Tweet
(обещана тема)
Нека върнем лентата назад и си спомним за времето, когато думата 'несигурност' не съществуваше в речника ни. По времето на Тодор Живков държавата имаше гръбнак. Беше световна икономическа сила. България произвеждаше. И се грижеше за трудовите си хора. И не само за тях. За всички се грижеше, особено за подрастващите - да раснат всестранно развити и да бъдат бодра смяна на строителите на живота нов. Един живот без недоимък, без престъпност, в един свят на сигурност, неспирен растеж и градеж. Големите строежи на социализма: НДК, магистрали, язовири и АЕЦ 'Козлодуй'", не случайно по признанията на Бойко Борисов, днес не можем да ги боядишеме само за 37 години!
Всеки знаеше, че след училище или университет го чака сигурна работа по разпределение в Републиката на Младостта - Странджа-Сакар, а не като сега - борсата за безработни или терминал 2. И това не защото терминал 2 нямаше! Не-не! Здравеопазването и образованието бяха напълно безплатни и достъпни за всеки – от София до най-крайното село.
Помните ли как децата ни играеха до късно вечер пред блока без надзор и никой не се притесняваше? Заключвахме ли изобщо вратите на къщите си? Престъпността и катастрофите по пътищата бяха сведени до минимум, защото законите се спазваха, а милицията си вършеше здраво работата. Днес ни заблуждават, че тогава не било съвсем така, но истината е, че тогава имаше спокойствие за утрешния ден — нещо, което днешната 'демокрация' ни отне.
Днес искам да си поговорим за онези малки неща от бита, които правеха живота ни в НРБ истински рай. Сега магазините са пълни с лъскави опаковки, но храната е пълно менте! Помните ли вкуса на истинското кисело мляко под дебелата капачка от фолио, което вкисваше за три дни, защото беше натурално? Млякото в найлонови пликчета? А топлия хляб от 26 стотинки, чиято коричка изяждахме още по пътя от фурната към къщи?
Да, чакаше се за 'Лада' или "Москвич", нямахме 50 вида салам и банани всеки ден (веднъж годишно обаче пускаха!), но пък всичко се правеше по БДС. Почивахме по две седмици на Черноморието в хубави ведомствени станции за стотинки, а не висяхме по магистралите на път за Гърция! Децата бяхме по бригади и лагери, където се учехме на труд, дисциплина и истинско приятелство, а не на виртуални игри и тикток простотии!
Отварям тази тема с плахата надежда, че тук, сред многото почитатели на онуй Златно време, все ще се намери някой, който да ни посочи Верния път - как отново Родината ни да стане процъфтяваща както едно време? Дали ще можем да разчитаме Матушка отново да ни бута и тегли, да ни носи на ръце и издържа, след като ни освободи (за кой ли път!) от новото ни робство? Или трябва да въплътим в дела народната поговорка "Помогни си сам, за да ти помогне Путин" ?
Нека върнем лентата назад и си спомним за времето, когато думата 'несигурност' не съществуваше в речника ни. По времето на Тодор Живков държавата имаше гръбнак. Беше световна икономическа сила. България произвеждаше. И се грижеше за трудовите си хора. И не само за тях. За всички се грижеше, особено за подрастващите - да раснат всестранно развити и да бъдат бодра смяна на строителите на живота нов. Един живот без недоимък, без престъпност, в един свят на сигурност, неспирен растеж и градеж. Големите строежи на социализма: НДК, магистрали, язовири и АЕЦ 'Козлодуй'", не случайно по признанията на Бойко Борисов, днес не можем да ги боядишеме само за 37 години!
Всеки знаеше, че след училище или университет го чака сигурна работа по разпределение в Републиката на Младостта - Странджа-Сакар, а не като сега - борсата за безработни или терминал 2. И това не защото терминал 2 нямаше! Не-не! Здравеопазването и образованието бяха напълно безплатни и достъпни за всеки – от София до най-крайното село.
Помните ли как децата ни играеха до късно вечер пред блока без надзор и никой не се притесняваше? Заключвахме ли изобщо вратите на къщите си? Престъпността и катастрофите по пътищата бяха сведени до минимум, защото законите се спазваха, а милицията си вършеше здраво работата. Днес ни заблуждават, че тогава не било съвсем така, но истината е, че тогава имаше спокойствие за утрешния ден — нещо, което днешната 'демокрация' ни отне.
Днес искам да си поговорим за онези малки неща от бита, които правеха живота ни в НРБ истински рай. Сега магазините са пълни с лъскави опаковки, но храната е пълно менте! Помните ли вкуса на истинското кисело мляко под дебелата капачка от фолио, което вкисваше за три дни, защото беше натурално? Млякото в найлонови пликчета? А топлия хляб от 26 стотинки, чиято коричка изяждахме още по пътя от фурната към къщи?
Да, чакаше се за 'Лада' или "Москвич", нямахме 50 вида салам и банани всеки ден (веднъж годишно обаче пускаха!), но пък всичко се правеше по БДС. Почивахме по две седмици на Черноморието в хубави ведомствени станции за стотинки, а не висяхме по магистралите на път за Гърция! Децата бяхме по бригади и лагери, където се учехме на труд, дисциплина и истинско приятелство, а не на виртуални игри и тикток простотии!
Отварям тази тема с плахата надежда, че тук, сред многото почитатели на онуй Златно време, все ще се намери някой, който да ни посочи Верния път - как отново Родината ни да стане процъфтяваща както едно време? Дали ще можем да разчитаме Матушка отново да ни бута и тегли, да ни носи на ръце и издържа, след като ни освободи (за кой ли път!) от новото ни робство? Или трябва да въплътим в дела народната поговорка "Помогни си сам, за да ти помогне Путин" ?
Верно, че някои неадекватни другари в тоз форумЪт са убедени, че КНДР е световна военна (наскоро проявила чудеса от храброст героизъм в Украйна, нали) космическа и ядрена сила, но-о-о, те същите другари и за Матушка имат едни представи... 
В началното училище при посолството на СССР в КНДР съм учил. Щото немаше други, от които в Татова НРБ да признаят удостоверение за завършен съответен (1-ви до 4-ти) клас. 
и в новопоявилия се в-к Демокрация - едновременно. Кандидатствах за стипендия - дадоха ми. Не само на мен, на още доста народ. И са продължили да дават. Има организация "France Alumni", правят периодични срещи в Посолството на Франция - ходил съм, готино е. Просто се събираме и си приказваме. Без инструктажи и поемане на ангажименти към френските тайни служби 
Коментар