Техники на падане!

[Nik Nikolov]

Пиша тази тема тук, защото видях другата на Бойко - техники на каране.
Сега, когато подутините на крака ми започнаха да спадат, по разположението на хематомите, болките и уврежданията на крака ми, смятам, че мога да възпроизведа точно какво се е случило в онази част от секундата, докато мотора ме мачкаше.
Разбира се, за напредналите мотористи темата едва ли представлява интерес, но за начинаещи като мен, цената на незнанието е месеци лежане и медицински последствия.
Защото докато се обучаваш, може да минеш между капките, но може и да нямаш късмет.
Установявам, че съм допуснал редица грешки. За екипировката под кревата , не искам и да говоря , че ме яд. Екипировката, макар и скъпа не помага, когато е в къщи !

Другото, за което си мисля е, че при падане трябва да се предприемат действия, така че възможно най-бързо да се отделим от мотора. Дали съм прав ?
Това е точно обратно на логиката при управление на автомобил. Освен скоростта на тялото, спрямо насрещните неподвижни препятствия, другата непосредствена опасност е носещият се заедно с теб 200 или повече килограмов мотор.
Като гледам, моята основна грешка е била тази, че вместо да се пусна от мотора , да се отритна от степенките и да се отблъсна от кормилото, аз се държах упорито за него и понесох последствията от значителната му маса и скорост, като тялото ми се оказа буфер.
Както е известно, по време на катастрофа познанията не сработват, а само натрупаните от опита инстинктивни действия. Просто няма време да се мисли.
Така че, техниката на падане може би трябва да се отработи с някое лекичко мотопедче оборудвано подходящо, върху затревен терен, докато Гъза започне да управлява Главата, а не обратното.
Аз съм правил това с автомобил върху заледения паркинг на СО-МАТ преди години, когато върху него нямаше тирове.
Умишлено вкарвах жигулата си в поднасяне и завъртане и след това репетирах овладяване на ситуацията.
И така 10 дни, докато автоматизма на реакциите излезе от мисълта ми и се вкорени в първосигналната нервна система - сиреч гъза .
Почти съм убеден, че трябва да си купя някоя 75 кубикова "пръдливка", да я съоръжа с предпазна рамка против чупене и да почна да тренирам отскачане на скакалец от марулево листо. При загуба на управление върху мотоциклета трябва да се отделя от него веднага.
Какво мислят по печените колеги, моля ?

[giorgio]

От: Техники на падане !

Ники, принудителното лежане си има и добри страни...
Виждам, че си схванал основните неща, но не изпадай в другата крайност. За твоя ръст и тегло, минимума е 200 кубика. Джамбазов в момента кара курс за категория А, с правилната машина - 4-тактов, 125-кубиков. Друг е въпросът колко е в час инструкторът, щом моторетката се кара на асфалтов полигон и по улиците, с кросови гуми...
Относно паданията, както при повечето бойни спортове, то и при мотоциклетите, би трябвало да се започва с това. При това, техниката на падане е различна на пътя и извън него.

[ЗМЕЙ]

От: Техники на падане !

Честно да си призная - нямам никаква идея колко трябва да си падал, за да "задобрееш" в тази дисциплина. А и ситуациите могат да са твърде различни и ако при хлъзгане правилния начин е един, то при сблъсък май е друг

За падане в офф-роуд отсечки пък чак не знам как може да се предвиди реакция - такова разнообразие трудно се систематизира

Бързо и пълноценно възстановяване ти желая, и все си мисля, че вместо да се учиш как да падаш е по - добре да наблегнеш на управлението на мотора.

[didogen]

От: Техники на падане !

Понеже нямам мнение, наблюдение и опит в падането с мотор/ за втори път харча парите за него, мама му/, но имам опит с падания и прелитания на тялото, мисля че при падането с мотор действа афоризма: "Не чакай нещата да се случат, а ги предизвикай да се случат". Откакто се помня, започна ли да падам просто отскачам, така имам контрол и мога да променя падането./ Замисли се колко бързо вървят мислите в подобна ситуация/. Е, ефектът се губи на по-високо от 3 ет. или падане при 50 км/ч и повече с препятствие пред теб. А постовете преди мен има какво да разкажат за падания с мотор и наистина няма две еднакви ситуации, затова няма и еднакви решения. Оправяй се скоро и да не ти посича акъла да тренираш падане, това не е като да се научиш да владееш колата.

[boiko73]

От: Техники на падане !

Ники, бързо оздравяване ти желая. Такова нещо като техника на падане няма, защото няма как да се тренира. Единственото вярно е това, което си писал - при падане, колкото се може по-бързо трябва да се отдалечиш от мотора. Това е. И нека никой да не тринира техника на падане.

[Gichev]

От: Техники на падане !

Много лошо, дано се оправиш бързо!
И моят голям проблем когато падам, е че до последно се опитвам да задържа мотора да не падна, е от този навик бързо се оттучваш, когато влезеш да покараш в гората-искаш не искаш, падаш, и ставаш, и пак падаш. Хубавото е че става с достатъчно ниска скорост и няма последствия...големи, вече не държа мотора, пускам го, ако се наложи дори го ритам за да е по-далеч от мен и да не ме затисне, това е техниката.

[Stas]

От: Техники на падане !

Нямам мотор, но ето това ще запомня: "Екипировката, макар и скъпа не помага, когато е в къщи!".

Мисля, че горното е валидно за почти всички екстремни спортове.

Скорошно оздравяване и дано всичко ти мине без остатъци!

[sl.daskalov]

От: Техники на падане !

Как да пада, човек се учи в други спортове (борба, джудо, самбо....) и наученото наистина помага и при падане с мотор. Но има нещо много важно - човек трябва да поддържа добрата спортна форма на тялото си постоянно. За да се изпълнят нужните движения с нужната скорост, си трябват добре тренирани мускули съответстващи на телесната маса на моториста. Лично за себе си с прискърбие установявам че с напредването на възрастта ми уменията а от там и желанието ми да падам, силно намалява.
Друго важно е, че падането с лек мотор, няма нищо общо с падането с тежък мотор! Лекия мотор много лесно преминава от пързаляне към премятане, а тогава вече нещата излизат от контрол и стават много зле. Причините за падане с лек и тежък мотор също могат да са различни. Не знам защо ама ми се струва че колкото е по-лек мотора, толкова повече се пада с него ( и по-лесно). С тежките мотори има доста полягвания, но рядко падания.

[ACCELERATOR]

От: Техники на падане !

Слави е прав. Курсове по джудо или самбо според мен по биха ти създали навици за падане. Въпреки, че както казва Змея, паданията с мотор са толкова разнообразни, че трудно можеш да ги "овладееш перфектно"
Самбото/джудото ще те научи да падаш с прибрани крайници, да поемаш удара, както и ще ти създаде навик главата и врата да са винаги "прибрани". Паданията с мотор стават толкова бързо, че там действат само инстинкти, и каквито и да било съвети май са излишни.
Иначе съм съгласен, че трябва да се "избяга" от мотора. При някои видове падания, това си става от самосебе си - мотора те изстрелва като катапулт, и се приземяваш на няколко метра от него. При други - трябва ти самият да скочиш от него. И все пак - това е краен вариант, а не при всяко поднасяне или моментна загуба на контрол да скачате от мотора. Аз също се боря до последно, и ми се е случвало да избягвам наглед "неспасяеми" ситуации. Тайната е никога да не си помисляш, че ЩЕ паднеш, защото мине ли ти това през ум, падаш задължително.

[giorgio]

От: Техники на падане !

Като стана дума за "бягане" от мотора, при падане, да ви разкажа една стара история:

Има един ляв завой, по пътя от Сливен към "Петолъчката", плавен и дълъг. От лявата му страна се спуска дере. В края на 70-те, прибирайки се към Бургас, влязох в завоя със 120, с ЧЗ 175 Спорт. За нещастие, по това дере се спуска понякога силно въздушно течение. Аз лягам, течението ме изправя... и така, малко преди края на завоя се приготвих да скоча в храстите отдясно, пред алтернативата да се лепна с мотора вурху мантинелата... Точно в този момент излязох от струята на течението и усапях да взема завоя. Често съм си мисле за изхода, ако бях отскочил от мотора, хвърляйки се в храстите зад мантинелата. В онези години екипировка нямаше и аз бях по дънки, ризка и сандалки, с руска каска на главата. Винаги, когато минавам от там се сещам за този случай. Преди 10-ина дни, минавайки от там, реших да пробвам с по-височка скорост... Получи се! Влязох със 180 и излязох с поне 190. Незнам дали заради отсъствието на въздушното течение, или заради по-добрия мотоциклет, но завоя си го взех съвсем леко и приятно...

[s_s1]

От: Техники на падане !

... Такова нещо като техника на падане няма, защото няма как да се тренира. единственото вярно е това, което си писал - при падане колкото се може по-бързо трябва да се отдалечиш от мотора. Това е. И нека никой да не тринира техника на падане.

Не карам мотоциклет, но тук имате грешка, която може да доведе и до по-фатални последствия. Ще напиша 1 примерче как неправилно постъпих в ситуация подобна на управлението на лек мотоциклет: карам велосипед и стигам до процеп в земята с дълбочина 40-50 см. и дължина няколко метра. Скоростта ми не е голяма, мога да опитам да спра, но бързо натискам педала, за да вдигна предницата. Но на тревата гумата превърта и не можах да вдигна и задържа предницата необходимото време. Тогава централното предаване /венеца/ заора в пръстта и се преобърнах през кормилото. При падането допуснах грешка, че се опитах да омекотя удара с длантта на лявата ръка, а трябваше да се свия на кълбо и да поема последователно удара с лакътна и после с раменна стави, да се претъркалям и "убия" кинетичната енергия. Но подпрях ръката на дланта и като по чудо не се "надянах" на някой от многото камъни, а срещнах само влажна пръст. Чист късмет, но не винаги работи.

Пиша тези редове, но изобщо не знам как се пада на асфалт и как се бяга от гумите на тежките камиони. Но на "черно" си има правила за падане и тренировките помагат.

[ЗМЕЙ]

От: Техники на падане !

...Тайната е никога да не си помисляш, че ЩЕ паднеш, защото мине ли ти това през ум, падаш задължително.

Ей това няма как да отрека - винаги, когато ми е минала мисълта, че ще падна съм падал Последният пример в подкрепа на тази зависимост идва от най - атрактивното ми падане до момента, което реализирах в пълен наполовина с вода трап, незнайно как озовал се на средата на горска пътека - видях го, намалих, почнах да го заобикалям и докато си помисля, че ще плувам, вече плувах

Е, случвало ми се е да падам и без да го мисля преди това

... Но на "черно" си има правила за падане и тренировките помагат.

Да, групирането на тялото и прибирането на всичко стърчащо от него е полезен ход, доколкото инстинкта да се подпреш далеч не е най - правилната реакция - за това съм съгласен. Само че досега не съм чувал за практически тренировки по падане с мотоциклет, било то на черно или Хасфалт.

[ili4]

От: Техники на падане !

Въпрос по темата: Веднъж гледах интервю с някоя от легендите на Дакар (не помня точно кой) и той го представи едва ли не като правило. На черно с мотор, ако започнеш да губиш задницата встрани се опитваш да я вкараш в правия път до три пъти. Ако тръгне да бяга четвърти път (на която и да е страна), по-добре скачай. Може би това се отнася за съзтезания само където приоритетите са малко по-други. Някой има ли коментари по въпроса?

[Stas]

От: Техники на падане !

Абе не знам, но момента на изненада не бива да се подценява. Аз така тичах в парка веднъж и едно леко блато ме изненада в последния момент! Тръгнах да минавам по едно дърво, от което се подхлъзнах и разбира се паднах. Само дето се изпльосках по очи в калта по най-баламския начин и то защото се изненадах. Ако бях помислил преди това вероятно щях да постъпя по друг начин, но на! Така че моментът на изненада води до неочаквани резултати, въпреки тренировките.

[господин никой]

От: Техники на падане !

Въпрос по темата: Веднъж гледах интервю с някоя от легендите на Дакар (не помня точно кой) и той го представи едва ли не като правило. На черно с мотор, ако започнеш да губиш задницата встрани се опитваш да я вкараш в правия път до три пъти. Ако тръгне да бяга четвърти път (на която и да е страна), по-добре скачай. Може би това се отнася за съзтезания само където приоритетите са малко по-други. Някой има ли коментари по въпроса?

Лично за мен след второто поднасяне е по-добре да си пазиш краката вместо мотора... На асФалт съм падал само веднъж, но красиво и качествено - слава богу без последствия за мен самия. Във всеки случай последното ми отъркалване с ТМ-а протече горе-долу така, само дето моя милост си има правило за второто занасяне на задницата и предпочете да плонжира в ляво, докато мотора се подмяташе в дясно... Резултата беше натъртено и ожулено рамо и пак две седмици без каране. В момента вече не ме боли рамото, но все още прещраква леко в определени моменти. Както и да е де - тая седмица ако е рекъл господ мога да се кача на коня