Tweet
Темата е продължение от тук.
Преминаването на Киргизко/Казахската граница беше приключение. За разлика от последните 5-6 преминавания, тук имаше истинско стълпотворение. Вероятно и поради факта, че разстоянието между двата главни града (Бишкек и Алмати) на съседните държави е едва двестатина км, а КППто е точно на този път... Навалицата е огромна. Стотици, може би хиляди хора ...Трудността е да достигнеш входа, после е лесно. Оформих документите си бързо и преминах на казахстанска територия. От границата до Алмати следваше първокласен асфалтов път, по който срещнах това момче, с което разменихме няколко думи.
Алмати е голям град. Някога столица на огромната държава Казахстан. Впрочем Казахстан е голям почти колкото Европа, но населението му е под 16 милиона. Не зная дали си го представяте ... Има участъци от тук -до Виена, без път ... и почти без хора.
На мен обаче ми предстоеше да се гмурна в най-големия му град - Алмати.
Чух се с Дейвид, който след малко уговорки се съгласи просто да изпрати координати без да пробваме да се срещнем с описания на улици и площади. Изненадах го. Пристигнах на точката след има-няма 40 минути.
Точката беше малка кокетна къща за гости скрита подобаващо в някакъв квартал. Собствениците бяха корейци - южнокорейци, а персонала - съветски корейци. Къщичката-прекрасен оазис в големия град.
Дейвид изчака да мина през банята и сменя ботушите, качи ме на Дифендъра си и каза "Приятелите ни чакат!"
Няма такъв кеф
Пристигнахме в малка кръчма(почти на улицата), където се бяха събрали неговите другари с бира в ръка. Последва дълга вечер. Спомням си, че пихме бира, после пак. Помня, че по едно време пристигнаха два КТМа с австралийците, които карах пред мен в Памир... После отидохме в някакъв китайски ресторант. Бяхме голяма компания. Говорехме ту на руски, ту на английски ... По някое време някой ме попита:
-А ти какъв си? Отговорих - българин.
-Не, не. Откъде си?
-Ами от България!
-Ааа, значи ти си българин от България! Значи ти си чужденец?
-Амиии... Да.
И тогава разбрах. Всички около ми бяха от различни националности. Латвиец, рускиня, германец, казахстанка, уйгур.... и т.н. Но всички бяха родом от Алмати, т.е. местни. Само аз-българин. Това всъщност не правеше впечатление никому. Аз станах чужденец едва когато споменах, че съм от България. Това много ме замисли. Подобно смесване (глобализация, мащаб) бях срещал единствено в US. Не си бях давал сметка, че СССР така е смесил, хора, народи, съдби... И малка България дори съвсем да не е еднородна, в сравнение с един Казахстан, може да мине за етнически съвсем чиста република
Останах няколко(два) дни в Алмати.
Приликата между този град и София ме порази. Голям, модерен, забързан. Пълен с коли и хора. И една голяма планина точно на юг - като Витоша. Нама екзотика, няма юрти, няма ...Исках да си почина. Обръснах се. Измих си мотора. Всички наоколо бяха чисти. Чувствах се изморен. Бях в най-далечната точка от пътуването си, а то някак свърши.
Нямам нито една снимка от Алмати. Спях по цял ден и само вечер се срещах с Дейвид. Успях да сменя маслото ( в сервиза, в който Юън и Чарли са направили същото), намерих заварчик на цветни метали и заварих счупената опашка на мотора. Исках пътуването ми да е свършило. Главата ми беше пълна със смразяващи гледки на страховити планини и върхове, пустини, приключения, а се намирах в препълнен модерен град, заобиколен от хора, които отиват на работа...
Предстояха ми шест, седем хиляди километра до дома, с една единствена планирана спирка - Байконур.
В сряда тръгнах.
Преминаването на Киргизко/Казахската граница беше приключение. За разлика от последните 5-6 преминавания, тук имаше истинско стълпотворение. Вероятно и поради факта, че разстоянието между двата главни града (Бишкек и Алмати) на съседните държави е едва двестатина км, а КППто е точно на този път... Навалицата е огромна. Стотици, може би хиляди хора ...Трудността е да достигнеш входа, после е лесно. Оформих документите си бързо и преминах на казахстанска територия. От границата до Алмати следваше първокласен асфалтов път, по който срещнах това момче, с което разменихме няколко думи.
Алмати е голям град. Някога столица на огромната държава Казахстан. Впрочем Казахстан е голям почти колкото Европа, но населението му е под 16 милиона. Не зная дали си го представяте ... Има участъци от тук -до Виена, без път ... и почти без хора.
На мен обаче ми предстоеше да се гмурна в най-големия му град - Алмати.
Чух се с Дейвид, който след малко уговорки се съгласи просто да изпрати координати без да пробваме да се срещнем с описания на улици и площади. Изненадах го. Пристигнах на точката след има-няма 40 минути.
Точката беше малка кокетна къща за гости скрита подобаващо в някакъв квартал. Собствениците бяха корейци - южнокорейци, а персонала - съветски корейци. Къщичката-прекрасен оазис в големия град.
Дейвид изчака да мина през банята и сменя ботушите, качи ме на Дифендъра си и каза "Приятелите ни чакат!"
Няма такъв кеф
Пристигнахме в малка кръчма(почти на улицата), където се бяха събрали неговите другари с бира в ръка. Последва дълга вечер. Спомням си, че пихме бира, после пак. Помня, че по едно време пристигнаха два КТМа с австралийците, които карах пред мен в Памир... После отидохме в някакъв китайски ресторант. Бяхме голяма компания. Говорехме ту на руски, ту на английски ... По някое време някой ме попита: -А ти какъв си? Отговорих - българин.
-Не, не. Откъде си?
-Ами от България!
-Ааа, значи ти си българин от България! Значи ти си чужденец?
-Амиии... Да.
И тогава разбрах. Всички около ми бяха от различни националности. Латвиец, рускиня, германец, казахстанка, уйгур.... и т.н. Но всички бяха родом от Алмати, т.е. местни. Само аз-българин. Това всъщност не правеше впечатление никому. Аз станах чужденец едва когато споменах, че съм от България. Това много ме замисли. Подобно смесване (глобализация, мащаб) бях срещал единствено в US. Не си бях давал сметка, че СССР така е смесил, хора, народи, съдби... И малка България дори съвсем да не е еднородна, в сравнение с един Казахстан, може да мине за етнически съвсем чиста република
Останах няколко(два) дни в Алмати.
Приликата между този град и София ме порази. Голям, модерен, забързан. Пълен с коли и хора. И една голяма планина точно на юг - като Витоша. Нама екзотика, няма юрти, няма ...Исках да си почина. Обръснах се. Измих си мотора. Всички наоколо бяха чисти. Чувствах се изморен. Бях в най-далечната точка от пътуването си, а то някак свърши.
Нямам нито една снимка от Алмати. Спях по цял ден и само вечер се срещах с Дейвид. Успях да сменя маслото ( в сервиза, в който Юън и Чарли са направили същото), намерих заварчик на цветни метали и заварих счупената опашка на мотора. Исках пътуването ми да е свършило. Главата ми беше пълна със смразяващи гледки на страховити планини и върхове, пустини, приключения, а се намирах в препълнен модерен град, заобиколен от хора, които отиват на работа...
Предстояха ми шест, седем хиляди километра до дома, с една единствена планирана спирка - Байконур.
В сряда тръгнах.
))
Урааа
Коментар