Пътят до коприната през Турция

[Димо]

Моят път към Памир започна с обичайния дъжд. Въпреки това доста приятели дойдоха да пожелаят „на добър път” рано сутринта на 16 юни. С доктор Светльо дори карахме заедно до Бургас. Лъчо и Явор откраднаха по една седмичка и тримата заедно се впуснахме в началото на това голямо приключение. Дъждът промени плановете ни още от първия ден – наложи се да пренощуваме в Малко Търново, за да се изсушим.





На другата сутрин прекосихме границата и поехме към Истанбул, а после по добре познатия ми черноморски маршрут. По предварителен план имахме 5 точки – Шафранболу, столицата на хетите Хатуша, Кападокия, Немрут и езерото Ван.
Забавихме се с избора на място за къмпиране, което наложи изследването по тъмно на черни пътища, водещи към морето. Открихме такова място, комшиите рибари не само нямаха нищо против, но и на сутринта ни сервираха целия си улов, заедно със задължителния по тия земи чай.

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Шафранболу е старо турско селище, в което традиционно се е произвеждала и продавала подправката шафран. В наши дни този поминък се е превърнал в туристическа атракция по проект на турското правителство. Старите дървени къщи, които ние наричаме „копривщенски”, тук гордо носят наименованието „традиционни отомански къщи”.





След силно турско кафе, мощен обяд и пресладка баклава потеглихме с пълни кореми да търсим хетите. За тия хети аз не знам нищо, Лъчо да разправя. Очевидно са имали царство-господарство, армия и потребност да се изобразят по скалите, за да можем ние 4000 години по-късно да цъкаме с езици и да викаме „бахмааму”.













Този път спряхме по светло да напазаруваме в едно село и още преди залеза подхванахме по черен път в опит за усамотение. Направихме лагер и запалихме огън, след което – изненада – оказа се, че не сме сами. Бяхме забелязали кошери при пристигането си, а вечерта се появи и собственикът им - Алеф. Живееше съвсем сам в компанията на пчелите. Сутринта Алеф ни зарадва с купичка пресен мед и бурканче пчелен прашец. Явор напълно отказа да го яде, а аз и Лъчо го включихме веднага в менюто си. От тук до Иран поддържах ежедневно имунната си система с него.
След адски живописен път през планината Кьороглу(Köroglu Daglar?), вечерта пристигнахме в Гьореме. Опънахме палатките в къмпинг Панорама и се впусхахме в нощна Кападокия.

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Бяхме предвидили два дни. Кападокия е много снимана и описвана, и по мое скромно мнение районът е изключително интересен и заслужава повече от два дни време.

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Принципно не бях се подготвил за обиколки на туристически обекти . Моята цел беше Памир и затова предпочитах да хвърля една табла с комшиите, отколкото да се заровя в справочници и музейни брошури. Въпреки това влязох в подземният град, днес Derinkuyu.Тук е била църквата.







На другия ден поехме по прекрасното Анатолско плато към планината Тахтали Даглари и Немрут.












Тук моето пътуване можеше да е свършило... високо в планината при излизане от второстепенен път... спрях, погледнах наляво и после надясно... и потеглих за ляв завой. В този миг вдигнах поглед и видях връхлитащ камион. Побързх да вляза в лентата си и да обърна мотора по посока на движението, но камионът вече беше в моята лента. Беше безмислено да предприемам маневри, затова просто спрях почти в средата на платното. Камионът профуча от дясната ми старна без дори да си помисли да намали. Пулсът ми беше на 1000, усетих новите бели косми под каската. Явор само каза: „Пич, втори живот живееш, вече те виждах размазан на решетката” ...

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Пътищата до Немрут са много. Освен многобройните черни пътища, има два основни асфалтирани – южен и северен, които водят към върха и не са свързани помежду си. Преди време по черните пътища минали холандски приятели на Лъчо и след кратко обсъждане ние също хванахме по тях. Явор подкара чопъра безстрашно, което впоследствие му донесе славното име „чопуро”. Маршрутът беше очарователен, но липсата на табели и точен трак ни накара да се залутаме из разни махали и дерета.





Ей така става, като не си носиш каската. Колеги ...

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

В крайна сметка се стъмни, а ние все още карахме към върха. Спряхме в едно от многобройните кюрдски села в района, за да налеем вода и да обсъдим ситуацията, когато местните хора напъплиха отвсякъде. Поисках да купя хляб, някой изтича и напъха няколко питки в багажа ми. Естествено получихме покани да преспим, но ние имахме цел и продължихме напред в тъмното. По план трябваше да спим в хостел. Бяхме на палатки вече 5 дни и искахме баня. Все пак не успяхме да стигнем до върха, а останахме в село Дамладжик, южно под върха.
Спахме в кюрдска къща с хубав двор за къмпинг, а хазяина беше изключително кротък и приветлив.
Спах лошо. Събудих се към 4.30 и внезапно взех решение да снимам изгрева на Немрут. Измъкнах се тихо, подпалих мотора и хванах гората. Пътят ужасно се влоши и на места съвсем изчезна. Имах известен проблем и с ориентацията в тъмното. Всъщност, оказа се, че Немрут хич не е толкова близо. Когато излязох на пътя току пред бариерата, слънцето весело си грееше над баирите и тая работа с изгрева беше приключила. Вече не бързах.
Връх Немрут е 2134м висок. Някога там е била гробницата на Антиох II Теос, син на Антиох I Сотер (Спасител)от династията на Селевкидите. В периода 275-262 пр.н.е. там е имало царство, което синът Антиох създава след смъртта на баща си. Падала е голяма патаклама с Птолемеите, известна като сирийски войни. В този ден обаче беше тихо. Нямаше селевкиди, нямаше птолемеи. Само аз и един мъж, довел баща си и майка си на това величествено място.



















На слизане обаче съобразих, че има друг път към селото и още преди да изляза от бариерата кривнах по него. След около 15-20 км пътят слезе до реката и стигнах до друг вход. Това се оказа входът за руините на Арсамея/Ески Кале. Аз не спрях и се върнах в къщата. Очакваше ме софра с хляб, домати, сирене, масло, мед – всичко произведено от домакините ни и невероятно вкусно. Според последните промени в общия ни план това беше денят, в който трябваше да се разделим – Лъчо и Явор поемаха на югозапад, а аз тръгвах на изток към езерото Ван.

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Беше ми много приятно да пътуваме заедно, но в същото време нямах търпение да продължа. Имах чувството, че се движа твърде бавно и се шляя насам-натам, а пред мен чакаха още много дни и места, пълни с неизвестни. Твърдо убеден да стигна езерото в този ден минах над 700км в невероятна жега и пътища в ремонт.











Около 1.00 вечерта стигнах Татван. Заобиколих го от юг, убеден, че ще намеря хубаво място за палатка покрай езерото, но вместо това намерих кал, комари и боклуци. Върнах се обратно в града, за да намеря евтин хотел, в който да поспя без да свалям багажа с идеята, че на другия ден трябва да вляза в Иран. Късметът ми изневери. Първото място, на което спрях и се спазарих за 8 кинта се оказа най-голямата кочина, в която кракът ми е стъпвал. Представете си склад с дървен под, по средата е разчистена пътека между боклуците по земята, през открехнатата врата се виждат две разхвърляни легла, в които някой съвсем скоро е лежал, мръсно и мазно. В добавка на съседната врата се показа ухилена казахстанка, увита с кърпа... Беше късно да се връщам, моторът беше паркиран и за него беше вързано злото куче на стопаните. Измъкнах спалния си чувал и без да докосвам нищо наоколо се мушнах в него, дръпнах ципа и заспах. Това си беше истински бардак.
Рано сутринта се изнесох с чувството, че ще е хубаво да мога да си сменя кожата. Прекрасните гледки от езерото и връх Супхан ме ободриха и поех на юг.

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Предварително бях взел решение да не влизам през по-популярния граничен пункт Догубаязид, а през Есендере, което е близо да границата с Ирак. Това е милитаризирана зона, заради непрекъснатите конфликти на турските военни с ПКК. Проверяваха ме няколко пъти, но пътят беше уникално красив и никак не съжалявам, че го предпочетох.





























На последния пункт проверката беше по-обстойна, но пък имах възможността да фотографирам турския Рамбо(по неговите собствени думи). Оттам до границата с Иран са 50км по дефиле, в което на всяко възвишение има огнева точка. Толкова са и километрите до Ирак. Не е романтично, но пък липсата на движение по маршрута дава пълна свобода на каране.

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

На границата нямаше никой освен мен. Граничният пункт беше стар и занемарен и по никакъв начин не напомняше помпозния, лъскав вход откъм Европа. Затова пък учтив турски митничар ми помогна с хартиите и бързо приключих с формалносттите. Малко преди да премина вратата на Иран се сетих, че нося шише ракия. Всички знаем за ограниченията за алкохол в Иран, чувал съм даже за 80 тояги на голо... но не това ме спря да прелея ракията в бутилка от минерална вода. Дадох си сметка, че едва ли ще намеря компания, с която да я споделя, а сам в палтката не се виждах да пия ракия. Викнах турския митничар и му казах: Имам специален подарък за теб, това е българска ракъ, не йениракъ. Не я пий като турчин, ами я охлади, направи си една салата от домати, чаша айрян и я изпий със здраве. Турчинът ме изпрати с голяма усмивка, гюлле, гюлле и яваш.

[sabin]

От: Пътят до коприната - Турция

Аххх тиии!!

Как не ти се счупи апарата като снима тунингите по КТМ-а. Хората ще си кажат че се е счупил нещо

Благодаря за хубавите снимки!!

След колко километра ти се счупи опашката при това претоварване?

[Luke]

От: Пътят до коприната - Турция

Хубаво е така в мразовития женски месец да си спомним за нашите си, мъжки преживявания . Димо, добре избра момента да публикуваш спомените. Радвам се , че с Явор те придружихме през първата седмица и в същото време съжалявам , че нямаше начин да продължа и нататък. Но идва новия сезон, света е наш, дерзайте !

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Аххх тиии!!

Как не ти се счупи апарата като снима тунингите по КТМ-а. Хората ще си кажат че се е счупил нещо

Благодаря за хубавите снимки!!

След колко километра ти се счупи опашката при това претоварване?

Хе, хе нищо му няма на КТМ-а. Тази снимка е ей така само да се закачаме с КТМистите, че миналата година от двата КТМа в БГ ... и двата
Обаче не е истина. Мотора си беше пушка. Лъчо нещо му беше сложил да му пречи и го махна
Ще стигна и до счупената опашка, обаче това беше има-няма 10 000км по нататък и тези от BMW нямат никаква вина

Хубаво е така в мразовития женски месец да си спомним за нашите си, мъжки преживявания . Димо, добре избра момента да публикуваш спомените. Радвам се , че с Явор те придружихме през първата седмица и в същото време съжалявам , че нямаше начин да продължа и нататък. Но идва новия сезон, света е наш, дерзайте !

Да Лъчо и аз нямам търпение вече да свалим мартениците.

Впрочем, нещо което не съм писал по-нагоре е, че изминатите километри от София до Есендере(границата с Иран) по километраж бяха точно 3435км, което доста надхвърляше първоначалните ми планове.
И друго, по повод парите, доколкото много хора ме питат за това...
Това беше нискобюджетно пътуване. На запад от нас му викат "скаутско"
В Турция влязох с 1000 или 1100 лири, които напълно свършиха до границата с Иран. При цена на бензина тогава около 3.8 и закупени около 200 литра бензин е ясно къде са отишли ... за осем дни в Турция. Нататък стана драстично по-евтино.

И никой не ме пита за координатите на бардака в Татван

[c_chanev]

От: Пътят до коприната - Турция

Ех тоя бардак, голямо любопитство събуди. Цял ден го мисля. Толкова ли е било гнусно? Не щракна ли някоя снимка или имаше опасност да замърсиш матрицата на апарата

[dsredkov]

От: Пътят до коприната - Турция

БРАВО за това фото!!!!



ставаш все по-добър!

[Димо]

От: Пътят до коприната - Турция

Чанев, бардака беше истински. Остави мизерията, но той май наистина работеше като такъв ...

Средков благодаря Този старец беше много достолепен. Ето и тук ...



Като стана въпрос за снимки искам да кажа, че всеки от форума може да получи коя да е моя снимка свободно в прилична резолюция за печат. Само да драсне едно л.с.
А съм ги надписал щото отсега знам, че особено тези от туристически забележителности като Кападокия и Немрут, ще си ги гледам по сайтовете на фирмите, които продават екскурзии до там ... Но няма оправия
А, и да не забравя! Тези снимки са правени с фототехника предоставена от Фото Синтезис на които съм много, много задължен. Това наистина е компания с различен поглед. Хора с идеи