Tweet
ПЛАХАТА ПРИНЦЕСА
Вятъра донесе на ловец духът в гората ,
гората зашумя тревожно, събудиха се горските чеда .
В китната дъбрава сърна една бе легнала до хромото си чедо нежно
с тревога гледаше го в очите и молеше "Хайде мило да вървим".
Глава красива щом обърна видя я седнала смъртта - с празен поглед любопитна , усмихната , спокойна тя чакаше часът си.
- О , моля те недей, то първо ми остави го ! – изплака горската сърна
- Не може малка ми принцесо!– отвърна й смъртта– така не бива в живота,
сърнето слабо е нали - това е кръговрата! Ти тръгвай – път те чака,
скоро тук ще дойде той – така не бива в живота – време е върви !
Тогава ще го взема, а ти ще имаш време и друго ще родиш и пак ще почне кръговрата...
- Ах моля те недей го взима – защо е тъй жесток живота – жестока и смъртта !
Усмихна се смъртта спокойно :
- Така е в живота – така е и в смъртта красива моя,
но време е върви, не искам теб аз днес – духът на малкото ще отнеса...
- Не няма майко – вземи и двете ни – така не бива - ни в живота ни в смъртта !
Очите празни погледнаха в душата плаха и леден шепот я обгърна:
–Така да бъде мило ми дете !
А вятърът разнесе новината за плахата принцеса и смъртта....
Анелин
Вятъра донесе на ловец духът в гората ,
гората зашумя тревожно, събудиха се горските чеда .
В китната дъбрава сърна една бе легнала до хромото си чедо нежно
с тревога гледаше го в очите и молеше "Хайде мило да вървим".
Глава красива щом обърна видя я седнала смъртта - с празен поглед любопитна , усмихната , спокойна тя чакаше часът си.
- О , моля те недей, то първо ми остави го ! – изплака горската сърна
- Не може малка ми принцесо!– отвърна й смъртта– така не бива в живота,
сърнето слабо е нали - това е кръговрата! Ти тръгвай – път те чака,
скоро тук ще дойде той – така не бива в живота – време е върви !
Тогава ще го взема, а ти ще имаш време и друго ще родиш и пак ще почне кръговрата...
- Ах моля те недей го взима – защо е тъй жесток живота – жестока и смъртта !
Усмихна се смъртта спокойно :
- Така е в живота – така е и в смъртта красива моя,
но време е върви, не искам теб аз днес – духът на малкото ще отнеса...
- Не няма майко – вземи и двете ни – така не бива - ни в живота ни в смъртта !
Очите празни погледнаха в душата плаха и леден шепот я обгърна:
–Така да бъде мило ми дете !
А вятърът разнесе новината за плахата принцеса и смъртта....
Анелин
Коментар