Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Принципи /заповедями совести/

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Принципи /заповедями совести/

    ===
    Назовем условно наши обязанности по отношению к диким животным заповедями совести. Они исходят из основ советского природоохранительного законодательства и нашей моральной ответственности перед живой природой. Таких первейших запо­ведей, по моим соображениям, определилось 13. О них - по ходу нашей заочной беседы.

    1.А теперь по ходу повествования пора изложить и наши запо­веди совести, в порядке очередности. О первой упоминается в «Слове к читателю» - это статья 67 Конституции СССР.

    2. Заповедь вторая: «Долг гражданина СССР - бороться с хище­ниями и расточительством государственного и общественного имущества, бережно относиться к народному добру» - из статьи 61 Конституции СССР. Уместна ли эта выдержка в теме нашей беседы? Несомненно, ибо понятие «добро» - это все положитель­ное, все хорошее и полезное, а понятие «имущество» трактуется так: «То, что находится в чьей-нибудь собственности...» Нет не­обходимости доказывать, что животный мир Родины - великое добро, наше общественное имущество, только в живом виде.

    3. Поэтому нашей третьей заповедью сове­сти по отношению к миру диких животных следует избрать статью 23 упомянутого Закона: «Охрана среды обитания, усло­вий размножения и путей миграций животных».
    Эта статья обширна, что определяется ее большой значи­мостью в деле охраны животных. Пусть начало ее и будет запо­ведью: «Всякая деятельность, влияющая на состояние животно­го мира вследствие нарушения среды обитания, условий размно­жения и путей миграции животных, должна осуществляться с соблюдением требований, обеспечивающих охрану животного мира».

    4. Вот тут, пожалуй, и пришла пора определить нашу четвертую заповедь совести. Собственно, она определена ранее Основами лесного законодательства Союза СССР и союзных республик. (Закон СССР от 17 июня 1977 года.) Напомним. «Статья 35. Пребывание граждан в лесах.

    Граждане имеют право свободно пребывать в лесах, соби­рать дикорастущие плоды, орехи, грибы, ягоды и т. п.

    Граждане обязаны соблюдать правила пожарной безопасно­сти в лесах, не допускать поломок и порубок деревьев и кустар­ников, повреждений лесных культур, засорения лесов, разорения муравейников, гнездовий птиц и т. п.»

    5. А теперь определим нашу пятую заповедь совести. Ее соблю­дение и практическое выполнение будет касаться не только поло­сатой гиены, но и всех бегающих, летающих, прыгающих, пла­вающих, порхающих, ползающих - всех, кто относится к миру диких животных.

    Сформулируем эту заповедь так: состояние дикой фауны Ро­дины требует от каждого гражданина ее познания на уровне со­временных научных представлений и активного участия в пропа­ганде ПРАВДЫ о «братьях наших меньших», решительной борьбы с бытующими предрассудками.

    Невольно возникает вопрос: а есть ли в этом необходимость? В нашей стране пропаганда естественнонаучных знаний осущест­вляется всеми средствами массовой информации: периодической печатью, книгоиздательством, радио, телевидением, сетью лек­ториев, кино и др. Но нередко простая задушевная частная бесе­да сведущего гражданина, бывалого человека, с гражданином, который имеет свое ошибочное суждение по какому - либо вопро­су, в данном случае природоохранительному, приносит очень большую пользу, дает ощутимый эффект, и это следует учитывать.

    6. Прежде чем войти в судьбу их, изберем себе шестую заповедь совести. Пусть ею будет выдержка из статьи 26 Закона СССР «Об охране и использовании животного ми­ра» - «Действия, которые могут привести к гибели, сокращению численности или нарушению среды обитания редких и находя­щихся под угрозой исчезновения видов животных, не допускают­ся».

    7. В связи с этим, может быть, читатели согласятся со мной, что во избежание впредь таких негативных явлений, как подбрасыва­ние и оставление на произвол судьбы домашних животных, сле­дует нам седьмой заповедью совести считать: приобретение жи­вотных для забавы и обречение их на бродяжничество безнрав­ственно и недостойно советского гражданина, ибо это свидетель­ство низкой культуры личности, ее черствости и незрелости.
    8. Нужна заповедь совести. Сформулируем ее примерно так: Пребывая вблизи любых водоемов, соблюдай образцовый порядок и правила санитарии, отходы пребывания - с собой, а не в грунт или в воду. А иными словами - соблюдай те же правила, которые соблюдаешь в ванной комнате собственной квартиры, в ее «акватории» и в «береговой полосе». Это по счету наша вось­ми заповедь.

    9. Давайте одной из скромных мер, без санкций, ни автору, ни читателям право на их определение не дано, будем считать нашу девятую заповедь совести: «Всегда и везде быть непримиримым к любым фактам прямого или косвенного браконьерства, рассма­тривая их как явления антигосударственные, антиобщественные, морально уродливые, как ЧП, наносящие вред самому дорогому и хрупкому на Земле - жизни».

    10. Для подтверждения нашего соглашения изберем своей оче­редной, десятой по счету, заповедью совести - всемерно охранять пернатых хищников, широко пропагандировать их значение в природе и народном хозяйстве, беречь их как живые памятники Родины.

    11. А моралью пусть станет наша очередная, одиннадцатая по счету заповедь совести: нахо­дясь в пути, строго соблюдай правила санитарии, не допускай за­сорения и захламления дорог и придорожных полос. Отходы - в отходы, в утилизацию. Заверни их и прихвати с собой, они же твои, собственные, и определи их по назначению в ближайшем же населенном пункте, где есть для них специально отведенные места.

    12. оэтому целесообразно рекомендовать читателям избрать нашей заключительной заповедью из числа ранее принятых по тексту статью 9 Закона СССР «Об охране и использовании жи­вотного мира», которая называется «Участие общественных ор­ганизаций и граждан в осуществлении мероприятий по охране и использованию животного мира». В этой статье, в частности, сказано: «Профессиональные союзы, организации молодежи, общества охраны природы, общества охотников и рыболовов, научные общества и другие общественные организации, а также граждане оказывают содействие государственным органам в осуществлении мероприятий по охране и рациональному исполь­зованию животного мира. ... ... Государственные органы обязаны всемерно учитывать предложения общественных орга­низаций и граждан при осуществлении мероприятий по охране и рациональному использованию животного мира».

    Используйте, уважаемые читатели, эти ваши права, не забы­вайте о ваших обязанностях по охране животного мира, и в том числе его рыбных богатств.

    13. Изберем нашей тринадцатой заповедью - неуклонно выпол­нять двенадцать предыдущих
    ==============================================================================

    Цялото съдържание на книгата на И.П. Сосновский можете да видите тук:

    http://www.ihunter.ru/content/view/965/26/1/2/

    Ето и нашата:
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%...B8%D0%B3%D0%B0

  • #2
    До: Принципи /заповедями совести/

    Колега,
    Моите почитания и уважение,
    за тия морални скрижали.
    Ама, що не вземеш да ги преведеш?!
    Иначе, ще си ги четем тук десет човека.
    А тоя форум е БЪЛГАРСКИ все пак!!!
    Благодаря предварително, за труда!!!

    Коментар


    • #3
      До: Принципи /заповедями совести/

      Ще се опитам , с най-голямо удоволствие.
      За съжаление ще ми е необходима малко помощ от колега/и на финалния етап, за да се корегират допуснати от мен неточности.
      За да бъда разбран правилно - минаха повече от тридесет години, откакто съм учил руски език.

      Ако някой колега желае да помогне - моля на ЛС.
      Благодаря предварително на всички!

      Коментар


      • #4
        До: Принципи /заповедями совести/

        Да наречем условно нашите задължения към отношението ни към дивите животни заповеди на съвестта. Те произлизат от основите на съветското природоохранително законодателство и нашата морална отговорност пред живата природа. Като такива първоначални най-важни заповеди по мои съображения можем да определим тринадесет. За тях –в хода на нашата задочна дискусия.

        1. А сега в хода на изложението е време да изброим и нашите заповеди на съвестта в последователен ред. За първата се споменава в ”Думи към читателя” – това е член 67 от Конституцията на СССР.

        Гражданинът на СССР е длъжен да опазва природата и да охранява нейното богатство.

        2. Заповед втора:

        Дълг на гражданина на СССР е да се бори с разхищенията и разточителството на държавно и обществено имущество, внимателно да се отнася към народното богатство

        – от член 61 на Конституцията на СССР. Уместна ли е тази извадка в темата на нашата беседа? Несъмнено , тъй като понятието ”богатство” – това е всичко положително, всичко хубаво и полезно, а понятието ”имущество” се третира като ” Това, което се намира в нечия собственост...”. Не е необходимо да доказваме, че животинския свят на Родината е велико богатство, наше обществено имущество, но само в жив вид.

        3. Поради това като наша трета заповед на съвестта по отношение на света на дивите животни следва да се избере член 23 от упоменатия Закон:” Опазването на местообитанията, условията на размножаване и пътищата на миграция на животните”
        Тази статия е обширна, което определя нейното голямо значение в работата по опазване на животните. Нека и нейното начало да бъде като заповед:

        Всяка дейност, влияеща на състоянието на животинския свят вследствие нарушаване на местообитанията, условията за размножаване и пътищата на миграция на животните трябва да се осъществява като се съблюдават изискванията , обезпечаващи опазването на животинския свят”.

        4. И тук , моля, дойде време да определим нашата четвърта заповед на съвестта. Самата тя е определена по-рано от Основите на горското законодателство на Съюза на СССР и съюзните републики. (Закон на СССР от 17 юни 1997г.). Да напомним – ”Глава 35 Пребиваване на граждани в горите”

        Гражданите имат право да пребивават свободно в горите, да събират диворастящи плодове, орехи, гъби , ягоди и т.н.

        Гражданите са задължени да спазват правилата за пожарна безопасност в горите, да не допускат чупене и рязане на дървета и храсти, повреждане на горски култури, замърсяване на горите, повреждане на мравуняци, гнезда на птици и т.н.”

        5. А сега да определим нашата пета заповед на съвестта. Нейното спазване и практическо изпълнение се отнася не само до ивичестите хиени, но и до всички бягащи, летящи, скачащи, плаващи, пърхащи, пълзящи – всички, които се отнасят към света на дивите животни.

        Да формулираме тази заповед така:

        ”Състоянието на дивата фауна на Родината изисква от всеки гражданин знания на нивото на съвременните научни представи и активно участие в пропагандирането на ИСТИНАТА за ”нашите по-малки братя”, решителна борба със съществуващите предразсъдъци.”

        Неволно възниква въпроса: има ли нужда от това? В нашата страна пропагандирането на естественонаучни знания се осъществява с всички средства за масова информация: периодичния печат, книгоиздателството,радиото, телевизията , мрежата от лектори , киното и др. Но нерядко обикновената задушевна беседа на знаещият гражданин, на опитния човек с гражданина, който има свое грешно разбиране по какъвто и да е въпрос, в дадения случай по природоохранителния, носи много голяма полза, дава осезателен ефект и това следва да се отчита.

        6. Преди да влезем в тяхната съдба да си изберем шестата заповед на съвестта. Нека тя да бъде подкрепена от член 26 от Закона На СССР ” За охраната и използуването на животинския свят”

        ”Да не се допускат действия, които могат да доведат до гибелта, намаляването на числеността или нарушаване на местообитанията на редките и намиращите се под заплаха от изчезване редки видове животни.

        7. Във връзка с това, може би читателите ще се съгласят с мен, че за да се избегнат такива негативни явления като подхвърлянето и изоставянето на произвола на съдбата на домашни животни следва като наша седма заповед на съвестта да се счита:

        ” Придобиването на животни за забавления и обричането им на скитничество е безнравно и недостойно за съветския гражданин и поради това е свидетелство на ниска култура на личността, за нейната коравосърдечност и незрялост.”

        8. Необходима заповед на съвестта. Да я формулираме примерно така:

        ”Пребивавайки в близост до всякакви водоеми спазвай образцов ред и санитарни правила, отпадъците от престоя - заедно с теб, а не в почвата или във водата.”

        Казано с други думи – спазвай същите правила, които спазваш в банята на собствения си дом , в нейната”акватория” и ”брегова ивица”. Това е осмата по ред наша заповед.

        9. Дайте като една от скромните мерки, без да има санкции, нито на автора, нито на читателите им е дадено право на тяхното определяне да считаме като наша девета заповед на съвестта:

        ”Винаги и навсякъде да бъдем непримирими към всякакви факти на пряко или косвено бракониерство, разглеждайки ги като антидържавни и антиобществени явления, морално уродливи , като извънредни произшествия, нанасящи вреда на най-скъпото и крехко нещо на земята – Живота.”

        10. За потвърждаване на нашето разбирателство да изберем нашата поредна, десета по ред заповед на съвестта:

        ” С всички мерки да охраняваме пернатите хищници, широко да пропагандираме тяхното значение в природата и народното стопанство, да ги пазим като живи паметници на Родината.”

        11. А морала нека да стане нашата поредна, единадесета по ред заповед на съвестта:

        ” По време на път съблюдавай строго санитарните правила, не допускай замърсяване и затрупване на пътищата и крайпътните ивици с ненужни неща, боклуци.. Отпадъците – при отпадъците, с цел последваща обработка. Вземи ги на връщане обратно с теб и ги занеси до определените за целта места в най-близкия населен пункт, контейнера за боклук.

        12.Поради това е целесъобразно да препоръчаме на нашите читатели да изберат нашата заключителна заповед от приетите по-рано по текста на глава 9 на Закона на СССР ”За охраната и използуването на животинския свят” , която се нарича ”Участие на обществените организации и на гражданите в осъществяването на мероприятия по опазването и използуването на животинския свят”. В тази глава в частност е казано:

        ”Професионалните съюзи, младежките организации, обществата за опазване на природата, обществата на ловци и риболовци, научните общества и други обществени организации, а също така и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавните органи в осъществяването на мероприятия по охраната и рационалното използуване на животинския свят......Държавните органи са задължени по всякакъв начин и с всички средства да взимат под внимание предложенията на обществените организации и на гражданите при осъществяването на мероприятия по охраната и рационалното използуване на животинския свят.

        Използвайте, уважаеми читатели тези ваши права, не забравяйте за вашите задължения по охраната на животинския свят, в това число и неговите рибни богатства.


        13. Да изберем нашата тринадесета заповед;

        ” Неотклонно да изпълняваме предишните дванадесет !”



        П.П. Специални благодарности към колегата rova!

        Коментар

        Активност за темата

        Свий

        В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

        Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

        Зареждам...
        X