Какво, аджеба, има на Марс...

[stargazer]

... и ако има наистина "нещо", не могат ли да се постараят малко повече в замазването му?

http://www.marsanomalyresearch.com/index.htm

[Стефан]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Няма нищо. Просто е единствения резервен дом на човечеството.

[stargazer]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Няма нищо. Просто е единствения резервен дом на човечеството.

При това, явно вече е използван... или пък тук е бил "резервният"

[Стефан]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Ми, кво да прави човек без пари? Маломерна панелка.
Марс е съвсем малко по-малък отколкото трябва, за да задържи плътна атмосфера. Но няма зор някой да живее в пещерите. Е, от какво ще боледува от нямането на магнитно поле не знам, никой не знае. И от няманего на припек на балкона сигурно също ще боледуват, ама то в европа боледуват вече и от по-прости неща. Местния континент, не оная луна.

[Жоро Нешев]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Що за тема? И децата знаят. На Марс има малки зелени човечета наречени Марсианци. Изкопирали са пирамидите от платото в Гиза и са се опитали да изкопират неуспешно Сфинкса също...... Доста отдавна ми разказваха една история за там:

По време на студената война Американците изпратили тайно совалката до Марс. Кацнала тя. Слезли двама американски астронавти и се насочили веднага към събралата се наблизо групичка зелени зяпачи. Започнали с тържествената реч: "Първата Земна експедиция до Марс Ви поздравява тържествено от името на човечеството с "добре заварили"". А насреща получили телепатичен отговор "Ами първата - нъцки!" Амеркинците отвърнали стъписано "Ама как така?" а насреща отново телепатичен отговор "Ми дойде тука едно такова като вашето превозно средство само че не беше изрисувано с тия райета и звездички по корпуса а имаше правоъгъник с три цвята - бяло, зелено и червено, кацна, отвътре се чу думкане някакво и нещо .... вратата... майката....вратата.... майката .... и си отлетя"

Сега и двете посетили Марс страни си мълчат конспиративно от срам.

[T-1000]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Имало е и марсианска експедиция до земята!
Дошли марсианците и разгледали забележителностите на нашата планета, както и условията за живот. Като се върнали на родната планета, ги питали "Има ли живот на Земята?" "Има, ама за някой..."

[дядо Ники]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Оценявам симпатичните майтапи на колегите; същевременно тази тема ми звучи и сериозно, и вълнуващо и... все още загадъчно.

В две посоки си мисля по нея.

1. Какво толкова има в Марс, че досега (а вероятно и завинаги) да остава популярен обект щ 1 на нашето извънземно любопитство?

***

Знаех какъв ще е резултатът, но пуснах в Гугъл "вицове за марсианци" (jokes about martians - търсене само на точния израз, иначе са милиони). Излязоха 433 резултата.

При "вицове за венерианци" (нали и с тях сме си близки) - нито един резултат.

(Нека и аз да се разпиша с един тематичен виц, който е за деца, но май не е за деца.

Интересувал се един любопитен марсианец, как ние, земляните, правим децата.

Е, показали му, а той стои. Минало време и го подсетили да си тръгва. А той отговорил, че чака да види детето.

- Ооо - рекли - детето след 9 месеца.

- Тъй ли!? А защо беше това бързане накрая? )

***

Също без да се съмнявам за резултата (все пак имам зад гърба си 50 години вманиаченост по фантастиката ), пуснах търсене за литературата - mars in science fiction - около 24 100 резултата.

За Венера излязоха около 1080.

Знаем ли наистина защо Марс - с такава огромна преднина спрямо другите планети - е вкоренен в културата, езика и т.н.?

Традиционното обяснение е известно. Италианският астроном Джовани Скиапарели (1835 - 1910) е забелязал на планетата мрежа правилни линии, които е нарекъл "канали". После взели да ги забелязват и други, и се почнало (към въпроса смятам да се върна след малко).

Не изключвам обаче да име и нещо друго - извън "каналната" теория. Може би цветът, може би наблюдаването от някаква ширина-дължина, може би някакви драматични събития, когато тази и тази комета мине така и така. Но във всеки случай и древните гърци не са били равнодушни към Червената планета.

***

2. Втората ми посока за размишления е невероятният скок в знанията ни за Марс в рамките на по-малко от един човешки живот. Ще поясня и това.

Иначе по случайност се обаждам тук - загледах се в темата малко, след като дочетох една интересна книга.

(Следва)

[дядо Ники]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Та за тази тема ме подсети една интересна популярна книга за историята на географските карти от британския автор Саймън Гарфилд - On the map. Why the world looks the way it does. Profile Books, 2012

В главата "Каналите на Марс" става дума за английския астроном и виден популяризатор на науката сър Патрик Мур, автор на стотина книги и множество тв предавания. Давам тук превод на любопитни откъси от този текст:

"Мур беше на 88 години, когато го потърсих, толкова на брой са и съзвездията...




"Посетих го, за да говорим за картографирането на Марс и до две минути се оказах затрупан с негови авторски книги по въпроса, включително "Мисия до Марс", "Опасности на Марс", "Може ли на Марс да се играе крикет?, "Куполите на Марс" и "Гласовете на Марс". Написани в продължение на 50 години, те имат едно общо нещо (освен, че са за Марс): почти всичките си противоречат една на друга. "Пътеводител на Патрик Мур за Марс", написан в края на 50-те години, е толкова различен от "Патрик Мур за Марс" (от края на 90-те), че сякаш става дума за различни вселени."

"О, Червената планета!", възкликна Мур, когато го питах за промените, които е видял през живота си. "Преди корабите "Маринър" да отидат там (през 60-те и 70-те години), ние мислехме, че знаем много, обаче едва ли знаехме нещо. Спомням, че съм изнасял лекция в един университет и почти всичко, което им казах, беше погрешно!"

"Мур не е сам в това отношение. Целият атлас на Вселената е променен из основи в последния век, когато мощта на телескопите и космическите ракети. Но картографската история на Марс е сага, която не прилича на никоя друга... Галилей пръв го поглежда през своя телескоп в началото на 17-ти век и намира, че Марс е твърде ненаблюдаем, за да може да се каже каквото и да било интересно за него."

"Марс обаче е толкова интригуващ, не заради онова което астрономите не можеха да видят, а заради онова, което можеха или си мислеха, че могат да видят: канали, стотици канали, може би хиляди, както и растителност, достатъчна, за да изхранва цяла гладна нация марсианци. Живот на Марс? Това беше теория, не мечтана от фантасти, пишещи за Холивуд; тя беше приета от астрономите картографи."

После в книгата се разказва как през 1946 г. Мур е посетил култовата обсерватория във Флагстаф, щата Аризона и говорил с големия американски астроном Пърсивал Лоуел (инициалите му са увековечени в името на Плутон, нищо че през 2005-та я "разжалваха" като планета). Лоуел започва и картографирането на Марс.




Лоуел (цитиран от Мур) е смятал, че "Марс несъмнено би трябвало да е обитаван от същества, способни да построят напоителна система с планетен мащаб".

Още от книгата:

"Лоуел не е бил шантав, бил е сериозен астроном (а преди това дипломат от кариерата). Но през 1894 г. то ке оказва обсебен от нещо такова: Марс е в беда; там се свършва водата; населен е от интелигентни същества. Причината да знаем, че е населен и че те са интелигентни, е че са построили дълги прави канали, за да запазват вода и да я насочват от разтапящите се полярни шапки. Лоуел започва да публикува тези теории през 1895 г... Марсианската мания започна... Просторното въображение на Х. Дж. Уелс, Рей Бредбъри и други намери плодотворна почва сред читателите. Сякаш всеки желаеше да вярва в перспективите за живот, които картите (с канали) подсказваха - и даже във възможостите за бъдеща колонизация."


***

Преди стотина години, може би преди Първата световна война, дори е била обявена солидна награда за онзи, който несъмнено докаже живота на Марс. (Това го знам от друго място и за съжаление не помня подробностите; във всеки случай наградата не е била присъдена никому).

Малко по-късно ще ви разкажа накратко за моята "марсомания" - тя е точно в линията "Всекидневна фантастика".

( Следва )

[дядо Ники]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Мистерията около каналите на Марс десетилетия е подхранвана от това, че те понякога се наблюдават, понякога - не; едни ги виждат, други не ги виждат; на всичкото отгоре сега ги има на едно място, а догодина - хей там...

Имам детски спомен за тази мистерия. Оцелял е и досега, защото помня обяснението, а обяснението беше потресаващо логично. Когато по каналите тече вода, широко наоколо избуява растителност, всъщност ние НЕЯ виждаме. А в сушаво време нищо не избуява и нищо не виждаме. Толкова просто!

***

А първата книга, по която съм чел за звезди и планети е издадена през 1962 г. Ето я:



Знам, че на младите тя изглежда мухлясало - антикварно. До голяма степен основателно им изглежда така. Както скоро ще видите, вътре има и доста неверни и смешни неща. Например "астроботаниката" не е "СЪВСЕМ млада" наука - напротив, очертава се да бъде ВЕЧНО млада.

(От друга страна днешните деца имат много по-хубави и научно точни книжки за звездите, но имат и много по-малко звезди. Горките! - особено ако тате и маме са се примирили със светлинното замърсяване, или изобщо не знаят какво значи истинско звездно небе...)

Почетете малко...


И още:


***

Програмата на НАСА "Маринър" - автоматични апарати за изследване на Марс, е започвала, докато аз съм чел за "Марсовата растителност с виолетова отсенка". Това е серия успешни и обогатяващи науката полети, на които се позовава и П. Мур, цитиран в предишната част.

Любопитно е, впрочем, че в бурната космическа надпревара по онова време на руснаците хич не им вървеше с Марс (серия неуспехи), но пък изпреварваха американците по отношение на Венера. Ако прегледа човек хрониките докъм 1972 - 1973 г., ще си рече, че са наговорили. (Вие - първи близки снимки от друга планета, ние - първо меко кацане. Вие - първо облитане, ние - първи анализ на чужда атмосфера. Нещо такова...)

***

Дотук става дума за времена, в които хората (особено младите) много се вълнуваха от космическите въпроси - имам предвид реалните, не "Звездни войни", да речем. Така беше и у нас, и по цял свят.

При мен връх на марсианските трепети постави... една играчка. Беше през юли 1997 г. (леле, и оттогава мина бая време! ):

http://en.wikipedia.org/wiki/Sojourner_%28rover%29#Overview

Да! След всички хипотези, телескопи и канали беше станало възможно всеки желаещ да разглежда Марс от разстояние лицева опора. Така ме омагьоса "Соджърнър", че по-късно не можах да се зарадвам като хората на "Спирит" и "Опортюнити".

***

Но, честно казано, и през 1997-а не бях доразбрал какво всъщност става. Не само Марс се беше доближил, не само върху него се спря истински научен поглед, а тръгна да си отива и старата фантастика. Онази, в която зад всеки космонавт или астронавт надзърта герой на Джек Лондон.

Може би времето на такива герои си отива, преди да е настъпило истински. Изместват ги автоматични системи, които се развиват невероятно бързо. Освен това, грубо казано, ги измества дистанционното, с което прецизно можеш да управляваш една играчка от 200 милиона километра разстояние.

В науката отпреди 50 години имаше гори на Марс, но дори във фантастиката отпреди 50 години нямаше такова дистанционно*.


***

Каквото и да има на Марс, вече няма смисъл хора да се разкарват дотам. Ще има все по-лесни и евтини начини интересното да се изследва, а ценното да се достави.

Би било вълнуващо, разбира се, човек да стъпи на Червената планета.



Кой знае, може и да стане, ей-така, заради едното предизвикателство. Тук във форума, голямата част от колегите са млади и ще доживеят това събитие. Стискам им палци - и им завиждам.

Поздрави!


* P.S. А фантастичната кариера на дистанционното май заслужава тук отделна тема.

[DaGa]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Колега, с нетърпение очаквам следващия ти пост

[I.Guberkov]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

И аз, и аз!!

[дядо Ники]

От: Какво, аджеба, има на Марс...

Колеги, благодаря ви за интереса, само че общо взето написах, каквото си бях намислил по въпроса.

Може би остава да се приближа към заглавието на темата - "Какво, аджеба, има на Марс". За мен най-интересно (и най-близо до въпроса за живота) засега е, че там има вода, по-точно малко пара в атмосферата и много лед в полярните шапки, може би и под повърхността.

Това е доказано без съмнение и е изследвано най-задълбочено.

Ето подробна и много добра статия по въпроса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Water_on_Mars#River_valleys_and_outflow_channels

Силно ви препоръчвам ви снимките и графиките, от които става очевидно, че в далечното минало марсианската вода се е държала като земната днес. Ще видите речни корита, следи от ледници и т.н.

Но те нямат нищо общо със знаменитите "канали" на Скиапарели, които вероятно са били оптически ефект при наблюдения в определени условия. (Това може би обяснява и тяхната "сезонна" подвижност.)

Поздрави!