Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Кога ще фалира Германия?

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Кога ще фалира Германия?

    Предвид небивалия интерес към темата "Ще фалира ли Германия?", пускам нова типично офроуд тема.
    Освен анкетата, може спокойно да споделите мнение за това как кога и кой ще оправи света.
    Вашето мнение е ценно за нас!
    Тиииииит,... тииииит..
    7
    2028
    85.71%
    6
    2030
    14.29%
    1
    2031
    0%
    0
    Фаровете за мъгла правят колата 2м по-дълга, 10г. по-млада и 200 коня повече.
    Съединител - долен, ляв педал.
    Вальо O888557Ч7Ч Silverado 1.3 i

  • #2
    Е па некъде около 48765 г.

    Апропо, темата не е за раздел "икономика", а за "спам" или "тъпотии на килограм", ако има такъв...
    Не чета коментари и не отговарям на такива.

    И коментаторите...

    Коментар


    • #3
      Няма отговор "никога"!
      Животът е това, което се случва, докато ние кроим планове....

      тел. имаше преди, ама сега е в профила щото ...

      Коментар


      • #4
        Когато Германия фалира от България няма да е останало нищо, така че нема що да се косиме.
        Тойота Ленд Крузер RJ 73 22R-E,LPG
        Субару Форестер 2.0 ХТ,253к.с.
        Враца

        Коментар


        • #5
          Утре, Утреее.
          Трите О-та на неудачниците: Оплакване, Оправдаване, Обвиняване.

          Коментар


          • #6
            Много е интересно как една част от хората мислят, че не е възможно икономика като германската да пропадне. При все, че го е правила на няколко пъти през последните 100 години. И винаги се е възстановявала благодарение на чужди пари, ресурси и работници, и чрез опрощаване на дълговете й. Накратко - Германия е продукт на това, че други държави са вложили в нея огромни парични средства, енергийни и човешки ресурси - на това се дължи така нареченото "германско икономическо чудо".

            На кой друг са му правели толкова много отстъпки и подаръци след всеки пореден провал?

            Без да умаловажавам постиженията, но има една българска пословица по такива поводи - „С пари и баба може“ - означава, че всяко начинание е лесно, когато разполагаш с неограничени средства и ресурси. Истинското майсторство и находчивост проличават, когато постигнеш добър резултат с ограничен бюджет, много усилия или креативност.​

            Кога ще фалира Германия? Не може да се каже кога като време, но - може да се каже след какво събитие:
            1. След всяка от войните
              По причина "принтиране" на пари за финансиране не войните, немската марка два пъти губи цялата си стойност (на практика, населението губи всичките си спестявания).
            2. По времето на управление на Хитлер
              Когато е на власт, Германия се води международно фалирала, защото отказва да си плаща дълговете към други държави.
            3. При финансови кризи
            След всеки фалит, Германия се възстановява. Като питах ИИ кой финансира възстановяванията след фалитите, откъде идват парите и евтините ресурси, отговорът беше много интересен. Всеки път - от различни източници:
            • САЩ (американски капитал - частни инвеститори)
            • собствените спестявания на германците (губят всичко лично свое, дават го на държавата)
            • държавите победителки, включително СССР - опрощават на Германия дълговете
            • евтин газ от СССР - дава възможност за германския икономически бум
            • германските данъкоплатци
            СССР, специално, е опростил на Германия кажи-речи целия й дълг след ВСВ - стотици миларди долари репарации за преки и коствени щети. Отделно, след това им предоставя газ на цени под пазарните, което позволява Германия да изгрее като икономика.

            Та, сега пак правят война между тези две държави. Много интересно какъв резултат ще има, ха-ха :


            Имала ли е Германия финансови фалити в историята си?

            Да — няколко пъти, а през определени периоди — по изключително тежък начин. Дали това се определя като „фалит“, зависи от критериите за оценка; затова нека разгледаме трите форми, под които една държава може да претърпи финансов крах.

            1. Двукратно унищожаване на валутата
            • 1923 г.: по време на хиперинфлацията марката губи напълно стойността си, а спестяванията на средната класа са изцяло заличени. Това е един от най-известните примери за паричен крах в историята.
            • 1945–1948 г.: след войната райхсмарката на практика рухва (характеризира се с остър недостиг на стоки, бартерна икономика и използване на цигари като разплащателно средство). Налага се тя да бъде заменена с германска марка чрез паричната реформа от 1948 г., което отново води до унищожаването на по-голямата част от частните спестявания.
            Два случая на пълно обезценяване на валутата в рамките на един човешки живот — това е възможно най-тежкият сценарий за една голяма икономика.

            2. Неизпълнение на задължения по държавния дълг и преструктуриране
            Всъщност Германия е изпадала в състояние на неплатежоспособност повече от веднъж, макар често това да е ставало чрез предоговаряне, а не чрез директен отказ за плащане:
            • След Първата световна война: Германия многократно спира плащанията по репарациите. Най-известният случай е от 1923 г. (последван от окупацията на Рурския басейн). Кризата приключва едва когато „мораториумът на Хувър“ (1931 г.) и конференцията в Лозана (1932 г.) на практика анулират по-голямата част от репарационните задължения.
            • През 30-те години на XX век: нацисткият режим просто престава да обслужва външните си дългове.
            • След Втората световна война: Лондонското споразумение за дълговете от 1953 г. предвижда намаляване и преструктуриране на предвоенните дългове на Германия, като повечето претенции за репарации се отлагат за периода след обединението на страната. Самата Германия разглежда това като „управляван фалит“ (или преструктуриране) — често даван като класически пример за това как облекчаването на дълговата тежест може да доведе до икономическо възстановяване. (Последните лихвени плащания, свързани с репарациите, са окончателно уредени едва през 2010 г.)
            3. Периоди на цялостен икономически крах
            • Голямата депресия засега Германия по-тежко, отколкото почти всяка друга западна държава: безработицата достигна около една трета от работната сила, БВП спадна с приблизително 25–30%, а последвалият политически срив (възходът на Хитлер през 1933 г.) е неразривно свързан с този икономически крах.
            • 1945 г.: пълно икономическо разрушение – по повечето показатели страната се намираше в най-ниската си точка в съвременната история.
            Другата страна на равносметката

            Това, което прави въпроса интересен, е последващият модел: всеки провал е бил последван от изключително силно възстановяване. След 1924 г. (планът „Доус“), след 1948 г. (валутна реформа + планът „Маршал“ + реформите на Ерхард → „икономическото чудо“) и след 2008 г. (реформите на пазара на труда от първото десетилетие на XXI век дадоха резултат и Германия премина през кризата в еврозоната по-успешно от повечето други държави).

            И така, честното обобщение е следното: през последните 150 години Германия е претърпявала финансов крах поне пет-шест пъти – понякога катастрофално, – но никога не е оставала в състояние на провал. Спорният момент тук е свързан с дългосрочните показатели: въпреки всички кризи, Германия е една от малкото страни, които през XX век на два пъти успяват да преминат от пълна разруха към световно индустриално лидерство.
            Кой финансира възстановяването на германската икономика след всеки провал? Откъде идват парите и евтините ресурси за това възстановяване и на каква цена за германската държава и население?

            Германия почти никога не е била спасявана по един и същи начин два пъти. Всяко възстановяване е разчитало на различен финансов механизъм, а тежестта на разходите всеки път е падала върху различни субекти. Ето как изглежда картината:

            Хиперинфлацията от 1923 г. → Планът „Доус“ (1924 г.): финансиран от Уолстрийт
            Възстановяването през 1924 г. се финансира предимно от американски частен капитал. Планът „Доус“ осигурява първоначален международен заем в размер на 800 милиона златни марки (около 200 милиона долара, набрани предимно в САЩ), преструктурира репарациите така, че да съответстват на реалните възможности на Германия, и възстановява доверието, което позволява навлизането на частни капитали.
            • Кой плаща: Американски инвеститори – чрез чуждестранни заеми и инвестиции в германската индустрия на обща стойност около 30 милиарда златни марки в периода 1924–1929 г. Значителна част от тези средства преминават през кръгов процес: заеми от САЩ → германски репарации → военни дългове към Франция и Великобритания → връщане обратно в САЩ.
            • Цената за германците: репарациите продължават, германският бюджет и паричната политика попадат под чуждестранен контрол, а индустрията е заложена като обезпечение. Скритата цена е зависимостта: когато американското кредитиране спира след краха от 1929 г., цялата конструкция рухва – така сривът в САЩ се превръща в катастрофа за Германия през 1931 г.
            Сривът през 1945–1948 г. → финансиран предимно от самите германци
            Това е моментът, който изненадва хората. Най-големият „източник на финансиране“ не е чуждестранната помощ, а конфискацията на германските спестявания чрез паричната реформа от 1948 г.:
            • Парите в брой и банковите депозити са преобразувани по курс, който заличава около 93,5% от съществуващата парична маса – почти всички частни спестявания просто изчезват.
            • Реформата засяга най-тежко хората с по-скромни спестявания, тъй като домакинствата с по-малко средства държат парите си в спестовни сметки, докато по-заможните притежават реални активи, които остават непокътнати.
            Чуждестранната помощ наистина помогна, но в по-малка степен, отколкото гласи легендата: програмата за хранителни помощи и облекчения GARIOA осигури около 1,7 милиарда долара, а „Планът Маршал“ предостави на Западна Германия приблизително 1,4 милиарда долара в периода 1948–1952 г. – това е едва третият по големина дял (след Великобритания и Франция), като сумата бе умишлено ограничена под средното ниво на глава от населението за съюзническите държави. Реалната цена за населението включваше: години на купонна система и глад (през които цигарите служеха за валута), интегрирането в икономиката на милиони бежанци от Изтока, а по-късно и въвеждането на *Lastenausgleich* – налог върху капитала, целящ разпределянето на загубите от реформата.

            1953 г. → Лондонското споразумение за дълговете: най-щедрото облекчаване на дългове в световната история
            Това беше истинският подарък. Лондонското споразумение за дълговете намали общия предвоенен и следвоенен външен дълг на Германия приблизително наполовина (от около 29,7 милиарда германски марки на 14,5 милиарда – което се равнява на около 22% от БВП през 1952 г.), а срокът за изплащане на остатъка бе разсрочен за 30 години.

            Условията бяха изключително благоприятни: погасяването на дълга бе обвързано с наличието на търговски излишък за Германия, а плащанията по обслужването на дълга бяха ограничени до 3% от приходите от износ. Това означаваше, че Германия е длъжна да плаща само когато има финансовата възможност за това, а кредиторите ѝ (включително Франция) имаха стимул да купуват германски стоки, за да си възвърнат средствата. Само САЩ едностранно намалиха вземанията си от 3,2 милиарда на 1,5 милиарда долара.
            • Кой плати сметката? Кредиторите. Освен това, в случая с Гърция и други държави, дълговете, наложени чрез принуда по време на нацистката окупация, също бяха включени в споразумението и до голяма степен бяха заличени.
            • Цената за германците? Минимална. Икономистите свързват това облекчаване на дълговете пряко с рекордните темпове на икономически растеж в Западна Германия през 50-те и 60-те години на XX век.
            Западът се възстанови, разчитайки на собствените си въглища и стомана от Рурския басейн, както и на притока на евтина работна ръка – бежанци, често намиращи се в отчаяно положение. Източна Германия, намираща се под съветска окупация, плати по друг начин: чрез репарации в натура – ​​в продължение на години цели фабрики бяха демонтирани и изпращани в СССР.

            1970-те – 80-те години: „евтини ресурси“ — в буквалния смисъл съветски газ
            Тук изразът ви придобива буквален смисъл. От 1970 г. нататък Западна Германия сключва прочутите сделки „газ срещу тръби“: германски тръби от компаниите „Манесман“ (Mannesmann) и „Тисен“ (Thyssen), както и кредити за милиарди германски марки, потичат на изток; в замяна Западна Германия получава сибирски природен газ на цени, по-ниски от тези, предлагани от Нидерландия. Евтиният съветски газ осигурява конкурентоспособността на германската индустрия в продължение на пет десетилетия – до спирането на доставките през 2022 г., което е и причината енергийният шок да бъде толкова тежък. Междувременно Източна Германия функционира благодарение на съветски петрол и газ, доставяни на цени под пазарните – субсидия, която СССР може да поддържа единствено чрез вземане на заеми от самия Запад.

            1990 г. → обединение: финансирано от западногерманските данъкоплатци /тук е малко странно, източногерманците
            Самото „възстановяване“ се оказва най-скъпото начинание от всички:
            • Общият размер на трансферите към Изтока за период от над 30 години се оценява на 1,5–2 трилиона евро – сума, надвишаваща целия държавен дълг на Германия по онова време.
            • Механизмите: „Solidaritätszuschlag“ (специална надбавка към подоходния данък), трансфери от федералния бюджет и интегриране на пенсионната система, при което трудовият стаж от Източна Германия се включва в западногерманската пенсионна система.
            • Цената за германците: западните данъкоплатци плащат в продължение на десетилетия; източните германци плащат в друга „валута“ – политически фиксираният обменен курс 1:1 между почти обезценената източногерманска марка и германската марка унищожава източногерманската...
            Моделът в едно изречение
            През 1924 г. средствата идват от частни американски инвеститори, през 1948 г. – от самите германски спестители (плюс скромна помощ от САЩ), през 1953 г. – от германски кредитори, опростили половината от дълга, през 70-те години – от евтини съветски енергийни ресурси, а през 1990 г. – от западногерманските данъкоплатци. Горчивата ирония, която често изплува в европейските дебати за дълговете, е следната: страната, която днес поучава другите за фискална добродетел, дължи собственото си „чудо“ отчасти на най-мащабното и най-благосклонно опрощаване на дългове в съвременната история.​​
            Какъв дълг СССР опрощава на Германия?

            Накратко: отказът от репарации през 1953–1954 г. – на стойност между 3 и 7 милиарда долара по цени от 1938 г. (което се равнява на приблизително 40–100+ милиарда долара днешни пари), в допълнение към отмяната на текущите разходи за окупацията на ГДР. Що се отнася до по-мащабните щети (според съветските оценки – около 128 милиарда долара преки загуби, а с косвените – до 485 милиарда долара), платеното от Германия покрива едва няколко процента от тях, а Москва се отказва от остатъка – до голяма степен с политическата цел да запази съществуването на ГДР.

            Коментар


            • #7
              Изкуствените Идиоти са публично достъпен ресурс, и ако някой се интересува от "мнението им", може да го научи от първо лице. Без "всезнаещи" посредици...
              Не чета коментари и не отговарям на такива.

              И коментаторите...

              Коментар


              • jkd
                jkd коментира
                Редактиране на коментар

                Ами, това си е моето мнение. Обаче обосновката му самостоятелно би отнела прекалено много време. А така се получава лесно и подробно... Не казвам, че е 100% вярно, но дава достатъчно "следи" да се закачи човек, ако иска да проверява и да казва "не, не е била работата така, а иначе"...

            • #8
              И изобщо, опрощаването на Германия станало на два етапа. През 1953-та първо западните страни "отписват" половината от дълговете на ФРГ и преструкторират/отлагат плащанията на остатъка така, че страната да може да се развива безпроблемно икономически. Лихвеният процент - минимален. Позволяват използването на германски марки, а не на чужда твърда валута, за извършване части от плащанията. Всичко това с цел ФРГ да има успешно бъдеще.

              Същата година СССР опрощава огромните репарации, които по договор трябва да си взима всяка година от ГДР, връща на ГДР пълната собственост на дотогава установените съвместни руско-германски предприятия, заводи и дружества, опрощава напълно сумите (включително във валута) за издръжка на руските войски там, натрупани от 1945 година досега, и намаля до минимум бъдещите годишни плащания по това перо, опрощава напълно и следвоенния държавен дълг на Германия спрямо СССР.

              Не стига това - СССР освобождава германските затворници (освен тези с най-сериозните обвинения), които са били осъдени и им е оставало още дълги години да полагат принудителен труд в следвоенна Русия за възстановяване на разрушенията.

              Плюс цели 50 години евтин руски газ (1972-2022), който е основна причина германското производство да бъде конкурентноспособно на световния пазар и да завладее голям дял от него...

              Ако трябва да правим стриктни сметки - без тия отстъпки, предвид количеството жертви и понесени материални щети, СССР спокойно може да претендира да притежава като лична собственост всичко, което е налично - тогава поне - в ГДР. Да си е руско всичко там и досега, включително печалбите, които носи (както е с американските собствености от другата страна на Стената).

              ---
              Та така, по отношение на това как се е постигнало съществуването на развита и съвременна Германия​.

              Която в момента преподава уроци за дълговете и бюджетните дефицити на държавите от ЕС ​

              И на която се правят залози в коя точно година предстои отново да фалира ​​
              Последно редактирано от jkd; Днес, 01:27.

              Коментар


              • jkd
                jkd коментира
                Редактиране на коментар
                А, да, и Полша е уговорена от СССР (не лесно) да се откаже от своите вземания (които й се полагат). На ГДР е даден и двугодишен заем от почти 500 милиона рубли, една четвърт от който във валута. Изобщо - всички са проявили много голяма благотворителност спрямо двете Германии, които по-късно се обединяват.

                Това във време, в което, естествено, положението навсякъде не е било цветя и рози.

                Представяте ли си какво би било, ако всички тия изброени по-горе дължими репарации и съвместни собствености не бяха опростени, а се отнемаха и изнасяха през годините от Германия навън, на изток и на запад, за да се използват за възстановяването и развитието на другите пострадали от войната държави - както е според следвоенните договори. Хммм.
                Последно редактирано от jkd; Днес, 01:29.

            • #9
              Ха, сега забелязвам - ако идеята на тази нова тема по същата тема е да е "типично офроуд - в смисъл без повече от два реда мнение", то явно съм писал не на място. И ако може да се премести всичко в съседното...

              Коментар

              Активност за темата

              Свий

              Тук са 3 потребители онлайн. 0 потребители и 3 гости.

              Най-много потребители онлайн 287,789 в 18:08 на 26-08-26.

              Зареждам...
              X