Tweet
Турция 2015 – пролог.
Всяка прилика с разни лица, места, планове и събития не е случайна...
Някъде , неотдавна, Емил ,все още въодушевен от возенето насам-натам през 2014, се опита да ме мотивира отново да изразходвам гориво с мотора си, амортизирайки го и навивайки му километри. Както се досещата , въпреки че се дърпах, не ми трябваше много. Настоящия пролог е силно цензуриран, и цели да покаже горчивата реалност и страшната истина относно планировката ни, както и да демотивира предполагаемите участници в предполагаемото пътуване.
Емил:
-Аре бе, знам че си ходил, ама си е интересно!
-Принципно съм за, но в плановете някак си не се вписвам – мрънкам писмено аз.
-Ей сега ще направя маршрута!!!
-Сигурен съм, че няма да е изненада, и съм го минавал на 90% .
Това напълно сериозно, хората заглеждали се в тая посока, знаят че най-логичното си остава спускане през Истанбул – Анкара , надолу Кападокия , южното и западното крайбрежие и обратно в Бг. Това за шорт-версията. Дългото пътуване е друго, но за него нямах време със сигурност, така че въобще отпадна категорично.
И ето ти изненада – ще го правим обратно на часовниковата стрелка! Това моментално възбуди интереса ми – и други са го казвали, да го напиша и аз - път минат в една посока , е съвсем различен , когато го минаваш наобратно – визуално, емоционално и всякак си. От друга страна, обичам да се връщам на места, които съм посетил преди години, има една лека носталгична нотка, и усещане за време и безвремие едновременно...
По същество и накратко – понеже живеем разделени, Емил от Варна се отправя и се оправя някак си до Малко Търново, а аз от Видин , до Галиполи . Как ще се срещнем после, къде и защо, така и не стана ясно, но въпроса е отрениран, така че ще го решим. Дано да не е през турския телеком оператор , славещ се с златен роуминг ( от там идва и името Златния рог явно - разконспирирах ги). После по крайбрежието на юг – Троя, амфитеатъра в Бергама, Ефес, дома на Дева Мария и разни такива, спане тук-там, докато се разделим – той към Денизли , да види памучния замък, аз надолу за остатъците на някое от Седемте чудеса, щото били в оня регион към Бодрум. Среща в Олудениз (Фетие) , едно от сигурните места, което искам да посетя. Вариантите после бяха два – през Анталия към Коня за Кападокия, или към Адана и на север през водопади някакви – пак за Кападокия, мотаене там и прибиране.
Не се месих при планирането(почти), което ставаше изцяло през гуглето, само добавях това онова.
-Туй жълтавото равнина ли е ?– усещам че Емил е озадачен.
-По скоро плато, но е равно-ставаше въпрос за участъка Коня-Аксарай -между другото токова е равно, че в обратна посока първият завой е на 26 км от града, засичал съм го.
-Супер интригуващо звучи – усеща се някакво недоволство като че ли в тия думи.
Това обяснява и решението да си караме по морето.
Загледан в картата, виждам че Сирия и Ливан са наблизо.
-Абе Емиле, дали да не отскочим до Бейрут? Ей го , един ден път... тъкмо и няма да имаме спътници, ако се притесняваш от голяма група.
Никаква реакция.Минута, две...
-Не, объркал си се, ТИ няма да имаш спътници!
-Що бе?
-Ми що ли... аре да вземе да изкараме по един наряд за ИДИЛ там? И пари може да изкараме – като че ли долвих саракзъм...
-Йес – размечтах се и аз – и да се върнем с по 10 жени, май по толкова дават!
Или в чувли, знае ли човек...
-Дават , ама на небето...
-Имам черно боне, с череп отпред, в оня регион се правят на нинджи, ще се слея някак си – упорствах аз.
-Може, гледай да не е с кръст само. И не се бръсни поне месец преди да тръгнем.
Това за бръсненето си го практикувах, но мерих, гледах, отдавна съм мераклия за Ливан конкретно, и дори и да подържам добра скорост, не се връзваше. Като стана дума за скорост, си мисля че и свръхзвукова да е, пак е проблемно – ползват ракети гадовете, ще вземат да ми повредят нещо по мотора както си карам.
-Оф , добре – предадох се аз – поне с турския език как си?
-Както с френския ! Френски не знам ...
-Оффф...
-Ако е устен , разчитам на теб – Емил опитва и хумор изненадващо.
-Аха, добре – почти се съгласявам , но с условие – понеже имаме път Анадола, някъде след МанаФгат , може и към ГЪзиантеп , поемаш лидерството. Както и поемаш всичко , което се наложи.
Не му хареса, а на фона на близкия изток, Анадола звучеше толкова успокояващо...
Следват детайлите.
Всяка прилика с разни лица, места, планове и събития не е случайна...
Някъде , неотдавна, Емил ,все още въодушевен от возенето насам-натам през 2014, се опита да ме мотивира отново да изразходвам гориво с мотора си, амортизирайки го и навивайки му километри. Както се досещата , въпреки че се дърпах, не ми трябваше много. Настоящия пролог е силно цензуриран, и цели да покаже горчивата реалност и страшната истина относно планировката ни, както и да демотивира предполагаемите участници в предполагаемото пътуване.
Емил:
-Аре бе, знам че си ходил, ама си е интересно!
-Принципно съм за, но в плановете някак си не се вписвам – мрънкам писмено аз.
-Ей сега ще направя маршрута!!!
-Сигурен съм, че няма да е изненада, и съм го минавал на 90% .
Това напълно сериозно, хората заглеждали се в тая посока, знаят че най-логичното си остава спускане през Истанбул – Анкара , надолу Кападокия , южното и западното крайбрежие и обратно в Бг. Това за шорт-версията. Дългото пътуване е друго, но за него нямах време със сигурност, така че въобще отпадна категорично.
И ето ти изненада – ще го правим обратно на часовниковата стрелка! Това моментално възбуди интереса ми – и други са го казвали, да го напиша и аз - път минат в една посока , е съвсем различен , когато го минаваш наобратно – визуално, емоционално и всякак си. От друга страна, обичам да се връщам на места, които съм посетил преди години, има една лека носталгична нотка, и усещане за време и безвремие едновременно...
По същество и накратко – понеже живеем разделени, Емил от Варна се отправя и се оправя някак си до Малко Търново, а аз от Видин , до Галиполи . Как ще се срещнем после, къде и защо, така и не стана ясно, но въпроса е отрениран, така че ще го решим. Дано да не е през турския телеком оператор , славещ се с златен роуминг ( от там идва и името Златния рог явно - разконспирирах ги). После по крайбрежието на юг – Троя, амфитеатъра в Бергама, Ефес, дома на Дева Мария и разни такива, спане тук-там, докато се разделим – той към Денизли , да види памучния замък, аз надолу за остатъците на някое от Седемте чудеса, щото били в оня регион към Бодрум. Среща в Олудениз (Фетие) , едно от сигурните места, което искам да посетя. Вариантите после бяха два – през Анталия към Коня за Кападокия, или към Адана и на север през водопади някакви – пак за Кападокия, мотаене там и прибиране.
Не се месих при планирането(почти), което ставаше изцяло през гуглето, само добавях това онова.
-Туй жълтавото равнина ли е ?– усещам че Емил е озадачен.
-По скоро плато, но е равно-ставаше въпрос за участъка Коня-Аксарай -между другото токова е равно, че в обратна посока първият завой е на 26 км от града, засичал съм го.
-Супер интригуващо звучи – усеща се някакво недоволство като че ли в тия думи.
Това обяснява и решението да си караме по морето.
Загледан в картата, виждам че Сирия и Ливан са наблизо.
-Абе Емиле, дали да не отскочим до Бейрут? Ей го , един ден път... тъкмо и няма да имаме спътници, ако се притесняваш от голяма група.
Никаква реакция.Минута, две...
-Не, объркал си се, ТИ няма да имаш спътници!
-Що бе?
-Ми що ли... аре да вземе да изкараме по един наряд за ИДИЛ там? И пари може да изкараме – като че ли долвих саракзъм...
-Йес – размечтах се и аз – и да се върнем с по 10 жени, май по толкова дават!
Или в чувли, знае ли човек...
-Дават , ама на небето...
-Имам черно боне, с череп отпред, в оня регион се правят на нинджи, ще се слея някак си – упорствах аз.
-Може, гледай да не е с кръст само. И не се бръсни поне месец преди да тръгнем.
Това за бръсненето си го практикувах, но мерих, гледах, отдавна съм мераклия за Ливан конкретно, и дори и да подържам добра скорост, не се връзваше. Като стана дума за скорост, си мисля че и свръхзвукова да е, пак е проблемно – ползват ракети гадовете, ще вземат да ми повредят нещо по мотора както си карам.
-Оф , добре – предадох се аз – поне с турския език как си?
-Както с френския ! Френски не знам ...
-Оффф...
-Ако е устен , разчитам на теб – Емил опитва и хумор изненадващо.
-Аха, добре – почти се съгласявам , но с условие – понеже имаме път Анадола, някъде след МанаФгат , може и към ГЪзиантеп , поемаш лидерството. Както и поемаш всичко , което се наложи.
Не му хареса, а на фона на близкия изток, Анадола звучеше толкова успокояващо...
Следват детайлите.
Тоя маршрут, дето сте го избрали има много ограничения и камара полицейски засади по него момчета... Дръпнете едно турско черноморие. Няма жив полицай чак до границата с Грузия, за сметка на това планини и завои дал господ. 
Ама знам един ден ще тръгна
Коментар