Реших да покарам днес и се разходих до Мургаш. Мисля че не съм се качвал толкова бързо и комфортно до хижата 

Уцелих страхотно време, бях дал мотора на един приятел, който ми го е върнал с пълни резрвоари и 15 литра в задната опашка определено се усещаха, макар че смених и гумите с кросови и тук все още са доста напомпани.


Горе на метрологичната станция духаше вятър и определено беше по-студено, а северно от Стара планина беше скрито в мъгла или облачност

За разлика от София, която беше слънчева и топла. Понеже се качих доста бързо, реших че трябва да използвам остатъка от деня и да се разходя и до антената, тръгнах покрай дерето на реката, където температурата определено беше смразяваща, всички локви бяха заледени, а там където джипките са минавали през локвите, след тях беше ледена пързалка. По някое време ми писна да карам по бързи горски пътища и реших да "цепя направо" и хванах първият екстрим, който ми се стори подходящ за излизане от дерето.

Не знам дали заради горивото в задния резервоар, но мотора теглеше като трактор, е вече бях спуснал малко и гумите, за да могат всички бутони да драпат едновременно. Кални корени, скали, паднали клони, буквално прелитах през тях.

Единствено съжалявам, че не взех високата версия на окачването, тези +3 см. просвет определено ще помагат. На тази снимка може да се види "затлаченият" от кал маслен охладител, който Esper толкова го притеснява, е мен не ме притеснява и продължих да си раздавам газ.

По някое време хванах маршрута на състезанието в Бухово, но от бели маркери неусетно премина на червени.

В крайна сметка стигнах до антената, починах малко и газ надолу, разминавах се с колеги с леки ендура тук там, гледаха ме малко странно, може би за пръв път виждат Рали да се ползва като хард ендуро

Единствено където усетих...лек дискомфорт беше на спусканията с ронливи камъни със скала отдолу, все пак мотора е 50кг по-тежък от двутактовата ми 300-ца, и засилването става доста по-лесно

Благополучно стигнах до картинг пистата на Бухово без инциденти, независимо, че имаше доста места на които се замислих дали да минавам.
Честно казано не очаквах да катери чак толкова добре, не знам дали заради по-голямата тежест отзад, гумата не е нещо особенно, а и вдигнах само 2 зъба на задния пиньон, това от което се оплакват всички-липсата на мощност под 6000оборота не го усетих никъде. Следващия път ще пробвам с по-малко гориво само в предните резервоари и трябва да се заиграя със задната гума да намеря такава, с която да се чувствам сигурен, а и задължително ще сменя тавата с алуминиева или пластмасова, за да мога да си го дрънкам и по камъните, а да не ми се налага да ги заобикалям както правех сега, но определено съм много доволен.

Уцелих страхотно време, бях дал мотора на един приятел, който ми го е върнал с пълни резрвоари и 15 литра в задната опашка определено се усещаха, макар че смених и гумите с кросови и тук все още са доста напомпани.
Горе на метрологичната станция духаше вятър и определено беше по-студено, а северно от Стара планина беше скрито в мъгла или облачност
За разлика от София, която беше слънчева и топла. Понеже се качих доста бързо, реших че трябва да използвам остатъка от деня и да се разходя и до антената, тръгнах покрай дерето на реката, където температурата определено беше смразяваща, всички локви бяха заледени, а там където джипките са минавали през локвите, след тях беше ледена пързалка. По някое време ми писна да карам по бързи горски пътища и реших да "цепя направо" и хванах първият екстрим, който ми се стори подходящ за излизане от дерето.
Не знам дали заради горивото в задния резервоар, но мотора теглеше като трактор, е вече бях спуснал малко и гумите, за да могат всички бутони да драпат едновременно. Кални корени, скали, паднали клони, буквално прелитах през тях.
Единствено съжалявам, че не взех високата версия на окачването, тези +3 см. просвет определено ще помагат. На тази снимка може да се види "затлаченият" от кал маслен охладител, който Esper толкова го притеснява, е мен не ме притеснява и продължих да си раздавам газ.
По някое време хванах маршрута на състезанието в Бухово, но от бели маркери неусетно премина на червени.
В крайна сметка стигнах до антената, починах малко и газ надолу, разминавах се с колеги с леки ендура тук там, гледаха ме малко странно, може би за пръв път виждат Рали да се ползва като хард ендуро
Единствено където усетих...лек дискомфорт беше на спусканията с ронливи камъни със скала отдолу, все пак мотора е 50кг по-тежък от двутактовата ми 300-ца, и засилването става доста по-лесно
Благополучно стигнах до картинг пистата на Бухово без инциденти, независимо, че имаше доста места на които се замислих дали да минавам.
Честно казано не очаквах да катери чак толкова добре, не знам дали заради по-голямата тежест отзад, гумата не е нещо особенно, а и вдигнах само 2 зъба на задния пиньон, това от което се оплакват всички-липсата на мощност под 6000оборота не го усетих никъде. Следващия път ще пробвам с по-малко гориво само в предните резервоари и трябва да се заиграя със задната гума да намеря такава, с която да се чувствам сигурен, а и задължително ще сменя тавата с алуминиева или пластмасова, за да мога да си го дрънкам и по камъните, а да не ми се налага да ги заобикалям както правех сега, но определено съм много доволен.
Коментар