Tweet
От: Триизмерните принтери?
М, да... Академичната основа никога не е излишна, а липсата й се вижда веднага.
За доста хора, формата е всичко, а съдържанието е нищо. Калникът на пръв поглед е някаква огъната ламарина, обаче начинът му на получаване определя голяма част от характеристиките му. Той нито е наслоен, нито е синтерован, нито е отлят. Ламарината е валцована, при което е изградена структурата на кристалната й решетка, като вкл. има значение и посоката на пластичните деформации. После това нещо е минало през щанцоване и листово щамповане. Една от тези операции да липсва и работата не става както трябва, ами става нещо като нищо. От спазването на технологията зависят сума механични показатели, като не на последно място и устойчивостта на корозия. Изобщо не засягам състава на сплавта, където някой легиращ елемент да варира в части от процента или крусталната структура да е по-различна и нещата вече стават други. Лети калници от чугун, не съм виждал, пък композитите са съвсем друга технология с присъщите си ограничения. Обаче са именно технология - знаем как могат да се правят някои неща и какви механични характеристики ще имат в определени граници и вече търсим къде ще е приложима.
С тези принтери могат да се правят само обемни модели и някои неотговорни изделия, като примерно солници. За амортисьори - забравете, щото в машиностроенето често има термообработка и то все в критичните елементи. С принтер е нецелесъобразно да се постигат класове на грапавост на шлифоване, пък то винаги се изпълнява след повърхностно закаляване. Айде, дайте ми дребозърнестата структура на повърхностно закален, следователно с висока твърдост и износоучстойчивост вал и вътрешната му едрозърнеста структура, следователно жилавост и механична якост.
Същото е при композитите. Не е важно как изжглежда "пласмасовата" броня, ами с какви показатели са стъклените, арамидните и прочее влакна вътре, които поемат натоварванията на опън. Принтер щял да строи сгради... То, хубаво с пясък и спойка, обаче в железобетона бетонът поема натоварването на натиск, а арматурната стомана - на опън, пък двете в комбинация - тангенциалните напрежения на усукването. Къв ще е този материал, който ще е достатъчно технологичен, за да отговори на всичко... Някъв камък - да става. Навремето сума сгради са построени от камък, обаче конструкцията им е много по-масивна от една съвременна със същите механични показатели и несравнимо по-неиздържана икономически.
Много неща могат да се направят, но само малка част от тях са ефективни. Другото са простотии. Да, може да се направи джип от лят чугун, вместо от ламарина...
Накратко - формата е само завършек на технологията, а се прехласвате по тези принтери, все едно тя е основното.
М, да... Академичната основа никога не е излишна, а липсата й се вижда веднага.
За доста хора, формата е всичко, а съдържанието е нищо. Калникът на пръв поглед е някаква огъната ламарина, обаче начинът му на получаване определя голяма част от характеристиките му. Той нито е наслоен, нито е синтерован, нито е отлят. Ламарината е валцована, при което е изградена структурата на кристалната й решетка, като вкл. има значение и посоката на пластичните деформации. После това нещо е минало през щанцоване и листово щамповане. Една от тези операции да липсва и работата не става както трябва, ами става нещо като нищо. От спазването на технологията зависят сума механични показатели, като не на последно място и устойчивостта на корозия. Изобщо не засягам състава на сплавта, където някой легиращ елемент да варира в части от процента или крусталната структура да е по-различна и нещата вече стават други. Лети калници от чугун, не съм виждал, пък композитите са съвсем друга технология с присъщите си ограничения. Обаче са именно технология - знаем как могат да се правят някои неща и какви механични характеристики ще имат в определени граници и вече търсим къде ще е приложима.
С тези принтери могат да се правят само обемни модели и някои неотговорни изделия, като примерно солници. За амортисьори - забравете, щото в машиностроенето често има термообработка и то все в критичните елементи. С принтер е нецелесъобразно да се постигат класове на грапавост на шлифоване, пък то винаги се изпълнява след повърхностно закаляване. Айде, дайте ми дребозърнестата структура на повърхностно закален, следователно с висока твърдост и износоучстойчивост вал и вътрешната му едрозърнеста структура, следователно жилавост и механична якост.
Същото е при композитите. Не е важно как изжглежда "пласмасовата" броня, ами с какви показатели са стъклените, арамидните и прочее влакна вътре, които поемат натоварванията на опън. Принтер щял да строи сгради... То, хубаво с пясък и спойка, обаче в железобетона бетонът поема натоварването на натиск, а арматурната стомана - на опън, пък двете в комбинация - тангенциалните напрежения на усукването. Къв ще е този материал, който ще е достатъчно технологичен, за да отговори на всичко... Някъв камък - да става. Навремето сума сгради са построени от камък, обаче конструкцията им е много по-масивна от една съвременна със същите механични показатели и несравнимо по-неиздържана икономически.
Много неща могат да се направят, но само малка част от тях са ефективни. Другото са простотии. Да, може да се направи джип от лят чугун, вместо от ламарина...
Накратко - формата е само завършек на технологията, а се прехласвате по тези принтери, все едно тя е основното.
Коментар