Темата произлиза от тук
Искам да споделя някои размисли за плановете по принцип и в частност моят за Памир.
Романтичното схващане, че всеки опит за плануване "разваля усещането за свобода", пречи на "мига и спонтанността" и т.н. в пътуване като това е дълбоко погрешно
Имам предвид следното. Към днешна дата е напълно невъзможно да се събудите с идеята, че денят е прекрасен и ужасно, ама ужасно много ви се ходи в Памир, да отидете до печката за едно по-силно кафе, после една бележка на хладилника "В Памир съм. Ще ти се обадя, когато мога ..." да слезете в гаража при мотора и с всичката газ да поемете на изток ...
При такъв вариант, най-вероятно ще стигнете до другия край на Турция, където ще ви обяснят, че трябва да се върнете до Истанбул за да получите виза за Иран след около две седмици, която вероятно няма да получите поради липса на покана и т.н и т.н.
Ако все още сте упорит – шляете се в Истанбул две седмици, имате огромен късмет и получите визата, отправите се отново към границата с Иран, в крайна сметка стигате до следващата граница с Туркменистан, където става ясно, че нямате виза и трябва да се върнете до Техеран, където разбирате, че туркменистанското посолство си е сменило адреса, работи с граждани между 10:15 и 10:30 в сряда (но, не всяка сряда) и когато тази сряда настъпи, вие разбирате, че абсолютно не може да получите транзитна виза поради липсата на виза за следващата държава, а именно Узбекистан и т.н. Ако пък факта, че от да речем два месеца вие не карате мотор, а дремете в очакване на повдигането на решетката на поредното гише пред различни сгради, в различни градове .... не ви е попречил на ентусиазма и сте успели да се набутате един – два стана по-напред, може с изненада да установите, че следващият „стан” не е длъжен и всъщност не ви дава виза, което пък прави връщането ви по обратния път почти невъзможно и варианта е да продадете мотора си и да се отправите към летището ....
Ако пък не искате назад, а напред и само напред. Чакате. Разбира се дошла е зимата и на вас ви се налага да поизчакате още да се стопят снеговете в Памир,но какво толкова – важно е приключението ....
Тук въпроса с цената въобще няма да го коментирам – вие сте „над” тези прозаични неща ...
Защо го пиша всичко това?! Знам, че на голямата част от пишещите тук, това им е ясно ... Пиша го заради четящите. Онези, които ще се отправят един ден нанякъде и за които е важно да изоставят романтиката и да вземат да посмятат. Това направление изисква план. Доста прецизен. План, който да може да поеме и грешките от плануването и да предполага резервни и т.н. планове
Ето как изглежда моят към днешна дата
Искам да споделя някои размисли за плановете по принцип и в частност моят за Памир.
Романтичното схващане, че всеки опит за плануване "разваля усещането за свобода", пречи на "мига и спонтанността" и т.н. в пътуване като това е дълбоко погрешно
Имам предвид следното. Към днешна дата е напълно невъзможно да се събудите с идеята, че денят е прекрасен и ужасно, ама ужасно много ви се ходи в Памир, да отидете до печката за едно по-силно кафе, после една бележка на хладилника "В Памир съм. Ще ти се обадя, когато мога ..." да слезете в гаража при мотора и с всичката газ да поемете на изток ...
При такъв вариант, най-вероятно ще стигнете до другия край на Турция, където ще ви обяснят, че трябва да се върнете до Истанбул за да получите виза за Иран след около две седмици, която вероятно няма да получите поради липса на покана и т.н и т.н.
Ако все още сте упорит – шляете се в Истанбул две седмици, имате огромен късмет и получите визата, отправите се отново към границата с Иран, в крайна сметка стигате до следващата граница с Туркменистан, където става ясно, че нямате виза и трябва да се върнете до Техеран, където разбирате, че туркменистанското посолство си е сменило адреса, работи с граждани между 10:15 и 10:30 в сряда (но, не всяка сряда) и когато тази сряда настъпи, вие разбирате, че абсолютно не може да получите транзитна виза поради липсата на виза за следващата държава, а именно Узбекистан и т.н. Ако пък факта, че от да речем два месеца вие не карате мотор, а дремете в очакване на повдигането на решетката на поредното гише пред различни сгради, в различни градове .... не ви е попречил на ентусиазма и сте успели да се набутате един – два стана по-напред, може с изненада да установите, че следващият „стан” не е длъжен и всъщност не ви дава виза, което пък прави връщането ви по обратния път почти невъзможно и варианта е да продадете мотора си и да се отправите към летището ....
Ако пък не искате назад, а напред и само напред. Чакате. Разбира се дошла е зимата и на вас ви се налага да поизчакате още да се стопят снеговете в Памир,но какво толкова – важно е приключението ....
Тук въпроса с цената въобще няма да го коментирам – вие сте „над” тези прозаични неща ...
Защо го пиша всичко това?! Знам, че на голямата част от пишещите тук, това им е ясно ... Пиша го заради четящите. Онези, които ще се отправят един ден нанякъде и за които е важно да изоставят романтиката и да вземат да посмятат. Това направление изисква план. Доста прецизен. План, който да може да поеме и грешките от плануването и да предполага резервни и т.н. планове
Ето как изглежда моят към днешна дата
Коментар