно гориво, в който се трудят доста хора. Не останах с впечатление да се интересуват от туризъм в каквато и да е форма.
Разликите с всяко друго подобно място на планетата са много. Една от основните мисля е, че там има съвсем истински ядрени ракети, готови да отлетят в най разни посоки.
С две думи - място, където учените и военните делят една територия. И се конкурират в известен смисъл. За щастие аз бях с учените

[piron45]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Димо, шапка ти свалям за този поучителен разказ. Снощи попаднах на последната тема и не можах да се спра докато не изрових всичко написано по въпроса и не го изчетох. За мен ти си с дарба да разказваш и го правиш по начин който грабва. Няма да сбъркаш ако събереш всичките си впечатления от това пътуване и издадеш един пътепис с всички снимки и красоти както ги пресъздаваш тук. Сигурен съм че ще има успех и ще си върнеш разходите по пътуването, които да вложиш в следващо такова. Разказа е много увлекателен и е чудесно, че от време на време включваш и разговори в пряка реч. Ако решиш да го издадеш включи колкото можеш повече разговори, те обогатяват разказа.
Както виждам много хора от форума с интерес следят темата, така че и аз ще чакам с нетърпение продължението.

ПП През 1979г като войник от ракетни войски бях на стрелби в този район. По онова време имаше кръг от 27 ракетни поделения около Байконур и цялата зона беше секретна и затворена. Нямахме възможност да отидем до там, но вечер виждахме светлините на градчето.

ПП Сега не знам как е, но през соца в бившата СССР имаше доста затворени градове със специален режим за влизане, в които имаше някакво военно производство. Работил съм в Коми и дори и там имаше такива градове.

[NovemberCharlie]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Благодаря, Димо!

[maystor]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

И аз искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ !

[Вико]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Благодаря! Четеме, четеме....и не искаме да приключи.
Маркетингова стратегия си беше това с незавършения край...

[waldyco]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Струваше си чакането!
Благодаря

[sl.daskalov]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Мда,60 000 си е град като Благоевград примерно. Аз си го представях като някаква казарма, в която хората работят, спят и се хранят в столови. А то сигурно си е град като град - със заведения с бармани и сервитьорки, с бензиностанции с бензинджии, може би има и плодзеленчуци с лелки продаващи зарзават и т.н. и т.н. Абе град като град където не всички са учени, военни и милиционери.

[Vstar]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Безкрайно интересно!Благодаря, че ни правиш съпричастни!

[Димо]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Разказа е много увлекателен и е чудесно, че от време на време включваш и разговори в пряка реч.

ПП Сега не знам как е, но през соца в бившата СССР имаше доста затворени градове със специален режим за влизане, в които имаше някакво военно производство. Работил съм в Коми и дори и там имаше такива градове.

Аз да поблагодаря за комплиментите. Включвам я пряката реч че по-лесно, но като си погледна правописа ми иде да я изключа
И Да! Той си е затворен отвсякъде.

Маркетингова стратегия си беше това с незавършения край...

Маркетинга, като раздел в икономическите нАуки, предполага някакви цели, стремления.
В случая уверявам те няма такива.

Мда,60 000 си е град като Благоевград примерно. Аз си го представях като някаква казарма, в която хората работят, спят и се хранят в столови. А то сигурно си е град като град - със заведения с бармани и сервитьорки, с бензиностанции с бензинджии, може би има и плодзеленчуци с лелки продаващи зарзават и т.н. и т.н. Абе град като град където не всички са учени, военни и милиционери.

60 000 е твърде смело. Благоевград си е град. Въпреки българската приказка, че " Щом има град отпред и отзад - не е град "
Аз затуй ползвах Крумовград Иначе -да. Има си продавачки на зарзават, "минимаркет"-и има на първи етаж на панелните блокчета.

Благодаря за подкрепата на всички ви.

П.П.Тези дни продължавам... но тази вечер не мога.

[f500]

От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Благодаря за продължението и за споделеното.И аз имах проблем със снимките, за това го изчетох тази сутрин.Поздрави.