Tweet
Тая година изглежа много съм слушкал и папкал, щото Дядо Коледа рано рано, още на 8-ми декември вместо да ми изпрати за компания една студентка/пардон Снежанка/, ми донесе ей това:
Гледам, че по нашенско не ги карат много, та за това ще поясня – HONDA VFR 1200X CROSSTOURER – модел 2015 г. Тоя конкретно е от м.април тази година.
Няма да ви отегчавам с ТТ данни, чичко Гугъл може да ви каже всичко, но може би за някои ще е интересно, а за други може би и от полза да обясня, защо избрах този модел. Мотоциклета е от класа на т.нар. тежки асфалтови ендура, които са създадени за асфалта, с известни възможности за черни пътища и които повечето от пишещите и четящи този раздел използват за хубави и интересни мотопътешествия по света и у нас. Тези машини стават за всякакъв вид пътувания и мототуризъм, но най-малко за каране по черно и безпътие. От качествата на истинските ендура май е останало само името. И тъй като си падам по такива пътувания, със забежки по второкласни и третокласни пътища и забутани места, реших отново да се върна към тежките ендура. Към този клас са също и BMW 1200 GS, TRIUMPH TIGER EXPLORER 1200, YAMAHA SUPER TENERE 1200, KTM 1190 ADVENTURE, SUZUKI V-STROM 1000, KAWASAKI VERSUS 1000, както и DUCATI MULTISTRADA 1200. Именно към тези модели, без Мултистрадата бе насочено вниманието ми. Нищо против Дукати, но мотора ми малее /на габарити/ и не е за мен.Последната година карам Хонда Пан Европа 1300 – страхотен мотор за хубави пътища, но малко тежък и неудобен за подобни пътувания. Със страхотен и еластичен двигател, мазен и мощен, без вибрации.
Та последните месеци падна голямо четене по всички форуми, обсъждащи горните модели. Както и пробване на всички модели, без Кростуръра, който в крайна сметка купих. Ирония на съдбата, но просто така се получи, че не можах да намеря машина, която да пробвам. Не само, че не бях го пробвал, но не бях го виждал въобще и на живо. Дори и в чужбина. Доколкото разбрах, освен моя, в Бг има само още един-два. Дано не е така и да сме повече.
Ще се опитам накратко и синтезирано да предам обективно личните си впечатления и усещания за качествата на различите модели, основани на скромния ми моторджийски опит, като в никакъв случай нямам претенции за голяма компетентност и изчерпателност. И да обясня, защо в крайна сметка избрах Кростуръра, който както казах не бях виждал дори на живо.
Първо искам да кажа, че към избора подходих рационално и прагматично, без предварителни предпочитания. Водещо за мен винаги е 1.надежността на машината, 2.комфорта и удобството при пътуване, 3.несложните и ефективни технически решения за даден модел. Освен това не търсех мотор, с който да се вра по черно и да се правя на оффроудър. За тва си имам Ямаха ХТ 600, която си ми върши идеална работа.
Ще започна с второто-комфорта и удобството при пътуване, което е свързано на практика с карането и пробването на различните машини. Сигурно съм се разглезил от Пан европата, но накратко-от машината търся липса на вибрации, еластичност на двигателя, мощ, добро пътно поведение и управляемост, добра ветрозащита. Първите две, както и последното за мен допринасят в значителна степен за комфорта при пътуване.
Без да изпадам в подробности, ще ги класирам според моите предпочитания, на базата на това, което съм установил при карането. Говорим за модели след 2013год.
Най-постен и безличен ми се стори Версуса, след него В-строма. Тях ги отписах веднага, като дори не се задълбочих да чета по форумите. Карал съм 3 години В-стром 650 и не исках да се връщам назад. Просто с нищо не можаха да ми направят впечатление. В интерес на истината Версуса почти няма вибрации.
След това идва КТМ 1190. Впечатли ме. Много. С излишната си мощ. И с най-големите вибрации от всички. Изстрелва се яко, все едно някой ти бие шут отзад, но в момента, когато има малко несъответствие между скоростта на движение и предавката почва едно тресене – не ти е майко работа. Трябва постоянно да играеш с предавките и да го държиш в обороти.Пак казвам – може би съм разглезен, но за мен липсата на вибрации е важно. Иначе като управляемост и поврътливост /баси думите използвам/ – може би един от най-добрите, заедно със Супер тенерето. Слаба ветрозащита и скоростта се усеща много осезателно. При 160-170 вече става тегаво.
След това на стълбичката /от долу нагоре/ идва ГС. Преди съм карал ГС въздухаря, сега пробвах и ГСА, модел 2014. Добър мотор. Добре набира, добра ветрозащита, добра управляемост, идва малко тежък на обратните завои, но боксера си тресе. По малко от V-twin, но си тресе. Според мойта скала – средна хубост.
На върха на стълбичката застанаха Тайгъра и Супер тенерето. И двата с минимални вибрации-ясно по какви причини, много добра динамика, добра управляемост, с известно предимство на Тенерето, което се усеща и по-леко. Тайгъра пък е с по-добра ветрозащита.
Както се вижда, в личната ми класация въобще не коментирам и включвам екстрите, които в случая са на заден план. След това дойде ред на теорията.Демек заравянето във форумите и разучаване в детайли надежността на всеки един от трите.
Не желая да влизам в спорове и дискусии относно изводите ми, с които многобройните привърженици на немската марка вероятно няма да се съгласят, но ГС отпадна от раз. По една единствена причина – многото теми във БМВ форумите за различни „issues“ и „recalls“. Технически съм пълен инвалид, не мога сам да си обслужвам и ремонтирам мотора и нямам намерение да ставам роб на Бавария ауто.
За съжаление, не кой знае колко по-добре се оказа положението и с Тенерето и Тайгъра. И там има теми за различни технически проблеми, особено на Тайгъра, който се явява и малко екзотика по нашенско, а като няма и представителство нещата бяха ясни.
И тогава се зарових да копам инфо за Кростуръра, на който до този момент не бях обръщал особено внимание. Изчетох всички ревюта по ингилизките и руски сайтове. Изгледах всички клипчета в ютуб.За мое учудване не срещнах едно отрицателно мнение. Всички го хвалеха като много добър мотор, с най-добрия въртящ момент /което е така-126 нм/, много мощен, но плавен, без вибрации, с много добра управляемост, с добра ветрозащита /но не с оригиналната слюда/ и което беше най-важното за мен – много надежден и сигурен, без никакви сериозни проблеми при експлоатацията му до сега. И с много добър интервал на сервизно обслужване, като масло се сменя на всеки 12 000 км. Модела е пуснат 2011, а 2014 г.идва втората серия с някои ъпгрейди. Във форумите намерих само една тема за сериозен проблем, който се случва много рядко и то след като мотора е изминал над 50 000 км. Проблема действително е сериозен – късане карето на кардана. Но за щастие случаите са малко и се дължат на много прозаична причина, която е лесно отстранима. ОНДА твърди, че кардана е необслужваем. Както знаем нема такова животно. И в докладваните случаи греста, която задължително трябва да е там и смазва карето я няма. За това форумните специалисти препоръчват на всеки 24-25 000 км. /т.е. през интервал за смяна на масло/ да се гресира и карето. Освен това мотора отговоря и на предпочитанието ми да няма прекалено много елекроника.
И така, реших да скачам слепешката в дълбокото. Избрах си в немското мобиле мотор, накичен с доста от основните екстри, свързах се с един сериозен и читав човек, на който бизнеса му е внос на мепесета от Германия, само му дадох линка към обявата и платих капаро. И след 20-тина дни нещата се случиха, мотора е факт и е при мен. На цена с 10 % по ниска от обявата. Човека просто ми спести 10% от ДДС-то.
Сега за мотора. Типично тежко ендуро с изправена и удобна стойка, широко кормило, доста внушителен, но не толкова като ГСА. Не е бъкан с електроника и има двете основни екстри, на които държа – АБС и тракшън, който може да се изключва с един бутон. Окачването не е електронно, което за мен е плюс, но има необходимите за такъв вид мотор настройки на вилката и задното окачване. Не е върха на сладоледа, и ако си маниак, за около 1500 евра ъпргрейдваш мотора със супер окачване. Няма и електронна джаджа, която да командва двигателя за различни режими-нормален, дъжд и офф. Което също не ме бърка. Таблото е изцяло дигитално, дори и оборотомера и дава цялата необходима информация. Отопляемите ръкохватки и круиз контрола не се включват в стандартното оборудване, което е дразнещо за такъв скъп и съвременен мотор. Двигателя е взет директно от спортната версия на VFR 1200F, като от 170 к.с. е скопен на 129 к.с./някъде го дават и 127 к.с./, като е изключително разтоварен. Въртящия момент обаче е убиец – 126 Нм, което го прави лидер в този клас. По отношение на ергономията мотора си е ОК. То за мен няма мотор, който да ми е напълно удобен, та и този може да претърпи малки корекции, но и така да остане няма да е драма.
Машината беше при мен на 08.12. вечерта. Тия дни в студа врътнах едни 250-300 км. и мога да споделя само първоначални впечатления. И те могат да се обобщят само с едно възклицание – УАУУ. ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ. Глупаво е да описваш мотор с разни прилагатателни и просто мога да кажа, че мотора е много, много добър. За мен това е най-добрия мотор за асфалт, който съм карал. С уточнението, че не съм карал пистарка, а чопър само два три пъти. И не го казвам, защото е мой.
По отношение на теглото мотора е най-тежък в класа си – 275 кг. При потегляне обаче теглото сякаш изчезва. Мотора е маневрен и се управлява леко. Чувства се по тежък от КТМ, Версус и В-стром и по лек от ГС и Тайгър. Това обаче е мое лично възприятие. За други може и да не е така. Оригиналните настройки на окачването за мен не са ОК и има нужда от донастройване, но и това ще стане като се затопли времето. По отношение на вървенето мотора може да се сравни с КТМ-а. При яко сритване също се изстрелва, но по различен начин. Докато при КТМ всичко се случва някак си грубо и осезателно, при Кростуръра нещата стават плавно и неусетно. На първа предавка преди оборотите да доближат червения сектор вече си с 70-80 км./час, на втора 120-30 и на трета вече над 150 км./час. Всичко се случва бързо и плавно и скоростта не се усеща. В този смисъл мотора е малко опасен, особено за хора с малък опит. Двигателя е много мощен, разтоварен и еластичен. Няма никакви вибрации и много по-рядко се налага да сменяш предавки. На шеста предавка при скорост 100 км/час оборотите са 3500. При 140 км/час са 4500. На практика при нормално каране, без рязко подаване на газ и избухвания, оборотите са в диапазона 2500-4000. При всички мотори, които пробвам правя един тест, който е стрес за двигателя, но за мен е показателен. При 60 км/час, на шеста предавка, когато оборотите са под 1500 рязко ускорявам. Кростуръра е мотора, който най-добре поема и ускорява без проблеми, с минимално претрисане за няколко секунди, само в началото.
Това са първоначалните ми впечатления. Надявам се да съм бил полезен. На пролет живот и здраве, ще споделя и наблюденията си, относно пътното поведение на машината. Весели празници на всички! И много безаварийни колометри през Новата година!
Гледам, че по нашенско не ги карат много, та за това ще поясня – HONDA VFR 1200X CROSSTOURER – модел 2015 г. Тоя конкретно е от м.април тази година.
Няма да ви отегчавам с ТТ данни, чичко Гугъл може да ви каже всичко, но може би за някои ще е интересно, а за други може би и от полза да обясня, защо избрах този модел. Мотоциклета е от класа на т.нар. тежки асфалтови ендура, които са създадени за асфалта, с известни възможности за черни пътища и които повечето от пишещите и четящи този раздел използват за хубави и интересни мотопътешествия по света и у нас. Тези машини стават за всякакъв вид пътувания и мототуризъм, но най-малко за каране по черно и безпътие. От качествата на истинските ендура май е останало само името. И тъй като си падам по такива пътувания, със забежки по второкласни и третокласни пътища и забутани места, реших отново да се върна към тежките ендура. Към този клас са също и BMW 1200 GS, TRIUMPH TIGER EXPLORER 1200, YAMAHA SUPER TENERE 1200, KTM 1190 ADVENTURE, SUZUKI V-STROM 1000, KAWASAKI VERSUS 1000, както и DUCATI MULTISTRADA 1200. Именно към тези модели, без Мултистрадата бе насочено вниманието ми. Нищо против Дукати, но мотора ми малее /на габарити/ и не е за мен.Последната година карам Хонда Пан Европа 1300 – страхотен мотор за хубави пътища, но малко тежък и неудобен за подобни пътувания. Със страхотен и еластичен двигател, мазен и мощен, без вибрации.
Та последните месеци падна голямо четене по всички форуми, обсъждащи горните модели. Както и пробване на всички модели, без Кростуръра, който в крайна сметка купих. Ирония на съдбата, но просто така се получи, че не можах да намеря машина, която да пробвам. Не само, че не бях го пробвал, но не бях го виждал въобще и на живо. Дори и в чужбина. Доколкото разбрах, освен моя, в Бг има само още един-два. Дано не е така и да сме повече.
Ще се опитам накратко и синтезирано да предам обективно личните си впечатления и усещания за качествата на различите модели, основани на скромния ми моторджийски опит, като в никакъв случай нямам претенции за голяма компетентност и изчерпателност. И да обясня, защо в крайна сметка избрах Кростуръра, който както казах не бях виждал дори на живо.
Първо искам да кажа, че към избора подходих рационално и прагматично, без предварителни предпочитания. Водещо за мен винаги е 1.надежността на машината, 2.комфорта и удобството при пътуване, 3.несложните и ефективни технически решения за даден модел. Освен това не търсех мотор, с който да се вра по черно и да се правя на оффроудър. За тва си имам Ямаха ХТ 600, която си ми върши идеална работа.
Ще започна с второто-комфорта и удобството при пътуване, което е свързано на практика с карането и пробването на различните машини. Сигурно съм се разглезил от Пан европата, но накратко-от машината търся липса на вибрации, еластичност на двигателя, мощ, добро пътно поведение и управляемост, добра ветрозащита. Първите две, както и последното за мен допринасят в значителна степен за комфорта при пътуване.
Без да изпадам в подробности, ще ги класирам според моите предпочитания, на базата на това, което съм установил при карането. Говорим за модели след 2013год.
Най-постен и безличен ми се стори Версуса, след него В-строма. Тях ги отписах веднага, като дори не се задълбочих да чета по форумите. Карал съм 3 години В-стром 650 и не исках да се връщам назад. Просто с нищо не можаха да ми направят впечатление. В интерес на истината Версуса почти няма вибрации.
След това идва КТМ 1190. Впечатли ме. Много. С излишната си мощ. И с най-големите вибрации от всички. Изстрелва се яко, все едно някой ти бие шут отзад, но в момента, когато има малко несъответствие между скоростта на движение и предавката почва едно тресене – не ти е майко работа. Трябва постоянно да играеш с предавките и да го държиш в обороти.Пак казвам – може би съм разглезен, но за мен липсата на вибрации е важно. Иначе като управляемост и поврътливост /баси думите използвам/ – може би един от най-добрите, заедно със Супер тенерето. Слаба ветрозащита и скоростта се усеща много осезателно. При 160-170 вече става тегаво.
След това на стълбичката /от долу нагоре/ идва ГС. Преди съм карал ГС въздухаря, сега пробвах и ГСА, модел 2014. Добър мотор. Добре набира, добра ветрозащита, добра управляемост, идва малко тежък на обратните завои, но боксера си тресе. По малко от V-twin, но си тресе. Според мойта скала – средна хубост.
На върха на стълбичката застанаха Тайгъра и Супер тенерето. И двата с минимални вибрации-ясно по какви причини, много добра динамика, добра управляемост, с известно предимство на Тенерето, което се усеща и по-леко. Тайгъра пък е с по-добра ветрозащита.
Както се вижда, в личната ми класация въобще не коментирам и включвам екстрите, които в случая са на заден план. След това дойде ред на теорията.Демек заравянето във форумите и разучаване в детайли надежността на всеки един от трите.
Не желая да влизам в спорове и дискусии относно изводите ми, с които многобройните привърженици на немската марка вероятно няма да се съгласят, но ГС отпадна от раз. По една единствена причина – многото теми във БМВ форумите за различни „issues“ и „recalls“. Технически съм пълен инвалид, не мога сам да си обслужвам и ремонтирам мотора и нямам намерение да ставам роб на Бавария ауто.
За съжаление, не кой знае колко по-добре се оказа положението и с Тенерето и Тайгъра. И там има теми за различни технически проблеми, особено на Тайгъра, който се явява и малко екзотика по нашенско, а като няма и представителство нещата бяха ясни.
И тогава се зарових да копам инфо за Кростуръра, на който до този момент не бях обръщал особено внимание. Изчетох всички ревюта по ингилизките и руски сайтове. Изгледах всички клипчета в ютуб.За мое учудване не срещнах едно отрицателно мнение. Всички го хвалеха като много добър мотор, с най-добрия въртящ момент /което е така-126 нм/, много мощен, но плавен, без вибрации, с много добра управляемост, с добра ветрозащита /но не с оригиналната слюда/ и което беше най-важното за мен – много надежден и сигурен, без никакви сериозни проблеми при експлоатацията му до сега. И с много добър интервал на сервизно обслужване, като масло се сменя на всеки 12 000 км. Модела е пуснат 2011, а 2014 г.идва втората серия с някои ъпгрейди. Във форумите намерих само една тема за сериозен проблем, който се случва много рядко и то след като мотора е изминал над 50 000 км. Проблема действително е сериозен – късане карето на кардана. Но за щастие случаите са малко и се дължат на много прозаична причина, която е лесно отстранима. ОНДА твърди, че кардана е необслужваем. Както знаем нема такова животно. И в докладваните случаи греста, която задължително трябва да е там и смазва карето я няма. За това форумните специалисти препоръчват на всеки 24-25 000 км. /т.е. през интервал за смяна на масло/ да се гресира и карето. Освен това мотора отговоря и на предпочитанието ми да няма прекалено много елекроника.
И така, реших да скачам слепешката в дълбокото. Избрах си в немското мобиле мотор, накичен с доста от основните екстри, свързах се с един сериозен и читав човек, на който бизнеса му е внос на мепесета от Германия, само му дадох линка към обявата и платих капаро. И след 20-тина дни нещата се случиха, мотора е факт и е при мен. На цена с 10 % по ниска от обявата. Човека просто ми спести 10% от ДДС-то.
Сега за мотора. Типично тежко ендуро с изправена и удобна стойка, широко кормило, доста внушителен, но не толкова като ГСА. Не е бъкан с електроника и има двете основни екстри, на които държа – АБС и тракшън, който може да се изключва с един бутон. Окачването не е електронно, което за мен е плюс, но има необходимите за такъв вид мотор настройки на вилката и задното окачване. Не е върха на сладоледа, и ако си маниак, за около 1500 евра ъпргрейдваш мотора със супер окачване. Няма и електронна джаджа, която да командва двигателя за различни режими-нормален, дъжд и офф. Което също не ме бърка. Таблото е изцяло дигитално, дори и оборотомера и дава цялата необходима информация. Отопляемите ръкохватки и круиз контрола не се включват в стандартното оборудване, което е дразнещо за такъв скъп и съвременен мотор. Двигателя е взет директно от спортната версия на VFR 1200F, като от 170 к.с. е скопен на 129 к.с./някъде го дават и 127 к.с./, като е изключително разтоварен. Въртящия момент обаче е убиец – 126 Нм, което го прави лидер в този клас. По отношение на ергономията мотора си е ОК. То за мен няма мотор, който да ми е напълно удобен, та и този може да претърпи малки корекции, но и така да остане няма да е драма.
Машината беше при мен на 08.12. вечерта. Тия дни в студа врътнах едни 250-300 км. и мога да споделя само първоначални впечатления. И те могат да се обобщят само с едно възклицание – УАУУ. ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ. Глупаво е да описваш мотор с разни прилагатателни и просто мога да кажа, че мотора е много, много добър. За мен това е най-добрия мотор за асфалт, който съм карал. С уточнението, че не съм карал пистарка, а чопър само два три пъти. И не го казвам, защото е мой.
По отношение на теглото мотора е най-тежък в класа си – 275 кг. При потегляне обаче теглото сякаш изчезва. Мотора е маневрен и се управлява леко. Чувства се по тежък от КТМ, Версус и В-стром и по лек от ГС и Тайгър. Това обаче е мое лично възприятие. За други може и да не е така. Оригиналните настройки на окачването за мен не са ОК и има нужда от донастройване, но и това ще стане като се затопли времето. По отношение на вървенето мотора може да се сравни с КТМ-а. При яко сритване също се изстрелва, но по различен начин. Докато при КТМ всичко се случва някак си грубо и осезателно, при Кростуръра нещата стават плавно и неусетно. На първа предавка преди оборотите да доближат червения сектор вече си с 70-80 км./час, на втора 120-30 и на трета вече над 150 км./час. Всичко се случва бързо и плавно и скоростта не се усеща. В този смисъл мотора е малко опасен, особено за хора с малък опит. Двигателя е много мощен, разтоварен и еластичен. Няма никакви вибрации и много по-рядко се налага да сменяш предавки. На шеста предавка при скорост 100 км/час оборотите са 3500. При 140 км/час са 4500. На практика при нормално каране, без рязко подаване на газ и избухвания, оборотите са в диапазона 2500-4000. При всички мотори, които пробвам правя един тест, който е стрес за двигателя, но за мен е показателен. При 60 км/час, на шеста предавка, когато оборотите са под 1500 рязко ускорявам. Кростуръра е мотора, който най-добре поема и ускорява без проблеми, с минимално претрисане за няколко секунди, само в началото.
Това са първоначалните ми впечатления. Надявам се да съм бил полезен. На пролет живот и здраве, ще споделя и наблюденията си, относно пътното поведение на машината. Весели празници на всички! И много безаварийни колометри през Новата година!
Като се видим ще дадеш ли едно кръгче?..
Честито !
. Не знам що не се получавава със снимките. Уж Митака/Питона/ ми обясни, как става качването, ама явно нещо не съм доразбрал. За наказание ще го накарам да ги качи той. Владич, нямаш проблем с тест драйва, при първа възможност ще ги разменим и с кеф ще покарам "седногорския партизанин". Опасявам се обаче, че ще ти се завъртят едни еретични мисли за изневяра на любимата марка
Влади никога не би кривнал от верния път 
Коментар