От: Да опознаеш Родината
Всичко започна преди повече от година със съставянето на план за отпуската ни през Юни. Главни действащи лица сме аз и моя колега и приятел от студентството Ицо. Всеки правеше и действаше по своите задачи по схемата. Аз регистрирах моята малка Хондичка и вече бях готов да започна с приключението.
Всичко бе готово и петък по обед поех към Мотосъбора в Казанлък. Ицо щеше да дойде в неделя сутринта:
Последва средно напиване , все пак на следващия ден исках да посетя Бузлуджа и Шипка. На паметника Шипка не бях се качвал от 3-ти клас, срамота. Събота сутрин хапнах едно шкембе и се отправих към Бузлуджа. Пътя за мотор става, а и за кола също. Моторчето се държа мъжки и не ме подведе нито веднъж за 500-те км, които му навих за 3 дена. Бузлуджа паметника е пред разпад, но въпреки всичко имаше поне 20 човека, дори и китайци . На Шипка имаше поне 100-150 човека. Доста пъти по пътя нагоре по стълбите, както и до върха на паметника щях да пукна!!! Това с мотоекип да катериш стълби... в жегата... същото ми се случи и на излизане от Дяволското гърло, но за нея по-нататък. На влизане бях с един клас ученици от Варна, около 10-12 годишни. Не можаха да ме разочароват много като подрастващо поколение, освен едно момче дето искаше да прави паркур на покрива и една девойка, дето не била толкова "малоумна", че да скочила... Общо взето другите деца бяха на ниво и поемаха от разказите на учителите. Слязох до паркинга, хапнах поредното шкембе... на слизане към мотосъбора имах чувството, че ако се оригна в каската ще загубя съзнание . Последва напиване, много хубави емоции и запознанства с нови приятели.
Следва продължение...
Всичко започна преди повече от година със съставянето на план за отпуската ни през Юни. Главни действащи лица сме аз и моя колега и приятел от студентството Ицо. Всеки правеше и действаше по своите задачи по схемата. Аз регистрирах моята малка Хондичка и вече бях готов да започна с приключението.
Всичко бе готово и петък по обед поех към Мотосъбора в Казанлък. Ицо щеше да дойде в неделя сутринта:
Последва средно напиване , все пак на следващия ден исках да посетя Бузлуджа и Шипка. На паметника Шипка не бях се качвал от 3-ти клас, срамота. Събота сутрин хапнах едно шкембе и се отправих към Бузлуджа. Пътя за мотор става, а и за кола също. Моторчето се държа мъжки и не ме подведе нито веднъж за 500-те км, които му навих за 3 дена. Бузлуджа паметника е пред разпад, но въпреки всичко имаше поне 20 човека, дори и китайци . На Шипка имаше поне 100-150 човека. Доста пъти по пътя нагоре по стълбите, както и до върха на паметника щях да пукна!!! Това с мотоекип да катериш стълби... в жегата... същото ми се случи и на излизане от Дяволското гърло, но за нея по-нататък. На влизане бях с един клас ученици от Варна, около 10-12 годишни. Не можаха да ме разочароват много като подрастващо поколение, освен едно момче дето искаше да прави паркур на покрива и една девойка, дето не била толкова "малоумна", че да скочила... Общо взето другите деца бяха на ниво и поемаха от разказите на учителите. Слязох до паркинга, хапнах поредното шкембе... на слизане към мотосъбора имах чувството, че ако се оригна в каската ще загубя съзнание . Последва напиване, много хубави емоции и запознанства с нови приятели.
Следва продължение...
Коментар