Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #46
    От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

    Първоначално публикуван от mitko punev Преглед на мнение
    Е това с цигарата направо разби, паднах от смях. И всъшност разбра ли защо е угасил веднага цигарата?
    Ами сети се, че е забранено и ще го види някой. Аз обаче си пушех

    Първоначално публикуван от egerchev Преглед на мнение
    Димо, явно на изток е модерно да си правят златни коронки. Дали е израз на благополучие , или още не е достигнала металокерамиката до тях. Изобщо...все повече се затвърждава у мен мнението , че колкото по- развит е материализма в едно общество ( както нашето в последно време между в прочем ), толкова по-няма място за чувства и духовност. Може и да се лъжа , но като махнеш диктатурата там , мисля , че сред тия хора бих живял много по-щастливо , отколкото в Нюйорк да речем. Иначе снимките наистина кефят ужасно и пътеписът се заформя като страхотен. (въпреки , че гледах презентацията в Идилево, пак ми е много интересно да чета). Поздрави и ...ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ
    Не мисля, че е модерно. Наследство им е, и ДА - металокерамиката е скъпа, много по-скъпа.

    Когато тръгвах на там също се вълнувах от това какво става сега там?
    Как живеят след СССР ? Демокрация ли строят, що ли? Има ли други алтернативи освен модела, който тук се обяснява демокрация/комунизъм ? Какъв е техният идеал, Западна Европа?

    И бях приятно изненадан от видяното. Не, не строят демокрация и не, не е комунизъм. Други са обществените взаимоотношения в Централна Азия. Впрочем във всяка една от държавите - различни (близки, но все пак с доста съществени разлики). Западна Европа и Америка за тях са някакви неясни понятия (Сатурн, Уран ...). Там има Москва и Русия. За първи път си дадох сметка, че за тях "Запада" е на Север. В тези държави знанията(училища, университети), медицината(поликлиники, болници), електричеството(промишлеността), автомобилите са дошли от Русия. В тези държави ако не говориш руски си ... човек, който не е ходил на училище, не може да намериш каквато и да е свястна работа с една дума - никой. Русия в момента е дезертирала от социалните си функции и се държи, като чист капиталист ползващ природните им ресурсите. Те мечтаят да работят в Москва, и много от роднините им ги издържат от Москва.

    Не зная колко точно са щастливи. Вероятно повече от "свободните" хора на Запад. Трябва да призная, че когато се освободиш от ежедневната тежест да "живееш по-добре", да "направиш по-добрия избор", когато не се надпреварва и т.н. хомо сапиенс се чувства по-добре, или: Когато знае, че няма какво да направи, той никога не може да стане "Туркменбаши" или "Тодор Живков", човек живее по спокойно И това много, много ме замисли ...

    Но доколкото Иран е изолиран външно (от т.нар.международна общност), Туркменистан сам се е изолирал (вътрешно) с хилядите ограничения към свои и чужди. Другите "стан-ове" също не бих похвалил с кой знае каква интеграция, там също вървят изолационни процеси, но е различно.

    Пропуснах да отбележа, че във въздуха витаеше мнението, че едва ли не позицията "Столица на Централна Азия" е вакантна По този повод са и напъните на Ашхабад да заеме мястото с изливане на едни пари в бял мрамор и проекти като Avaza на каспийско море. Казахстан от друга страна с проекта за нова столица - Астана - далеч по-интелигентно и с повече средства. Примерът в тази им надпревара бил Дубай. А другите - Ташкент, Душанбе и Бишкек просто нямат подобни ресурси и не участват ...

    Трябва да се познава истроията на този регион, когато се разсъждава по теми като тази, пропуск, който аз в момента наваксвам. Хубавото е, че имам картинки за героите и местата в текста и ми е много, много интересно.
    Съвсем други неща движат хората там и това не са парите.
    ______2
    Е = MZ

    Коментар


    • #47
      От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

      Нека продължим по нататък ...

      Границата между Туркменистан и Узбекистан е далеч по-натоварена от тази с Иран. Опашки от хора и никакви коли. Униформен човек дойде и съвсем мило ми предложи да попълни всичко. Аз разбира се се съгласих. На въпроса ми "Дължа ли ви нещо?", отговора беше "Ако почерпиш ". Дадох му долар или два и се опитах да вляза в следващата стая. Имаше поне 50 човека пред вратата, а в стаята над 10 бюра в редица с униформен човек зад всяко ... като на военна комисия при влизане в казармата.
      Аааа- не. Върнах се да търся добрия човек, който ме изведе от сградата и въведе в съвсем друга. При началника. Началника ме огледа и:
      - Вие сам ли попълнихте всички документи?
      - Да.
      - Вие четете и пишете на туркменски?
      - А не, един човек ми помогна (не бях забелязал, че на бланките липсва друг език).
      - Сколька взял?
      - Ничево не взял ...
      - Как?!? Безсплатьна ?
      - Совершенна ...
      - Оооочен интерсна.
      Пет минути и бях готов.
      На Узбекистанския пост всичко беше нормално. Оправих се бързо и потеглих на изток, а по пътя срещнах тези деца. Голямо къпане, голям смях падна ...Направих им няколко състезания. Щастливци







      Продължих към древния Хива и Ичан Кала на около 60км от границата.






























      "Снимай я! Тя утре ще е моя жена!!!"

      Последно редактирано от Димо; 20-04-11, 13:15. Причина: правопис
      ______2
      Е = MZ

      Коментар


      • #48
        От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

        Димо и от мен едно благодаря, снимките ти са наистина уникални, но разказа ти е може би по-ценен!

        Коментар


        • #49
          От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

          Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
          Не зная колко точно са щастливи. Вероятно повече от "свободните" хора на Запад. Трябва да призная, че когато се освободиш от ежедневната тежест да "живееш по-добре", да "направиш по-добрия избор", когато не се надпреварва и т.н. хомо сапиенс се чувства по-добре, или: Когато знае, че няма какво да направи, той никога не може да стане "Туркменбаши" или "Тодор Живков", човек живее по спокойно И това много, много ме замисли ...

          ....

          Съвсем други неща движат хората там и това не са парите.

          Интересна дискусия се получава. Наскоро четох една книга на Е. Фром: "Да имаш или да бъдеш". Все пак въпроса със щастието е твърде философски... Те може и да си мислят, че западния човек разполагайки с всичкия тоя лукс е по-щастлив, сигурно се стремят и към същото. Със сигурност, обаче, там в изтока предпоставките и средата за истинско щастие са по-добри отколкото при нас. Проблема на тия хора, и то сериозен проблем е липсата на свобода - невъзможността да пътуваш, да говориш свободно...
          LZ2NKM

          Коментар


          • #50
            От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

            Димо,на тези последните снимки да не си изрязал хората,че никой не се вижда:-)

            Коментар


            • #51
              От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

              Димо, каквото и да кажа за снимките и пътеписа като цяло, ще повторя някой! Но с това:
              Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение

              Не зная колко точно са щастливи. Вероятно повече от "свободните" хора на Запад. Трябва да призная, че когато се освободиш от ежедневната тежест да "живееш по-добре", да "направиш по-добрия избор", когато не се надпреварва и т.н. хомо сапиенс се чувства по-добре, или: Когато знае, че няма какво да направи, той никога не може да стане "Туркменбаши" или "Тодор Живков", човек живее по спокойно И това много, много ме замисли ...
              .... ме спечели! От началото на твоя разказ се чудех какво чувстваш вътрешно, за да можеш да пресъздадеш видяното по такъв начин! сега разбрах! Адмирации! Очаквам продъжението!
              edoors.bg- Джаджи за врати и врати

              Коментар


              • #52
                От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                Димо, пак ме пренесе там...400 години и 4000 км на изток.

                Коментар


                • #53
                  От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                  Първоначално публикуван от Явор(dorzi) Преглед на мнение
                  Димо,на тези последните снимки да не си изрязал хората,че никой не се вижда:-)
                  А, забелязал си Никой не съм рязал. Юли, на обед , над 45'С на сянка между Каракум и Къзълкум - навън, само глупави туристи можеш да срещнеш ... В конкретния случай - само мен

                  Първоначално публикуван от kvv Преглед на мнение
                  Димо и от мен едно благодаря, снимките ти са наистина уникални, но разказа ти е може би по-ценен!
                  Благодаря, много мило.

                  Първоначално публикуван от edoors Преглед на мнение
                  Димо, каквото и да кажа за снимките и пътеписа като цяло, ще повторя някой! Но с това:

                  .... ме спечели! От началото на твоя разказ се чудех какво чувстваш вътрешно, за да можеш да пресъздадеш видяното по такъв начин! сега разбрах! Адмирации! Очаквам продъжението!
                  Много неща чувствах, в най-разни посоки и гледах...За толкова кратко време, човек може само да гледа и да чувства. За сериозни анализи е нужно много повече - време, знания, опит на място. Анализите идват после.
                  Несериозно би било да твърдя, че знам какво става или е там ...
                  Та аз съм само минал и заминал.

                  Първоначално публикуван от damon Преглед на мнение
                  Интересна дискусия се получава. Наскоро четох една книга на Е. Фром: "Да имаш или да бъдеш". Все пак въпроса със щастието е твърде философски... Те може и да си мислят, че западния човек разполагайки с всичкия тоя лукс е по-щастлив, сигурно се стремят и към същото. Със сигурност, обаче, там в изтока предпоставките и средата за истинско щастие са по-добри отколкото при нас. Проблема на тия хора, и то сериозен проблем е липсата на свобода - невъзможността да пътуваш, да говориш свободно...
                  Прав си, но въпроса който си задавам е човек може ли да понесе свободата, към която се стреми? Защо се чувства по-добре, когато някой друг взима решения вместо него, когато избора (на сапуни и лимонади примерно) е силно ограничен? Защо се размножава активно (за мен доказателство, че животинския вид е в устойчива и благоприятна за него среда) ?
                  Няма как да им измеря ендорфините, но им виж усмивките по лицата ...
                  И да, със сигурност има група "пътешественици", които са много, много тъжни.

                  Първоначално публикуван от Ivan_J Преглед на мнение
                  Димо, пак ме пренесе там...400 години и 4000 км на изток.
                  Точно толкова по права линия

                  Хива град от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.
                  Въобще в Узбекистан човек може да срещне на куп невероятно много история и култура. Проблема е, че тя не е точно узбекска (оглеждам се за узбеки наоколо).
                  Тази държава е напълно изкуствено създадена (на пленум на ЦК на КПСС през 1924г.) Днес узбеките са по-малко от останалите етноси на тяхната територия.
                  От друга страна узбеките са с произход ... на неузбеки
                  Вс едно. Това не е важно. Важното е, че кипи див национализъм. Всичко вече е узбекско щом е в Узбекистан. Днес се пише узбекската история. По този повод те са: най-умни, най-културни, най-древни и т.н. Леко по македонски

                  Да се върнем на Хива. Това е името на града, Ичан Кала е това зад крепостните стени. Някога по улиците наистина е имало кервани претоварени със стока, а водачите им и охраната са почивали излегнати под същите дървени колони от горните снимки вместо да бродят навън. В Ичан Кала всяка сграда е медресе, джамия, баня или мавзолей.
                  Едно от минаретата в Хива и гледката от там:





                  Горе обаче си имах компания. Три супер готини хлапета от руското училище в Ташкент. Бяха много любопитни, любознателни и впечатлени ... от ботушите, мотора










                  Намерих си и невероятни врати ...




                  ______2
                  Е = MZ

                  Коментар


                  • #54
                    От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                    Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
                    Точно толкова по права линия
                    Разбира се, че по права.
                    Благодарение на теб имаме възможността да пътуваме по права линия до където си поискаме от твоя маршрут. И то безплатно.
                    Е, аз предпочитам да избягвам правите линии, но някой ден ще се случи...

                    Коментар


                    • #55
                      От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                      Нямам какво друго да кажа освен едно огромно БЛАГОДАРЯ, за емоциите, които ми създаваш с пътеписите си!
                      "Do not correct a fool, for he will hate you;
                      Correct a wise man, for he will appreciate you."

                      Коментар


                      • #56
                        От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                        Първоначално публикуван от Ivan_J Преглед на мнение
                        Разбира се, че по права.
                        Благодарение на теб имаме възможността да пътуваме по права линия до където си поискаме от твоя маршрут. И то безплатно.
                        Е, аз предпочитам да избягвам правите линии, но някой ден ще се случи...
                        Ще се случи Иване, само да сме живи и здрави. Всички линии са пред нас

                        Първоначално публикуван от sl.daskalov Преглед на мнение
                        Нямам какво друго да кажа освен едно огромно БЛАГОДАРЯ, за емоциите, които ми създаваш с пътеписите си!
                        Слави уверявам те, че е взаимно ...

                        Продължавам.

                        След два-три часа в Хива поех по пътя към Бухара и Самарканд.
                        Тук допуснах грешка. Предстояха около 500км до Бухара, които на моята карта си бяха нормален път. Не съобразих, че всъщност съм в южната част на пустинята Къзълкум. Живеех с представата до момента в това пътуване, че проблем с бензиностанции и горива няма. Резервоарът ми беше 3/4 пълен с евтино гориво от Туркменистан. И така леко безотговорно поех напред за да установя, че условията маааалко са се променили.
                        Стар 40-50 годишен асвалт, затворени бензиностанции и никакво гориво. В средата на участъка намерих чайхана, в която смених 100 долара, но бензин нямаше. Това беше много приятна нощувка. На открито, в сянката на ниски дръвчета, а по земята в тази градина, цяла нощ поливаха с вода от маркучи. Амударя беше наблизо







                        Каналите на Амударя





                        И срещата с Реката













                        Все пак намерих малко бензин. В някакъв пасьолак (не е село, махала).
                        Човека каза "Няма.От два месеца е така, нещо ще става...Колко ти трябва?" Изпрати двамата си сина, които донесоха 8 литра ... "девеноста первъй"











                        Ето това човече ме събуди на сутрината



                        Тук с баща си - казахстанец, управляващ чайханата.

                        ______2
                        Е = MZ

                        Коментар


                        • #57
                          От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                          В чайханата нямаше бензин и потеглих с наличното гориво и уверението, че в Газли непременно ще има. Обаче в Газли имаше две заключени бензиностанции без жива душа наоколо. Дори Газли го нямаше На тази снимка съм с 2 литра бензин ...



                          И така два часа ...
                          - А где горад?
                          - Горад нету.
                          - Що ета Газли ?
                          - Ну, пасьолак такой...
                          - А пасьолак где?
                          - Ну... и пасьолак нету.

                          Все пак пасьолак имаше 3-4 км встрани от пътя. И направо при полиционерите. Здрасти, здрасти, откъде си що си ...Всичко е много хубаво казвам в Узбекистан, и пустинята и хората, обаче "Бензин - нету!!!"
                          -Как нету? Сколька хочеш ?
                          -Тридцать?
                          -Падажди ...
                          И готово. Влезе в първата къща и след малко двама с усмивка на лице и туби в ръце



                          Среща с четирима таджики на следобедната почивка преди Бухара (двамата местни).

                          - Дима ти знаеш, че Самарканд и Бухара са таджикски градове, нали ?
                          - Да, да казвам. Той и Солун е наш
                          - Сега, довечера оставаш у нас!
                          - Не, не мога. Имам много път още.
                          - Ела, ще ти покажем Бухара, резиденцията на Емира, Банята, паметника на Настрадин Ходжа...
                          - Ами той паметника е в Турция
                          - Как, откраднали са го! Този, с магарето ..? Дето е седнал обратно ?
                          - Мда, същия

                          Тогава още не знаех, че това за Самарканд и Бухара е самата истина ...



                          И така, оставих ги да се напият сами и влязох в Бухара.

                          ______2
                          Е = MZ

                          Коментар


                          • #58
                            От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                            Узбеките са големите майстори в този регион. На дървото, на метала, на керамиката...Несравнима са. Невероятен детайл, невероятна красота.



























                            Нали не мислите, че аз ги качвам по мотора си
                            Обаче така все пак е по-сигурно да го оставям ...





                            След Бухара намерих гориво на бензиностанция и вече с пълен резервоар и спокоен отпраших към Самаркад.
                            ______2
                            Е = MZ

                            Коментар


                            • #59
                              От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                              Четейки този уникален пътепис неволно се пренасям преди повече от 30 години назад в детството си, когато за пръв път научих от една книга за великите Самарканд и Бухара и пътят на коприната. А пред очите ми се изправя страшния куц владетел на света Тимур Ленк, човекът разбил няколко пъти по-голямата армия на султан Баязид в битката при Анкара и поставил го като пленник в златна клетка за шоу на двореца. Същият Тимур, който под името Тамерлан е карал западния свят да трепери от страх и да се заключва за дебелите стени на крепостите си.

                              Благодаря!

                              Коментар


                              • #60
                                От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                                Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
                                Я, снимал си ангелче. Истинско, с ореол

                                Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
                                А осел на девяносто-третой или на солярке едет

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X