От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?
Цяла нощ на близо имаше чакали. Първоначално помислих, че нещо се случва наблизо, но после се сетих и не обръщах внимание.
Сутринта беше слънчева и деня беше обещаващ.. Така и стана!
Докато хапвах и се суетях, окол 7 мина и жандармата. Познах ди от далеко и се досетих какво следва. Подминаха ме, но буса спря, даде заден и хоп - при мене, на паркинга. Почвам с мойте фрази и предлагам да им дам "тескере"... Те само ми казаха вежливо "кампинг йок" и ме оставиха...
Помотах се още, гледах морето, изгрева и леко-полеко започнах да си прибирам нещата. Снимки от втория ден сутринта:
Буса на жандармата:
Тръгеам на туристическа обиколка... или поне така си представях нещата..
Монумента зад фара бе посветен на Кралските ВМС и моряци. Десетки потопени кораби, хиляди имена на загинали млади хора. Направо ти става жал! Всичко перфекто поддържано...
Обелиска:
Турската батарея:
Снимка с фара:
Пътя за фара
И самия фар, за последно:
Тръгвам за селото и решавам да пийна едно чайче в едно от дюкянчетата:
Само да отбележа, че почти във всеки двор имаше по едно антично оръдие...
Напускам Sedd el Bahr но ще се върна отново!
Трябва да намеря бензиностанция (бях си втълпил, че на турски е "помпа") и "чешма", понеже с водата бях на привършване. На центъра на селото имаше чешма, но не ми вдъхна доверие. По пътя, на идване, видях няколко крайпътни и се запътих натам...
На близо се намира следващ мемориал: Şehitler Abidesi . Забележителен е и го препоръчвам да се разгледа. Макар да беше 9 сутринта, имаше невероятно много посетители и съответно автобуси. Не мога да опиша мястото и усещането. Всяка плоча беше с имената на поне 40-50 загинали, а плочите бяха цяло море... Всичките тези хора, там, бяха дошли да видят и да се почетат тези загинали... Народ, много народ, много и постоянно идващи...
Измъквам се от тука, макар да можех да остана още... Отивам да търся "помпа"-та...
Цяла нощ на близо имаше чакали. Първоначално помислих, че нещо се случва наблизо, но после се сетих и не обръщах внимание.
Сутринта беше слънчева и деня беше обещаващ.. Така и стана!
Докато хапвах и се суетях, окол 7 мина и жандармата. Познах ди от далеко и се досетих какво следва. Подминаха ме, но буса спря, даде заден и хоп - при мене, на паркинга. Почвам с мойте фрази и предлагам да им дам "тескере"... Те само ми казаха вежливо "кампинг йок" и ме оставиха...
Помотах се още, гледах морето, изгрева и леко-полеко започнах да си прибирам нещата. Снимки от втория ден сутринта:
Буса на жандармата:
Тръгеам на туристическа обиколка... или поне така си представях нещата..
Монумента зад фара бе посветен на Кралските ВМС и моряци. Десетки потопени кораби, хиляди имена на загинали млади хора. Направо ти става жал! Всичко перфекто поддържано...
Обелиска:
Турската батарея:
Снимка с фара:
Пътя за фара
И самия фар, за последно:
Тръгвам за селото и решавам да пийна едно чайче в едно от дюкянчетата:
Само да отбележа, че почти във всеки двор имаше по едно антично оръдие...
Напускам Sedd el Bahr но ще се върна отново!
Трябва да намеря бензиностанция (бях си втълпил, че на турски е "помпа") и "чешма", понеже с водата бях на привършване. На центъра на селото имаше чешма, но не ми вдъхна доверие. По пътя, на идване, видях няколко крайпътни и се запътих натам...
На близо се намира следващ мемориал: Şehitler Abidesi . Забележителен е и го препоръчвам да се разгледа. Макар да беше 9 сутринта, имаше невероятно много посетители и съответно автобуси. Не мога да опиша мястото и усещането. Всяка плоча беше с имената на поне 40-50 загинали, а плочите бяха цяло море... Всичките тези хора, там, бяха дошли да видят и да се почетат тези загинали... Народ, много народ, много и постоянно идващи...
Измъквам се от тука, макар да можех да остана още... Отивам да търся "помпа"-та...
Коментар