Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

[Ясен]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Ще крадете вие, ама после я вижте каква тъща ще си имате?

[Гриша]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Малииии... и днес ли?

Димо, от както започна с първата част на пътеписа (преди около месец и половина),
след прочитане, всеки път ми е някак си...едно такова замаяно. Държи ме ден-два.

Та така, да знаеш.
Спирам да влизам и да чета, до като не видя тема, която да ми подскаже, че това е последната част (та ако ще и до година да е)! Тогава, „дърпам щепсела” на всичко около себе си (работа, приятели, децата при баба и дядо и т.н.) и сядам да си се зашеметявам!!!
Благодаря.

Поздрави.

п.п. Та казваш тези снимки са от нашата планета, а?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Добре де, ако ви дам телефона на девойката к'во ще ми дадете

Чанев всеки пише за това, което го вълнува, но истината е, че западняците не могата да общуват там. Не говорят руски, а местните не говорят западни езици. А без руски там ... можеш само глупаво да се усмихваш. Нито хумора им ще разбереш, нито на любопитството им да отговориш. Има и друго, манталитета им ми е близък, познат...
Обичайният диалог, когато си на мотор там протича по следният начин:
-Откуда брат?
-България.
-Куда?
-България
-Куда йедеш?
-Обьезд делаю ...
-Ааа ясна. А ета беемвье, да?
-Да.
-Ой бляяяд.
-Сколька лошадей?
-Восемдесет пят.
-Бак сколька?
-Тридсать.
- На сколька хватит?
- На пятьсот.
- Ну, нармальна...
- А сколька стоит?
- Десять тъйсяч.
- Що? Сомони?
- Нет, доларав.
- Ой бляяяд. А тъй с ети денги машина можь пакупать. Зачем ета мотоцикл ... Каляску даже нет Ета балгарские цигаретьй?
- Ну канечна, балгарские. Теперь американцъй пакупали, паетаму марлборо назъйвается...
- Можна? Харошие! Я помню Булгартабак, Родопи, Стюардеса... ах какие бъйли харошие ... сейчас уже нету. Помню каняк - Солнечньй берег, балгарский перец, огурчики. Маладец тъй. Счастлива!!!
и т.н. на германеца този диалог му е труден ... но най-бруталното, което видях е на ламиниран лист хартия отговорите на тези въпроси на руски(толкова харчи, толкова вдига, толкова струва), и когато спрат с моторите просто вадят листа и го връчват, докато си пушат. Така не става ...

Станк първо затваряш това крило, после това, което не се вижда. Топката и резбата елегантно скриват прореза между двете крила. Манияшка работа ...

Владич благодаря ти. Страхотна находка, как я намери ? Много, много приятно ...

[edoors]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо, вратите са моята слабост! Веднъж правих обиколка на Европа и се прибрах с 3000 снимки, от които 2000 бяха на врати. Отнесох и семеен скандал, но сега виждам, че и други се впечатляват! Благодаря за емоциите! Поздрави!

[sl.daskalov]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Като гледам тия шарени тавани, та се сещам как скоро жената ме подгони да правя ремонт и що зор видях докато наплескам тавана в бяло а стените в друг цвят! Пък как успях да оклепам всичко дето не беше за боядисване! Леле мале тежко им на азиатските мъже като ги подгонят тия с оскубаните с конец вежди, да правят ремонти на тия ми ти шарени тавани!!!

[Stank]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Леле мале тежко им на азиатските мъже като ги подгонят тия с оскубаните с конец вежди, да правят ремонти на тия ми ти шарени тавани!!!

Ние сме си за "таковане" с тая технореволюция . Ако използват бои на растителна основа няма да правят ремонт докато са жУви . И в България съм виждал много запасени рисувани тавани на по 300 години .

[Чичка]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Неговите наследници обаче без ангажименти към славната му история масово се забавляваха във фонтаните търсеки спасение от жегата

Димо, мисля си, че с тази снимка по-горе, спокойно можеш да се конкурираш с тази снимка на Нешънъл Географик



Даже, ако ме пита някой коя от двете е по-емоционална, няма да посоча момичето.

Страхотно продължение на приключението и нямам търпение да видя скоро и Памир.

[tef4o]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Чета, радвам се, съпреживявам и гледам да си трая, но ...
От 2 дена се търкалям с бясна температура в кревата и чета наред всякакви мото-пътешествия, до които се докопам. Снимки съм изгледал за 2 дена сигурно повече, отколкото за последните 2 години. Еми ... Димо си е Димо

А като съберем накуп и снимките и дарбата да разкажеш, няма как да не си призная, че имам двама фаворити, които са много напред от всички други. Дали ще изненадам някой, ако кажа, че това са Димо и Бойко?

А дали някой ден ще се науча да снимам така?

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Димо, мисля си, че с тази снимка по-горе, спокойно можеш да се конкурираш с тази снимка на Нешънъл Географик

Дай да не бъркаме нещата
Моята снимка няма нито качествата нито историята от снимката на Стив МакКъри...за съжаление.
По-интересно е , че в същата къща ( в която и аз отседнах) е отсядал и един истински фотограф - Ханс Юрген Буркхард, който е имал шанса да снима в едни доста мътни за Русия времена (след пуч-а) и снимките му от албума "Jenseits von Kreml und Rotem Platz" (Отвъд Кремъл и Червения Площад) ще ви развълнуват сериозно : worldpressphoto

А като съберем накуп и снимките и дарбата да разкажеш, няма как да не си призная, че имам двама фаворити...

Аз обаче си имам други двама фаворити

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Ето и последните ми снимки от Самарканд

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

[Димо]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Последната вечер, заведох мотора на мойка в квартала ... Мотор се мие около 2 часа, т.е. никой не го миеше докато не започнах да си го мия сам, но това не било по правилата и трябваше да спра...
По правилата беше два часа кротко да пием бира със собствениците на мойката, да мъдруваме за това как е у нас и у тях и накрая в знак на вечна дружба не само, че не ми позволиха да платя, ами изпратиха момче, което се върна с голяма бутилка - кинжал пълна с коняк - подарък за мен. Кинжала беше по-голям от всеки от куфарите ми и беше абсолютно невъзможно да бъде пренесен до България здрав. Разделихме се по живо по здраво и се прибрах в къщата....


Кутбие ме посреща:
- Много късно се прибираш.
- Измих мотора, виж какъв кинжал ми подариха момчетата от мивката ...
- Там ли беше? Познавам ги ...
- Да, говорихме много...искаха да ме женят тук
- Ааа, далече сте стигнали. И ти подариха този коняк. А ти какво им подари ?
- Ами нищо. Виж аз съм с мотор, не мога да нося сувенири, нямам място за нищо ...
- Можеше да вземеш 20 химикалки с надпис България. Сега те ще се приберат при жените си, ще им разкажат - Днес се видяхме с един българин с голям мотор, говорихме за България и какво ще покажат? Нищо!
За другият път да знаеш!

На сутринта Кутбие извика някакъв мъж, който ме качи в ладата си и ме заведе до място, от където купихме 20 литра бензин. Бях готов за път.
На изпроводяк за да подчертае важността на снощните си думи, домакинята ми даде малко ръчно изработено портмоне - "Занеси го на жена ти. Ще намериш място за това..."
Стана ми още по-гадно. Наистина нямах какво да и оставя българско, но оставих коняка и и казах "Виж оставям кинжала при теб. Пази ми го. Ще се върна с жена ми при теб да го изпием заедно "
Напуснах древния град и се отправих към Памир ...




Историята продължава тук: Пътят до коприната през Памир и Алайския хребет

[drago varvar]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

- Ааа, далече сте стигнали. И ти подариха този коняк. А ти какво им подари ?
- Ами нищо. Виж аз съм с мотор, не мога да нося сувенири, нямам място за нищо ...
- Можеше да вземеш 20 химикалки с надпис България. Сега те ще се приберат при жените си, ще им разкажат - Днес се видяхме с един българин с голям мотор, говорихме за България и какво ще покажат? Нищо!
За другият път да знаеш!

На сутринта Кутбие извика някакъв мъж, който ме качи в ладата си и ме заведе до място, от където купихме 20 литра бензин. Бях готов за път.
На изпроводяк за да подчертае важността на снощните си думи, домакинята ми даде малко ръчно изработено портмоне - "Занеси го на жена ти. Ще намериш място за това..."
Стана ми още по-гадно. Наистина нямах какво да и оставя българско, но оставих коняка и и казах "Виж оставям кинжала при теб. Пази ми го. Ще се върна с жена ми при теб да го изпием заедно "
[/URL]

Абе за химикалки с надпис България незнам, но едни лепенки Експедиционни машини (приключение с мотоциклети) България

[rossko66]

От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Ех тези снимки позалез. Жестоки.