От: Да пресечеш Кавказ
Нареждам се на опашката на чакащите края на пътеписа!
Разказа за Военно-Грузинския път ме върна ... 31 години назад. Юни месец, 1981 година, веднага след края на учебната година, потеглихме на юг. Бяхме с една "Лада 1300". Беше още СССР. Нямаше граници, но имаше някакъв странен режим на движение на чужденците, непонятен за детската ми душа. Караше баща ми. Бяхме цялото семейство. Минахме по маршрута - Москва - Тула - Курск - Харков - Ростов на Дон - Пятигорск - Налчик - Орджоникидзе (сега Владикавказ) - Тбилиси - Ереван - Ичми Ядзин - Ереван - Тбилиси - Гори - Батуми - Сухуми - Сочи - Новоросийск - Ростов на Дон - Харков - Полтава - Киев - Одеса - Кишинев - Леушени - Букурещ - Русе - София.
Тогава не можеше да се мисли за преминаване от СССР в Турция. Също след Новоросийск, покрай Черно море не пускаха "диви" туристи и това наложи връщането до Харков. Също поради незнайни за мен причини, прекия път Киев - Кишинев беше забранен за чужденци и трябваше да минаваме през Одеса. Но пък видяхме Одеса.
Пресичането на Кавказ беше най-впечатляващата част от екскурзията ни.
Оказа се и че в СССР не беше съвсем безгранично - минаването от Грузия в Азърбейджан си беше като минаване на държавна граница. Просто тогава пътя Тбилиси - Ереван минаваше за едни 40 километра през Азърбейджан. Целите Азърбейджан и Армения влизаха в граничната зона на СССР - въпрос на мащаб. Ех, спомени! Май трябва да извадя кутията с черно белите снимки, да ги сканирам и да напиша един "ретро" пътепис.
Разгледах снимките в "Пикасата".
Страхотна обиколка на Черно Море сте направили! Много съм благодарен, че я споделяте.
Чакам продължението и ви пожелавам до още много хубави кътчета на света да стигнете!
Нареждам се на опашката на чакащите края на пътеписа!
Разказа за Военно-Грузинския път ме върна ... 31 години назад. Юни месец, 1981 година, веднага след края на учебната година, потеглихме на юг. Бяхме с една "Лада 1300". Беше още СССР. Нямаше граници, но имаше някакъв странен режим на движение на чужденците, непонятен за детската ми душа. Караше баща ми. Бяхме цялото семейство. Минахме по маршрута - Москва - Тула - Курск - Харков - Ростов на Дон - Пятигорск - Налчик - Орджоникидзе (сега Владикавказ) - Тбилиси - Ереван - Ичми Ядзин - Ереван - Тбилиси - Гори - Батуми - Сухуми - Сочи - Новоросийск - Ростов на Дон - Харков - Полтава - Киев - Одеса - Кишинев - Леушени - Букурещ - Русе - София.
Тогава не можеше да се мисли за преминаване от СССР в Турция. Също след Новоросийск, покрай Черно море не пускаха "диви" туристи и това наложи връщането до Харков. Също поради незнайни за мен причини, прекия път Киев - Кишинев беше забранен за чужденци и трябваше да минаваме през Одеса. Но пък видяхме Одеса.
Пресичането на Кавказ беше най-впечатляващата част от екскурзията ни.
Оказа се и че в СССР не беше съвсем безгранично - минаването от Грузия в Азърбейджан си беше като минаване на държавна граница. Просто тогава пътя Тбилиси - Ереван минаваше за едни 40 километра през Азърбейджан. Целите Азърбейджан и Армения влизаха в граничната зона на СССР - въпрос на мащаб. Ех, спомени! Май трябва да извадя кутията с черно белите снимки, да ги сканирам и да напиша един "ретро" пътепис.
Разгледах снимките в "Пикасата".
Страхотна обиколка на Черно Море сте направили! Много съм благодарен, че я споделяте.
Чакам продължението и ви пожелавам до още много хубави кътчета на света да стигнете!
Коментар