Tweet
БЛИЗО Е НЕБЕТО СИНЬО
Беше велик ловец. Всякъде името му се споменаваше с почит и уважение и винаги бе даван за пример откъм знания и тънкости в древния занаят.
Когато го посетих в уютният му дом ме посрещна с кротка усмивка и тих глас. Средно висок и попрегърбен – вече възрастен човек с остри черти на лицето и сиви изпитателни очи. Мустака беше побелял , а под острия нос – пожълтял от годините тютюнев дим. Въведе ме в широка гостна с камина – огнище разположена в средата и купчина червена жар в нея. Докато приготвяше малка почерпка се разходих по разкошното старо дюшеме и огледах стените с тематично подредени сбирки от ловни трофеи и оръжия.
“ Ловувах в Южна Индия – някъде в Карнатака преди настъпването на мусоните . Лагера беше в малко селце , чиито хора се занимаваха основно с кафеената реколта . Водача ми – един набожен и строг човек , ме водеше в разрешените територии и внимателно подбираше трофеите. Едно ранно утро взех оръжието и се отправих сам в посока на рядка гора с розов кестен – едно много красиво местно дърво с изключително твърда кора и дървесина. Нямах намерение да ловувам на нещо конкретно , а полюбопитствах по непознат ми звук подобен на кашляне или ръмжене. Нямаше кого да попитам тогава какво е било животното. Когато навлязох в горичката видях прясна диря – тигър ! Признавам си ,че ми се сви всичко . Страстта обаче приятелю винаги е надделявала в мен , а и в ръката си държах добро оръжие , така , че се запромъквах напред. Мислех , че съм вече опитен и трудно ще загубя битка с каквото и да е животно... Спрях до дънера на едро дърво и внимателно огледах полянката отпред. В другия край я видях – млада тигрица , която дояждаше плячка , но от това разстояние – петдесетина метра не можех да различа подробностите. Сърцето ми биеше страшно , треперех целият от вълнение и се питах какво да сторя – ако ме забележеше вероятността да ме нападне беше голяма – тя се хранеше и би защитила плячката си , но пък ако познаваше хората щеше да избяга тутакси. И през ум не ми мина да я застрелям – едно че нарушаваш закона – въпреки , че тогава това не беше голямо нарушение – животното беше твърде близо до селото , а и плячката можеше да е също от там – като това се случваше макар и рядко. Понечих да я разгледам през оптическия мерник и вдигнах оръжието. И тогава усетих , че не съм сам. С края на окото си мернах нещо , което ме вледени. На не повече от метър от мен беше седнал огромен тигър и ме изучаваше с празен поглед – който види тези очи веднъж – никога не може да ги забрави...Когато ме свестяваха дочувах единствено глъчката и лаят на кучетата , а съм бил с широко отворени очи. Чули страховитият рев на тигъра , хората от селото хукнали с подръчни оръжия мислейки , че са нападнати животните им. Водача ми ме потърсил и щом не ме намерил веднага разбрал станалото. А аз съм бил седнал под розовия кестен с заредена пушка в ръката и вкаменен. Когато дойдох на себе си успях да отговоря на водача си :
Анелин
Беше велик ловец. Всякъде името му се споменаваше с почит и уважение и винаги бе даван за пример откъм знания и тънкости в древния занаят.
Когато го посетих в уютният му дом ме посрещна с кротка усмивка и тих глас. Средно висок и попрегърбен – вече възрастен човек с остри черти на лицето и сиви изпитателни очи. Мустака беше побелял , а под острия нос – пожълтял от годините тютюнев дим. Въведе ме в широка гостна с камина – огнище разположена в средата и купчина червена жар в нея. Докато приготвяше малка почерпка се разходих по разкошното старо дюшеме и огледах стените с тематично подредени сбирки от ловни трофеи и оръжия.
- Това е живота ми – рече благо той – тук живея , тук спя , тук се трудя ! – отвори ми солиден метален шкаф и успях да се насладя на великата колекция от оръжия с най-известни марки и калибри. По стените висяха рамки от скъпо дърво със снимки и картини за лова му в целия свят. Следваше пасаж от хладни оръжия с причудливи форми и размери. Пипах ги , вземах ги и усещах силата и историята която носеха във себе си. Всичките бяха изключително остри и невероятно красиви.
Разговорът ни беше насочен към традиционният български лов в района на Пирин и подплатен с вкусен ароматен ориенталски чай и домашни сладки. По някое време в гостната влезе грациозен дого , стопанина му го потупа и кучето ме обследва – не крия притесненията си в случая. Кучето му беше верен помощник , пазач и ловец и връзката им беше видимо силна. После мускулестия се изтегна на зеброва кожа и привидно се отпусна. Но когато станах да се поразтъпча изпитах неприятното усещане , че е леко напрегнат. Обикаляйки помещението и слушайки събеседника си минах от другата страна на камината и за свое учудване видях закачена обикновена дървена рамка с дъсчен плот на която бяха закрепени две парчета кора от тъмно дърво. Светлината тук беше по-оскъдна и различих , че едното парче беше малко и почти правилно изрязани страни , а другото около три пъти по-голямо. Кората беше грапава , като на голямото парче личаха две дълбоки продълговати резки . На пипане кората беше като от желязо твърда. Срещу рамката имаше поставен дълбок кожен фотьойл и малка масичка с крака от еленови рога. Попитах стопанина си каква е тази странност измежду богатите му колекции. Тогава той ми разказа тази история :“ Ловувах в Южна Индия – някъде в Карнатака преди настъпването на мусоните . Лагера беше в малко селце , чиито хора се занимаваха основно с кафеената реколта . Водача ми – един набожен и строг човек , ме водеше в разрешените територии и внимателно подбираше трофеите. Едно ранно утро взех оръжието и се отправих сам в посока на рядка гора с розов кестен – едно много красиво местно дърво с изключително твърда кора и дървесина. Нямах намерение да ловувам на нещо конкретно , а полюбопитствах по непознат ми звук подобен на кашляне или ръмжене. Нямаше кого да попитам тогава какво е било животното. Когато навлязох в горичката видях прясна диря – тигър ! Признавам си ,че ми се сви всичко . Страстта обаче приятелю винаги е надделявала в мен , а и в ръката си държах добро оръжие , така , че се запромъквах напред. Мислех , че съм вече опитен и трудно ще загубя битка с каквото и да е животно... Спрях до дънера на едро дърво и внимателно огледах полянката отпред. В другия край я видях – млада тигрица , която дояждаше плячка , но от това разстояние – петдесетина метра не можех да различа подробностите. Сърцето ми биеше страшно , треперех целият от вълнение и се питах какво да сторя – ако ме забележеше вероятността да ме нападне беше голяма – тя се хранеше и би защитила плячката си , но пък ако познаваше хората щеше да избяга тутакси. И през ум не ми мина да я застрелям – едно че нарушаваш закона – въпреки , че тогава това не беше голямо нарушение – животното беше твърде близо до селото , а и плячката можеше да е също от там – като това се случваше макар и рядко. Понечих да я разгледам през оптическия мерник и вдигнах оръжието. И тогава усетих , че не съм сам. С края на окото си мернах нещо , което ме вледени. На не повече от метър от мен беше седнал огромен тигър и ме изучаваше с празен поглед – който види тези очи веднъж – никога не може да ги забрави...Когато ме свестяваха дочувах единствено глъчката и лаят на кучетата , а съм бил с широко отворени очи. Чули страховитият рев на тигъра , хората от селото хукнали с подръчни оръжия мислейки , че са нападнати животните им. Водача ми ме потърсил и щом не ме намерил веднага разбрал станалото. А аз съм бил седнал под розовия кестен с заредена пушка в ръката и вкаменен. Когато дойдох на себе си успях да отговоря на водача си :
- Какво се случи сахиб?
- Тигър !
- Виждам следите – голям е бил... Какво ти каза тигъра сахиб?
- Попита ме колко близо е синьото небе ...Казах му че е далеч...
- Какво ти отвърна той сахиб?
- Каза ми , че не е така... после изрева и замахна срещу мен...
- Така е било сахиб – отвърна водача ми – дал ти е урок в неговата гора !Небето е толкова близо не колкото ни се иска , а колкото иска той – едно протягане...
И водача ми извади остър нож , даде ми го и каза :- Изрежи парче от кората на кестена – доста се помъчих – ужасно твърдо дърво е – потъва във водата. Аз едва отлюспих малкото парче , което е в рамката...водача ми се наведе и вдигна голямата кора със две следи от нокти... и тя е в рамката. От тогава винаги поглеждам встрани преди изстрел , премислям го и не забравям колко близо е небето...и дали съм ловеца или жертвата!
Ловеца вече го няма...преди да си тръгне от света ми изпрати този спомен – малка дървена рамка с дъсчен плот и две парчета кора на него!Анелин
Коментар