Как пишехме

[Veni1]

От: Как пишехме

Имам, ама е на вилата.
От едната страна е червен, от другата - син.

Нито го плюнча, нито го ползвам. И не съм го ползвал никога.
Ама е изхабен наполовина - не знам откъде го имам.

Като малък помня едни виолетови езици....

[Пенчо]

От: Как пишехме

А това помните ли го:

[ATTACH=CONFIG]894364[/ATTACH]

Редус, де.
За графуса снимка не открих.

[dedoKoko]

От: Как пишехме

Да се включи и другия дедо Ник...ааа, пардон, Коко.
Едно време в пощата в Габрово (че съм внук на пощаджия) имаше такива клатещи попивателни и перодръжки и мастилници- за попълване на разните там формуляри.
Обаче на село в пощата, имаше "солница" с някакъв пясък ли, талк ли, с която се посипваше написаното и обираше излишното мастило.
Химически молив имам даже и сега някъде из кутиите в гаража- двуцветен, синьо и червено.
Синжото си пише леко синкаво на сухо и добре насинено, като го наплюнчиш, че и по устните и езика бях доста син от него, ама още съм жив, та явно не ще да е бил много отровен.
В школото ползвах автоматична писалка с резервоарче, някаква руска, дебела, дето често пускаше в кутията и по пръстите.
През 1971-ва баща ми донесе от Корея (онази, любимата на Гагича и Търтьо) тамошни автоматични писалки, които бяха на светлинни години от руските.
С перодръжка прописах чак в 1 курс на техникума с разните му пера REDIS за туш, после с получената по наследство от баща ми тушовка PELIKAN GRAFOS, показана от Павлин, и малко по-късно с братчето и близначе от MARKANT-ГДР.

И понеже темата е познавателна, след малко ще добавя актуален снимков материал от моите налични запаси.

[Чавдар (V93)]

От: Как пишехме

... Който не е писал с такова нещо, няма да разбере.
...

Мдааа. "Тъъънко, дебело, тъънко, дебело". Краснопис ...

[Паджеровод]

От: Как пишехме

Имам, ама е на вилата.
От едната страна е червен, от другата - син.

Голям майтап!
Сега пуснах един рисърч и излезе, че не само ги има, ами мога да си го купя онлайн в момента!
Именно такъв, червено-син Кохиноор, срещу 1.10 лв

[дядо Ники]

От: Как пишехме

Автоматичния молив се остри с приспособлението завито отзад или на шкурка. Ако е с дебелина 0,5 - няма нужда да се остри...

Точно така. И острилчицата вършеше работа преди да се изтъпи безнадеждно и непоправимо.



Тъкмо заради тънките графитчета бях споменал, че въпросът ми е коварен. Бяха доста разпространени такива моливи. Мисля, че още вървят.

Имам две-три такива моливчета - и графити за тях, но сега не се сещам къде са. Иначе бих добавил и снимки.

***

А тези моливи според мен са просто двуцветни:



Не са химически.

В моите спомени химическият външно не се отличаваше с нищо особено, а докато е сух пишеше трудно - и в много бледо сиво.

Като се намокри - пише мазно лилаво. Докато изсъхне.

Предупреждавали са ме да не ближа такъв молив, че ще се отровя. (Едва ли е било вярно - просто е изглеждало неприлично.)

Плюеш си следователно на пръстите и го мокриш. (По-прилично е...)

Не вярвам да е останал такъв молив в разните ми чекмеджета. Но със сигурност мога да намеря нещо писано с химически молив. Тогава ще ви го покажа.

Поздрави!

[dedoKoko]

От: Как пишехме

Обещах снимки в натюр- не бийте автора (т.е. дедо ви Коко), от телефона толкова.

Химически молив 2 вида , български, ХЕМУС



Казаната писалка ЛЕНИНГРАД-СОЮЗ



Моливи KOH I NOOR HARDMUTH, `Чехия- най уважаваните от мен, ползвани често и днес.
Най-левия молив е от Моливна фабрика ХЕМУС- 1952г.




Тънкописни моливи 1,2 мм рекламни на SIEMENS от далечната 1966 година- наследство от баща ми и първият мой тънкописен молив 0,5мм.



За справка на Пенчо- REDIS бяха пера за чертане с перодръжка- ето ги:




PELIKAN GRAFOS си бяха чертожен комплект, от наследственния ми остана само тушовката и няколко пера, плюс личният ми близнак на MARKANT-ГДР.







Открих една култова осмостенна химикалка, използвана за успешно превземане на контролно:






И кутия за всички тези исторически предмети:



Благодаря на дядо Ники, че ме върна в младоста.

[chrichri]

От: Как пишехме

Разчуствахте ме и мен. Моливите са автентични от онова време. Химически, двуцветни, цветни и такива с различна твърдост, както и с гумичка. Автоматичните са по-модерни. Имат си и контейнер за съхранение.

[dedoKoko]

От: Как пишехме

За съхранение на отделните графити нали- защото в един автоматичен молив се събира само един графит, ако си е цял.
Не ме карай да вадя графитите - от 4Н до 6В, приложими в тънкостите на чертането и отделно рисуването.
Виж в тънкописните може да сложиш няколко графитчета.

[chrichri]

От: Как пишехме

Перодръжките, както се казваха тогава, на които съм се учил да пиша:
Както и тази, която е от баща ми и, с която много се гордея. Имала златен писец и е била повече от Мерцедес през 50-те години. Била е подарък и е струвала много тогава.

[Ясен]

От: Как пишехме

Точно така. И острилчицата вършеше работа преди да се изтъпи безнадеждно и непоправимо.

Как си го постигнал?

[bojitch]

От: Как пишехме

Даже се виждаше зализване на режещите ръбове.

[chrichri]

От: Как пишехме

Още една закачка от онова време. За по-младите трябва да се завърти химикалката...

[bojitch]

От: Как пишехме

Няма ли някой да покаже калем, пък и дъската? Ами някой да пази училищен пергел?

[dedoKoko]

От: Как пишехме

По- късно или утре ще постна една снимка на най-скъпият (в сантиментално отношение) спомен от баща ми и дядо ми-
комплект писалка със изцяло златно перо и автоматичен молив тънкописец от 1950 г.
Подарък на татко, по случай завършването на механотехникума.

Ами аз с калем не съм писал.
А за пергел- имам запазени само комплекти RICHTER- два комплекта и малко, като единия е от само от GERMANY, а другите от DDR.