Tweet
ИМАШ ЛИ СИ ИМЕ
Градската бара пресича града укротена в широко каменно корито . Когато е спокойна около нея виреят всякакви бурени , мяркат се и дребни животни от градския фауна. Цялото открито протежение на коритото води свой собствен живот , повече или по-независим от околната среда. Над коритото има мостове , от които страстни рибари мятат с въдички и се взират с присвити очи в плувките. Късмета понякога идва , друг път липсва.
На един от мостовете съм се наместил и аз и без да обръщам внимание на врявата от близката детска площадка съсредоточено свещенодействам с пръчката. По някое време съзирам едър плъх , който с невъзмутим вид се отправя към водата напускайки близка тръба. Животното стига до някаква плитчина и се заема с нещо свойствено нему и неразбираемо за мен. От другата страна се чува лек шум. Поглеждам под моста и виждам дребно ушато хлапе леко пристъпващо през тревите и впило поглед в плъха. Когато достига на десетина метра , хлапето вдига прашка , прицелва се за миг и се чува едно бъзззз. Според мен края на действието настъпва с премятането на едрия сив негодник , но покрай хлапето се втурва тъмен дребен териер , който за миг достига жертвата и на момента поставя край на историята. После го пренася през водата и го поставя в краката на ушатото. Това ме умилява и в нетипичен изблик на щедрост, решавам да го възнаградя. В случая наградата е плик с наловени десетина рибета ,които и така не са ми необходими. Прибирам такъмите и му подвиквам. Териера се обръща към мен , момчето – не. Подвиквам още веднъж. Момчето най-после се обръща и се вглежда изпитателно в мен със зеленикави очи. С щедър жест го каня да дойде. То потъва под моста и след секунди вече върви насреща ми. Усмихната ми физиономия явно не му говори много , защото съсредоточения израз не слиза от личицето. “Браво – голям ловец си! Как се казваш?” го питам в пристъп на добро настроение , подавайки му пликчето с риба. Хлапето не помръдва ,но погледа му се плъзва покрай мен и фиксира някой друг! “Глухонямо е !” – чувам зад гърба си мек женски алт. Жената е възрастна с благо лице и черни дрехи. Мъка и благородство бяха изваяли неповторим оттенък , върху това лице. Усетих се объркан и замаян в този иначе слънчев следобед на моста над барата , до шумната детска площадка. “Извинете – не...” то какво да кажа , но жената отиде до юначето погали го и му обясни по техния си начин нещо. То ми кимна взе рибата и я сложи в малка чанта през рамото си. После се обърна и изтича по алеята. Жената продължи “ Благодарим , защо го правите ?” .Обясних какво съм видял и колко ме е впечатлил лова на малкия. Тя продължи : ” То ми е едно , и аз съм му само! Наследи страстта от сина ми – тук гласа й изтъня и сълзи я задавиха , но бързо се съвзе и продължи – но единствено кучето остана”!
Поглеждам нагоре по коритото и виждам малко ушато хлапе с прашка в ръка да се провира през храстите и дребен териер да го следва ! Мъча се да видя тихият свят на малкия ловец , но този наш свят не е устроен еднакво.
Пожелавам ти на добър час и успех в живота малки ми приятелю и на слука!
Градската бара пресича града укротена в широко каменно корито . Когато е спокойна около нея виреят всякакви бурени , мяркат се и дребни животни от градския фауна. Цялото открито протежение на коритото води свой собствен живот , повече или по-независим от околната среда. Над коритото има мостове , от които страстни рибари мятат с въдички и се взират с присвити очи в плувките. Късмета понякога идва , друг път липсва.
На един от мостовете съм се наместил и аз и без да обръщам внимание на врявата от близката детска площадка съсредоточено свещенодействам с пръчката. По някое време съзирам едър плъх , който с невъзмутим вид се отправя към водата напускайки близка тръба. Животното стига до някаква плитчина и се заема с нещо свойствено нему и неразбираемо за мен. От другата страна се чува лек шум. Поглеждам под моста и виждам дребно ушато хлапе леко пристъпващо през тревите и впило поглед в плъха. Когато достига на десетина метра , хлапето вдига прашка , прицелва се за миг и се чува едно бъзззз. Според мен края на действието настъпва с премятането на едрия сив негодник , но покрай хлапето се втурва тъмен дребен териер , който за миг достига жертвата и на момента поставя край на историята. После го пренася през водата и го поставя в краката на ушатото. Това ме умилява и в нетипичен изблик на щедрост, решавам да го възнаградя. В случая наградата е плик с наловени десетина рибета ,които и така не са ми необходими. Прибирам такъмите и му подвиквам. Териера се обръща към мен , момчето – не. Подвиквам още веднъж. Момчето най-после се обръща и се вглежда изпитателно в мен със зеленикави очи. С щедър жест го каня да дойде. То потъва под моста и след секунди вече върви насреща ми. Усмихната ми физиономия явно не му говори много , защото съсредоточения израз не слиза от личицето. “Браво – голям ловец си! Как се казваш?” го питам в пристъп на добро настроение , подавайки му пликчето с риба. Хлапето не помръдва ,но погледа му се плъзва покрай мен и фиксира някой друг! “Глухонямо е !” – чувам зад гърба си мек женски алт. Жената е възрастна с благо лице и черни дрехи. Мъка и благородство бяха изваяли неповторим оттенък , върху това лице. Усетих се объркан и замаян в този иначе слънчев следобед на моста над барата , до шумната детска площадка. “Извинете – не...” то какво да кажа , но жената отиде до юначето погали го и му обясни по техния си начин нещо. То ми кимна взе рибата и я сложи в малка чанта през рамото си. После се обърна и изтича по алеята. Жената продължи “ Благодарим , защо го правите ?” .Обясних какво съм видял и колко ме е впечатлил лова на малкия. Тя продължи : ” То ми е едно , и аз съм му само! Наследи страстта от сина ми – тук гласа й изтъня и сълзи я задавиха , но бързо се съвзе и продължи – но единствено кучето остана”!
Поглеждам нагоре по коритото и виждам малко ушато хлапе с прашка в ръка да се провира през храстите и дребен териер да го следва ! Мъча се да видя тихият свят на малкия ловец , но този наш свят не е устроен еднакво.
Пожелавам ти на добър час и успех в живота малки ми приятелю и на слука!
Коментар