Tweet
СЪРЦЕ В СЪЛЗИ
Този документ бе издаден много бързо. Той реши съдбата на един призрак , който от месец парализираше ума на местните хора. Не смееха да замръкнат в балкана , прибираха стадата в ранния следобед , пастирите удвоиха кучешката стража , някои носеха макар и скрито пушки , други затъкваха дълги ножове.
Вечерта в ресторантчето на центъра влезе едър здравеняк с червени изпъкнали скули , които му придаваха усмихнат вид , но при близък оглед се разбираше , че видът му е по-скоро неприветлив и отблъскващ. Той размаха някакъв лист и се ухили гръмогласно: „Готоово – ето го разрешителното – още утре отиваме!” Приближи се към масата на която бяха седнали кмета , директора на горското и още двамина!
- Ето го шефчета – туй е копие , горски ти утре ще го получиш официално. Баче донеси питиета на господата тук ! – при тези думи неприятният едър тип свойски се настани на свободен стол придърпан от друго място и сложи с щедър жест листа пред двамата селски големци. Първо кмета с блажена усмивка фино пое заветния документ и примижавайки го зачете местейки устни. Всъщност кмета едва ли можеше да прочете написаното по две причини – не виждаше без очила наблизо , а първото се подсилваше от три едри мастики , които бяха отминали в близкия час. После подаде свещения лист на горския , който сигурно вече го знаеше , но от уважение към идващото питие хвърли един поглед и рече :
- Е , така вече бива – ще се спази зззакона и всссичко шшшще е мирно!
Здравеняка се казваше Касъм и беше наел няколко сечища в горите към връх Горун , а и за да не скучае беше наел и този ресторант. Нямаше име на благодетел , но хората му се възхищаваха на находчивостта , връзките и парите естествено. Напоследък и то само за месец обаче работата му почти секна – мечка изби четири коня на едно със самарите , затри един от пазачите на въжената линия измъквайки го от незаключен фургон , нападна тримина прибирали се след работа и ги разхвърля по пътя осакатени. И всички решиха дружно , че този страшен людоед е някакво проклятие надвиснало над селото. Уж щяха да идват разни разбирачи , да изследват , да предлагат , да го правят като белите хора , ама Касъм се разшета до столицата и набързо се сдоби с разрешително за отстрел на животното. Не че на няколко пъти местни келемета не заемаха позиции на възлови пусии в гората , но мечката беше като дух – или много предпазлива или изобщо не вясваше тогава. Ала секачите се дръпнаха и спряха работа. Гората опустя преди около седмица , но и животното не се появи повече. Самия Касъм на няколко пъти премяташе тежка карабина и се залостваше де във фургон , де по дървета , но нямаше късмет да види страшилището.
След два дни дойде професионален ловец – всъщност Боян си беше местен човек , но от известно време работеше с горския комбинат в града. Бе успял да направи от страстта си професия – познаваше горите и балкана , както никой друг тук. От юноша беше почнал да работи в тези места и можеше да познае всяка живина тук само по гласа , ходенето или мълчането. После го наеха за ловен водач – обучи се и се превърна в един переспективен млад служител и много гости – ловни туристи, бяха очаровани от познанията и уменията му.
В джипчето имаше ловна двуцевка , карабина с голям калибър , старичък револвер и два ножа – единия тънък и дълъг , другия по-масивен , но и с двата спокойно се бръснеше човек. Първом се отби до дома на старците , които го бяха отгледали от юноша , влезе в разбитата къщица , въздъхна при вида на мародерстването из стаите , излезе и отиде да поразчисти гробчето им. После се яви при директора на горското.
По природа Боян не беше от приказливите. Почти не обърна внимание на бейски разположилия се на дивана Касъм , а се представи чинно на директора. Последния го покани с леко притеснен вид да седне. Боян приседна на скърцащ стол , остави документите и зачака. Чиновника разказа с няколко думи какво беше се случило напоследък над селото, въздъхна угрижено и му заръча да отиде и да си свърши работата – т.е. трябваше да отстреля мечката възможно най-бързо за да се успокоят хората. Ловеца стана и тогава чу гласа на Касъм :
- Приятелю и аз ще дойда ако нямаш нищо против , с теб ?
Боян изви глава и го погледна безстрастно , после се обърна към директора! Онзи сви рамена и устни примирено – „Няма как”. Гласът на Боян беше дрезгав :
- Първо : Не сме приятели; Второ : Не може да се нарушават инструкциите в такива случаи; Трето….
- Ааа сакън бе горски – изви глас Касим – туй разрешително , ако не бях ходил до София наеш ли кога щеше до го видиш аааа…не тъй….
- ….трето – не ми трябва никой , а ако нямаше разрешително нямаше да има и лов !
Касъм се надигна от дивана със свити устни и навъсени вежди. Но колкото вида му да беше заплашителен не успя да привлече погледа на Боян. Директора се намеси :
- Ми ако може земи го бе Бояне , а?
През първия ден Боян обиколи секачите – тези по къщите и неколцината смелчаци по сечищата. После надълго оглеждаше местността. Вечерта се върна , пооправи една от стаичките , запали печицата в настъпващия студен мрак и отиде до горското. Разказа на директора стореното и сподели :
- Женска е и не е много голяма. Единия крак – задния не е добре,едва стъпва на него. След като се е настървила – да знаеш че няма спиране началник. Ще е жалко , но късмета й е лош!
- Добре , добре Бояне….. ама да вземеш и оня Касъм , че с него са само ядове. Има си хора по София в министерството , пък на мен още малко ми трябва до пенсия. Дано мине всичко лесно.
На следващия ден в ранното студено утро , Боян потропа на врата на Касъм – предприемача се опули сънен , отзаде му се чу ядосания глас на кадъната! Ала Касъм се стегна набързо , навлече дрехите , грабна снаряжението и покани ловеца в неговия джип. Боян се премести – имаше само раница с храна и празна бутилка за вода. В джипа имаше всичко – и храна и вода , въжета , брадвичка , резачка , каиши , една дебела алуминиева тел , катран. Лицето на Касъм придоби ведрина по насрещния горски път и тънка усмивчица се изплъзна под завития нос опирайки да скулите. „Мераклия” помисли си Боян. Въздъхна и си помисли , че и него ще трябва да варди , като се надяваше този поне малко да отбира от лова на мечка. Когато излязоха на последната рампа по пътя и опряха до новото сечище , Боян рече на шофьора да спира тука , ала Касъм продължи още двеста метра нагоре по разчистен от секачите му терен. После слязоха затъкмиха кой каквото носеше и Боян го поведе към иглолистна сечина в подножието на черни скали. Имаше ранна есенна мъглица. Касъм се оглеждаше нервно , а ръката му пипаше постоянно затвора на карабината. Боян носеше двуцевката , която беше преметнал нехайно над раницата. В цевите постави едри сачми , нагласи по назад кобура с едрия револвер , а отпред остави да се вижда дръжката на тънкия нож. Тя му беше под ръка. Вървяха към мястото на което последно до преди два дена беше виждано животното. Боян следеше земята пред него с надежда да зърне следа , но и след километър по иглолистната ивица не намери нищо. Във въздуха се усещаше вече свеж зимен дъх и той помисли , че ще види снежинките всеки момент. Тишината тук беше вълшебна и само пъхтенето на Касъм по долу разваляше тази омайна картина. Ала предприемача беше упорит , не можеше да му се отрече. Боян спря едва когато стигнаха оголено било. Там имаше леко студено течение и ловеца се върна обратно на този скат и приседна. Не след дълго се домъкна и Касъм пухтящ и зяпащ за сетна глътка въздух. Веднага хвърли раницата и оръжието и се строполи на земята.
- Защо си тръгнал с мен ? - Боян го изчака да се съвземе , но без да го погледне!
- Що бе Бояне – и аз съм ловджия човек, кога ще мога да ловя мечка пак ?- изхрипа Касъм!
- Това не ти е обикновен лов – заставаш и чакаш , кучета чуваш , хора има около теб. Ако нещо се обърка тук какво ще правиш – няма хора , няма помощ , сам си. А животното е пет пъти по-силно от нас , настървено е на кръв и хора…да не мислиш , че ако е из този балкан вече не ни е усетило. И няма да избяга…такива работи ага!
Касъм слушаше тихия глас и при последните му думи рязко го погледна. Боян беше се втренчил някъде надолу по каменисто ждрело. Предприемача усети напрежение във вида на ловеца взрян в нещо невидимо за него. Боян стана рязко преметна раницата и стана :
- Тръгваме!
Продължиха мълчешком още около час по билото. Беше равно , беше тихо , беше красиво и страшно. По едно време ловеца спря , свали отново багажа , усмихна се и посочи нещо долу. Под тях някъде далеч и в ниското се виждаха горските пътища , като жилчици , оголени петънца – сечищата , а зад едно от възвишенията в далечината започваше равнината.
- Красиво – рече Касъм.
- Ако беше мечка ага , къде щеше да идеш ?
- Ми там долу бе Бояне – дето има храна , тук какво да прави…
- Храна казваш…мечките не се хранят с хора и нямат работа при тях , ала хората ядат мечки и сами идват да ги търсят…от такова място ги гледа тя Касъме – от високото , набелязва и отива да убие.
Касъм сви болно устни. Едва сега усети силна умора , студ и страх. Попита тихо:
- Какво ще правим Бояне!
- Ще починем ага! – ловеца странно отбягваше погледа на другия и му говореше , като че ли сам на себе си – ако мечката е по тези места ще е тук нейде – по отдолу при скалите. Хрома е и не може да отиде надалеч. Само че не се качва от тук – ние заобиколихме над това място , а тя върви отстрани по каменния сипей. Ама стъпва леко – камъче не пада.
- Крие ли се!
- Крие се. Вардили са я , сигурно са й стреляли и крака й ударен лошо. Хем си отмъщава , хем се страхува.
След тези думи на Боян Касъм пое дълбоко въздух , стисна зъби и присви зеленикавите си очи !
- Слушай ага…ако замръкнем тук – тя ще дойде – рече отново Боян – ами хайде обратно пък ще го мислим утре!
- Бояне , аз работата наполовина не оставям – ако мислиш , че е долу при тези скали , дай да идем и да я махнем. Какво толкоз! Пък и разбери ме – хората не щат да работят вече…какво да правя, а виж и добичарите как не смеят да излизат насам…
В това време , като че ли ехото донесе някакви звуци нейде от ниското – не можеше да се определят какво точно , но ниски не като от птица или куче. Боян не помръдна , а тихо рече :
- Прав си ага…късно е да се връщаме!
Касъм изведнъж настръхна , свали ловко карабината и се заоглежда страхливо. Първо тръгна Боян – започна да се спуска полека по камениста ивичка внимавайки за всяка стъпка. когато и Касъм стъпи ловеца вдигна рязко ръка и спря. После посочи напред – Касъм нищо не видя , само му се стори , че нещо помръдна в скалите далеч под тях , но толкоз. Продължиха съвсем тихичко. Тялото на предприемача трепереше от възбуда , докато Боян вървеше безстрастно , но само привидно. На около петдесетина метра над първата скала спряха. Ловеца свали двуцевката внимателно и с жест подкани Касъм да направи същото. Стояха мълчаливо близа час. По някое време нещо отдолу като че ли изтупка и после отново тишина. Един кроковец се появи отгоре им и с гробовен крясък се спусна надолу ,ала точно тогава нещо от долу им се размърда. Направиха само стъпка надолу и мярнаха тъмен силует под остро зъберче. И изведнъж там долу се изправи животно. Беше мечка – всъщност не – по-скоро мече , което по човешки се прозина , изпъна се на задните си крака , опря предните в една издатина и се протегна. Боян завъртя очи към спътника си – онзи трепереше и не сваляше опулени очи от малкото животинче. После го чу да казва : „Хайде да го хванем хайванчето” и леко тръгна минавайки пред Боян. Камъче се отдели изпод краката му и изпука съчка. Мечето мигом вдигна глава,погледите им се срещнаха и то веднага изчезна.
- Скоро , че избяга - изпъшка Касъм и тръгна без въобще да се крие.
- Спри ага ! – рече Боян , другия човек вече прехвърляше последното скатче. Боян го видя , как изведнъж спря , вдигна карабината си и силен изстрел сцепи тишината. После още един примесен с вика на Касъм и гневно и глухо ръмжене. Боян хвърли раницата и стискайки пушката почти веднага стигна при стрелеца. Под тях в ниското , на не голяма каменна площадка мярна силует , който също така призрачно изчезна нейде из отдолу. Боян държеше вдигната пушката със свален предпазител , въртейки се пред онемелия Касъм.
- Ме..ме..мечката…ддолу…бббеше.
Животното можеше да хукне надолу по каменния сипей под скалите , но можеше и да се вдигне срещу тях. Но нито едното нито другото се случваше. Боян рече тихо:
- Има малко. Видя ли дали мечката ходеше нормално или куцаше!
Касъм беше се поокопитил и отвърна дрезгаво:
- Не видях…ама тя ще е …коя друга.
- Може и да не е тази Касъме. Заради малкото си ще да е избягала и да не стои около хората. Уплашихме ги , но сега ще си идем , а утре ще решим какво да правим.
Касъм изведнъж стисна карабината и отсече гневно:
- Тази е мечката Бояне – няма друга. Какво като има мече…ще го хванем и айде!
- Защо си сигурен ага – попита отново тихо Боян !
- Ще видиш – тя е…- Касъм изведнъж в прилив на сили се понесе с издадена напред карабина, подскочи по гребена на последното каменно възвишение и се скри от погледа на Боян. Боян изруга тихичко и се спусна след него. Успяха да слезнат почти едновременно на площадката вдигнали оръжията. Каменната тераска , която се виждаше от високото се оказа доста широка плоча , чиста от към растения. Към скалата завършваше с неголям отвор. Ако животните не бяха успели да избягат по тясната пътечка към каменния сипей без да могат да ги видят ,то те бяха вътре в това което най-вероятно бе пещера. Тишината напредваше!
- Гледай изхода Касъме – през мерника го гледай! – рече му ловеца и придържайки пушката си напред приклекна и се опита да намери дирка по малките камъчета и пръст. Нищо което да му отговори на въпроса дали това бе мечката. С периферията мерна Касъм който беше вдигнал карабината и се придвижи право пред входа от края на площадката. После му рече:
- Не заставай така пряко! Ако излезе със сила и да я ударим ще те стигне и ще идеш долу чак при сечищата…върни се! – и понеже не беше сигурен в ефекта каза – хайде да тръгваме надолу – не е тази мечката Касъме.
- Тази е , тази е – изхлипа предприемача – тя е с мечето…де го хайванчето ,а…а де?
Боян едва сега съзря налудничавия зеленикав поглед на другия – очите му бяха опулени и обезумели вторачени в тъмния отвор. Видът му го смая – този човек не бе с ума си , трепереше целия и изведнъж тръгна право към дупката. После спря и стреля, презареди и отново се прицели , но се чу само изщракване. Касъм свали пушката и извади нож , продължавайки решително напред. Миг след това отвътре се чу гневно ръмжене преминаващо във вой и рев и почти на мига от там се появи рошаво космато тяло. В този миг Боян стреля веднъж и още веднъж. От това разстояние сачмите удариха като гюле бедното животно подхвърляйки го в страни от Касъм. Мечката падна , но рязко се изправи и замахна срещу му. Не успя да го стигне обаче и падна втори път. Повече не се надигна-само главата й се обърна към входа и се чу нисък гърлен стон преминаващ в човешка въздишка. Така и остана. Касъм стоеше треперейки без да съзнава за какво точно му е ножа и какво изобщо прави тук. Боян го подмина и отиде до животното подпирайки го с дулото на презаредената пушка. После внимателно огледа краката. Единия заден беше почти наполовина – започнал да изсъхва. „Тази е!” помисли си „Няма грешка!” . После прокара ръка по кракът и напипа нещо стегнато , като поразрови видя парче мека алуминиева тел страшно впита чак до коста. „Ето какво било – на примка се е надянала! Страшна болка ще да е изпитвала…” . Изведнъж се сети и каза през рамо:
- Касъме такава тел ли имаше в джипа ти?
Ала Касъм не беше на площадката. Боян погледна към пещеричката и го видя как се навира навътре. Извика му :
- Не влизай вътре – мечето е голямо ще стане беля…- ала беше късно. Отвътре се чу ръмжене и виковете на Касъм. Всъщност той не викаше а псуваше и кълнеше животинчето докато Боян не чу едно : „ Ох баба , бел гелдим….елла ми ела ми…”. После седна и се замисли. Отвътре се чу скимтене и след миг Касъм излезе ожулен , изподран стискайки мечето. То обаче се бореше бясно и когато бяха вече отпред животинчето се отскубна и с един скок се свря в топлото тяло на мечката. Касъм пое въздух и със страшен вид тръгна към него. Мечето измеца жално и хукна на другата страна . Тогава чу Боян :
- Е стига толкоз – и видя как ловеца вдигна чифтето и един изстрел просна малкото. То дори и не притрепера , а падна отсечено. Касъм се вцепени. После вдървено отиде и огледа трупчето. Падна на колене и зави ужасено! Изведнъж скочи , обърна се полудял срещу Боян и зарева:
- Що бе , що бе абдал…що го уби бе , що уби детето бе…
Боян стоеше спокойно вгледан в мечето. После отиде взе го с две ръце и го понесе към мечката. Хвърли го до корема й и рече:
- Свършихме работа ага…да си ходим , че след час почва да мръква.
После ловко се покатери нагоре , взе раниците и пак се върна. Касъм все още трепереше , но нямаше вече искриците на лудост и гняв.
- Ага не съжалявай! Това мече щеше да стане като майка си ако въобще оживееше тази зима. То това е видяло – как майка му напада хората – може и човешко да е опитало.
- Бояне ама исках да си го взема бе – проплака Касъм – пари имам , ала поканиш големите хора па им покажеш мечка , а? Кой щеше да е като мен , а?
Ловеца преметна раницата и рече :
- Хайде Касъме да ходиме…а и нещо да те питам – ти в джипа имаше ли мека тел?
Предприемача преметна своята раница взе карабината и затръгва:
- Ми имам нали ми трябва за въжените линии…ееей Бояне , какъв човек си ти бе , майко как го преби…защо бе човек ?
- Не те бива в примките Касъме…
Спускаха се по каменния сипей към пътя. За около час щяха да стигнат до джипа , а и пътя до него вече се виждаше. когато Касъм стъпи на утъпканите улеи реши , че ловеца вече е напред и уморен и клюмнал продължи да ходи отпуснато и със свити устни. Но при колата нямаше никой! Предприемача отключи хвърли всичко вътре и се огледа в околната тъмнина. Нямаше никой. После повика: „Ей Бояне тука ела къде си? ” ала му отвърна само тишината. Касъм изведнъж с последните останали в себе си емоции кипна: „Ми ако щеш идва бе , няма да чакам я!” – запали двигателя и потегли в осветената ивица пред себе си.
Над каменната площадка блестеше огромна луна , по средата й Боян беше стъкмил огън и седеше вслушвайки се в звуците от гората. Беше погребал майката и малкото , а сега почиваше и разговаряше сам с духа на голямото животно : „ Убих го майко , за да не стане като теб и да не расне като мен – само – то в гората , аз - всред хората , да не страда и да те спомня. То така не бива – знам какво е без майка. Сърцето ми е все в сълзи , та като видя сирота се обръщам да ги трия очите. Ама с хората е друго пък при теб не бива. Вземи го при себе си и то и ти да не си сама…и дано ми простиш!”
После Боян се сви до огъня и кротко се отпусна в уморен сън!
Този документ бе издаден много бързо. Той реши съдбата на един призрак , който от месец парализираше ума на местните хора. Не смееха да замръкнат в балкана , прибираха стадата в ранния следобед , пастирите удвоиха кучешката стража , някои носеха макар и скрито пушки , други затъкваха дълги ножове.
Вечерта в ресторантчето на центъра влезе едър здравеняк с червени изпъкнали скули , които му придаваха усмихнат вид , но при близък оглед се разбираше , че видът му е по-скоро неприветлив и отблъскващ. Той размаха някакъв лист и се ухили гръмогласно: „Готоово – ето го разрешителното – още утре отиваме!” Приближи се към масата на която бяха седнали кмета , директора на горското и още двамина!
- Ето го шефчета – туй е копие , горски ти утре ще го получиш официално. Баче донеси питиета на господата тук ! – при тези думи неприятният едър тип свойски се настани на свободен стол придърпан от друго място и сложи с щедър жест листа пред двамата селски големци. Първо кмета с блажена усмивка фино пое заветния документ и примижавайки го зачете местейки устни. Всъщност кмета едва ли можеше да прочете написаното по две причини – не виждаше без очила наблизо , а първото се подсилваше от три едри мастики , които бяха отминали в близкия час. После подаде свещения лист на горския , който сигурно вече го знаеше , но от уважение към идващото питие хвърли един поглед и рече :
- Е , така вече бива – ще се спази зззакона и всссичко шшшще е мирно!
Здравеняка се казваше Касъм и беше наел няколко сечища в горите към връх Горун , а и за да не скучае беше наел и този ресторант. Нямаше име на благодетел , но хората му се възхищаваха на находчивостта , връзките и парите естествено. Напоследък и то само за месец обаче работата му почти секна – мечка изби четири коня на едно със самарите , затри един от пазачите на въжената линия измъквайки го от незаключен фургон , нападна тримина прибирали се след работа и ги разхвърля по пътя осакатени. И всички решиха дружно , че този страшен людоед е някакво проклятие надвиснало над селото. Уж щяха да идват разни разбирачи , да изследват , да предлагат , да го правят като белите хора , ама Касъм се разшета до столицата и набързо се сдоби с разрешително за отстрел на животното. Не че на няколко пъти местни келемета не заемаха позиции на възлови пусии в гората , но мечката беше като дух – или много предпазлива или изобщо не вясваше тогава. Ала секачите се дръпнаха и спряха работа. Гората опустя преди около седмица , но и животното не се появи повече. Самия Касъм на няколко пъти премяташе тежка карабина и се залостваше де във фургон , де по дървета , но нямаше късмет да види страшилището.
След два дни дойде професионален ловец – всъщност Боян си беше местен човек , но от известно време работеше с горския комбинат в града. Бе успял да направи от страстта си професия – познаваше горите и балкана , както никой друг тук. От юноша беше почнал да работи в тези места и можеше да познае всяка живина тук само по гласа , ходенето или мълчането. После го наеха за ловен водач – обучи се и се превърна в един переспективен млад служител и много гости – ловни туристи, бяха очаровани от познанията и уменията му.
В джипчето имаше ловна двуцевка , карабина с голям калибър , старичък револвер и два ножа – единия тънък и дълъг , другия по-масивен , но и с двата спокойно се бръснеше човек. Първом се отби до дома на старците , които го бяха отгледали от юноша , влезе в разбитата къщица , въздъхна при вида на мародерстването из стаите , излезе и отиде да поразчисти гробчето им. После се яви при директора на горското.
По природа Боян не беше от приказливите. Почти не обърна внимание на бейски разположилия се на дивана Касъм , а се представи чинно на директора. Последния го покани с леко притеснен вид да седне. Боян приседна на скърцащ стол , остави документите и зачака. Чиновника разказа с няколко думи какво беше се случило напоследък над селото, въздъхна угрижено и му заръча да отиде и да си свърши работата – т.е. трябваше да отстреля мечката възможно най-бързо за да се успокоят хората. Ловеца стана и тогава чу гласа на Касъм :
- Приятелю и аз ще дойда ако нямаш нищо против , с теб ?
Боян изви глава и го погледна безстрастно , после се обърна към директора! Онзи сви рамена и устни примирено – „Няма как”. Гласът на Боян беше дрезгав :
- Първо : Не сме приятели; Второ : Не може да се нарушават инструкциите в такива случаи; Трето….
- Ааа сакън бе горски – изви глас Касим – туй разрешително , ако не бях ходил до София наеш ли кога щеше до го видиш аааа…не тъй….
- ….трето – не ми трябва никой , а ако нямаше разрешително нямаше да има и лов !
Касъм се надигна от дивана със свити устни и навъсени вежди. Но колкото вида му да беше заплашителен не успя да привлече погледа на Боян. Директора се намеси :
- Ми ако може земи го бе Бояне , а?
През първия ден Боян обиколи секачите – тези по къщите и неколцината смелчаци по сечищата. После надълго оглеждаше местността. Вечерта се върна , пооправи една от стаичките , запали печицата в настъпващия студен мрак и отиде до горското. Разказа на директора стореното и сподели :
- Женска е и не е много голяма. Единия крак – задния не е добре,едва стъпва на него. След като се е настървила – да знаеш че няма спиране началник. Ще е жалко , но късмета й е лош!
- Добре , добре Бояне….. ама да вземеш и оня Касъм , че с него са само ядове. Има си хора по София в министерството , пък на мен още малко ми трябва до пенсия. Дано мине всичко лесно.
На следващия ден в ранното студено утро , Боян потропа на врата на Касъм – предприемача се опули сънен , отзаде му се чу ядосания глас на кадъната! Ала Касъм се стегна набързо , навлече дрехите , грабна снаряжението и покани ловеца в неговия джип. Боян се премести – имаше само раница с храна и празна бутилка за вода. В джипа имаше всичко – и храна и вода , въжета , брадвичка , резачка , каиши , една дебела алуминиева тел , катран. Лицето на Касъм придоби ведрина по насрещния горски път и тънка усмивчица се изплъзна под завития нос опирайки да скулите. „Мераклия” помисли си Боян. Въздъхна и си помисли , че и него ще трябва да варди , като се надяваше този поне малко да отбира от лова на мечка. Когато излязоха на последната рампа по пътя и опряха до новото сечище , Боян рече на шофьора да спира тука , ала Касъм продължи още двеста метра нагоре по разчистен от секачите му терен. После слязоха затъкмиха кой каквото носеше и Боян го поведе към иглолистна сечина в подножието на черни скали. Имаше ранна есенна мъглица. Касъм се оглеждаше нервно , а ръката му пипаше постоянно затвора на карабината. Боян носеше двуцевката , която беше преметнал нехайно над раницата. В цевите постави едри сачми , нагласи по назад кобура с едрия револвер , а отпред остави да се вижда дръжката на тънкия нож. Тя му беше под ръка. Вървяха към мястото на което последно до преди два дена беше виждано животното. Боян следеше земята пред него с надежда да зърне следа , но и след километър по иглолистната ивица не намери нищо. Във въздуха се усещаше вече свеж зимен дъх и той помисли , че ще види снежинките всеки момент. Тишината тук беше вълшебна и само пъхтенето на Касъм по долу разваляше тази омайна картина. Ала предприемача беше упорит , не можеше да му се отрече. Боян спря едва когато стигнаха оголено било. Там имаше леко студено течение и ловеца се върна обратно на този скат и приседна. Не след дълго се домъкна и Касъм пухтящ и зяпащ за сетна глътка въздух. Веднага хвърли раницата и оръжието и се строполи на земята.
- Защо си тръгнал с мен ? - Боян го изчака да се съвземе , но без да го погледне!
- Що бе Бояне – и аз съм ловджия човек, кога ще мога да ловя мечка пак ?- изхрипа Касъм!
- Това не ти е обикновен лов – заставаш и чакаш , кучета чуваш , хора има около теб. Ако нещо се обърка тук какво ще правиш – няма хора , няма помощ , сам си. А животното е пет пъти по-силно от нас , настървено е на кръв и хора…да не мислиш , че ако е из този балкан вече не ни е усетило. И няма да избяга…такива работи ага!
Касъм слушаше тихия глас и при последните му думи рязко го погледна. Боян беше се втренчил някъде надолу по каменисто ждрело. Предприемача усети напрежение във вида на ловеца взрян в нещо невидимо за него. Боян стана рязко преметна раницата и стана :
- Тръгваме!
Продължиха мълчешком още около час по билото. Беше равно , беше тихо , беше красиво и страшно. По едно време ловеца спря , свали отново багажа , усмихна се и посочи нещо долу. Под тях някъде далеч и в ниското се виждаха горските пътища , като жилчици , оголени петънца – сечищата , а зад едно от възвишенията в далечината започваше равнината.
- Красиво – рече Касъм.
- Ако беше мечка ага , къде щеше да идеш ?
- Ми там долу бе Бояне – дето има храна , тук какво да прави…
- Храна казваш…мечките не се хранят с хора и нямат работа при тях , ала хората ядат мечки и сами идват да ги търсят…от такова място ги гледа тя Касъме – от високото , набелязва и отива да убие.
Касъм сви болно устни. Едва сега усети силна умора , студ и страх. Попита тихо:
- Какво ще правим Бояне!
- Ще починем ага! – ловеца странно отбягваше погледа на другия и му говореше , като че ли сам на себе си – ако мечката е по тези места ще е тук нейде – по отдолу при скалите. Хрома е и не може да отиде надалеч. Само че не се качва от тук – ние заобиколихме над това място , а тя върви отстрани по каменния сипей. Ама стъпва леко – камъче не пада.
- Крие ли се!
- Крие се. Вардили са я , сигурно са й стреляли и крака й ударен лошо. Хем си отмъщава , хем се страхува.
След тези думи на Боян Касъм пое дълбоко въздух , стисна зъби и присви зеленикавите си очи !
- Слушай ага…ако замръкнем тук – тя ще дойде – рече отново Боян – ами хайде обратно пък ще го мислим утре!
- Бояне , аз работата наполовина не оставям – ако мислиш , че е долу при тези скали , дай да идем и да я махнем. Какво толкоз! Пък и разбери ме – хората не щат да работят вече…какво да правя, а виж и добичарите как не смеят да излизат насам…
В това време , като че ли ехото донесе някакви звуци нейде от ниското – не можеше да се определят какво точно , но ниски не като от птица или куче. Боян не помръдна , а тихо рече :
- Прав си ага…късно е да се връщаме!
Касъм изведнъж настръхна , свали ловко карабината и се заоглежда страхливо. Първо тръгна Боян – започна да се спуска полека по камениста ивичка внимавайки за всяка стъпка. когато и Касъм стъпи ловеца вдигна рязко ръка и спря. После посочи напред – Касъм нищо не видя , само му се стори , че нещо помръдна в скалите далеч под тях , но толкоз. Продължиха съвсем тихичко. Тялото на предприемача трепереше от възбуда , докато Боян вървеше безстрастно , но само привидно. На около петдесетина метра над първата скала спряха. Ловеца свали двуцевката внимателно и с жест подкани Касъм да направи същото. Стояха мълчаливо близа час. По някое време нещо отдолу като че ли изтупка и после отново тишина. Един кроковец се появи отгоре им и с гробовен крясък се спусна надолу ,ала точно тогава нещо от долу им се размърда. Направиха само стъпка надолу и мярнаха тъмен силует под остро зъберче. И изведнъж там долу се изправи животно. Беше мечка – всъщност не – по-скоро мече , което по човешки се прозина , изпъна се на задните си крака , опря предните в една издатина и се протегна. Боян завъртя очи към спътника си – онзи трепереше и не сваляше опулени очи от малкото животинче. После го чу да казва : „Хайде да го хванем хайванчето” и леко тръгна минавайки пред Боян. Камъче се отдели изпод краката му и изпука съчка. Мечето мигом вдигна глава,погледите им се срещнаха и то веднага изчезна.
- Скоро , че избяга - изпъшка Касъм и тръгна без въобще да се крие.
- Спри ага ! – рече Боян , другия човек вече прехвърляше последното скатче. Боян го видя , как изведнъж спря , вдигна карабината си и силен изстрел сцепи тишината. После още един примесен с вика на Касъм и гневно и глухо ръмжене. Боян хвърли раницата и стискайки пушката почти веднага стигна при стрелеца. Под тях в ниското , на не голяма каменна площадка мярна силует , който също така призрачно изчезна нейде из отдолу. Боян държеше вдигната пушката със свален предпазител , въртейки се пред онемелия Касъм.
- Ме..ме..мечката…ддолу…бббеше.
Животното можеше да хукне надолу по каменния сипей под скалите , но можеше и да се вдигне срещу тях. Но нито едното нито другото се случваше. Боян рече тихо:
- Има малко. Видя ли дали мечката ходеше нормално или куцаше!
Касъм беше се поокопитил и отвърна дрезгаво:
- Не видях…ама тя ще е …коя друга.
- Може и да не е тази Касъме. Заради малкото си ще да е избягала и да не стои около хората. Уплашихме ги , но сега ще си идем , а утре ще решим какво да правим.
Касъм изведнъж стисна карабината и отсече гневно:
- Тази е мечката Бояне – няма друга. Какво като има мече…ще го хванем и айде!
- Защо си сигурен ага – попита отново тихо Боян !
- Ще видиш – тя е…- Касъм изведнъж в прилив на сили се понесе с издадена напред карабина, подскочи по гребена на последното каменно възвишение и се скри от погледа на Боян. Боян изруга тихичко и се спусна след него. Успяха да слезнат почти едновременно на площадката вдигнали оръжията. Каменната тераска , която се виждаше от високото се оказа доста широка плоча , чиста от към растения. Към скалата завършваше с неголям отвор. Ако животните не бяха успели да избягат по тясната пътечка към каменния сипей без да могат да ги видят ,то те бяха вътре в това което най-вероятно бе пещера. Тишината напредваше!
- Гледай изхода Касъме – през мерника го гледай! – рече му ловеца и придържайки пушката си напред приклекна и се опита да намери дирка по малките камъчета и пръст. Нищо което да му отговори на въпроса дали това бе мечката. С периферията мерна Касъм който беше вдигнал карабината и се придвижи право пред входа от края на площадката. После му рече:
- Не заставай така пряко! Ако излезе със сила и да я ударим ще те стигне и ще идеш долу чак при сечищата…върни се! – и понеже не беше сигурен в ефекта каза – хайде да тръгваме надолу – не е тази мечката Касъме.
- Тази е , тази е – изхлипа предприемача – тя е с мечето…де го хайванчето ,а…а де?
Боян едва сега съзря налудничавия зеленикав поглед на другия – очите му бяха опулени и обезумели вторачени в тъмния отвор. Видът му го смая – този човек не бе с ума си , трепереше целия и изведнъж тръгна право към дупката. После спря и стреля, презареди и отново се прицели , но се чу само изщракване. Касъм свали пушката и извади нож , продължавайки решително напред. Миг след това отвътре се чу гневно ръмжене преминаващо във вой и рев и почти на мига от там се появи рошаво космато тяло. В този миг Боян стреля веднъж и още веднъж. От това разстояние сачмите удариха като гюле бедното животно подхвърляйки го в страни от Касъм. Мечката падна , но рязко се изправи и замахна срещу му. Не успя да го стигне обаче и падна втори път. Повече не се надигна-само главата й се обърна към входа и се чу нисък гърлен стон преминаващ в човешка въздишка. Така и остана. Касъм стоеше треперейки без да съзнава за какво точно му е ножа и какво изобщо прави тук. Боян го подмина и отиде до животното подпирайки го с дулото на презаредената пушка. После внимателно огледа краката. Единия заден беше почти наполовина – започнал да изсъхва. „Тази е!” помисли си „Няма грешка!” . После прокара ръка по кракът и напипа нещо стегнато , като поразрови видя парче мека алуминиева тел страшно впита чак до коста. „Ето какво било – на примка се е надянала! Страшна болка ще да е изпитвала…” . Изведнъж се сети и каза през рамо:
- Касъме такава тел ли имаше в джипа ти?
Ала Касъм не беше на площадката. Боян погледна към пещеричката и го видя как се навира навътре. Извика му :
- Не влизай вътре – мечето е голямо ще стане беля…- ала беше късно. Отвътре се чу ръмжене и виковете на Касъм. Всъщност той не викаше а псуваше и кълнеше животинчето докато Боян не чу едно : „ Ох баба , бел гелдим….елла ми ела ми…”. После седна и се замисли. Отвътре се чу скимтене и след миг Касъм излезе ожулен , изподран стискайки мечето. То обаче се бореше бясно и когато бяха вече отпред животинчето се отскубна и с един скок се свря в топлото тяло на мечката. Касъм пое въздух и със страшен вид тръгна към него. Мечето измеца жално и хукна на другата страна . Тогава чу Боян :
- Е стига толкоз – и видя как ловеца вдигна чифтето и един изстрел просна малкото. То дори и не притрепера , а падна отсечено. Касъм се вцепени. После вдървено отиде и огледа трупчето. Падна на колене и зави ужасено! Изведнъж скочи , обърна се полудял срещу Боян и зарева:
- Що бе , що бе абдал…що го уби бе , що уби детето бе…
Боян стоеше спокойно вгледан в мечето. После отиде взе го с две ръце и го понесе към мечката. Хвърли го до корема й и рече:
- Свършихме работа ага…да си ходим , че след час почва да мръква.
После ловко се покатери нагоре , взе раниците и пак се върна. Касъм все още трепереше , но нямаше вече искриците на лудост и гняв.
- Ага не съжалявай! Това мече щеше да стане като майка си ако въобще оживееше тази зима. То това е видяло – как майка му напада хората – може и човешко да е опитало.
- Бояне ама исках да си го взема бе – проплака Касъм – пари имам , ала поканиш големите хора па им покажеш мечка , а? Кой щеше да е като мен , а?
Ловеца преметна раницата и рече :
- Хайде Касъме да ходиме…а и нещо да те питам – ти в джипа имаше ли мека тел?
Предприемача преметна своята раница взе карабината и затръгва:
- Ми имам нали ми трябва за въжените линии…ееей Бояне , какъв човек си ти бе , майко как го преби…защо бе човек ?
- Не те бива в примките Касъме…
Спускаха се по каменния сипей към пътя. За около час щяха да стигнат до джипа , а и пътя до него вече се виждаше. когато Касъм стъпи на утъпканите улеи реши , че ловеца вече е напред и уморен и клюмнал продължи да ходи отпуснато и със свити устни. Но при колата нямаше никой! Предприемача отключи хвърли всичко вътре и се огледа в околната тъмнина. Нямаше никой. После повика: „Ей Бояне тука ела къде си? ” ала му отвърна само тишината. Касъм изведнъж с последните останали в себе си емоции кипна: „Ми ако щеш идва бе , няма да чакам я!” – запали двигателя и потегли в осветената ивица пред себе си.
Над каменната площадка блестеше огромна луна , по средата й Боян беше стъкмил огън и седеше вслушвайки се в звуците от гората. Беше погребал майката и малкото , а сега почиваше и разговаряше сам с духа на голямото животно : „ Убих го майко , за да не стане като теб и да не расне като мен – само – то в гората , аз - всред хората , да не страда и да те спомня. То така не бива – знам какво е без майка. Сърцето ми е все в сълзи , та като видя сирота се обръщам да ги трия очите. Ама с хората е друго пък при теб не бива. Вземи го при себе си и то и ти да не си сама…и дано ми простиш!”
После Боян се сви до огъня и кротко се отпусна в уморен сън!
Коментар