Tweet
Когато някой тръгне да си купува мотор, обикновено приоритета му е какъв тип да е - круийзер, спорт , турист, ендуро , нейкед и т.н. След това си донапасва нещата спрямо информацията която има, предпочитанията и пазара . Тъй като става въпрос за мотор втора употреба, допълнително проучване никога не е излишно.
Изхождайки от горното , Триумф Тигър ( Тайгър ) 955i, си няма точно определено място. Модела се произвежда между 2001 и 2006 година. Със стандартните си куфари, алуминиеви капли с безкамерни гуми, и изправена стойка определено клони към турист. Дългоходовото окачване, височината на седалка, големият резервоар (24 л) и ендуро визията намекват обаче за „адвенчър” характер. До тук излиза, че може да се вмести между мотори като Сузуки В-Стром и БМВ ГС сериите. Да видим дали е така.
Тигъра се задвижва от редови 3-цилиндров редови двигател с водно охлаждане, 955 кубика, напречно разположен, монтиран на стоманена рама, захранването с гориво е поверено на инжекцион.
Качвайки се на мотора, веднага става ясно, че е по добре да сте високи на ръст, въпреки че седалката се регулира с три степени, най ниското и ниво е 83 см. Много хора свалят височината чрез реглаж отзад и телескопите през тройника отпред. Страничната стойка е сравнително дълга , и мотора стои доста изправен. Ръкохватките на съединителя и спирачката изглеждат малко трудно достъпни, а нямат реглаж.
Веднъж потеглили, вече може да усетите насладата от изключителния двигател – безпроблемна и гладка работа от празни обороти до червената зона – 9.500 rpm. Кривата на въртящия момент е фактически права хоризонтална линия от 4000 rpm до края на оборотомера. След около 6000 rpm започват да се усещат леки вибрации, но и скоростта вече е над 140 км/ч , така че едва ли е проблем. Позицията на ездача е изправена, а кормилото широко – предпоставките за приятно каране по криволичещи пътища са налице. Окачването е по меко , което е добре за комфорта, но при рязко спиране води до „потъване” на предницата. Отзад е директно, без линкове. Управлението е точно и прецизно , гумите стандартно са 110/80-V19 отпред и 150/70-V17. Спирачките отпред са двойнодискови , с двубутални апарати “Nissin”, отзад стандартно един диск. От съвременна гледна точка не са върха на сладоледа, но си вършат добре работата. Шест степенната трансмисия работи и превключва добре , и заслужава похвалата „почти като при японски мотор
„ .
За хора които мислят да излизат извън пътя– първа предавка е дълга, и неудобна за офроад, мотора е тежък, защитата на двигателя фабрично не е на ниво – с други думи в пясък, камъни и кал мотора не си е особено на мястото въпреки ендуро визията.
За каране по шосе обаче нещата са други – предпазното стъкло успява да осигури защита от вятъра , над стандартното , насочва струята в страни от тялото и над раменете на ездача, и без умора може да карате цял ден, фън-фактора е невероятен. Фаровете не са на ниво – на дълги свети само единия, най-популярния мод е второ реле, което пуска и другия, с което нещата си идват на място. Резервоара е пластмасов, чанта с магнити не може да се ползва, но пък осигурява гарантиран пробег от над 400 км с едно зареждане.
Трансформацията на мотора минава 3 ревизии през годините, като най-сериозните промени са през 2005-6 г. , засягат рама , окачване, спирачки и двигател, ще се спра на тях, понеже това е модела който си взех.
Каплите със спици са заменени със алуминиеви 14 лъчеви, окачването е втвърдено, ботушите отпред са скъсени с 4 см. Рейка (ъгъла ) отпред е намален от 28 градуса на 25.8 и е скъсена задната вилка , което намалява междуосието със сантиметър. Някои от детайлите са променени, визуалната разлика най-вече личи по оцветената в сиво рама. Модела от 2006 има промени и в двигателя, с някои заемки от наследника ТТ 1050 – в глава, картер, скорости. Таблото си е старото , с аналогови уреди, които на мен по ми харесват. В общи линии тенденцията е модела да се ориентира към шосейното, и старата концепция от първите ТТ от края на 90 те за голямо ендуро, е изоставена. Катализатор не се монтира. Серийно вече идва с куфари ( иначе са с цена около 1500 лв), подгряване на ръкохватките и централна стойка –все полезни неща. Фрапантни пропуски в качеството на мотора и слаби места не можах да намеря, информирайки се от интернет. Понеже е английски, популярното му сравнение с кола е „Рейндж Ровър” на две колела. До тук информация по слухове и чуждо мнение, като пристегне моят и го покарам, ще споделя и аз. Спецификации няма да слагам за сега, има ги в интернет, но се разминават с доста .
По материали от нета.
Ревю :
http://www.motorcyclistonline.com/20...ed-range-rover
https://www.youtube.com/watch?v=d8VBRTLojYM
Изхождайки от горното , Триумф Тигър ( Тайгър ) 955i, си няма точно определено място. Модела се произвежда между 2001 и 2006 година. Със стандартните си куфари, алуминиеви капли с безкамерни гуми, и изправена стойка определено клони към турист. Дългоходовото окачване, височината на седалка, големият резервоар (24 л) и ендуро визията намекват обаче за „адвенчър” характер. До тук излиза, че може да се вмести между мотори като Сузуки В-Стром и БМВ ГС сериите. Да видим дали е така.
Тигъра се задвижва от редови 3-цилиндров редови двигател с водно охлаждане, 955 кубика, напречно разположен, монтиран на стоманена рама, захранването с гориво е поверено на инжекцион.
Качвайки се на мотора, веднага става ясно, че е по добре да сте високи на ръст, въпреки че седалката се регулира с три степени, най ниското и ниво е 83 см. Много хора свалят височината чрез реглаж отзад и телескопите през тройника отпред. Страничната стойка е сравнително дълга , и мотора стои доста изправен. Ръкохватките на съединителя и спирачката изглеждат малко трудно достъпни, а нямат реглаж.
Веднъж потеглили, вече може да усетите насладата от изключителния двигател – безпроблемна и гладка работа от празни обороти до червената зона – 9.500 rpm. Кривата на въртящия момент е фактически права хоризонтална линия от 4000 rpm до края на оборотомера. След около 6000 rpm започват да се усещат леки вибрации, но и скоростта вече е над 140 км/ч , така че едва ли е проблем. Позицията на ездача е изправена, а кормилото широко – предпоставките за приятно каране по криволичещи пътища са налице. Окачването е по меко , което е добре за комфорта, но при рязко спиране води до „потъване” на предницата. Отзад е директно, без линкове. Управлението е точно и прецизно , гумите стандартно са 110/80-V19 отпред и 150/70-V17. Спирачките отпред са двойнодискови , с двубутални апарати “Nissin”, отзад стандартно един диск. От съвременна гледна точка не са върха на сладоледа, но си вършат добре работата. Шест степенната трансмисия работи и превключва добре , и заслужава похвалата „почти като при японски мотор
„ .За хора които мислят да излизат извън пътя– първа предавка е дълга, и неудобна за офроад, мотора е тежък, защитата на двигателя фабрично не е на ниво – с други думи в пясък, камъни и кал мотора не си е особено на мястото въпреки ендуро визията.
За каране по шосе обаче нещата са други – предпазното стъкло успява да осигури защита от вятъра , над стандартното , насочва струята в страни от тялото и над раменете на ездача, и без умора може да карате цял ден, фън-фактора е невероятен. Фаровете не са на ниво – на дълги свети само единия, най-популярния мод е второ реле, което пуска и другия, с което нещата си идват на място. Резервоара е пластмасов, чанта с магнити не може да се ползва, но пък осигурява гарантиран пробег от над 400 км с едно зареждане.
Трансформацията на мотора минава 3 ревизии през годините, като най-сериозните промени са през 2005-6 г. , засягат рама , окачване, спирачки и двигател, ще се спра на тях, понеже това е модела който си взех.
Каплите със спици са заменени със алуминиеви 14 лъчеви, окачването е втвърдено, ботушите отпред са скъсени с 4 см. Рейка (ъгъла ) отпред е намален от 28 градуса на 25.8 и е скъсена задната вилка , което намалява междуосието със сантиметър. Някои от детайлите са променени, визуалната разлика най-вече личи по оцветената в сиво рама. Модела от 2006 има промени и в двигателя, с някои заемки от наследника ТТ 1050 – в глава, картер, скорости. Таблото си е старото , с аналогови уреди, които на мен по ми харесват. В общи линии тенденцията е модела да се ориентира към шосейното, и старата концепция от първите ТТ от края на 90 те за голямо ендуро, е изоставена. Катализатор не се монтира. Серийно вече идва с куфари ( иначе са с цена около 1500 лв), подгряване на ръкохватките и централна стойка –все полезни неща. Фрапантни пропуски в качеството на мотора и слаби места не можах да намеря, информирайки се от интернет. Понеже е английски, популярното му сравнение с кола е „Рейндж Ровър” на две колела. До тук информация по слухове и чуждо мнение, като пристегне моят и го покарам, ще споделя и аз. Спецификации няма да слагам за сега, има ги в интернет, но се разминават с доста .
По материали от нета.
Ревю :
http://www.motorcyclistonline.com/20...ed-range-rover
https://www.youtube.com/watch?v=d8VBRTLojYM
. Шок и ужас ! 
и до есента поне 30 000 км върху него! Ама да беше пуснал повече снимки! И аз се заглеждах по ТИГРИТЕ, ама сега съм на друга вълна и скоро няма да си сменям коня. Знам , че няма да изтраеш и още днес ще го караш. Споделяй впечатления по-бързо. На мен ли ми се струва,че ауспухът е много издаден и трудно биха се сложили неоригинални нефабрични куфари или наистина е така ?
Коментар