Tweet
ЗЛАТНИТЕ РЪЦЕ НА МРАКА
Ами той си беше такъв - сприхав, подробен, перфекционист, силен, богат, авантюрист…въпреки, че последното крещеше срещу първо изброените. Винаги неговото трябваше да е най-доброто и по тази причина нямаше и семейство - трябваше да си лепне етикет, на който и други пишеха и то не само това което той искаше. Авантюризма му тлееше през ловния сезон. После или пригасваше, или го тласваше в някакво ново приключение или изживяване - било в дебрите на женска душа или в тези на африкански резерват.
Веднъж видя у един приятел невероятна дървена кания за древен нож, намерен из останките в стара крепост. Поразпита го за човека, който е изработил дървеното бижу и разбра, че е майстор на цигулки, бивш ловджия, голяма душа! В странното му съзнание изведнъж изплува грандиозна идея - имаше много красива и скъпа пушка, но искаше да я направи единствена. И една вечер посети майстора. Работилничката беше в разрез с разбиранията му за финес, точност и красота - приличаше на мазичка с малко прозорче, вътре се носеше дъх на стърготини, дърво и лакове. Имаше приглушена светлина , чийто източник изглеждаше като оплюта от мухи слаба лампа на тавана. На няколко маси можеха да се видят различни дървени детайли, чиито форми напомняха тези от музикалните инструменти - цигулка ама и гайда и други големи и малки нещица. Имаше и инструменти нахвърляни наглед хаотично - форми, който той за пръв път виждаше. Нейде из тезгясите се измъкна сух и слаб човек с вече попрегърбена фигура, с чиста престилка през вратът, много рошав и небръснат. Момчето, което доведе клиента осведоми дядо си и седна на дребно дървено трикрако столче.
Поприказваха си за много неща ! Набития поглед видя под белите кичури, слабо лице с волеви черти, очила с пластмасови рамки, дебели лещи, които таяха в дъната си сиво сини очи. Ръцете бяха жилави , но с фини пръсти, които майстора беше поставил спокойно пред себе си. Оглеждаше ги на често и рядко вдигаше глава към събеседника си. Ловът беше главна тема - майстора, бе изоставил този си мерак преди доста време, но и сега попиваше казаното от ловеца. А човека беше описателен- ооо не можеше да му се отрече красноречие. След около час все пак каза, че иска за пушката си един невероятен приклад, такъв, какъвто нямало друг никъде…всъщност не знаеше в какво точно се изразява желанието му, и добре го прикри оставяйки финиша на фантазията на майстора. Майстора се замисли! Дълго трая това, накрая го попита има ли дърво, но и този тънък момент ловеца запази за него.
След два дни донесе оръжието. Стана му неприятно, когато трябваше да му вземат мярка - майстора го накара да прикладва, стоеше близо до него и опипваше рамената му, продължението по оръжието, лицето му, после и цевите. Прие поръчката с условието, че ако не успее да се справи, няма да получи нищо. Драскаше нещо по една дъсчица с остро шило и май само той си разбираше какво е. Атмосферата в работилничката подтискаше ловеца, а когато излизаше дрехите му миришеха на лакове и дървесина.
На няколко пъти идваше на проба с оръжието, но нито веднъж не видя заготовките - майстора пипаше стария приклад, оглеждаше го от близо, потропваше с пръсти на различни места ослушвайки се. Веднъж му рече, че на оригиналното дърво има скрита пукнатина - от това ловеца се почувства неприятно - не се виждаше нищо по повърхността, но майстора хвана ръката му и няколко пъти прокара пръстите му по долната част - може би наистина се усещаше лека грапавинка - но като че ли беше подсъзнателно. Това можеше да звучи обидно за тази скъпа пушка, ала ловеца си замълча тогава. Близо два месеца никой не го потърси, докато един слънчев мартенски ден дойде вестта да занесе оръжието за последна проба - заготовката беше малко недодялана, направо грубичка, но механизмите се напаснаха идеално в нея - сякаш никога не са вадени от там. И след една седмица отиде за окончателната премяна. Остави оръжието вътре в помещението и излезе за да не гледа случващото се - издърпа нервно една цигара и зачака повикването. Момчето излезе и го покани. Дълго време стоеше зяпнал - оръжието светеше с мека топлина, фин силует изтънчено, като елегантна сянка…разкошните опушени багри на дървото с приглушен отблясък го омайваха! Той пое оръжието и машинално го вдигна - трябваше да се признае, че усещането му придоби нови висоти - беше като протегнатата му ръка, леко и ефирно създание с класическа и в същото време невероятна форма. Той изтича навън където пушката заблестя още по-силно. Не си спомни колко време мина в прехлас, ала когато влезе, майстора беше се загърбил и ровеше из някакви стърготини, внучето му носеше няколко грифа…Ловеца ги запрегръща бурно и говореше почти несвързано, задъхано, а гласът му се извисяваше и падаше неравномерно. Поокопити се и попита за парите - когато чу дребната сума почти се обиди - наброи три пъти повече и внимателно ги остави на чисто местенце на тезгяха, стовари кутия с шоколадови бонбони и изтънчено питие и като щастливо хлапе се понесе към автомобила.
Дълго време се прехласваше по красивата вещ - дървото имаше странен екзотичен и омаен дъх, абсолютна гладка повърхност и собствен дух - както се изказа самия той " правено за цигулка, а не за пушка"! И веднага се похвали на приятеля си насочил го към този майстор. Приятелят му беше спокоен човек, изслуша го мълчаливо въртейки в ръцете си оръжието, после му каза, че този приклад ще да е още по-ценен от колкото изглежда и замълча.
- В началото малко се ядосвах дето постоянно ме опипваше докато прикладвам - къде стои задтилъка, какво точно виждат очите ми при този наклон, пък при онзи, с този пръст ли натискаш спусъка …ама явно човека си разбира най-добре…
- Той никога не е правил приклад - разбрал е, че си мераклия и …пък и сигурно не е забравил годините преди…а приклада е още по-ценен защото зад очилата очите са изкуствени - майстора на цигулки е напълно сляп…ако го знаеше щеше ли да отидеш?
Ами той си беше такъв - сприхав, подробен, перфекционист, силен, богат, авантюрист…въпреки, че последното крещеше срещу първо изброените. Винаги неговото трябваше да е най-доброто и по тази причина нямаше и семейство - трябваше да си лепне етикет, на който и други пишеха и то не само това което той искаше. Авантюризма му тлееше през ловния сезон. После или пригасваше, или го тласваше в някакво ново приключение или изживяване - било в дебрите на женска душа или в тези на африкански резерват.
Веднъж видя у един приятел невероятна дървена кания за древен нож, намерен из останките в стара крепост. Поразпита го за човека, който е изработил дървеното бижу и разбра, че е майстор на цигулки, бивш ловджия, голяма душа! В странното му съзнание изведнъж изплува грандиозна идея - имаше много красива и скъпа пушка, но искаше да я направи единствена. И една вечер посети майстора. Работилничката беше в разрез с разбиранията му за финес, точност и красота - приличаше на мазичка с малко прозорче, вътре се носеше дъх на стърготини, дърво и лакове. Имаше приглушена светлина , чийто източник изглеждаше като оплюта от мухи слаба лампа на тавана. На няколко маси можеха да се видят различни дървени детайли, чиито форми напомняха тези от музикалните инструменти - цигулка ама и гайда и други големи и малки нещица. Имаше и инструменти нахвърляни наглед хаотично - форми, който той за пръв път виждаше. Нейде из тезгясите се измъкна сух и слаб човек с вече попрегърбена фигура, с чиста престилка през вратът, много рошав и небръснат. Момчето, което доведе клиента осведоми дядо си и седна на дребно дървено трикрако столче.
Поприказваха си за много неща ! Набития поглед видя под белите кичури, слабо лице с волеви черти, очила с пластмасови рамки, дебели лещи, които таяха в дъната си сиво сини очи. Ръцете бяха жилави , но с фини пръсти, които майстора беше поставил спокойно пред себе си. Оглеждаше ги на често и рядко вдигаше глава към събеседника си. Ловът беше главна тема - майстора, бе изоставил този си мерак преди доста време, но и сега попиваше казаното от ловеца. А човека беше описателен- ооо не можеше да му се отрече красноречие. След около час все пак каза, че иска за пушката си един невероятен приклад, такъв, какъвто нямало друг никъде…всъщност не знаеше в какво точно се изразява желанието му, и добре го прикри оставяйки финиша на фантазията на майстора. Майстора се замисли! Дълго трая това, накрая го попита има ли дърво, но и този тънък момент ловеца запази за него.
След два дни донесе оръжието. Стана му неприятно, когато трябваше да му вземат мярка - майстора го накара да прикладва, стоеше близо до него и опипваше рамената му, продължението по оръжието, лицето му, после и цевите. Прие поръчката с условието, че ако не успее да се справи, няма да получи нищо. Драскаше нещо по една дъсчица с остро шило и май само той си разбираше какво е. Атмосферата в работилничката подтискаше ловеца, а когато излизаше дрехите му миришеха на лакове и дървесина.
На няколко пъти идваше на проба с оръжието, но нито веднъж не видя заготовките - майстора пипаше стария приклад, оглеждаше го от близо, потропваше с пръсти на различни места ослушвайки се. Веднъж му рече, че на оригиналното дърво има скрита пукнатина - от това ловеца се почувства неприятно - не се виждаше нищо по повърхността, но майстора хвана ръката му и няколко пъти прокара пръстите му по долната част - може би наистина се усещаше лека грапавинка - но като че ли беше подсъзнателно. Това можеше да звучи обидно за тази скъпа пушка, ала ловеца си замълча тогава. Близо два месеца никой не го потърси, докато един слънчев мартенски ден дойде вестта да занесе оръжието за последна проба - заготовката беше малко недодялана, направо грубичка, но механизмите се напаснаха идеално в нея - сякаш никога не са вадени от там. И след една седмица отиде за окончателната премяна. Остави оръжието вътре в помещението и излезе за да не гледа случващото се - издърпа нервно една цигара и зачака повикването. Момчето излезе и го покани. Дълго време стоеше зяпнал - оръжието светеше с мека топлина, фин силует изтънчено, като елегантна сянка…разкошните опушени багри на дървото с приглушен отблясък го омайваха! Той пое оръжието и машинално го вдигна - трябваше да се признае, че усещането му придоби нови висоти - беше като протегнатата му ръка, леко и ефирно създание с класическа и в същото време невероятна форма. Той изтича навън където пушката заблестя още по-силно. Не си спомни колко време мина в прехлас, ала когато влезе, майстора беше се загърбил и ровеше из някакви стърготини, внучето му носеше няколко грифа…Ловеца ги запрегръща бурно и говореше почти несвързано, задъхано, а гласът му се извисяваше и падаше неравномерно. Поокопити се и попита за парите - когато чу дребната сума почти се обиди - наброи три пъти повече и внимателно ги остави на чисто местенце на тезгяха, стовари кутия с шоколадови бонбони и изтънчено питие и като щастливо хлапе се понесе към автомобила.
Дълго време се прехласваше по красивата вещ - дървото имаше странен екзотичен и омаен дъх, абсолютна гладка повърхност и собствен дух - както се изказа самия той " правено за цигулка, а не за пушка"! И веднага се похвали на приятеля си насочил го към този майстор. Приятелят му беше спокоен човек, изслуша го мълчаливо въртейки в ръцете си оръжието, после му каза, че този приклад ще да е още по-ценен от колкото изглежда и замълча.
- В началото малко се ядосвах дето постоянно ме опипваше докато прикладвам - къде стои задтилъка, какво точно виждат очите ми при този наклон, пък при онзи, с този пръст ли натискаш спусъка …ама явно човека си разбира най-добре…
- Той никога не е правил приклад - разбрал е, че си мераклия и …пък и сигурно не е забравил годините преди…а приклада е още по-ценен защото зад очилата очите са изкуствени - майстора на цигулки е напълно сляп…ако го знаеше щеше ли да отидеш?
Коментар