Tweet
Малък увод и предистория на тази покупка. Мотори карам от мнооого отдавна. Сменил съм различни марки, модели и видове мотоциклети. Стандартното мислене на повечето моторджии е следното. Аз карам примерно Хонда, (или Сузуки, или Ямаха и т.н.) Много ми харесва, но е само 150 кубика. Но Хонда са пуснали примерно 500 кубиков модел. Той е много готин, по-голям, по-бърз и т.н., и т.н. Значи трябва следващият мотор да ми е 500 кубикова Хонда. След, като евентуално го купя и покарам малко ми "умалява" (това не знам какво значи, но често се ползва, като аргумент) и започвам да гледам, задължително пак Хонда, но примерно 1000 кубика. Много е готин, много е нов, много конски сили и т.н., и т.н.
Карал съм различни Хонди и Ямахи, и други, но никога не съм разсъждавал по този начин, който описах току що по-горе. Просто не смятам тези разсъждения за правилни и верни. Карах 4 години Хонда Африка Туин 750 RD 07. Някои неща харесвах по този мотор, а други неща не харесвах по него. Общо взето много добър и здрав мотор. Това, обаче, изобщо не означава, че веднага ще се юрна да купя новата CRV 1100 кубика Африка Туин, защото е Хонда и защото е Африка Туин, понеже на времето съм харесвал и карал RD 07...
Същите тези мои разсъждения важат и за Ямаха, Сузуки, Кавасаки и др. Освен това двигателите и на Хонда и на Ямаха и т.н. са мнооого добри и здрави, но за съжаление мотоциклетът не е само двигател. Има и други неща по него, които при японците не винаги ми харесваха и не винаги ме устройваха, та се налагаха промени. Седалки, кормила, ел инсталации, защити и др.
Начинът да си търсиш и купиш мотор, според мен е да си дадеш точна сметка, ЗА КАКВО ЩЕ ГО ПОЛЗВАШ този мотор, а не за това дали е Хонда, Сузуки и т.н...
Аз не обичам да карам по магистрали. Обичам тесни пусти и празни локални пътища, които не са с особено добри настилки, планински пътища и проходи с много завои, макадам и черни пътища на места, но не и кал, мушене по горски пътеки, и дерета. Значи мотоциклетът ми трябва да е тур ендуро.
Е преди 9 години тогава купих BMW R 1100 GS. Оказа се изключително здрав, надежден, удобен и сигурен мотоциклет. По много показатели, се оказа по-добър от японските мотоциклети. Вече е на 143 000 км. Както и да е. Няма да описвам тук достойнствата, и недостатъците (до колкото ги има) сега. Има си тема във форума точно за този мотоциклет. В последно време аз малко поостарях.
Вече съм на 66 години. Отдавна вече не карам с по-високи скорости от 100-110 км/час. Моторът ми БМВ-то е сравнително тежък 250 кила. Изпусна ли го вече, почти не мога сам да го вдигна. Гори между 4,9 - 5,5/ 100 км, което вече взе да ми се вижда висок разход. Освен това е от 1998 година. На 21 години. И така реших да го сменям.
Условията, които поставих за избора на нов мотоциклет бяха: По-нов, по-лек, по-малък, тур ендуро, инжекцион, водно охлаждане. Не исках карбуратори. Все пак 21 век сме вече. Не исках шосейки, които имитират ендура от рода на Хонда NС, или БМВ F 800 R, Кавасаки Версис 650 и др. Освен това, изобщо не държах да бъде с много цилинди. Реших, че вече ми стига и двигател само с един цилиндър. И така накрая останаха само два кандидата. Ямаха XT 660 Z Tenere и BMW G 650 GS. На Сузуки DRZ 400 е прекалено офроуд ориентиран мотора, и не е за пътешествия, а на Хонда инжекцията CRF е 250 кубика, и също е, почти за мотокрос. И така основните кандидати за мен останаха БМВ-то и Ямахата.
Ямахата е 660 кубиков двигател на Минарели, много добър и здрав. Резевоарът и е голям, което е голям плюс, но пък самият мотор е малко тежък, 206 кг пълен зареден и е с висок център на тежестта, което пък е голям минус. Позагледах също и Ямаха XT 660 R, която вече е 182 кг пълна заредена, същият двигател, и окачване, като Тенерето, но с по-малък резервоар, но този пък мотор ХТ-то се оказа много гол и ще трябваше да му се качат доста неща по него, за да стане подходящ за пътешествия. Ямахите нямат АБС. Освен това цените на Ямахите (втора ръка) от 2008 - 2009 год се оказаха еднакви и даже по-високи от тези на БМВ -тата G 650 GS от 2011 - 2012 год.
И така везните се наклониха пак към БМВ. БМВ-то е 190 кила пълно заредено, но резервоарът му е под седалката и има нисък център на тежестта. Има АБС. Инжекция, водно охлаждане 48 коня. Ямахите също са по 48 коня. Стандартното G 650 GS е с 19 цола предна гума и ляти джанти, което му придава леко шосеен вид. Има обаче една модификация BMW G 650 GS SERTAO, която има доста по-ендурски вид, със джанти със спици, по-голям ход 210 мм на амортисьорите и 21 цола предна капла. Пак тежи 190 кила пълно и заредено, но седалката му е висока 86 см ( срещу 80 см височина на седалката на стандартният модел). Е имах късмет да намеря точно такова БМВ G 650 GS Sertao произведено през септември месец 2012 година и да го купя. Ето го в пълният му блясък.
Има подгрев на ръкохватките, АБС, защитна тава от алуминии под двигателя, ролбари, хенд гардове, куфар 30 литра отзад, централна стойка и е само на 21000 км внос от Швейцария. Според други собственици на този модел, които са го карали доста повече от 150 км този мотоциклет гори 3,5 л на 100 км.
По-нататък ще напиша впечатленията си, като цяло от този мотоциклет и ще дам сравнения с по-големият, боксера R 1100 GS, че сега съм минал още само 150 км с Сертаото.
Карал съм различни Хонди и Ямахи, и други, но никога не съм разсъждавал по този начин, който описах току що по-горе. Просто не смятам тези разсъждения за правилни и верни. Карах 4 години Хонда Африка Туин 750 RD 07. Някои неща харесвах по този мотор, а други неща не харесвах по него. Общо взето много добър и здрав мотор. Това, обаче, изобщо не означава, че веднага ще се юрна да купя новата CRV 1100 кубика Африка Туин, защото е Хонда и защото е Африка Туин, понеже на времето съм харесвал и карал RD 07...
Същите тези мои разсъждения важат и за Ямаха, Сузуки, Кавасаки и др. Освен това двигателите и на Хонда и на Ямаха и т.н. са мнооого добри и здрави, но за съжаление мотоциклетът не е само двигател. Има и други неща по него, които при японците не винаги ми харесваха и не винаги ме устройваха, та се налагаха промени. Седалки, кормила, ел инсталации, защити и др. Начинът да си търсиш и купиш мотор, според мен е да си дадеш точна сметка, ЗА КАКВО ЩЕ ГО ПОЛЗВАШ този мотор, а не за това дали е Хонда, Сузуки и т.н...
Аз не обичам да карам по магистрали. Обичам тесни пусти и празни локални пътища, които не са с особено добри настилки, планински пътища и проходи с много завои, макадам и черни пътища на места, но не и кал, мушене по горски пътеки, и дерета. Значи мотоциклетът ми трябва да е тур ендуро.
Е преди 9 години тогава купих BMW R 1100 GS. Оказа се изключително здрав, надежден, удобен и сигурен мотоциклет. По много показатели, се оказа по-добър от японските мотоциклети. Вече е на 143 000 км. Както и да е. Няма да описвам тук достойнствата, и недостатъците (до колкото ги има) сега. Има си тема във форума точно за този мотоциклет. В последно време аз малко поостарях.
Вече съм на 66 години. Отдавна вече не карам с по-високи скорости от 100-110 км/час. Моторът ми БМВ-то е сравнително тежък 250 кила. Изпусна ли го вече, почти не мога сам да го вдигна. Гори между 4,9 - 5,5/ 100 км, което вече взе да ми се вижда висок разход. Освен това е от 1998 година. На 21 години. И така реших да го сменям.Условията, които поставих за избора на нов мотоциклет бяха: По-нов, по-лек, по-малък, тур ендуро, инжекцион, водно охлаждане. Не исках карбуратори. Все пак 21 век сме вече.
Не исках шосейки, които имитират ендура от рода на Хонда NС, или БМВ F 800 R, Кавасаки Версис 650 и др. Освен това, изобщо не държах да бъде с много цилинди. Реших, че вече ми стига и двигател само с един цилиндър. И така накрая останаха само два кандидата. Ямаха XT 660 Z Tenere и BMW G 650 GS. На Сузуки DRZ 400 е прекалено офроуд ориентиран мотора, и не е за пътешествия, а на Хонда инжекцията CRF е 250 кубика, и също е, почти за мотокрос. И така основните кандидати за мен останаха БМВ-то и Ямахата.Ямахата е 660 кубиков двигател на Минарели, много добър и здрав. Резевоарът и е голям, което е голям плюс, но пък самият мотор е малко тежък, 206 кг пълен зареден и е с висок център на тежестта, което пък е голям минус. Позагледах също и Ямаха XT 660 R, която вече е 182 кг пълна заредена, същият двигател, и окачване, като Тенерето, но с по-малък резервоар, но този пък мотор ХТ-то се оказа много гол и ще трябваше да му се качат доста неща по него, за да стане подходящ за пътешествия. Ямахите нямат АБС. Освен това цените на Ямахите (втора ръка) от 2008 - 2009 год се оказаха еднакви и даже по-високи от тези на БМВ -тата G 650 GS от 2011 - 2012 год.
И така везните се наклониха пак към БМВ.
БМВ-то е 190 кила пълно заредено, но резервоарът му е под седалката и има нисък център на тежестта. Има АБС. Инжекция, водно охлаждане 48 коня. Ямахите също са по 48 коня. Стандартното G 650 GS е с 19 цола предна гума и ляти джанти, което му придава леко шосеен вид. Има обаче една модификация BMW G 650 GS SERTAO, която има доста по-ендурски вид, със джанти със спици, по-голям ход 210 мм на амортисьорите и 21 цола предна капла. Пак тежи 190 кила пълно и заредено, но седалката му е висока 86 см ( срещу 80 см височина на седалката на стандартният модел). Е имах късмет да намеря точно такова БМВ G 650 GS Sertao произведено през септември месец 2012 година и да го купя. Ето го в пълният му блясък. Има подгрев на ръкохватките, АБС, защитна тава от алуминии под двигателя, ролбари, хенд гардове, куфар 30 литра отзад, централна стойка и е само на 21000 км внос от Швейцария. Според други собственици на този модел, които са го карали доста повече от 150 км този мотоциклет гори 3,5 л на 100 км.
По-нататък ще напиша впечатленията си, като цяло от този мотоциклет и ще дам сравнения с по-големият, боксера R 1100 GS, че сега съм минал още само 150 км с Сертаото.
Без проблеми и замисляне ги набра и даже имаше още малко ход на газта. Мислех, че ме лъжат, като ми казаха че гори 3,5/100, но в същност истината се оказа още по-фрапираща. 
Може би това е, защото по мануал му дават на тоя мотор да се движи с бензин А 91, а такъв в България няма, та се кара с А 95. Много приятно ме изненада с тоя разход. 
Мисля, че едно от най-важните неща да не гледаш към по-голямо е: „Вече съм на 66 години.“. Там е ключът от бараката! Жив и здрав да си! Респект! 
Признай си обаче, че на по-млади години си разсъждавал точно така, както описваш, а именно да ти „умаляват“ моторите и да се стремиш към по-мощни и големи. Мисля, че това е един съвсем естествен процес. Стигаш най-високата връхна точка, улягаш с годините и започваш да гледаш на моторите под по-различен ъгъл...
Ще взема да му купя едни свещи иридиум на този мотор и в следващите 100 000 км да забравя за свещите. 
Коментар