Tweet
КОЙ ИДВА
Гледам снежеца пръхкав и слаб , а пък тая печка сякаш не гори – студено бре. Не гори ама гьозовете червени. А пък аз гледам из прозорчето – облегнал съм се , че краката ме болят – болят ами кавалерист съм бил , я ме виж на стената , лъснат млад със сабя и какъв мустак – е малко е опушено стъклото ама стъкло се сменя. Туй навън какъв сняг е – долу при реката май май нещо тича – дал е куче ил друго – бре ! Гледам хората ми дошли – дъщерите – син един герой имах ама там остана на границата – ем ми тъжно и болно , ем ми гордо. Само дето краката ме болят та таз година не успях да му оправя къщичката – те дъщерите ще идат да палнат свещици и заради мен и ще оправят къщичката – горе на браздата. И когато идехме на лов с жената винаги изкарвахме с каручката казана и в ловджийския стан тя ни вареше чорбичка де от риба де от месце – за героя сиреч , че и ние за него да си спомним и то за нас. И тези моите ловджии – колко пъти ме питаха – бре каква е таз чорба – не можем разбра – много вкусна и ядат ли ядат – от в къщи си носят празни котларки само да си сипят. Един гледаше жената в ръцете как я прави чорбата – и пак не могъл да я направи у тях. Пък тя мойта се смее – гледат па не видят – прави се с изворна вода , и не е морков туй а пащърнак – ама им не казва ! После дъщерите като се оправиха си останахме сал двамца и мъката ни почна – уж внуци , уж си идват ама сина ни гледа от стената и хайде тръгнем за натам...от месец ме боли в гърдите – уж дърпам тютюн ама пак боли...преди не болеше сега що така...доктора вика спри цигарите бе човек , викам му : ми ти като си доктор що ги не спреш – той се смее и си отиде ама казал на дъщерите-накараха ми се , бре жена да ми се кара...викам им гледайте си там къщите , аз си гледам мойта. Гледам я сам от десетина години...малко съм изстинал сигурно та затова кашлям лошо. Искат да ме пратят в болница – айде не искам – бил съм в лазарета , немски куршум ме свали от жребчето , ама свали и жребчето – от злоба не умрях тогава , оправиха ми раната , макар и да понаболва , ама измръзнаха краката – та не ща в болница ! След войната ми дадоха селското стадо и оттогава съм на магарето – не е било едно , ама всичките се казваха Пъшо – кротки животни ,кажи – речи по цял ден съм на тях та от това ме болят коленете ...брей не мога да седна , не мога да ходя...какво е туй по реката – куче ли е , какво ли? Я внука си идва – па хубава униформа бре...и той граничар от вуйчо си е взел мерака , дано не иде при него. Що си идеш бре ... да ме видиш ли – че какво ми е ... ама що са ти тея сълзи , я какъв мъжага си станал-недей дядовото срам е тъй , вуйчо ти срамиш! Я ми подай тютюна там от възглавницата , че не мога да ида , а пак ме свиха гърдите , брей че боли...а мерси ти! Какво си , що си – ааа добре! Ловджия да станеш , като мене да си вечер да мръкнеш в гората , сутрин да се будиш там – ама нема да биеш наред , колкото за масата , за в къщи да има , че то виждаш ли взе да ги няма много – преди зайците тичаха по реката долу току пред къщи – а сега,бе какво е туй на реката...а мръсно било стъклото...бре ! Преди време изкарвахме овцете на летните кошари , а имаше вълци – десет съм махнал , но веднъж ме излъгаха и взеха две агнета – дълго ги гоних и им го върнах тъпкано – нашия род не е за посмешище...я сложи на печката...а горещо е – добре. Знам що сте всички тук... на теб го казвам само – мило ми е да ви видя , туй ще кажа и на баба ти и на вуйчо ти... нещо ми мержелее... бре сълзи било! Я бръкни под кревата и извади чифтето... иди в стопанския двор отзад и удари две гарги , след малко ще се вдигнат! Прибери и фишеците! Утре преди да ме завиете , сложи ножа с кокалената дръжка под ръцете ми , а гаргите в краката... брей че ме боли...сложи И фишеците да ми миришат на барут. И тъй да ме пратиш – нека знае господ кой идва при него!
Анелин
Гледам снежеца пръхкав и слаб , а пък тая печка сякаш не гори – студено бре. Не гори ама гьозовете червени. А пък аз гледам из прозорчето – облегнал съм се , че краката ме болят – болят ами кавалерист съм бил , я ме виж на стената , лъснат млад със сабя и какъв мустак – е малко е опушено стъклото ама стъкло се сменя. Туй навън какъв сняг е – долу при реката май май нещо тича – дал е куче ил друго – бре ! Гледам хората ми дошли – дъщерите – син един герой имах ама там остана на границата – ем ми тъжно и болно , ем ми гордо. Само дето краката ме болят та таз година не успях да му оправя къщичката – те дъщерите ще идат да палнат свещици и заради мен и ще оправят къщичката – горе на браздата. И когато идехме на лов с жената винаги изкарвахме с каручката казана и в ловджийския стан тя ни вареше чорбичка де от риба де от месце – за героя сиреч , че и ние за него да си спомним и то за нас. И тези моите ловджии – колко пъти ме питаха – бре каква е таз чорба – не можем разбра – много вкусна и ядат ли ядат – от в къщи си носят празни котларки само да си сипят. Един гледаше жената в ръцете как я прави чорбата – и пак не могъл да я направи у тях. Пък тя мойта се смее – гледат па не видят – прави се с изворна вода , и не е морков туй а пащърнак – ама им не казва ! После дъщерите като се оправиха си останахме сал двамца и мъката ни почна – уж внуци , уж си идват ама сина ни гледа от стената и хайде тръгнем за натам...от месец ме боли в гърдите – уж дърпам тютюн ама пак боли...преди не болеше сега що така...доктора вика спри цигарите бе човек , викам му : ми ти като си доктор що ги не спреш – той се смее и си отиде ама казал на дъщерите-накараха ми се , бре жена да ми се кара...викам им гледайте си там къщите , аз си гледам мойта. Гледам я сам от десетина години...малко съм изстинал сигурно та затова кашлям лошо. Искат да ме пратят в болница – айде не искам – бил съм в лазарета , немски куршум ме свали от жребчето , ама свали и жребчето – от злоба не умрях тогава , оправиха ми раната , макар и да понаболва , ама измръзнаха краката – та не ща в болница ! След войната ми дадоха селското стадо и оттогава съм на магарето – не е било едно , ама всичките се казваха Пъшо – кротки животни ,кажи – речи по цял ден съм на тях та от това ме болят коленете ...брей не мога да седна , не мога да ходя...какво е туй по реката – куче ли е , какво ли? Я внука си идва – па хубава униформа бре...и той граничар от вуйчо си е взел мерака , дано не иде при него. Що си идеш бре ... да ме видиш ли – че какво ми е ... ама що са ти тея сълзи , я какъв мъжага си станал-недей дядовото срам е тъй , вуйчо ти срамиш! Я ми подай тютюна там от възглавницата , че не мога да ида , а пак ме свиха гърдите , брей че боли...а мерси ти! Какво си , що си – ааа добре! Ловджия да станеш , като мене да си вечер да мръкнеш в гората , сутрин да се будиш там – ама нема да биеш наред , колкото за масата , за в къщи да има , че то виждаш ли взе да ги няма много – преди зайците тичаха по реката долу току пред къщи – а сега,бе какво е туй на реката...а мръсно било стъклото...бре ! Преди време изкарвахме овцете на летните кошари , а имаше вълци – десет съм махнал , но веднъж ме излъгаха и взеха две агнета – дълго ги гоних и им го върнах тъпкано – нашия род не е за посмешище...я сложи на печката...а горещо е – добре. Знам що сте всички тук... на теб го казвам само – мило ми е да ви видя , туй ще кажа и на баба ти и на вуйчо ти... нещо ми мержелее... бре сълзи било! Я бръкни под кревата и извади чифтето... иди в стопанския двор отзад и удари две гарги , след малко ще се вдигнат! Прибери и фишеците! Утре преди да ме завиете , сложи ножа с кокалената дръжка под ръцете ми , а гаргите в краката... брей че ме боли...сложи И фишеците да ми миришат на барут. И тъй да ме пратиш – нека знае господ кой идва при него!
Анелин
Коментар