Tweet
Преводи от английски не е едно от хобитата ми, но не можах да се сдържа след като го прочетох това - това трябва да се прочете от всеки тук. Някой чел ли е Jupiter's Travels на Ted Simon? Това май, ще е следващата ми книга...
Elspeth Beard - Една от първите пътешественички
Elspeth Beard е една от малкото смели жени, които пътуват сами с мотоциклета си около света и е първата Британка, която го завършва успешно. Тя го направи преди четвърт век, във времето преди GPS, интернет, имейли и мобилни телефони.
Мотоциклетът, избран от нея е втора ръка 1974 BMW R 60/6 боксер, за която тя е платила 900 паунда в 1980 - сериозна сума за времето си, особено за машина на 30 000 мили!
Elspeth използвала мотора за първите си самостоятелни пътувания до Шотландия, Ирландия, континентална Европа и Корсика правейки още 10 000 мили през първите две години след покупката. След това дошло времето за "Голямото". На 24 години, Elspeth е била завършила първите три години от общо седемте необходими за дипломата й в архитектура и е била спестила над 1000 паунда работейки като барман в местна кръчма в Marylebone, централен Лондон в подготовката за околосветското си приключение.
Тя е започнала първата фаза от пътуването в Ню Йорк: "Струваше ми 175 паунда да пратя мотора си и още 99 за моя самолетен билет" спомня си тя днес. От Голямата Ябълка, тя е тръгнала на север към Канада, после на юг към Мексико преди да стигне до Лос Анжелис, качвайки още 5000 мили на машината си. От LA тя е пратила мотора си на кораб до Сидни, но първо се е спряла да разгледа Нова Зеландия "на крак", докато изчаквала мотора си.
Elspeth е прекарала седем месеца работейки в Сидни и живеейки в гараж, докато си възстанови необходимото финансиране да продължи. Прекарала е седмици правейки алуминиеви заключващи се куфари за мотора. Карала е из цяла Австралия, претърпявайки първата си сериозна катастрофа на черен път близо до Townsville, Queensland. Мотора й се е изпързалял изпод нея и самата тя е била сериозно наранена, но за щастие без счупвания. Тя и до днес пази каската си Bell, за която е убедена, че й спасила живота (и която е изкарала остатъка от приключението!).
Elspeth прекарва две седмици в болница и продължава обиколката на север по източното крайбрежие на Австралия, после през пустошта на Ayers Rock и накрая през Nullabor Plain до Perth на западния бряг. Там тя качва мотора си на корабче до Сингапур и използва времето докато машината пристигне да разгледа Индонезия.
В Сингапур я настига бедствие от друг тип. Всичко ценно й е откраднато включително паспорт с всички визи за страните които предстоят, талона на мотора й, както и документите за получаване на мотора си на пристанището. След шест-седмичен форсиран престой в островната държава, тя успява да подмени всички документи, след което продължава през Тайландско-Малайзийския полуостров до Бангкок и после към Chiang Mai и Златния Триъгълник.
Неуспявайки да мине през Бурма до Индия, тя потегля обратно на юг за стигне Индия с ферибот от Penang до Madras. Точно тогава се случва и втората й катастрофа, когато куче изкача зад паркирал камион точно пред мотора й. Мотора се удря в дърво, а тялото й е жестоко натъртено, но пак без счупвания. Прекарва две седмици във възстановяване под грижите на бедно Тайландското семейство, в чийто двор се е блъснала. "Нито те говореха дума английски, нито аз дума от техния език, но комуникирахме чрез знаци." - разказва тя.
Тайландците са били крайно впечатлени от пистолета й за нитоване, с който тя е оправяла очуканите си алуминиевите куфари а тя е била изненадана да намери половин куче в семейната кухня, осъзнавайки, че е яла от другата половина вече! "Разбрах защо се радват и се грижат за мен - бях им осигурила храна за доста време!" Elspeth дори оправя сама повредения двигател на R 60: "Махнах главата на цилиндъра, поизправих всичко колкото можех. Затворих цилиндъра с гарнитуратa и сложих някаква лепкава гадост с надеждата да имам достатъчно компресия". Тази катастрофа я забавя за кораба до Madras, но е успяла да хване следващ.
Пристигайки в Индия тя отива до Калкута, където родителите й идват от Англия за да я видят за пръв път от две години. Били са шокирани колко слаба е станала - още дори не са и подозирали още колко ще ослабне след хепатит и дезинтерия. В Катманду Elspeth среща Холандец на друго BMW, с когото тя евентуално пристига до Европа, но чак след като сама обикаля из Хималайте и повечето от Индия.
Излизането от Индия било истински кошмар. Нападенията на Златния Манастир на Сикхите в Амристар (до границата с Пакистан) току-що са се случили, последвани от скандалното убийство на Ганди от своя Сикх бодигард. В следствие, целия регион Пунджаб е отцепен и е необходим специален пропуск за да се мине. Единствения път на запад е бил през Пакистан и Пунджаб, но Индийските бюрократи в New Delhi не са били организирали създаването на специалните пропуски, които граничните власти изисквали. Увеличаваща се тълпа от западняци са се намирали в положение подобно на Кафка и са прекарали седмици опитвайки се да се сдобият с документ, който още не съществува! Накрая, на Elspeth й писва и просто си фалшифицира необходимия документ. При положение, че такъв документ още не съществува, граничните власти е нямало как да го сравнят с "истински" такъв и Elspeth най-после, с огромно облекчение, е влязла в Пакистан.
След Пакистан, Elspeth и Робърт пристигат в един след-революционен Иран със само седем дни да го прекосят. Това е било възможно благодарение само на перфектно поддържаните пътища и магистрали, но все пак е било предизвикателство поради факта, че Elspeth е с тежък хепатит, от който едва стой права. Без никаква задна спирачка и съединител, който не работи, заради пружинка от няколко пенса. Elspeth използва каската си като неофициална 'буркха' и не я сваля през целия престой в Иран, дори когато не е на мотора си: "Повечето хора ме мислеха за мъж". Тя и холандеца пристигат в Турция само часове преди визите им да изтекат.
Elspeth прекарва време в източна Турция да се възстанови физически и да поправи нейния R 60. Тръгвайки от Лондон, тя е тежала 65 кг., сега тя е само 41кг.!!! Със "заредени батерии" пътят през Гърция и останалата част от Европа е бил сравнително лесен, с изключение на "Магистралата на Смъртта" в Югославия. "Беше двупосочен, двулентов път с ивици пръст от двете страни. Отсреща постоянно имаше камиони, които изпреварваха други камиони запълвайки целия път и аз трябваше да излизам на пръстта встрани. Понякога имаше и по три наредени идвайки срещу мен запълвайки дори ивиците пръст - тогава просто отбивах в канавката. Пътят беше осеян с кръстове и цветя за хората намерили края си на онзи път."
Докато стигне в родния Лондон, Elspeth е била вече три години на път и е минала 48 000 мили със същия мотор. Тя го разглобява до последната част и го стяга основно - мотора все още е в движение и днес. За жалост, тя е изхвърлила уникалните си алуминиеви куфари (дълго преди Touratech, Metal Mule и самите BMW да започнат предлагането на алуминиеви куфари) при една от смените на адреса си. Нейната версия на "дисагите" е била по-неугледна, но доста по-функционална!
Elspeth все още кара мотори и е притежавала поредица от машини на BMW. След кратък флирт с R 1100 GS преди няколко години тя се върна към "въздухарите" (airheads - само на въздушно охлаждане) купувайки един 1998 R 80 GS Basic - последния от клана - през 2001, мотор, който кара и до днес ежедневно. Намира R 1100 GS за малко по-тежък отколкото й се иска и дори е била изкушена от новия и по-лек R 1200 GS. Elspeth също така има един 1973 R 75/5 в колекционерско състояние и един Yamaha Serow за по-сериозен off-road.
Elspeth е била до Европа и Мароко на нейния R 80 GS няколко пъти и през 2002 обикаля света още веднъж, като втори пилот на Ник Сандерс, който е бил с група от 23 ездачи около света в продължение на три месеца. Налагало й се е да кара камион в продължение на 18 часа и 930 мили на ден, както и да кара моторите на хора от групата след падания, докато се възстановят или отпаднат окончателно.
След връщането от първото си пътуване Elspeth завършва учението си и прекарва години в трансформиране на викториянска водна кула в собствен уникален и прекрасен дом. Всичко това, докато работи в Лондон и отглеждайки сина си. Изгражда собствена архитектурна практика и печели много награди. Нейни проекти са включвани в безкрайно много телевизионни програми и списания. Има два японски документални филма посветени на нейния живот. Какъв живот само...
Elspeth Beard - Една от първите пътешественички
Elspeth Beard е една от малкото смели жени, които пътуват сами с мотоциклета си около света и е първата Британка, която го завършва успешно. Тя го направи преди четвърт век, във времето преди GPS, интернет, имейли и мобилни телефони.
Мотоциклетът, избран от нея е втора ръка 1974 BMW R 60/6 боксер, за която тя е платила 900 паунда в 1980 - сериозна сума за времето си, особено за машина на 30 000 мили!
Elspeth използвала мотора за първите си самостоятелни пътувания до Шотландия, Ирландия, континентална Европа и Корсика правейки още 10 000 мили през първите две години след покупката. След това дошло времето за "Голямото". На 24 години, Elspeth е била завършила първите три години от общо седемте необходими за дипломата й в архитектура и е била спестила над 1000 паунда работейки като барман в местна кръчма в Marylebone, централен Лондон в подготовката за околосветското си приключение.
Тя е започнала първата фаза от пътуването в Ню Йорк: "Струваше ми 175 паунда да пратя мотора си и още 99 за моя самолетен билет" спомня си тя днес. От Голямата Ябълка, тя е тръгнала на север към Канада, после на юг към Мексико преди да стигне до Лос Анжелис, качвайки още 5000 мили на машината си. От LA тя е пратила мотора си на кораб до Сидни, но първо се е спряла да разгледа Нова Зеландия "на крак", докато изчаквала мотора си.
Elspeth е прекарала седем месеца работейки в Сидни и живеейки в гараж, докато си възстанови необходимото финансиране да продължи. Прекарала е седмици правейки алуминиеви заключващи се куфари за мотора. Карала е из цяла Австралия, претърпявайки първата си сериозна катастрофа на черен път близо до Townsville, Queensland. Мотора й се е изпързалял изпод нея и самата тя е била сериозно наранена, но за щастие без счупвания. Тя и до днес пази каската си Bell, за която е убедена, че й спасила живота (и която е изкарала остатъка от приключението!).
Elspeth прекарва две седмици в болница и продължава обиколката на север по източното крайбрежие на Австралия, после през пустошта на Ayers Rock и накрая през Nullabor Plain до Perth на западния бряг. Там тя качва мотора си на корабче до Сингапур и използва времето докато машината пристигне да разгледа Индонезия.
В Сингапур я настига бедствие от друг тип. Всичко ценно й е откраднато включително паспорт с всички визи за страните които предстоят, талона на мотора й, както и документите за получаване на мотора си на пристанището. След шест-седмичен форсиран престой в островната държава, тя успява да подмени всички документи, след което продължава през Тайландско-Малайзийския полуостров до Бангкок и после към Chiang Mai и Златния Триъгълник.
Неуспявайки да мине през Бурма до Индия, тя потегля обратно на юг за стигне Индия с ферибот от Penang до Madras. Точно тогава се случва и втората й катастрофа, когато куче изкача зад паркирал камион точно пред мотора й. Мотора се удря в дърво, а тялото й е жестоко натъртено, но пак без счупвания. Прекарва две седмици във възстановяване под грижите на бедно Тайландското семейство, в чийто двор се е блъснала. "Нито те говореха дума английски, нито аз дума от техния език, но комуникирахме чрез знаци." - разказва тя.
Тайландците са били крайно впечатлени от пистолета й за нитоване, с който тя е оправяла очуканите си алуминиевите куфари а тя е била изненадана да намери половин куче в семейната кухня, осъзнавайки, че е яла от другата половина вече! "Разбрах защо се радват и се грижат за мен - бях им осигурила храна за доста време!" Elspeth дори оправя сама повредения двигател на R 60: "Махнах главата на цилиндъра, поизправих всичко колкото можех. Затворих цилиндъра с гарнитуратa и сложих някаква лепкава гадост с надеждата да имам достатъчно компресия". Тази катастрофа я забавя за кораба до Madras, но е успяла да хване следващ.
Пристигайки в Индия тя отива до Калкута, където родителите й идват от Англия за да я видят за пръв път от две години. Били са шокирани колко слаба е станала - още дори не са и подозирали още колко ще ослабне след хепатит и дезинтерия. В Катманду Elspeth среща Холандец на друго BMW, с когото тя евентуално пристига до Европа, но чак след като сама обикаля из Хималайте и повечето от Индия.
Излизането от Индия било истински кошмар. Нападенията на Златния Манастир на Сикхите в Амристар (до границата с Пакистан) току-що са се случили, последвани от скандалното убийство на Ганди от своя Сикх бодигард. В следствие, целия регион Пунджаб е отцепен и е необходим специален пропуск за да се мине. Единствения път на запад е бил през Пакистан и Пунджаб, но Индийските бюрократи в New Delhi не са били организирали създаването на специалните пропуски, които граничните власти изисквали. Увеличаваща се тълпа от западняци са се намирали в положение подобно на Кафка и са прекарали седмици опитвайки се да се сдобият с документ, който още не съществува! Накрая, на Elspeth й писва и просто си фалшифицира необходимия документ. При положение, че такъв документ още не съществува, граничните власти е нямало как да го сравнят с "истински" такъв и Elspeth най-после, с огромно облекчение, е влязла в Пакистан.
След Пакистан, Elspeth и Робърт пристигат в един след-революционен Иран със само седем дни да го прекосят. Това е било възможно благодарение само на перфектно поддържаните пътища и магистрали, но все пак е било предизвикателство поради факта, че Elspeth е с тежък хепатит, от който едва стой права. Без никаква задна спирачка и съединител, който не работи, заради пружинка от няколко пенса. Elspeth използва каската си като неофициална 'буркха' и не я сваля през целия престой в Иран, дори когато не е на мотора си: "Повечето хора ме мислеха за мъж". Тя и холандеца пристигат в Турция само часове преди визите им да изтекат.
Elspeth прекарва време в източна Турция да се възстанови физически и да поправи нейния R 60. Тръгвайки от Лондон, тя е тежала 65 кг., сега тя е само 41кг.!!! Със "заредени батерии" пътят през Гърция и останалата част от Европа е бил сравнително лесен, с изключение на "Магистралата на Смъртта" в Югославия. "Беше двупосочен, двулентов път с ивици пръст от двете страни. Отсреща постоянно имаше камиони, които изпреварваха други камиони запълвайки целия път и аз трябваше да излизам на пръстта встрани. Понякога имаше и по три наредени идвайки срещу мен запълвайки дори ивиците пръст - тогава просто отбивах в канавката. Пътят беше осеян с кръстове и цветя за хората намерили края си на онзи път."
Докато стигне в родния Лондон, Elspeth е била вече три години на път и е минала 48 000 мили със същия мотор. Тя го разглобява до последната част и го стяга основно - мотора все още е в движение и днес. За жалост, тя е изхвърлила уникалните си алуминиеви куфари (дълго преди Touratech, Metal Mule и самите BMW да започнат предлагането на алуминиеви куфари) при една от смените на адреса си. Нейната версия на "дисагите" е била по-неугледна, но доста по-функционална!
Elspeth все още кара мотори и е притежавала поредица от машини на BMW. След кратък флирт с R 1100 GS преди няколко години тя се върна към "въздухарите" (airheads - само на въздушно охлаждане) купувайки един 1998 R 80 GS Basic - последния от клана - през 2001, мотор, който кара и до днес ежедневно. Намира R 1100 GS за малко по-тежък отколкото й се иска и дори е била изкушена от новия и по-лек R 1200 GS. Elspeth също така има един 1973 R 75/5 в колекционерско състояние и един Yamaha Serow за по-сериозен off-road.
Elspeth е била до Европа и Мароко на нейния R 80 GS няколко пъти и през 2002 обикаля света още веднъж, като втори пилот на Ник Сандерс, който е бил с група от 23 ездачи около света в продължение на три месеца. Налагало й се е да кара камион в продължение на 18 часа и 930 мили на ден, както и да кара моторите на хора от групата след падания, докато се възстановят или отпаднат окончателно.
След връщането от първото си пътуване Elspeth завършва учението си и прекарва години в трансформиране на викториянска водна кула в собствен уникален и прекрасен дом. Всичко това, докато работи в Лондон и отглеждайки сина си. Изгражда собствена архитектурна практика и печели много награди. Нейни проекти са включвани в безкрайно много телевизионни програми и списания. Има два японски документални филма посветени на нейния живот. Какъв живот само...
Коментар