Tweet
Здравейте!
След един изключително щастлив мото-сезон, прекаран върху този рядък за България мотоциклет, имам възможността да споделя с Вас малко повече подробности за него. Също така неговите хубави и лоши качества.
Като за начало – техническите характеристики, които сигурно всички могат да открият, но в този случай и доста разнообразни в различните сайтове. За това посочвам тези, описани в ремонтния каталог:
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО
Обща дължина - 2168 mm
Обща ширина - 790 mm
Обща височина - 1290 mm
Междуосие - 1530 mm
Клирънс - 180 mm
Височина от седалката - 850 mm
Сухо тегло - 222 kg
ДВИГАТЕЛ
Тип – Четири-тактов, DOHC, TSCC, течно охлаждане
Брой цилиндри - 2
Бутало - 98,0 mm
Ход на буталото - 66 mm
Кубатура - 996 cm3
Компресия - 11.3 : 1
Горивна система - Инжекцион
Смазителна система – С мокър картер
Резервоар за гориво - 20 L (с включени 4 L резерва)
ПРЕДНО ОКАЧВАНЕ
Стандартна хидравлична телескопична вилка с 45 милиметрови прътове. Ход на вилката 150 mm.
ЗАДНО ОКАЧВАНЕ
Централен хидравличен моно-амортисьор с прогресивна характеристика и възможност за настройка на пружината и на обратния ход. Ход на колелото 160 mm.
ГУМИ И СПИРАЧКИ
Предна спирачка – Два диска по 294mm
Задна спирачка – Един диск
Предна гума - Metzeler ME Z4 C – 110/80 – 18”
Задна гума - Metzeler ME Z4 – 150/70 – 17”
Мощността, конските сили, максималната скорост, ускорението и средния разход на гориво не са изписани в този каталог и за това, според източниците в интернет:
Максимална мощност – 99HP/73 KW при 8500 rpm
Максимален въртящ момент - 95 Nm/9.7 kg-m при 7000 rpm
Средна консумация на гориво - 17.3 km/lit (5,78l / 100km)
Ускорение от място на ¼ миля - 12.0 sec
Максимална скорост - 211.6 km/h
Това са по-важните според мен каталожни данни, следващата информация е от личните ми впечатления.
Разход на гориво: 5-7/100км. Не бих казала, че е най-икономичния мотоциклет, но мисля че има и доста по-апетитни от него. Не е капризен към октановото число, нито към качеството на горивото.
Разход на масло: Варира в доста широки граници в зависимост от стила на каране и вида(марката) масло. От 250мл. на 1000км с полусинтетично масло (визкозитет 20W-50) Silkolene на Fuchs до около 1литър! на 1000км с Bellray полусинтетика (визкозитет 10W-50). Анти-рекламата не е нарочна, просто това са фактите.
Гумите, с които беше “обут”, когато го взех, бяха Dunlop Sportmax. Подмених ги с Mitas E09 (ендуро шарка), но не останах особено доволна, поради ниския скоростен индекс и последвалото от това люлеене на мотоциклета при скорост над 140-150km/h. И за това след около месец върнах отново Dunlop-а, от който останах много доволна, въпреки компромиса за черен път.
И докато беше с "бодливите" гуми
Но и след смяната им не се отказахме от offroad-а (макар и по-лек)!
Като цяло впечатленията ми от този мотоциклет са прекрасни. Ако трябва да го опиша с една единствена дума, тя ще е “удоволствие”. Всяко едно качване на него предизвиква у моториста 24-каратова усмивка! Какво мога да кажа за хубавите му черти – определено преобладават.
Най-силния детайл (ако мога така да го нарека) в мотоциклета е двигателя от TL 1000 - достатъчно мощен и не прекалено спокоен и скучен (фазите на запалване на двата цилиндъра са застъпени с 90° и на това се дължи до известна степен неравномерната му и леко сприхава работа). От Cagiva монтират други разпределителни валове, които намаляват максималната мощност до напълно достатъчните 99HP. Инжекционната система също е “дело” на Cagiva.
Режимът за нормално каране е от 3500 до 6000rpm (може да се кара и на 2500rpm, без да придръпва, но е тромав), между 6000-8000rpm мощността достига максимум. След 8000rpm мотора само “ръмжи”, но нищо не се случва. Като скорост: “крайцерска” – 120-140km/h, приятна – 150-180 km/h, над 190km/h – неприятна за поддържане, двигателя има още мощност, но предпазното стъкло е малко ниско и вятъра идва в повече.
Външния вид – според някои хора е прекалено плавен, липсва спортен характер и агресивност на линиите, а според мен – истинско произведение на изкуството
Но! Типично за италианските производители, спойлерите не пасват особено добре. Може би на чисто-нов екземпляр няма да е така, но след няколкото изпускания, които претърпя моя мотоциклет, просто не пасват. Като цяло спойлерите са доста чупливи и далеч не могат да се сравняват със здравината на тези на КТМ или BMW, но пък изглеждат много добре
Окачване: предница Marzocci 45mm (нерегулируема), заден амортисьор с регулировка на пружината и на обратния ход. Като цяло окачването е доста късоходово и това намалява значително off-road възможностите на мотоциклета. Но за сметка на това на асфалт е много устойчив, дори при скорости от 180-190 km/h. Също така го няма потъването на предницата при по-екстремно спиране, така че не бих определила късия ход нито като плюс, нито като минус, а въпрос на предпочитание.
Спирачната система, осигурена отпред от два 294 милиметрови дискове и два двубутални апарата Nissin с армирани маркучи към помпата, е горе-долу добра, но усилието, което трябва да се приложи върху лоста на предната спирачка е малко повече. На мен лично това не ми харесва и си мисля, че може би щеше да е по-добре, ако бяха сложили Brembo спирачна система. При следващата смяна на накладки мисля да използвам синтеровано (червено) Brembo и се надявам спирачките да станат малко по-точни.
Управлението на Navigator-а в градски условия е много приятно! Сравнително малките му габарити помагат за значително по-бързото придвижане. И тъй като ми се налага да го използвам всекидневно в града, останах изненадана от маневреността му. Единствения недостатък в това отношение беше малко тясното кормило и за това го замених с такова от Yamaha Super Tenere (което е и малко по-широко и по-ниско от оригиналното). Ефектът беше поразяващ - моторът започна да се управлява като детско колело!
Стойката и удобството при пътуване са повече от задоволителни. Седалката е много мека и има достатъчно място както за водача, така и за втори човек, дори ако са по-големи хора. За off-road идва по-широка от необходимото, но пълно щастие няма
За това, според мен най-подходящия вид на Navigator-a, е този
И за да не са само хвалби – според мен мотоциклетът има няколко недостатъка, за които трябва да спомена.
Един доста неприятен недостатък е работата на двигателя преди да загрее. Получава се рязко придръпване между 3000-3500rpm и така докато температурата не достигне поне 80-82 °С. Но когато е хладно времето, температурата на двигателя не може да достигне тези градуси и придръпването е постоянно. Е, този проблем се решава временно с картон върху радиатора
Друг недостатък е страничната стойка: ъгълът, под който се спуска е такъв, че за да се спусне стойката до края, мотоциклетът трябва да се наклони на обратната страна. На пръв поглед не е голям проблем, но когато мотора се натовари и стане още малко по-нисък от нормалното, пускането на стойката се превръща в мъчение.
Също така стъпенките на предния човек са разположени малко ниско и при по-голям страничен наклон започват да търкат в асфалта. А ако се преминава път с коловози много лесно подпира на тях.
Промените, които смятам да направя по мотоциклета са:
Предна джанта 19’, за да стане малко по-висок, пък и така ще имам по-голям избор на гуми, защото 18’ ендуро гума почти не се намира, освен ако не е задна такава. И по този повод – ако някой знае майстор в София, който да реди спици и да балансира джанти със спици, ще съм му много благодарна ако сподели информацията!
Мисля да сложа ролбари и странични багажници, които да запазят спойлерите от неизбежните за мен изпускания на мотора.
И за да е поне в известна степен обективно това представяне, съм се опитала да преведа една доста обширна статия за Navigator-а. Извинявам се за евентуалните неточности в превода, но до толкова ми стигнаха познанията. За желаещите да прочетат оригиналната статия:
http://www.motorcyclespecs.co.za/mod...gator_1000.htm
Мисля, че тук е подходящото място да видите този красавец и с куфари (извинявам се за "крадената" снимка, но за съжаление моя мотоциклет е без куфари).
Cagiva Navigator е базиран на Cagiva Gran Canyon, като двигателя на Ducati е заменен с двигател от Suzuki TL1000. Изпускателната и всмукателната системи са на Cagiva, което води до по-ниска пикова мощност от тази на TL1000R, но въпреки това Navigator все още е един от най-мощните мотоциклети в неговия клас. Благодарение на сравнително ниското си тегло Navigator е изключително пъргав мотоциклет. V-образния надлъжен двуцилиндров двигател позволява по-тясна рама, от там по-ниско съпротивление на въздуха за по-висока максимална скорост. Малкият преден обтекател изглежда доста добре, но не предлага добра защита, в сравнение с по-големите конкуренти на Navigator.
Любовната афера на Cagiva с големия V-образен мотор на Suzuki продължава. Сякаш не удовлетворени от Grand Canyon – един от най-пъргавите мотоциклети в своя клас, Cagiva оборудват Grand Canyon с още по-мощния TL1000 двигател, за да създадат наистина “мускулестия” Navigator.
Дори дефорсиран до 73kW, по време на представянето му е най-мощния dual-purpose мотоциклет на пазара и с възможност да развива над 200km/h. Off-road възможностите му са доста ограничени, но ускорението му е впечатляващо, а уилитата са възможни по всяко време.
996 кубиковия, 90-градусов V-образен двигател от Hamamatsu запазва диаметъра и хода на буталата - 98x66.
От TL 1000 са използвани двата разпределителни вала на цилиндър,осем клапана и twin-swirl горивни камери. Успешно е променен е профилът на гърбиците на разпределителните валове с цел максимален въртящ момент.
Navigator “поема” от 2400rpm без вибрации и изтегля като парен локомотив от 3200rpm. Над 6000rpm е на лице истинската мощност, която се задържа до към 8000rpm, след което звукът на двигателя става рязък и се появяват вибрации.
Navigator достига с неохота червената линия на оборотомера (10 000rpm), независимо на коя предавка е, особено на височина от 1500 метра, където се проведе теста, така че не го насилвах. Просто го държах в зоната между 4000pm и 7000pm, където кривата на мощността е плавна, а двигателя ръмжи приятно.
Съединителя е плавен и предвидим, независимо дали двигателя е студен или топъл.
Лостът за превключване на предавките на тестовия мотоциклет беше по-добре направен от тези, които Suzuki обикновено продава на други марки и аз скоро започнах да превключвам скоростите без да му обръщам внимание. Въпреки това, се налага доста честа смяна на предавките, поради подчертаната му рязка мощност.
Рамата е тръбна, изработена от четвъртограмни стоманени тръби, подсилени с големи триъгълни листове в горната си част. Двигателят е проектиран да бъде част от рамата, като захващането е в две точки: на картера (зоната между цилиндрите) и на предната цилиндрова глава.
Под картера не са предвидени тръби на рамата, но са монтирани два добре оформени пластмасови сребристи капака, които запълват пространството между седалката и двигателя. По този начин се създава впечатлението, за модерна делтабокс рама. Спретнати, но доста солидни алуминиеви отливки, са предвидени за монтирането на предните стъпенки. Задните стъпенки са захванати към рамата чрез класическа триъгълна излята от алуминий форма.
Задният шарнир е изработен от пресован алуминий (знаете ли, че първия изработен изцяло от сплав шарнир за YB4 Bimota, която спечели от 1987 г. Световния F1 шампионат, в действителност е направен от компоненти, първоначално предназначени за рамки на врати?). Задното окачване е с шок абсорбер Boge, който се регулира на отскок и е с регулируема пружина. Предното окачване на 18-цоловото колело е изпълнено чрез 45mm Marzocchi предница, без възможност за регулиране.
Японски специалисти от Nissin предоставят спирачната система, като на пръв поглед това не е много въодушевяващо, но в този случай тя е напълно достъчна. Предните апарати са плаващи, двубутални, а дисковете са с размер 296mm. Усилието, което трабва да се приложи върху лоста на спирачката е малко по-голямо и се губи чувство за връзка между гумата и асфалта, но с малко практика Cagiva може да спре на толкова кратко разстояние, че да изуми водачите на други dual-purpose мотоциклети, въпреки изнервящото потъване на предното окачване.
Задната спирачка също работи по-добре, отколкото очаквах, въпреки ниско-технологичния плаващ апарат. Но трябва да се използва внимателно, тъй като блокира лесно.
Спойлерите носят характерния почерк на южно-африканския дизайнер Пиер Тербланш във всяко отношение - без остри ръбове и прави линии. Всичко е извито и гладко, а обтекателя е продължение на горната част на резервоарите, които отделят предната част на мотоциклета.
Нищо не стърчи – предните мигачи са монтирани в кръгли отвори в най-широката част на резервоарите. На опашката е монтиран багажник, който подчертава цялостната линия на мотора, освен това е практичен и удобен за захващане от пасажера. Той изглежда като специално проектиран за модела.
Поради голямата кутия на въздушния филтър, която е разположена над инжекционите, изработката на обикновен резервоар би довело до много висок център на тежестта. По тази причина Тербланш проектира два 10литрови резервоара от двете страни на въздушния филтър, които се пълнят от две отделни капачки, съединени с общ панел. Резервоарите са съединени с тръбичка през рамата, така че горивото да преминава свободно от единия в другия. Въпреки това е много по-лесно да се пълнят по отделно, пък и е доста оригинално!
Единственият недостатък е, че предната част на седалката е малко по-широка. Това разбрах, когато се схвана вътрешната част на бедрата ми. Просто трябва малко време за свикване с тази особеност. Ако оставим това настрана, седалката е превъзходна, доста плътна, разширена в задната си част и с напълно достатъчно място за шофьора и пасажера. Това позволява доста дълги преходи.
Широкото кормило е много леко извито нагоре. За сметка на това колонката и горния тройник са доста високо разположени, така че позицията на кормилото е на равнището на лактите. Тази позиция е перфектна за дълги преходи, но е малко по-висока за високите скорости, които Navigator може да достигне.
Контролните уреди са здрави и удобни. Таблото е спретнато, с километраж, оборотомер и обичайните идиотски светлини, завършени с един доста обикновен, изработен без много въображение черен пластмасов панел – нищо особено! Независимо от това, таблото е изкусно изработено, добре паснато и завършено.
Navigator е маневрен и лесен за управление благодарение на широкото си кормило и височина от седалката от 850mm – прекалено голяма за шосеен мотоциклет, но приемлива за шофиране по черни пътища и достатъчна, за да имате видимост от 2-3 коли напред.
На пътя сравнително малкото предпазно стъкло осигурява добра защита от вятъра, което прави мотоциклетът стабилен чак до максималната скорост от малко над 208km/h (при по-голяма надморска височина - очаквайте значително повече). Окачването, което поема неравностите на пътя като луксозен автобус и меката работа на V-образния двигател, правят мотоциклета изключително релаксиращ спътник.
На тесни, неравни второстепенни пътища, този мотоциклет навлиза в собствена територия. Navigator ви позволява да се отпуснете и да се насладите на гледката – което всъщност е била целта да изберете този ненатоварен второстепенен път, нали?
На бавни завои Navigator може да бъде “хвърлен” в завой с удивителна лекота и да се обърне като много по-лек мотоциклет, брагодарение на широкото кормило, с което е оборудаван. Моторът “издърпва” от завоите още при средни обороти, както може да го направи само един голям V-образен двигател, а ендуро ориентирания стил дарява Navigator с практически неограничени клирънс.
Предното окачване е малко по-меко, от колкото трябва. Това се вижда от леката нестабилност на мотоциклета в градски условия и склонността към "отскачане" при по-усилено натискане в неравни завои. Той се “държи” добре и никога няма да излезе от контрол, но понякога може да се почувства несигурност в предното колело. Тя трябва да отбележа, че великолепния комфорт на мотора се дължи в голяма степен на сравнително мекото окачване, така че това може да е приемлив компромис.
Cagiva Navigator е повече шосеен мотоциклет, от колкото неговия стил предполага. Но също така е безпогрешен на черен и кален път, както всеки един лек 210 килограмов турър и до колкото позволяват неговите шосейни гуми. Въпреки това, на асфалта е изключително способен; може да се променя от туристически комфортен мотоциклет, в мотоциклет за неделни разходки и мотоциклет просто за удоволствие.
Качеството на изработката, пасването на спойлерите и довършителните елементи могат да се сравнят с най-добрите в света. Дизайнерската работа показва истинско вникване в това, което е действително мотоциклетът: пленителен, плавен и много практичен.
Ами за сега - толкова от мен
Надявам се, да не съм допуснала мноооого правописни и технически грешки, но за тези които съм допуснала, моля да ме поправите!
Поздрави,
Нели
След един изключително щастлив мото-сезон, прекаран върху този рядък за България мотоциклет, имам възможността да споделя с Вас малко повече подробности за него. Също така неговите хубави и лоши качества.
Като за начало – техническите характеристики, които сигурно всички могат да открият, но в този случай и доста разнообразни в различните сайтове. За това посочвам тези, описани в ремонтния каталог:
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО
Обща дължина - 2168 mm
Обща ширина - 790 mm
Обща височина - 1290 mm
Междуосие - 1530 mm
Клирънс - 180 mm
Височина от седалката - 850 mm
Сухо тегло - 222 kg
ДВИГАТЕЛ
Тип – Четири-тактов, DOHC, TSCC, течно охлаждане
Брой цилиндри - 2
Бутало - 98,0 mm
Ход на буталото - 66 mm
Кубатура - 996 cm3
Компресия - 11.3 : 1
Горивна система - Инжекцион
Смазителна система – С мокър картер
Резервоар за гориво - 20 L (с включени 4 L резерва)
ПРЕДНО ОКАЧВАНЕ
Стандартна хидравлична телескопична вилка с 45 милиметрови прътове. Ход на вилката 150 mm.
ЗАДНО ОКАЧВАНЕ
Централен хидравличен моно-амортисьор с прогресивна характеристика и възможност за настройка на пружината и на обратния ход. Ход на колелото 160 mm.
ГУМИ И СПИРАЧКИ
Предна спирачка – Два диска по 294mm
Задна спирачка – Един диск
Предна гума - Metzeler ME Z4 C – 110/80 – 18”
Задна гума - Metzeler ME Z4 – 150/70 – 17”
Мощността, конските сили, максималната скорост, ускорението и средния разход на гориво не са изписани в този каталог и за това, според източниците в интернет:
Максимална мощност – 99HP/73 KW при 8500 rpm
Максимален въртящ момент - 95 Nm/9.7 kg-m при 7000 rpm
Средна консумация на гориво - 17.3 km/lit (5,78l / 100km)
Ускорение от място на ¼ миля - 12.0 sec
Максимална скорост - 211.6 km/h
Това са по-важните според мен каталожни данни, следващата информация е от личните ми впечатления.
Разход на гориво: 5-7/100км. Не бих казала, че е най-икономичния мотоциклет, но мисля че има и доста по-апетитни от него. Не е капризен към октановото число, нито към качеството на горивото.
Разход на масло: Варира в доста широки граници в зависимост от стила на каране и вида(марката) масло. От 250мл. на 1000км с полусинтетично масло (визкозитет 20W-50) Silkolene на Fuchs до около 1литър! на 1000км с Bellray полусинтетика (визкозитет 10W-50). Анти-рекламата не е нарочна, просто това са фактите.
Гумите, с които беше “обут”, когато го взех, бяха Dunlop Sportmax. Подмених ги с Mitas E09 (ендуро шарка), но не останах особено доволна, поради ниския скоростен индекс и последвалото от това люлеене на мотоциклета при скорост над 140-150km/h. И за това след около месец върнах отново Dunlop-а, от който останах много доволна, въпреки компромиса за черен път.
И докато беше с "бодливите" гуми
Но и след смяната им не се отказахме от offroad-а (макар и по-лек)!
Като цяло впечатленията ми от този мотоциклет са прекрасни. Ако трябва да го опиша с една единствена дума, тя ще е “удоволствие”. Всяко едно качване на него предизвиква у моториста 24-каратова усмивка! Какво мога да кажа за хубавите му черти – определено преобладават.
Най-силния детайл (ако мога така да го нарека) в мотоциклета е двигателя от TL 1000 - достатъчно мощен и не прекалено спокоен и скучен (фазите на запалване на двата цилиндъра са застъпени с 90° и на това се дължи до известна степен неравномерната му и леко сприхава работа). От Cagiva монтират други разпределителни валове, които намаляват максималната мощност до напълно достатъчните 99HP. Инжекционната система също е “дело” на Cagiva.
Режимът за нормално каране е от 3500 до 6000rpm (може да се кара и на 2500rpm, без да придръпва, но е тромав), между 6000-8000rpm мощността достига максимум. След 8000rpm мотора само “ръмжи”, но нищо не се случва. Като скорост: “крайцерска” – 120-140km/h, приятна – 150-180 km/h, над 190km/h – неприятна за поддържане, двигателя има още мощност, но предпазното стъкло е малко ниско и вятъра идва в повече.
Външния вид – според някои хора е прекалено плавен, липсва спортен характер и агресивност на линиите, а според мен – истинско произведение на изкуството
Но! Типично за италианските производители, спойлерите не пасват особено добре. Може би на чисто-нов екземпляр няма да е така, но след няколкото изпускания, които претърпя моя мотоциклет, просто не пасват. Като цяло спойлерите са доста чупливи и далеч не могат да се сравняват със здравината на тези на КТМ или BMW, но пък изглеждат много добре
Окачване: предница Marzocci 45mm (нерегулируема), заден амортисьор с регулировка на пружината и на обратния ход. Като цяло окачването е доста късоходово и това намалява значително off-road възможностите на мотоциклета. Но за сметка на това на асфалт е много устойчив, дори при скорости от 180-190 km/h. Също така го няма потъването на предницата при по-екстремно спиране, така че не бих определила късия ход нито като плюс, нито като минус, а въпрос на предпочитание.
Спирачната система, осигурена отпред от два 294 милиметрови дискове и два двубутални апарата Nissin с армирани маркучи към помпата, е горе-долу добра, но усилието, което трябва да се приложи върху лоста на предната спирачка е малко повече. На мен лично това не ми харесва и си мисля, че може би щеше да е по-добре, ако бяха сложили Brembo спирачна система. При следващата смяна на накладки мисля да използвам синтеровано (червено) Brembo и се надявам спирачките да станат малко по-точни.
Управлението на Navigator-а в градски условия е много приятно! Сравнително малките му габарити помагат за значително по-бързото придвижане. И тъй като ми се налага да го използвам всекидневно в града, останах изненадана от маневреността му. Единствения недостатък в това отношение беше малко тясното кормило и за това го замених с такова от Yamaha Super Tenere (което е и малко по-широко и по-ниско от оригиналното). Ефектът беше поразяващ - моторът започна да се управлява като детско колело!
Стойката и удобството при пътуване са повече от задоволителни. Седалката е много мека и има достатъчно място както за водача, така и за втори човек, дори ако са по-големи хора. За off-road идва по-широка от необходимото, но пълно щастие няма
За това, според мен най-подходящия вид на Navigator-a, е този
И за да не са само хвалби – според мен мотоциклетът има няколко недостатъка, за които трябва да спомена.
Един доста неприятен недостатък е работата на двигателя преди да загрее. Получава се рязко придръпване между 3000-3500rpm и така докато температурата не достигне поне 80-82 °С. Но когато е хладно времето, температурата на двигателя не може да достигне тези градуси и придръпването е постоянно. Е, този проблем се решава временно с картон върху радиатора
Друг недостатък е страничната стойка: ъгълът, под който се спуска е такъв, че за да се спусне стойката до края, мотоциклетът трябва да се наклони на обратната страна. На пръв поглед не е голям проблем, но когато мотора се натовари и стане още малко по-нисък от нормалното, пускането на стойката се превръща в мъчение.
Също така стъпенките на предния човек са разположени малко ниско и при по-голям страничен наклон започват да търкат в асфалта. А ако се преминава път с коловози много лесно подпира на тях.
Промените, които смятам да направя по мотоциклета са:
Предна джанта 19’, за да стане малко по-висок, пък и така ще имам по-голям избор на гуми, защото 18’ ендуро гума почти не се намира, освен ако не е задна такава. И по този повод – ако някой знае майстор в София, който да реди спици и да балансира джанти със спици, ще съм му много благодарна ако сподели информацията!
Мисля да сложа ролбари и странични багажници, които да запазят спойлерите от неизбежните за мен изпускания на мотора.
И за да е поне в известна степен обективно това представяне, съм се опитала да преведа една доста обширна статия за Navigator-а. Извинявам се за евентуалните неточности в превода, но до толкова ми стигнаха познанията. За желаещите да прочетат оригиналната статия:
http://www.motorcyclespecs.co.za/mod...gator_1000.htm
Мисля, че тук е подходящото място да видите този красавец и с куфари (извинявам се за "крадената" снимка, но за съжаление моя мотоциклет е без куфари).
Cagiva Navigator е базиран на Cagiva Gran Canyon, като двигателя на Ducati е заменен с двигател от Suzuki TL1000. Изпускателната и всмукателната системи са на Cagiva, което води до по-ниска пикова мощност от тази на TL1000R, но въпреки това Navigator все още е един от най-мощните мотоциклети в неговия клас. Благодарение на сравнително ниското си тегло Navigator е изключително пъргав мотоциклет. V-образния надлъжен двуцилиндров двигател позволява по-тясна рама, от там по-ниско съпротивление на въздуха за по-висока максимална скорост. Малкият преден обтекател изглежда доста добре, но не предлага добра защита, в сравнение с по-големите конкуренти на Navigator.
Любовната афера на Cagiva с големия V-образен мотор на Suzuki продължава. Сякаш не удовлетворени от Grand Canyon – един от най-пъргавите мотоциклети в своя клас, Cagiva оборудват Grand Canyon с още по-мощния TL1000 двигател, за да създадат наистина “мускулестия” Navigator.
Дори дефорсиран до 73kW, по време на представянето му е най-мощния dual-purpose мотоциклет на пазара и с възможност да развива над 200km/h. Off-road възможностите му са доста ограничени, но ускорението му е впечатляващо, а уилитата са възможни по всяко време.
996 кубиковия, 90-градусов V-образен двигател от Hamamatsu запазва диаметъра и хода на буталата - 98x66.
От TL 1000 са използвани двата разпределителни вала на цилиндър,осем клапана и twin-swirl горивни камери. Успешно е променен е профилът на гърбиците на разпределителните валове с цел максимален въртящ момент.
Navigator “поема” от 2400rpm без вибрации и изтегля като парен локомотив от 3200rpm. Над 6000rpm е на лице истинската мощност, която се задържа до към 8000rpm, след което звукът на двигателя става рязък и се появяват вибрации.
Navigator достига с неохота червената линия на оборотомера (10 000rpm), независимо на коя предавка е, особено на височина от 1500 метра, където се проведе теста, така че не го насилвах. Просто го държах в зоната между 4000pm и 7000pm, където кривата на мощността е плавна, а двигателя ръмжи приятно.
Съединителя е плавен и предвидим, независимо дали двигателя е студен или топъл.
Лостът за превключване на предавките на тестовия мотоциклет беше по-добре направен от тези, които Suzuki обикновено продава на други марки и аз скоро започнах да превключвам скоростите без да му обръщам внимание. Въпреки това, се налага доста честа смяна на предавките, поради подчертаната му рязка мощност.
Рамата е тръбна, изработена от четвъртограмни стоманени тръби, подсилени с големи триъгълни листове в горната си част. Двигателят е проектиран да бъде част от рамата, като захващането е в две точки: на картера (зоната между цилиндрите) и на предната цилиндрова глава.
Под картера не са предвидени тръби на рамата, но са монтирани два добре оформени пластмасови сребристи капака, които запълват пространството между седалката и двигателя. По този начин се създава впечатлението, за модерна делтабокс рама. Спретнати, но доста солидни алуминиеви отливки, са предвидени за монтирането на предните стъпенки. Задните стъпенки са захванати към рамата чрез класическа триъгълна излята от алуминий форма.
Задният шарнир е изработен от пресован алуминий (знаете ли, че първия изработен изцяло от сплав шарнир за YB4 Bimota, която спечели от 1987 г. Световния F1 шампионат, в действителност е направен от компоненти, първоначално предназначени за рамки на врати?). Задното окачване е с шок абсорбер Boge, който се регулира на отскок и е с регулируема пружина. Предното окачване на 18-цоловото колело е изпълнено чрез 45mm Marzocchi предница, без възможност за регулиране.
Японски специалисти от Nissin предоставят спирачната система, като на пръв поглед това не е много въодушевяващо, но в този случай тя е напълно достъчна. Предните апарати са плаващи, двубутални, а дисковете са с размер 296mm. Усилието, което трабва да се приложи върху лоста на спирачката е малко по-голямо и се губи чувство за връзка между гумата и асфалта, но с малко практика Cagiva може да спре на толкова кратко разстояние, че да изуми водачите на други dual-purpose мотоциклети, въпреки изнервящото потъване на предното окачване.
Задната спирачка също работи по-добре, отколкото очаквах, въпреки ниско-технологичния плаващ апарат. Но трябва да се използва внимателно, тъй като блокира лесно.
Спойлерите носят характерния почерк на южно-африканския дизайнер Пиер Тербланш във всяко отношение - без остри ръбове и прави линии. Всичко е извито и гладко, а обтекателя е продължение на горната част на резервоарите, които отделят предната част на мотоциклета.
Нищо не стърчи – предните мигачи са монтирани в кръгли отвори в най-широката част на резервоарите. На опашката е монтиран багажник, който подчертава цялостната линия на мотора, освен това е практичен и удобен за захващане от пасажера. Той изглежда като специално проектиран за модела.
Поради голямата кутия на въздушния филтър, която е разположена над инжекционите, изработката на обикновен резервоар би довело до много висок център на тежестта. По тази причина Тербланш проектира два 10литрови резервоара от двете страни на въздушния филтър, които се пълнят от две отделни капачки, съединени с общ панел. Резервоарите са съединени с тръбичка през рамата, така че горивото да преминава свободно от единия в другия. Въпреки това е много по-лесно да се пълнят по отделно, пък и е доста оригинално!
Единственият недостатък е, че предната част на седалката е малко по-широка. Това разбрах, когато се схвана вътрешната част на бедрата ми. Просто трябва малко време за свикване с тази особеност. Ако оставим това настрана, седалката е превъзходна, доста плътна, разширена в задната си част и с напълно достатъчно място за шофьора и пасажера. Това позволява доста дълги преходи.
Широкото кормило е много леко извито нагоре. За сметка на това колонката и горния тройник са доста високо разположени, така че позицията на кормилото е на равнището на лактите. Тази позиция е перфектна за дълги преходи, но е малко по-висока за високите скорости, които Navigator може да достигне.
Контролните уреди са здрави и удобни. Таблото е спретнато, с километраж, оборотомер и обичайните идиотски светлини, завършени с един доста обикновен, изработен без много въображение черен пластмасов панел – нищо особено! Независимо от това, таблото е изкусно изработено, добре паснато и завършено.
Navigator е маневрен и лесен за управление благодарение на широкото си кормило и височина от седалката от 850mm – прекалено голяма за шосеен мотоциклет, но приемлива за шофиране по черни пътища и достатъчна, за да имате видимост от 2-3 коли напред.
На пътя сравнително малкото предпазно стъкло осигурява добра защита от вятъра, което прави мотоциклетът стабилен чак до максималната скорост от малко над 208km/h (при по-голяма надморска височина - очаквайте значително повече). Окачването, което поема неравностите на пътя като луксозен автобус и меката работа на V-образния двигател, правят мотоциклета изключително релаксиращ спътник.
На тесни, неравни второстепенни пътища, този мотоциклет навлиза в собствена територия. Navigator ви позволява да се отпуснете и да се насладите на гледката – което всъщност е била целта да изберете този ненатоварен второстепенен път, нали?
На бавни завои Navigator може да бъде “хвърлен” в завой с удивителна лекота и да се обърне като много по-лек мотоциклет, брагодарение на широкото кормило, с което е оборудаван. Моторът “издърпва” от завоите още при средни обороти, както може да го направи само един голям V-образен двигател, а ендуро ориентирания стил дарява Navigator с практически неограничени клирънс.
Предното окачване е малко по-меко, от колкото трябва. Това се вижда от леката нестабилност на мотоциклета в градски условия и склонността към "отскачане" при по-усилено натискане в неравни завои. Той се “държи” добре и никога няма да излезе от контрол, но понякога може да се почувства несигурност в предното колело. Тя трябва да отбележа, че великолепния комфорт на мотора се дължи в голяма степен на сравнително мекото окачване, така че това може да е приемлив компромис.
Cagiva Navigator е повече шосеен мотоциклет, от колкото неговия стил предполага. Но също така е безпогрешен на черен и кален път, както всеки един лек 210 килограмов турър и до колкото позволяват неговите шосейни гуми. Въпреки това, на асфалта е изключително способен; може да се променя от туристически комфортен мотоциклет, в мотоциклет за неделни разходки и мотоциклет просто за удоволствие.
Качеството на изработката, пасването на спойлерите и довършителните елементи могат да се сравнят с най-добрите в света. Дизайнерската работа показва истинско вникване в това, което е действително мотоциклетът: пленителен, плавен и много практичен.
Ами за сега - толкова от мен
Надявам се, да не съм допуснала мноооого правописни и технически грешки, но за тези които съм допуснала, моля да ме поправите!
Поздрави,
Нели
Коментар