Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

[Димо]

"Практикуването на мотоциклетен туризъм придобива все по-голяма популярност и това изисква по-задълбочен поглед върху неговите разновидности. Най-основно се различават индивидуален и организиран групов мототуризъм. Тези две най-обобщени форми дават различен ефект за практикуващите ги и водят със себе си конкретни особености. Тук накратко ще засегнем предимствата на единия вид пред другия и съответно техните недостатъци.

За индивидуалния мотоциклетен туризъм...

Индивидуалният мотоциклетен туризъм се характеризира със самостоятелността на протичащите процеси. Организацията на такъв тур се осъществява, а последващия туристически ефект от него се получава от един и същ субект - организаторът-потребител. Това е по-снобската и интровертна изява на мототуризма, която формира прогресиращо нарастващ дял от крайноседмичния туризъм с активна рекреативна насоченост. Много от нас често грабват любимата машината през почивните дни и хукват на някъде. В такъв случай е логично, че индивидуалният мототуризъм се провежда предимно в близост до местоживеенето и доста по-рядко зад граница, на значителни разстояния. Независимо от тези различни пространствени измерения индивидуалният мотоциклетен туризъм се отличава с няколко значителни предимства:

•Човек се чувства напълно независим и свободен, защото не е нужно да се съобразява с никой друг освен със себе си. Този момент настъпва още с организирането на тура, когато свободата на планиране по свой вкус си проличава с пълна сила. Компромисите, където ги има, не се възприемат като такива, а като еднакво добри алтернативни решения;

•Самостоятелното пътуване е по-безрисково от карането в голяма група (обикновено за такава се смята група от над четирима ездачи). Всеки познава себе си и не трябва да се нагажда към нечий чужд стил на каране, не ви се налага скорост на движение;

•Търсеният рекреативен ефект от тура може да е по-голям при индивидуалния мототуризъм, защото човек остава сам с мислите си, а ограниченията, които ни налагат редът и стремежът за порядък в обществото или в дадена група - мотоциклетна такава например - не важат;

•Финансовата страна на въпроса също изниква. За индивидуална обиколка в покрайнините на града с верния двуколесен приятел не са нужни много средства - малко за бензин и още толкова за всеки случай. При индивидуални международни пътувания на по-голяма дистанция финансовото обезпечаване вече преминава в друго измерение, но сравнено с организираните пакети, пак зад граница, необходимите средства са в пъти по-малко.
Общо взето предимствата на индивидуалния мотоциклетен туризъм са най-осезаеми в психологически план и това не е за подценяване, а напротив. Колкото до недостатъците му - те се свеждат до разминаване с предимствата на организирания групов мототуризъм.

За груповия мотоциклетен туризъм...

Организираният групов мототуризъм носи привкуса на другите масови видове туризъм. И все пак тази е най-добрата разновидност на „конформистко" туристическо движение, която можете да практикувате. Идва момента обаче, да разграничим организираният групов мототуризъм на такъв организиран от мотоциклетен туроператор и друг, чийто организатори са частни лица, които просто предприемат пътуване в групов състав. Ще се спрем на първия вариант, за да придобие повече смисъл съпоставянето на двата противоположни вида мотоциклетен туризъм. И така, какво получаваме срещу парите си, когато закупуваме пакет с вълнуващия етикет мотоциклетен туризъм? Зависи от много неща, на първо място от количеството на парите ви. Сега по-сериозно. Почти винаги организираните мототурове се осъществяват в чужда за участниците страна и това обстоятелство диктува нуждата от стабилна организация на тези обиколки. Оттук произлизат и основните предимства на този вид туризъм на две колела:

•Вие не губите време в планиране и притеснения за всеки един километър от маршрута на пътуването. Това е предварително извършено от туроператора, осигурен е опитен водач, който обикновено е с екскурзоводска подготовка или познава изследвания район много добре;

•Природните и антропогенни забележителности са подбрани, за да видите тези с най-голяма ценност, а културното ви обогатяване е в пъти повече отколкото при индивидуалния мототуризъм;

•Пътуването в група освен рискове крие и много предимства за вашата безопасност, докато съпреживяването носи огромна доза удовлетвореност и е предпоставка за създаване на трайни познанства и дори приятелства. Остава актуално изискването за известен опит в ездата с други колеги мотоциклетисти непосредствено до вас;

•Всеки участник в един добре организиран мотоциклетен тур получава допълнителна добавена стойност под формата на тениска, албум със снимки от пътуването и прощално парти. Тези малки на пръв поглед жестове не са за пренебрегване;

•Организираният групов мототуризъм е добър начин да се изследват непознати страни, имайки предвид, че ви се предлага логистична подкрепа при превоза на вашия личен мотоциклет, ако самостоятелното ви пристигане по суша до началния пункт на тура е невъзможно или непредпочитано например. Обикновено се осигурява помощ и при взимането на виза, уреждането на юридическите подробности около вашето присъствие и това на мотора ви в страната, която ще обикаляте. Или иначе ви се предлага мотоциклет под наем - логичният алтернативен избор за мнозина. Всичко това е от невероятно голямо значение и може да представлява цялата разлика между възможно и невъзможно. Водеща тук е ролята на мотоциклетните туроператори;

•Отново при организираното групово проявление на мототуризъм вие можете да се наслаждавате на изживяването без тревоги за техническото състояние на машината, която карате и също няма да се страхувате толкова много от възможен лек инцидент с вас самите (такива възможности дебнат навсякъде), защото техническа и медицинска поддръжка също се осигурява, като дори в пакетните цени често влиза сключването на здравна застраховка. При индивидуалния мотоциклетен туризъм дори леко падане може да означава край на пътуването ви, съпроводен с тонове главоболия около прибирането ви в родината, ако моторът е претърпял, да кажем, по-специфична контузия (такива леки и много специфични контузии пък са учудващо често явление, трябва да знаете).
Вероятно могат да се изтъкнат и още предимства, но тези са основните, а що се отнася до недостатъците на организираният групов мототуризъм:

•Цената на тези турове е доста голяма и това определено не е вида туризъм за всеки джоб. Ето защо у нас индивидуалното му практикуване остава на почит;

•Участието в такова организирано туристическо движение носи усещане за масовост и отнема от очарованието на същинското изживяване;

•Съобразяването с останалите участници в групата, било на пътното платно или извън него, може да е голям трън в... Има вероятност също така да срещнете раздразнени погледи и по ваш адрес, ако проявите индивидуализъм и не съгласувате предварително действията си с групата. За по-свободолюбивите това би представлявало проблем, а те май всички моторджии си падат такива. Социализирането в една група от непознати, в която често присъства и езиковата бариера, е огромно предизвикателство и затова се практикува организирането на специална вечеря в деня преди началото на тура, където всички биват представени и се запознават с порядките, които ще се налага да следват докато протича мероприятието.

И накрая...

Както виждате индивидуалният мотоциклетен туризъм се характеризира с преимущества, които се чувстват на духовно ниво, за разлика от организирания групов мототуризъм, при който материалната подсигуреност изпъква като предимство. Недостатъците на втория са повече и се явяват по-големи бариери, за да спрем избора си на него. Независимо от всичко казано дотук, приключението да караш мотоциклет само по себе си е уникално, а дали ще го правите с група на организирана обиколка или съвсем самостоятелно, се свежда до вашите лични предпочитания. Аз бих участвал и в двата вида мототуризъм, но все пак смятам, че ако нещо е предварително детайлно организирано, то удоволствието от него е трудно да бъде извлечено. Затова пък имаме едно ново явление, чиято популярност бързо расте - „мистъри" (от англ. ез. mystery) мотоциклетни турове. Тях ще разгледаме някой друг път."

По материали от e-motocafe.net

[Димо]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Публикувам статията след разговор с Главния Редактор на електронното списание Е-мото cafe - Мартин Дончев.
Мисля, че статията е доста полезно и подредено четиво и въпросите засегнати в нея са вълнували всеки от пишещите в този раздел.

Някои работи съм изпитал на гърба си, за други - не съм си давал сметка. При всички случаи обаче всеки има какво да добави в + или - на двата вида пътувания.

Засега аз клоня твърдо към индивидуалните пътувания и самостоятелното организиране, но ясно си давам сметка, че някои от тях просто не могат да се осъществат напълно самостоятелно поради трудности по маршрута ...

[ВладиЧ]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Супер интересна тема! Ще пиша по нея, но само да си подредя мислите. Има и междинни варианти, които не са разгледани...

Груповите пътувания с мотори (на повече от 4 мотоциклета) не са пътешествия, а екскурзии и факта че се извършват с мотори, а не с коли, автобуси, или други превозни средства им придава само леко екзотичен привкус. Там всичко е организирано, планирано, оразмерено, предвидено предварително и точно, особено пък със туроператор...Изненади са почти изключени, но пък и за това, такива пътувания са по-кратки и се използват за почивка.
Другите пътувания, а именно пътешествията, особено дългите над 15-20 дни и т.н. виж те вече са "друга бира". Тук най-дългите и далечни дестинации и обиколки на света са именно за сам човек. Напрежението, неудобствата, неизвестността, усилието, умората и т.н. се натрупват и ескалират през продължителното време на подобни пътувания и групи (дори от двама човека) рядко се запазват цели и непокътнати. Междинен вариант е един мотор с двама човека върху него. Има такива прецеденти за дълги пътувания, но не и за околосветски. Това е един много добър семеен вариант за не много дълги и не прекалено далечни пътешествия, ако искаш да си запазиш семейството.
Най-истинското, най-страшното и опасно пътешествие естествено е обиколка на света от сам човек. Тук става въпрос за човек с мотор. Езиковите бариери, неизвестноста, непознаването на една камара местни правила и норми, неписани, или писани, но ти няма от къде да ги знаеш и прочетеш могат да ти докарат огромни неприятности. Също проблемите ти с техниката, с която се придвижваш, най-малкият, от които е редовното посещение на бензиностанции. Тук вече се изискват и значително количество финансови средства, които трябва да си предвидил и евентуално приготвил предварително...С тези неща определено не всеки може да се справи, то за това и не всеки е обиколил света с мотор.
Аз определено съм фен на пътешествията, а не на екскурзиите, но до сега съм правил само няколко не особено далечни и не сам... Но пък целите, които си поставям и разстоянията, които изминавам стават все по-големи и по-далечни та знае ли човек, до къде ще стигне? Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.- Беше казал някой...
Бреиййй какъв опус създадох с този постинг... Меджу другото този сайт за мото-кафето Димо, който си дал не се отваря.

[boiko73]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Статията е интересна. Естествено с много неща не мога да се съглася и още повече защо карането сам се сравнява с карането в група, но с туроператор, което е нещо съвсем, съвсем различно. За организирано каране на мотор под наем в чужбина няма да пиша, щото си нямам понятие. Тук само Мони може да се изкаже по въпроса. Моите мисли в тази посока са следните. Ако няма проблем с визи, граници и т.н. примерно до Тибет бих отишъл на "собствен ход". Обаче ако ми се ходи до Перу, то карам до някъде и от там пак се качвам на някакъв вид превоз за да пренеса мотора, което автоматично задава въпроса, защо да не го кача още от тук и ако ще карам в някоя държава, защо да не взема под наем и да карам и от там започва и има ли фирма дето дава под наем и нещата вече отиват в друга посока. Друг начин да се види примерно Перу няма. Това са моите разбирания. Към момента е факт, че нито в Перу може да отиде човек със собствен мотор, щото е далеч и има много вода до там, нито до Тибет, щото има проблем с визи, разрешителни и т.н. Пиша за тези държави, защото Мони може да каже при него как са дошли решенията за тези екскурзии.
За индивидуалния мотоциклетен туризъм...
- Със сигурност ще се побъркам, щото не знам какво означава да останеш сам с мислите си. С тях съм си всеки ден и едно пътуване не е мястото за преосмисляне на живота. Дори и в група всеки по различен начин усеща и възприема нещата, които вижда.
- Абсолютно не мога да се съглася, че карането сам е по-безопасно от карането в голяма група. Ако нещо ти се случи и закъсаш какво правиш - нищо. Ако автора е имал предвид, че някой от групата може да те удари с мотора ще го оставя без коментар, щото е несериозно.
- Финансовата страна е спорен въпрос, защото зависи кой на какво е свикнал, но едва ли сам човек, ще похарчи по-малко пари от този в групата и по-надолу ще обясня какво имам предвид.
Като заключение - мога да карам сам на близки разстояния, след чието изминаване ще се видя с хора.

За груповия мотоциклетен туризъм... /Съвсем различен от този описан в статията/

За мен лично прекрасно нещо. В началото /не знам кога точно беше/ имах притеснение какво е туй нещо да отидеш с мотор в чужбина. Тръгнах с хора дето са карали и така разбрах, че няма нищо страшно. Сега има други, които се притесняват да излизат в чужбина на дълги преходи и няма нищо лошо да се пътува с тях, защото така започват все повече и повече хора да пътуват и да се пълни колекцията с пътеписи. Аз лично не се притеснявам да тръгна на дълъг път с такива хора в група.
Истинското каране в група няма нищо общо с това, което е описано в статията - поне според мен. При мен нещата протичат по следния начин един или двама души се събираме, решаваме за посоката и се започва подготовката. А тя е следната - правя маршрут с определени километри за минаване на ден. След това този маршрут подробно се проверява в интернет за да се установи какви забележителности има около него. През това време се обявява съответната дестинация за да се запознаят всички с идеята и ако има желаещи да се включат. След като е готов маршрута го пускам на всички участници и ако някой има други идеи се предлагат обсъждат и съответно се приемат или отхвърлят. Естествено през това време и всички останали също помагат с организацията по информация за визи, карти, тениски и т.н. Когато маршрута е уточнен се определя и кой с какви средства разполага и може да отдели. Определя се една сума, която всеки трябва да има и то тя е съобразена винаги с възможностите на всички участници. Тук не се съобразяваме само с някой, за който е най-трудно събирането на пари, както и с някой, който иска само лукс по целия път. Със 100лв. в джоба пътешествие не се прави, ако ще и човек сам да тръгне с мислите си. След като и сумата е уточнена всичко е наред и всеки започва индивидуална подготовка по багаж, обслужване на мотор, почистване на фотоапарата и т.н. Идва датата и тръгваме. Естествено, че не всичко протича гладко. Тук като пример мога доста да посоча, но ще се спра на нашето пътуване до Йордания. Група от 5 мотора и 7 участника. С половината се познавах, с другата не /не бяхме карали заедно/. Всичко започна много добре. В средата на пътуването започнаха леки недоволства. Мен лично ме дразнеха приказките на Петър и някои действия/бездействия на Мария. Със сигурност всички ги е дразнело нещо в моето поведение, ама като цяло това са абсолютно нормални неща. Пътуването продължи, нещата се наместиха и приключи много, много добре. Предполагам на всички се хареса и са останали с много хубави чувства. Сега заявявам, че с тези хора пак бих пътувал.
Нормално е в една група да има някакви дрязги, но тогава всеки трябва малко да намали своето АЗ и нещата се наместват, защото в противен случай хората се разделят и пътуването не протича по най-добрия начин. Това е проблема на карането в група според мен.
И сега са положителните страни.
Природните и исторически забележителности могат да се обиколят както в група така и в самостоятелно пътуване. Ако си сам, то аз не си представям как се обикаля всичко. Ако си в група, то все някой от групата е прочел нещо повече и може да се разгледа от всички. Както е писано в статията всеки участник получава тениска , която остава един хубав спомен. За преодоляването на трудни участъци е ясно, че е много по-добре да си в група. Риска да ти се случи нещо и да няма кой да ти помогне е минимален. След един дневен преход всички се събират, има разговор кой как е усетил нещата, които е видял, пътя по който е минал и т.н. Има разговор, общуване, което по-късно довежда до едни трайни познанства и приятелства, което всъщност е един от най-големите плюсове на този вид пътешествия.
И като заключение: Факт е, че всички големи пътешествия, на които се радваме по чуждите форуми са направени от група мотористи. Има обиколки на света направени от хора каращи сами, но ако се загледате в пътеписите, ще установите, че всички те след един дневен преход се стремят максимално да се запознават с нови хора и да общуват с тях. Не съм забелязал стремеж да остават сами с мислите си. Човек по цял ден на мотора е сам с мислите си, щото карайки няма как да общуваш с някой. Не мога да се съглася, че най-дългите пътувания са за сам човек. Околосветските се правят от сам човек, ама според мен или защото трудно се намират съмишленици или защото човек иска малко да си почеше онова свое АЗ и да каже ето това го мога и бях първи.
Ами това си мисля по въпроса. Винаги съм и ще бъда за каране в група, пък била тя и с непознати за мен хора.

[ili4]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Искам да споделя нещо за каране сам.
Хората, които са изпитали самотното пътуване ценят в него едно нещо повече от всичко: хората които срещаш по пътя са по-отворени към теб, по-общителни, по-склонни да помогнат или просто да прекарат време с теб. Разбира се, ако пътуваш само по големи градове, това не е така, но "единаците" като че ли избягват големите градове...

Това е нещо което аз съм забелязал. Приоритетите в живота се подреждат много добре и смислено след дълго пътуване сам и като цяло личността се "тунингова". Цялото пътуване е по-пълно като изживяване, може би защото е по-пълно като изпитание... и физически и психически.

[drago varvar]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

За мен е много скучно да пътувам на някъде без компания и определено си я търся.Отиваш примерно в Тибет и виждаш една твоя мечта,пушиш една две цигари,чешеш се по главата и т.н. и накрая хващаш телефона и се обаждаш на приятел,защото това е емоция и със скалите и дърветата не можеш да я споделиш.Ако исках да съм сам щях да стана отшелник.
По гид мото екскурзиите нямам и аз наблюдения,може би някой ден.
Груповите пътешествия(екскурзии),това вече ми е слабост.Но какво е да караш в група?КАКВО ОЗНАЧАВА ГРУПА МОТОРИСТИ?Каква трябва да е групата?Кой си ти в Групата?Как се избира група?Как се кара в група?Кой води групата?Къде спи групата,къде се храни,зарежда гориво,по какви пътища минава?Как се определя бюджет на участниците?Това и още много такива въпроси трябва да се разяснят на много хора,които тепърва започват да пътуват.

[ianakiev]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Лично аз съм хардкор фен на индивидуалния стил.
Не съм социопат в никакъв случай . Но съм лаком.
Като миткосвам ,искам целия кеф за себе си ,ако ме разбирате.

ВладиЧ ,откъде го извади тоз хубав аватар да му се ненагледаш.

[boiko73]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Нали като пише някой САМ, то това се разбира наистина САМ, а не с половинката си на задната седалка. Щото тогава е друго и си е група. Драго всички неща като видове пътища, гориво и т.н. трябва да се уговарят още при правенето на маршрута. При мен примерно никога не се спазва предначертания план за километри на ден, но пък посоката гледам да спазвам. Има и групи мотористи, които си предпочитат да са едни и същи, щото си знаят стиловете на каране и се познават, но съм сигурен, че дори и тогава изникват онези малки дрязги. Няма как. Просто всеки има едно напрегнато ежедневие, откъсваш се за повечко време и се оказва, че на около 4-5 ден вече това спокойствие те изнервя и ставаш раздразнителен. Ето и някои мои обяснения на поставените от Драго въпроси.
Група мотористи - хора каращи мотори събрали се на едно и също място с една и съща цел на пътуване
Каква трябва да е групата - предимно весела. Много е хубаво моторите да са еднотипни - примерно туристи, ендура, круизъри, скутери щото това определя маршрута и местата откъдето ще може цялата група да премине.
Кой си ти в Групата? - винаги The big boss . Всъщност няма значение, но ако си отпред и водиш, то трябва да се следи маршрута, щото обикновено е неизвестен, да се гледа пътя, да се гледа с каква скорост караш, да се гледат огледалата назад дали всички са заедно. И след всичкото това гледане трябва и да караш мотор . Не съм привърженик на това всеки да кара както може пък после на определено място да има изчакване. Така мисля че на всеки който е водил му се е случвало да се връща да търси останалите. А и в крайна сметка нали групата е група за да са всички заедно.
Ако си в средата на групата, то трябва да се стремиш да поддържаш общото темпо, стига това да не натоварва човек прекалено много и всъщност карането да се превърне в някакво мъчение. И ако човек е последен в групата то също се стреми да спазва общото темпо. Последния човек е хубаво да е един и същ, защото така този който води след като види последния разбира, че всички са пристигнали. Това е много полезно за големи групи. Естествено позициите в една група може да се променят в различните дни от пътуването.
Как се избира група? - нормално е групата отначало да е от познати хора, но както писах поне за мен лично не е проблем да има и нови участници. По време на пътуване основното ми е да гледам нещо различно интересно и т.н., което определя една по-нормална скорост от около 120-140км/час, където разбира се е възможно и мисля, че не е проблем за повечетоо хора /освен тези, за които карането на далечно разстояние трябва да се направи на задна гума/. Важно е както писах, моторите в групата да са еднотипни.
Как се кара в група? - по този въпрос на много места е изписано много. За мен удачното е подредбата шахматно, но това не винаги е възможно, особено при взимането на завои. Тук най-различни теории има, но е важното да се поддържа едно темпо от всички.
Кой води групата? - винаги The big boss . Поради написаното по-горе ще отговоря, че групата води този който може да се справя с всички онези неща за съобразяване. Мисля, че на водача е доста трудно.
Къде спи групата,къде се храни,зарежда гориво,по какви пътища минава? - Групата спи според бюджета на участниците и предварителната подготовка. При нас примерно винаги се носят палатки, но ако има хотел и е на поносима цена се спи в него. Предварително никога не резервирам. Спането на палатки е хубаво нещо, но ограничава времето за каране през деня. Около 17.00 часа трябва да приключи карането, да се потърси място за палатки, да се набави храна, да се приготви, а сутринта да се направи кафе или чай, да се събират палатки и то стана вече 09.00-10.00 часа. Все пак спането предварително се уточнява от групата и трябва всички да са заедно, а не един иска на палатка, друг на хотел, трети само на поляната и т.н. и тогава вече се разпокъсва групата и се губи чувството, че си час от някакво макар и малко общество. Групата става просто от хора тръгнали в една и съща посока.
Пътищата, по които се минава зависят от типа мотори и се определят при съставянето на маршрута.
Храненето става на места, където има храна
Как се определя бюджет на участниците? - сложна работа. По принцип аз винаги казвам колко пари биха стигнали за съответното пътуване, при съответните условия за нощувка, гориво, храна. Обикновено за всяка дестинация има прекалено много информация за всички цени в интернет и това се проверява при съставянето на бюджета. Естествено ако някой може взима повече пари в случай, че на някой нещо се наложи, но като цяло всички трябва да имат един и същи бюджет.

[ВладиЧ]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Черпих Димо Кро-то и той ме нагласи така с този аватар.... Много е добър с фотошопа... Ако поискаш и с Анджелина Джоли ще ти спретне аватар.

А сега сериозно. Аз обичам да съм сам и да карам сам. Когато карам пейзажа се променя непрекъснато, аз се рея над пътя и мислите ми се реят с мен. Когато стоя на едно място и мислите ми някак тъпчат на едно място... Понякога ми се кара бързо, а понякога бавно. Спонтанно решавам дали да свия някъде в страни от главният път и спонтанно решавам, дали да спра за по-дълго време, или да карам денонощно. Спирам да снимам, където, и когато на мен ми е кеф. Ям и спя, където, и когато на мен ми е кеф. Когато реша да споделя нещо винаги има на кой да го кажа от местните и не е необходимо да си водя душеприказчик с мен. Ако пък няма никой, около мен споделям нещата в дневника си и после ги преписвам в сайта, така че много хора да разберат, за какво става въпрос....
За какво го написах това. Ами защото, нито едно от тези неща не може да стане, когато си с група и имаш план и маршрут, с изключение на писането в дневника.

Разбира се аз много пъти съм карал в група. Мразя да водя групата, или да карам в средата, защото нищо не можеш да видиш от пейзажа, около себе си, а непрекъснато си нащрек, какво става, и къде са другите наоколо. Дали ще догониш някой точно в завоя, или пък теб ще те притискат от зад. Това ме изнервя. За това обикновено карам последен и догонвам, като карам гранично в завоите, или по-бързо на правите, но в един момент това ми писва и си тръгвам с моето си темпо, и после ме чакат и мърморят. Освен това съм забелязал, че колкото е по-голяма групата, толкова средната скорост е по-ниска, а проблемите и неразбирателствата са повече. И това е напълно логично. На един му се кара, на другият му се снима, на третият му се спи, или му се прави нещо друго и т.н. За това, ако групата е повече от 4 мотоциклета аз обикновенно се отказвам да участвам. Говоря за по-дълги пътувания и пътешествия, а не за обиколка на града при някои от мотосъборите. Там, на манифестацията схемите са други.
Стига толкова. Когато се сетя за още нещо пак ще пиша...

[drago varvar]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

И ако човек е последен в групата то също се стреми да спазва общото темпо. Последния човек е хубаво да е един и същ, защото така този който води след като види последния разбира, че всички са пристигнали. Това е много полезно за големи групи. Естествено позициите в една група може да се променят в различните дни от пътуването.

Тука бих добавил,че последния (събирача) трябва да е най опитнияи ако е възможно да е с по бърз и мощен мотор от останалите,той кара с по висока скорост от първия през по голямата част от пътуването.Ако се кара на магистрала,примерно група от 6 мотора и водача кара с 140km/h,то последния е поне с 150-155km/h,а ако се минава проход и има много завои,групата се разпокъсва.
Това лято като бях на гости на гръцкия мото клуб,ни поканиха на мото поход до един съседен град.Казаха че ще сме малка групичка,да покараме по завои.Хубаво,ама за тях малка се оказаха 30 мотора и ние бяхме с 5 .......хвана ме шубето,защото до сега никога не бях карал с гърци а камоли пък с толкова много.Оказа се че всичко е много просто :водача караше Варадеро и караше с едно динамично темпо което бе достъпно за всички,ние като гости първо бяхме най отзад,но изведнъж (чистача и събирача)ни подканиха да сме в средата където имахме (гардове) единия ни показваше завоите пред нас а другия ни пазеше гърба и ни държеше събрани.Оказа се че хора които искат да се покажат пред останалите колко са добри се наказват много тактично и изморително,стават отцепки това ще рече газзззззззз до първото кръстовище където спират колите и обезопасява преминаването на групата и след като мине и последния (групата карат доста събрано)отново газзззззз до следващото и така докато се измори.Чистача не позволява на други мотористи да се присъединяват в групата и ги държи на дистанция отзад или ги превежда да изпреварят по най бързия начин цялата сурия.Водача и събирача обикновено са с комуникатор по между си.Това са правила за големи групи,но при малките до 10 мотора повечето неща са излишни.

[Nik Nikolov]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Ако ще се прави продължително пътешествие с група / експедиция /, може би е добре да се осигури, един съпътсвуващ пикап - евакуатор и един експедиционен джип с инструменти, резервни части и личен багаж на всеки
0.2 х 0.2х0.6 метра, 1 място за лягане /да не се налага /, походен душ и прочее.
Може да се набележат точки за срещите примерно на всеки 2 -3 дни вечерта, които са незадължителни, могат да се прескачат, но моторите да са в радиус от не повече от един ден път за евакуатора. Мршрута на обоза е уточнен предварително от групата и не се променя, дори при един глас против. При пълно съгласие на участниците може да се впише промяната в ГПС-ите на всички и да се счита за фактическа.

По този начин се гарантира относителна свобода за всеки съчетана с минимална безопасност.

[boiko73]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

Ник, това с групата мотористи да има и джип е най-доброто решение.

[Nik Nikolov]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

МИсля усилено за покупка на Пикап Тойота.
Виждал съм Чинела да товари по 3 леки ендура на неговоти Мицубиши L200 , това значи че едно тежко Ендуро, може да се натовари на пикап.

[Мони]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

МИсля усилено за покупка на Пикап Тойота.
Виждал съм Чинела да товари по 3 леки ендура на неговоти Мицубиши L200 , това значи че едно тежко Ендуро, може да се натовари на пикап.

Ники вместо пикап....мотор с кош....всичко можеш да товариш.

Поздрави,

[boiko73]

До: Предимства и недостатъци на индивидуалния пред организирания групов мототуризъм

В пикап лесно се качва тежък мотор, ама дано на никого никога не се налага. По-добре пикапа да го намятаме с луканка и така, който от групата го настигне направо да почва в движение , което е още един + на груповите пътувания, защото така ще има и състезателен елемент

Крането сам също има своите положителни страни, но понеже съм си общителен такова каране съм правил само София - Созопол и нямам представа как е на по-далечно пътешествие. На карането в група единствено човек трябва да направи малък компромис със своите си навици и тогава всичко се получава прекрасно. Ако групата е по-голяма, примерно 6-7 мотора като минус мога да посоча това, че е малко трудно намирането на места в заведение, в хотели и т.н. Въпреки, че с такава група досега не съм видял да има такъв проблем, но може да се дължи и на късмета. И като още един пример - ако бях пътувал сам до Йордания, в момента все още щях да съм в Турските планини, щото са много красиви и няма как човек да ги подмине, да навлезе и да се оака, щото няма напред, няма назад, ама пък е красиво. Та в тази връзка колкото и свобода да има човек при самостоятелно пътуване, то той пак е ограничен откъм маршрути, по които може да мине.