От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан
Продължих да си играя по дюната, също като децата от съседното селце, които я ползваха за пързалка
После намерих това животинче и мнооого внимателно подходих към комуникация ...
... заради черното връхче на края на опашката. Чак в Узбекистан разбрах, че това е Ящерица (рус), Гребнепалый геккон - Crossobamon eversmanni
или гущерче на български
Имаше и от обичайните обитатели за тези места ... все още едногърби. И някакви релси, по които май скоро не беше минавал влак
Продължих. Слънцето залезе и стана по-приемливо за каране. До Дарваза са около 300 км от Ашхабад. Спирах, почивах си и внимавах за дупки. Както вече писах - кой знае какви дупки нямаше, но пред мен два камиона тревожно мигаха в тъмното...Спрях. Единият счупил джанта, другият му помага. Тъмно като в ... рог, светеха си с диода на запалка. Извадих фенер и изчаках да приключат, те пък извадиха студена вода и ми обясниха къде точно да намеря следите в дясно от пътя към кратера.
Снимчица на фаровете на Краз в Каракум.
Имах точка в GPSa си и когато наближих се заозъртах за следи в пясъка. Видях някакви и ги хванах. Часът беше около 22:30. В началото влязох много смело по следи от камиони. Минах дори два-три хълма и следите изчезнаха ...
Спрях, оставих мотора да свети и с фенер в ръка ръгнах да си избирам маршрут.
Бях на около стотина метра от мотора, когато в далечината се чуха ругатни на туркменски. Брех, човек
Не знам какъв беше, но не беше доволен ... сякаш овчар, но кошари не виждах.
вс едно, разбрахме се. Объркал съм пътя. Трябваше да се върна отново на асвалта 2км. назад и по други следи пак навътре. Хванах новият път ядосан, че сам си усложнявам живота и с повече газ няколко км навътре така се метнах, че две минути не знаех къде съм ...Болеше ме рамото и ребрата в ляво. Разтоварих мотора, изправих го и се сетих, че трябваше да пусна въздуха ... Продължих по коловози дълбок пясък. Много неприятно. Бях навлязъл 4-5 км, когато на поредния баир затънах. Миризмата на феродото си я познавах и не исках да го паля ... В този момент светнаха два фара зад мен. Краз-да не повярва човек - трафик Слязоха две момчета: А тъй воздух отпусти...Руль не мож удержиш ... eщё eщё, ноль пят. Давай ... и почна голямото бутане. Избутаха ме. Със спуснати гуми управлението драстично се промени. Около 12 вечерта се озовах пред кратера, а те продължиха още 100км напред към някакво газово находище. Ето за това беше цялата работа:
Продължих да си играя по дюната, също като децата от съседното селце, които я ползваха за пързалка
После намерих това животинче и мнооого внимателно подходих към комуникация ...
... заради черното връхче на края на опашката. Чак в Узбекистан разбрах, че това е Ящерица (рус), Гребнепалый геккон - Crossobamon eversmanni
или гущерче на български
Имаше и от обичайните обитатели за тези места ... все още едногърби. И някакви релси, по които май скоро не беше минавал влак
Продължих. Слънцето залезе и стана по-приемливо за каране. До Дарваза са около 300 км от Ашхабад. Спирах, почивах си и внимавах за дупки. Както вече писах - кой знае какви дупки нямаше, но пред мен два камиона тревожно мигаха в тъмното...Спрях. Единият счупил джанта, другият му помага. Тъмно като в ... рог, светеха си с диода на запалка. Извадих фенер и изчаках да приключат, те пък извадиха студена вода и ми обясниха къде точно да намеря следите в дясно от пътя към кратера.
Снимчица на фаровете на Краз в Каракум.
Имах точка в GPSa си и когато наближих се заозъртах за следи в пясъка. Видях някакви и ги хванах. Часът беше около 22:30. В началото влязох много смело по следи от камиони. Минах дори два-три хълма и следите изчезнаха ...
Спрях, оставих мотора да свети и с фенер в ръка ръгнах да си избирам маршрут.
Бях на около стотина метра от мотора, когато в далечината се чуха ругатни на туркменски. Брех, човек
Не знам какъв беше, но не беше доволен ... сякаш овчар, но кошари не виждах.
вс едно, разбрахме се. Объркал съм пътя. Трябваше да се върна отново на асвалта 2км. назад и по други следи пак навътре. Хванах новият път ядосан, че сам си усложнявам живота и с повече газ няколко км навътре така се метнах, че две минути не знаех къде съм ...Болеше ме рамото и ребрата в ляво. Разтоварих мотора, изправих го и се сетих, че трябваше да пусна въздуха ... Продължих по коловози дълбок пясък. Много неприятно. Бях навлязъл 4-5 км, когато на поредния баир затънах. Миризмата на феродото си я познавах и не исках да го паля ... В този момент светнаха два фара зад мен. Краз-да не повярва човек - трафик Слязоха две момчета: А тъй воздух отпусти...Руль не мож удержиш ... eщё eщё, ноль пят. Давай ... и почна голямото бутане. Избутаха ме. Със спуснати гуми управлението драстично се промени. Около 12 вечерта се озовах пред кратера, а те продължиха още 100км напред към някакво газово находище. Ето за това беше цялата работа:
Коментар