МОЯТ ПЪРВИ ТРОФЕЙ !

[balkanjiata]

Преди много години (ама няма
да казвам колко, че е малко
срамотно, щото някой от вас
в таз година са били ангажи-
рани с раждането си ) , та
преди много години грабнал
заветния билет съм на първия
си лов за едър дивеч.Лова
беше на сръндаци ( още ги
биехме за наряд, законно ).
Самото действие се развива
в Балкана на с.Искрец, в едно
дере наречено Зли дол.
Туриха ме мене, новобранеца,
от дясната страна на дола на
най-високата от трите малки по-
лянки и ми викат да внимавам
да не упущим, че гоначите дреи
и обуща дерат, а ако упущим ...
и т.н.
По едно време кучетата прекараха
нещо по другия бряг, ама нали
много орасло, та се не види ...
Не след дълго чувам тупуркане
обратно пак от същата страна.
Сърцето ми се качи чак в гърлото,
братлета.Викам си, леле ами ако
на мене изскочи?Стискам пушката
една стара надцевка ИЖ и хем
ми се ще да се яви, хем - ако упущим ...
Онова дето тупуркаше ме подмина и
чак тогава долу се чуха цетата- лаят,
че се скъсат, значи.
Като ме подмина, гледам над мене
от моята страна полянката свършва с
една промка, колкото двама човека да
се разминат.
Тупуркащото нещо не се чуваше и
аз не знаех к'во точно се очаква от
мене.За по сигурно взех, че приклад-
вах пушката и взех, че замерих в
промката.
По-късно ( стори ми се поне хиляда
години ) го видях как прелита над
пътеката със скок.Просто дръпнах
задния спусък и ... станах горд
притежател на изключителен трофей!
По късно паднаха много други, но
толкова красив трофей, така симетричен
и така оперлен не съм имал.
Та, така ...

[didkata_s]

пущи снимка на трофеьот

[Тони Груев(GAD/dag)]

пущи снимка на трофеьот

Евааалаа!!!..
Значи и ти си бил млад и глупав и ти е тупкало яко сърцето!....
Аз пък си мислех, че си си професионалист от малък....!
И аз ще пусна мойта първа история, ама първо да си опеча пържолите!

[Тони Груев(GAD/dag)]

пущи снимка на трофеьот

Бе моме, ти л... ли си,
тогава нямаше фотоапарати...?!

[didkata_s]

Бе моме, ти л... ли си,
тогава нямаше фотоапарати...?!

мали.......... толкос ли одтавна е било събитието

[Тони Груев(GAD/dag)]

Бе моме, ти л... ли си,
тогава нямаше фотоапарати...?!

мали.......... толкос ли одтавна е било събитието

Твоя най-голям трофей, скъпа, се казва ГАД!
Да си благодарна, че са му големи рогите...,
можеш да се хвалиш...!!!

[didkata_s]

то ще има и втора война... и още трофеи

[Тони Груев(GAD/dag)]

то ще има и втора война... и още трофеи

И пак бития, ще си е бит, а е...я, е....н!!!

[didkata_s]

Твоя най-голям трофей, скъпа, се казва ГАД!
Да си благодарна, че са му големи рогите...,
можеш да се хвалиш...!!!

абе щом излизаше от жипката без проблеми не са ти толкова големи
има още на къде да растар

а е...я, е....н!!!

бит имаше, ама е***н.....аз не съм чула да е имало....
явно ми е доста стара информацията




който беше да и признае без бой

[Тони Груев(GAD/dag)]

Така е лафа.

[Тони Груев(GAD/dag)]

Дидке, не сменяй толкова бързо подписите, че не мога да смогна с писането..!

[balkanjiata]

Ние, батка, от Балканот,
си се раждаме PROFESSIONAL's
обаче, нали знаеш ... лудо-младо,
дет'съ казва, кат чуе ( да не дава
господ па да види ) дивечо, сърце
му ша изкочи.

Та тава е ...

[balkanjiata]

Абе, дружина, верна, сговорна,
вие първи трофей немате ли си?
Или по стар аристократичен ма-
ниер, пропущихте пръвото и по-
чнахте направо от второто?!?
( Спокойно ... и аз съм бил
ефрейтор ... )

[Тони Груев(GAD/dag)]

Първото, Балканджи ще да е било някое врабче,или най-много сойка.
Второто и третото не си спомням, но помня първото “едро”......
Баща ми ме взе с него на лов, за прасета, за втори път.
Първият път ме сложиха викач, което тотално ме бе демотивирало(бях в 7-ми клас и имаше доста други неща, които не по-малко ме влечаха).
И сега, за да не се откажа, той ми обеща, че ще бъда с него на пост(така му казваха тогава в нашето село) и с пушка.
Пусията беше на пресичането на един горски път с едно дере, там застана татко, а мен ме прати 30-40метра по-надолу, зад една скала от дясно на дерето. Под мен имаше още един ловец на петдесетина метра, с две думи крайни постове.
Баща ми ме иструктира от къде да чакам прасетата и на къде да стрелям и най-важното, ако не виждам окото на животното, да си трая и не стрелям, защото ще мине през някой от тях, а иначе може да се върне.
Даде ми “Збрьовката” с десетина патрона тринайсет нули и две бренекета, бренекетата само за доубиване и се качи на пътя.. Много добре ме инстуктира човека, само не ми каза кога да очаквам прасетата. Аз до тогава бях виждал само убити прасета и нямах понятие от лов на живи такива. Мислех си, че викачите трябва да стигнат до тях, за да се вдигнат.
Като се развикаха викачите се приготвих, за дълго и скучно очакване и тъкмо се чудех, къде по-удобно да седна, от ляво и отдолу на дерето се дочу някакво леко шумкане, което до като стана, се превърна в шумно топуркане, придружено с чупене на клони. Мярнах някакви гърбове, които отиваха към баща ми и тъкмо се чудех дали да му извикам, той стреля, после още веднъж и в този момент пред мен закипя. По дерето, надолу тичаха с невероятна скорост, около двадесетина прасета от всякакъв калибър. Няколко шарени, минаха на метри от мен, едни големи гърбове се изнизваха в най-ниското, а на отсрещната страна бягаха някакви средни. Не помня точно как, но изпразних двете цеви по тия отсреща. Едно прасе падна и после се заопита да става, аз заредих с каквото ми попадна и стрелях в него още веднъж, а втората цев изпразних по задника на последното, измъкващо се прасе.
Нямам спомен от тия прасета, ни кожи, ни зъби, нито си спомням вкуса на яхниите които майка ми прави с месото им. Помня само едно.....
Когато, баща ми, който беше тръшнал две горе, на пътя, дойде да ми помага да дърпаме прасето, се беше ухил до уши и грееше като месечина. Подаде ми ръка и ми честити сефтето, а в това време човека, който беше под мен се развика “Ей, малкия, я ела, че няма да ти дърпам прасето сам!!!”....
Тоя поглед с който ме гледаше баща ми тогава, след като разбра, че съм ударил и второ прасе, ми е е най-големият спомен, или нека го кажем така, НАЙ-СКЪПИЯ ТРОФЕЙ !

[balkanjiata]

Ей, GADINO, къде се затри, бе пичаго!
Човек ( разбирай селянинин от Искрец )
няма с кой дума да продума! Ама недей
така, ша знаеш, че иначе - скука!
А за разказа - благодаря! Истината
казваш - спомена е вечно жив, хеле
като човек се огледа на тате в очите
и види там законна гордост!
Те за т'ва е тая тема - 'секи да си
каже, щото хем е различно, хем по-
учително!


До скоро банда!