Tweet
Защо е "неудобен" ВАК
Няколко бързи факта:
1. ВАК в момента е корумпирана структура. Не повече, не по-малко от всяка друга държавна в страната, но е факт - корумпирана е.
2. Във ВАК има недостиг на определени специалисти в дадени сфери. Не желая да конкретизирам, за да не обидя някой колега, но всеобщото мнение е такова - има теми, по които никой не може да те оцени адекватно.
3. Процедурите за защита във ВАК са много тежки и това до момента беше голяма спирачка за попълването на кадри в университетите и научните институти, а кандидати тъй или иначе има много малко заради ниското заплащане на труда. Хората просто не желаят да карат докторантура след като знаят през какъв бюрократичен ад трябва да преминат. Така, че ВАК в това състояние НЕ работи добре и определено спира образователната система. Факт!
Добре колеги, това са фактите. От тук нататък ни трябват решения. Без да влизам в конкретика, аз ще нахвърлям общо няколко абстрактни и според мен възможни:
А. ВАК се реформира, корупцията се изкоренява, контрола се засилва, бюрокрацията намалява - най-трудното за осъществяване решение
Б. ВАК се закрива и на негово място се създава облекчена откъм процедури държавна структура, която поема най-важните му функции - качествен контрол и оценяване на научен труд на национално ниво - трудно за осъществяване решение
В. ВАК се закрива и всеки си прави каквото иска без да има контрол на национално ниво - лесното решение
За добро или по-скоро за лошо сегашната реформа предвиди третото решение. Никой на национално ниво не поема качествения контрол на дипломите. Има изпитни комисии, които не се казва кой ги назначава и кой влиза в тях. Освен това дипломата "доктор", която е с държавна гаранция за качество, се издава на университетско, а не от национално ниво.
Какви са моите опасения? Ами те идват от историческия обзор на събитията в България през последните години. Вече веднъж сме виждали държавата да абдикира от държавен контрол. Премахнаха се т.нар. "матури" от училищата и масово изчезна т.нар. "държавен изпит" за бакалавърската степен в университетите. Какъв беше резултатът от тази работа? Вие го виждате сами - дипломите напълно се обезцениха.
В момента дипломата за средно образование е една салфетка без стойност. Никой на пазара на труда не се интересува от нея - никога няма работодателя да ви я погледне (освен ако не става дума за жалка бюрократична процедура в държавната администрация). Какво да говорим за дипломата за висше образование? Много хора от вас имат такава - признайте си с ръка на сърцето колко пъти през последните 10 години ви се е наложило да я ползвате? Знаете ли въобще в кое чекмедже стои и дали още я пазите?
Кратко отклонение от темата. През четири години мой колега отиде да работи в САЩ. Той беше администратор в българския отдел на фирмата, но решиха да го повишат и си изкара работна виза. Ще се очудите, но на човека му се наложи да лъже, че НЯМА магистърска степен по информатика, а е само бакалавър. Причината - трябваше по закон на щата, в който ще работи, заплатата му да бъде по-висока с определен процент, а фирмата не беше съгласна на това! Е, няма да ви очудя ако кажа, че същия този щат НЕ призна българската му диплома за бакалавър и се наложи да кара допълнителни курсове и да се явява на изпити за валидиране на дипломата си. Причината - щатът НЕ признава български дипломи от най-престижния български университет - СУ... Негов колега от Полша нямаше такива проблеми. Защо ли?
Друг пример - двама колеги в магистърската програма в университа бяха от Гърция и Кипър. Бяха дошли, за да изкарат диплома за бакалавър, за да могат да станат учители по математика в родните си села. Гърция и Кипър НЕ признаха тяхната диплома за бакалавър. Наложи се да запишат фиктивна магистарска степен и да си доплащат, за да може да им признаят дипломите. С други думи нашите магистри в Гърция са оценени като бакалаври...
Край на отклонението. Във всяка държава има едно правило - щом дипломата е гарантирана от държавата, то държавата трябва да упражнява поне минимален качествен контрол върху добиването й. В повечето държави в университетите има държавен изпит само накрая на 4 годишното обучение за бакалавър. В някои държави той НЕ е задължителен - само ако желаеш дипломата ти да има държавен печат от министерството се явяваш. Има други държави, в които има ДВА държавни изпита - един след втори и един след четвърти курс, а завършилия втори курс добива степен на "завършил колеж", а четвърти вече "бакалавър". Изобщо системи има всякакви.
В България изглежда ще правим ориенталско новаторство с дипломите за "доктор", а както описах по-горе - вече знаем какъв е очаквания резИлтат. Нашите доктори до момента, твърдя смело, са достатъчно уважавани в чужбина. Ходя често по международни научни конференции в последните две години и смело твърдя, че нашите учени навсякъде получават от нужната ни почит. Виждал съм как се отнасят презрително към македонци (аз нямам нищо лично към тези колеги - моля да ме простят за примера), виждал съм как канят българи за откриващи лекции на конференциите. След реформата бавно и методично това уважение ще започне да спада. Причината е ясна - очаква се занижен контрол, откъдето занижено качество, откъдето занижени резултати. Накрая се получават няколко резИлтата и другите научни общности започват да гледат с лошо око над нас...
Дано естествено съм лош пророк. Интересното в случая обаче е - защо след като горните доводи са ясни за всеки, защо след като под една или друга форма ВСИЧКИ уважавани европейски държави упражняват качествен контрол над дипломите на хората под една или друга форма (който каже, че там няма ВАК е прав, но това не значи, че няма структури покриващи дейностите на ВАК), та защо ние приемаме типично ориенталски анархистичен модел на управление?
Аз мисля, че съм си отговорил на този въпрос - за пари. Повечето от вас може би не са запознати с един пример, който ще дам. Знаете ли, че Нов Български Университет (чийто бивш ректор беше сегашния министър, който прокарва новия закон) няма акредитация за "докториране"? С други думи те нямат право да "произвеждат" доктори. Имат право да обучават такива на свободна докторантура колкото си искат, но всичките им доктори трябва да минават през СНС на ВАК.
Това естествено е "финансов шок" за този университет. Знаете ли колко е таксата за обучение на докторант там? Ще отговоря - 3000 лева на семестър. Учи се три семестъра, т.е. всеки докторант снася 9000 лева в НБУ. За сравнение таксата за свободна докторантура в държавните университети (за свободна НЯМА субсидия от държавата) варират между 400 и 1000 лева на семестър - обикновено зависи дали си служител на университета (субсидиран си от държавата непряко) или не си. Отделно всеки докторант на свободна докторантура в НБУ си плаща такса за защитата на дисертацията във ВАК, т.е. едни 1600 лева отгоре.
Къде е проблема на НБУ в случая? Не могат да се акредитират, защото не показват качество. Качеството не го показват, защото пазара на платеното образование в България е много свит - нямат достатъчно количество хора, които да могат да плащат тези такси и те са принудени да обучават и по-слаби специалисти. Така се стига до добре познатия "НБУ-модел на обучение" - плащаш си, за да не учиш!
Затова в НБУ докторантските програми въобще не вървят. Първо човека плаща 9000 лева, второ масово докторантите им не успяват да завършат. Резултатът го виждаме по телевизията от няколко месеца: "ВАК е лош", "феодални старци" и накрая "закриване".
Така, с новия закон, НБУ и всички останали университети на подобно дередже (неслучайно споменавам Пернишкия - в него са включени много подобни интереси) решават редица проблеми за себе си. Най-вече докторантите им почват да завършват, т.е. "плащащите, дето не учат" започват да се замислят и за докторска степен.
Какъв е резултатът за България обаче? Ясен е - започват тук-таме да се появяват доктори, размахващи диплома с държавен печат, които петнят образователната ни система. И тук не става въпрос само за доктори от НБУ и Перник - тук вече става въпрос за доктори от ВСИЧКИ университети, та дори и престижните. Щом контрола се отпусне, то никой няма да спи - всички до един ще се възползват от новата порта и ще влезнат парадно през нея. Всеки иска да има докторанти - всеки ще направи всичко възможно да има колкото се може повече такива.
Казвам всичко това с голямото си уважение, към всички тези мои колеги, които не си "плащат, за да не учат". Напротив - познавам и много хора, които си плащат И учат, включително имам редица приятели в НБУ. Но ако в момента можем да приемем, че такива има много, то тенденцията да стават все по-малко мисля, че е очевидна за всеки.
И докога ще я кретаме така с ясна тенденция за понижаващо се качество? Ами докато системата не се срине. Ние вече го видяхме веднъж - по времето на министър Даниел Вълчев системата на средното образование се срина. Човекът беше принуден да прокара матура и държавно оценяване отново и заради нея изтърпя огромни негативи. Просто обаче нямаше накъде. Е и ВУЗ-овете така - ще кретат, ще печатат дипломи... и докато стане "няма накъде". Тогава ще се върне държавния изпит, тогава ще се върнат комисиите за оценяване на доктори, тогава ще се затегне контрола... Да, ама през това време някой ще е понапечатил доста и ще е гушнал доста пари, нали? Дали му пука за разрухата или не?
И всичко написано тук, признавам си - доста наивничко и опростено, идва от един млад човек на 27 години, който от две години се опитва да развива някаква научна дейност. Принуден да работи на две-три места, но само и само да може да се занимава със своето хоби. Науката, независимо в коя сфера, има творчески елемент - тя е като музиката, рисуването, скулптурата... Даже последните три смело заявавам, че са наука или поне имат огромна доза научни елементи сами по себе си! Та има ли човек, който няма хоби? Да, отдавна човек в България не може да се препитава нито с музика, нито с рисуване, нито със скулптура, нито с наука... Затова го наричам "хоби".
Та за мен ставаше въпрос - приел съм да работя в една система и да отделям от залъка си за нея. Вместо да работя за 1500-1600 лева в някоя аутсорсната компания като техническа поддръжка (където имам сравнително добър опит от 4 години трудов стаж + 2 допълнителни на "part time"), аз се навих да работя за 400 в университет и да се мъча да докарам още 600 от други места, та да вържа бюджета и да мога да живея като човек. Не мрънкам - напротив, гордея се с това, че успявам да го направя! Но дали съм започнал своята работа в университета с мисълта, че до края на живота си ще работя за 400 лева на месец? Не! Всеки музикант таи надежди да издаде световно известен албум. Всеки художник таи надежда да продаде скъпо картината, която рисува в момента. Всеки скулптор таи надежда да получи задача за реставрация на някоя църква или да получи поръчка за значим паметник на културата. Така и аз - тайничко си тая надеждите един ден в бъдещето да не ми се налага да работя на две-три работни места, а да мога да преживявам само и единствено от своето хоби и то да ми стане истинската професия. Така впрочем ще мога да отделям много повече време и внимание на него - ха дано и работата ми стане по-качествена, защото съзнавам ясно, че в момента не е възможно "да давам всичко от себе си" (просто разпилявам силите си по различни фронтове)...
И сега става така, че надеждите ми доста поугасват. Приема се закон, който заявява в очите ми: "твоите надежди се отлагат с 10-15 години". Даже още по-лошо - той ми заявява, че след 10-15 години ще започнем да градим от нулата. Някой в този период ще е станал богат - да му е честито, ясно ми е, че няма да съм аз, защото това не ми е самоцел. Но тогава ще съм на колко - 40, че може и повече години? Най-активният ми период ще е преминал в падеж, през който съм си пилял усилията по странични проекти, а остатъка от работната ми кариера ще премине в неизбежна реформа.
Вече все по-често мисля да се откажа от мечтата си и да последвам сносно платен, спокоен и лежерен живот... Какво да правя?
П.С. Имам си редовни почитатели във форума, затова искам предварително да им отговоря - нямам нищо против да има НБУ и да има университет в Перник. Ако искат и 10 000 лева на семестър такси да взимат - това не е важно, важното е дипломата, която издават и която има държавна гаранция за качество, да е наистина качествена!
П.С.2. Нямам роднини във ВАК, нямам политически амбиции, не членувам в партии и организации, нямам тайни връзки с БСП, КГБ или Мосад... Просто си казвам мнението като човек и гледната ми точка.
1. ВАК в момента е корумпирана структура. Не повече, не по-малко от всяка друга държавна в страната, но е факт - корумпирана е.
2. Във ВАК има недостиг на определени специалисти в дадени сфери. Не желая да конкретизирам, за да не обидя някой колега, но всеобщото мнение е такова - има теми, по които никой не може да те оцени адекватно.
3. Процедурите за защита във ВАК са много тежки и това до момента беше голяма спирачка за попълването на кадри в университетите и научните институти, а кандидати тъй или иначе има много малко заради ниското заплащане на труда. Хората просто не желаят да карат докторантура след като знаят през какъв бюрократичен ад трябва да преминат. Така, че ВАК в това състояние НЕ работи добре и определено спира образователната система. Факт!
Добре колеги, това са фактите. От тук нататък ни трябват решения. Без да влизам в конкретика, аз ще нахвърлям общо няколко абстрактни и според мен възможни:
А. ВАК се реформира, корупцията се изкоренява, контрола се засилва, бюрокрацията намалява - най-трудното за осъществяване решение
Б. ВАК се закрива и на негово място се създава облекчена откъм процедури държавна структура, която поема най-важните му функции - качествен контрол и оценяване на научен труд на национално ниво - трудно за осъществяване решение
В. ВАК се закрива и всеки си прави каквото иска без да има контрол на национално ниво - лесното решение
За добро или по-скоро за лошо сегашната реформа предвиди третото решение. Никой на национално ниво не поема качествения контрол на дипломите. Има изпитни комисии, които не се казва кой ги назначава и кой влиза в тях. Освен това дипломата "доктор", която е с държавна гаранция за качество, се издава на университетско, а не от национално ниво.
Какви са моите опасения? Ами те идват от историческия обзор на събитията в България през последните години. Вече веднъж сме виждали държавата да абдикира от държавен контрол. Премахнаха се т.нар. "матури" от училищата и масово изчезна т.нар. "държавен изпит" за бакалавърската степен в университетите. Какъв беше резултатът от тази работа? Вие го виждате сами - дипломите напълно се обезцениха.
В момента дипломата за средно образование е една салфетка без стойност. Никой на пазара на труда не се интересува от нея - никога няма работодателя да ви я погледне (освен ако не става дума за жалка бюрократична процедура в държавната администрация). Какво да говорим за дипломата за висше образование? Много хора от вас имат такава - признайте си с ръка на сърцето колко пъти през последните 10 години ви се е наложило да я ползвате? Знаете ли въобще в кое чекмедже стои и дали още я пазите?
Кратко отклонение от темата. През четири години мой колега отиде да работи в САЩ. Той беше администратор в българския отдел на фирмата, но решиха да го повишат и си изкара работна виза. Ще се очудите, но на човека му се наложи да лъже, че НЯМА магистърска степен по информатика, а е само бакалавър. Причината - трябваше по закон на щата, в който ще работи, заплатата му да бъде по-висока с определен процент, а фирмата не беше съгласна на това! Е, няма да ви очудя ако кажа, че същия този щат НЕ призна българската му диплома за бакалавър и се наложи да кара допълнителни курсове и да се явява на изпити за валидиране на дипломата си. Причината - щатът НЕ признава български дипломи от най-престижния български университет - СУ... Негов колега от Полша нямаше такива проблеми. Защо ли?
Друг пример - двама колеги в магистърската програма в университа бяха от Гърция и Кипър. Бяха дошли, за да изкарат диплома за бакалавър, за да могат да станат учители по математика в родните си села. Гърция и Кипър НЕ признаха тяхната диплома за бакалавър. Наложи се да запишат фиктивна магистарска степен и да си доплащат, за да може да им признаят дипломите. С други думи нашите магистри в Гърция са оценени като бакалаври...
Край на отклонението. Във всяка държава има едно правило - щом дипломата е гарантирана от държавата, то държавата трябва да упражнява поне минимален качествен контрол върху добиването й. В повечето държави в университетите има държавен изпит само накрая на 4 годишното обучение за бакалавър. В някои държави той НЕ е задължителен - само ако желаеш дипломата ти да има държавен печат от министерството се явяваш. Има други държави, в които има ДВА държавни изпита - един след втори и един след четвърти курс, а завършилия втори курс добива степен на "завършил колеж", а четвърти вече "бакалавър". Изобщо системи има всякакви.
В България изглежда ще правим ориенталско новаторство с дипломите за "доктор", а както описах по-горе - вече знаем какъв е очаквания резИлтат. Нашите доктори до момента, твърдя смело, са достатъчно уважавани в чужбина. Ходя често по международни научни конференции в последните две години и смело твърдя, че нашите учени навсякъде получават от нужната ни почит. Виждал съм как се отнасят презрително към македонци (аз нямам нищо лично към тези колеги - моля да ме простят за примера), виждал съм как канят българи за откриващи лекции на конференциите. След реформата бавно и методично това уважение ще започне да спада. Причината е ясна - очаква се занижен контрол, откъдето занижено качество, откъдето занижени резултати. Накрая се получават няколко резИлтата и другите научни общности започват да гледат с лошо око над нас...
Дано естествено съм лош пророк. Интересното в случая обаче е - защо след като горните доводи са ясни за всеки, защо след като под една или друга форма ВСИЧКИ уважавани европейски държави упражняват качествен контрол над дипломите на хората под една или друга форма (който каже, че там няма ВАК е прав, но това не значи, че няма структури покриващи дейностите на ВАК), та защо ние приемаме типично ориенталски анархистичен модел на управление?
Аз мисля, че съм си отговорил на този въпрос - за пари. Повечето от вас може би не са запознати с един пример, който ще дам. Знаете ли, че Нов Български Университет (чийто бивш ректор беше сегашния министър, който прокарва новия закон) няма акредитация за "докториране"? С други думи те нямат право да "произвеждат" доктори. Имат право да обучават такива на свободна докторантура колкото си искат, но всичките им доктори трябва да минават през СНС на ВАК.
Това естествено е "финансов шок" за този университет. Знаете ли колко е таксата за обучение на докторант там? Ще отговоря - 3000 лева на семестър. Учи се три семестъра, т.е. всеки докторант снася 9000 лева в НБУ. За сравнение таксата за свободна докторантура в държавните университети (за свободна НЯМА субсидия от държавата) варират между 400 и 1000 лева на семестър - обикновено зависи дали си служител на университета (субсидиран си от държавата непряко) или не си. Отделно всеки докторант на свободна докторантура в НБУ си плаща такса за защитата на дисертацията във ВАК, т.е. едни 1600 лева отгоре.
Къде е проблема на НБУ в случая? Не могат да се акредитират, защото не показват качество. Качеството не го показват, защото пазара на платеното образование в България е много свит - нямат достатъчно количество хора, които да могат да плащат тези такси и те са принудени да обучават и по-слаби специалисти. Така се стига до добре познатия "НБУ-модел на обучение" - плащаш си, за да не учиш!
Затова в НБУ докторантските програми въобще не вървят. Първо човека плаща 9000 лева, второ масово докторантите им не успяват да завършат. Резултатът го виждаме по телевизията от няколко месеца: "ВАК е лош", "феодални старци" и накрая "закриване".
Така, с новия закон, НБУ и всички останали университети на подобно дередже (неслучайно споменавам Пернишкия - в него са включени много подобни интереси) решават редица проблеми за себе си. Най-вече докторантите им почват да завършват, т.е. "плащащите, дето не учат" започват да се замислят и за докторска степен.
Какъв е резултатът за България обаче? Ясен е - започват тук-таме да се появяват доктори, размахващи диплома с държавен печат, които петнят образователната ни система. И тук не става въпрос само за доктори от НБУ и Перник - тук вече става въпрос за доктори от ВСИЧКИ университети, та дори и престижните. Щом контрола се отпусне, то никой няма да спи - всички до един ще се възползват от новата порта и ще влезнат парадно през нея. Всеки иска да има докторанти - всеки ще направи всичко възможно да има колкото се може повече такива.
Казвам всичко това с голямото си уважение, към всички тези мои колеги, които не си "плащат, за да не учат". Напротив - познавам и много хора, които си плащат И учат, включително имам редица приятели в НБУ. Но ако в момента можем да приемем, че такива има много, то тенденцията да стават все по-малко мисля, че е очевидна за всеки.
И докога ще я кретаме така с ясна тенденция за понижаващо се качество? Ами докато системата не се срине. Ние вече го видяхме веднъж - по времето на министър Даниел Вълчев системата на средното образование се срина. Човекът беше принуден да прокара матура и държавно оценяване отново и заради нея изтърпя огромни негативи. Просто обаче нямаше накъде. Е и ВУЗ-овете така - ще кретат, ще печатат дипломи... и докато стане "няма накъде". Тогава ще се върне държавния изпит, тогава ще се върнат комисиите за оценяване на доктори, тогава ще се затегне контрола... Да, ама през това време някой ще е понапечатил доста и ще е гушнал доста пари, нали? Дали му пука за разрухата или не?
И всичко написано тук, признавам си - доста наивничко и опростено, идва от един млад човек на 27 години, който от две години се опитва да развива някаква научна дейност. Принуден да работи на две-три места, но само и само да може да се занимава със своето хоби. Науката, независимо в коя сфера, има творчески елемент - тя е като музиката, рисуването, скулптурата... Даже последните три смело заявавам, че са наука или поне имат огромна доза научни елементи сами по себе си! Та има ли човек, който няма хоби? Да, отдавна човек в България не може да се препитава нито с музика, нито с рисуване, нито със скулптура, нито с наука... Затова го наричам "хоби".
Та за мен ставаше въпрос - приел съм да работя в една система и да отделям от залъка си за нея. Вместо да работя за 1500-1600 лева в някоя аутсорсната компания като техническа поддръжка (където имам сравнително добър опит от 4 години трудов стаж + 2 допълнителни на "part time"), аз се навих да работя за 400 в университет и да се мъча да докарам още 600 от други места, та да вържа бюджета и да мога да живея като човек. Не мрънкам - напротив, гордея се с това, че успявам да го направя! Но дали съм започнал своята работа в университета с мисълта, че до края на живота си ще работя за 400 лева на месец? Не! Всеки музикант таи надежди да издаде световно известен албум. Всеки художник таи надежда да продаде скъпо картината, която рисува в момента. Всеки скулптор таи надежда да получи задача за реставрация на някоя църква или да получи поръчка за значим паметник на културата. Така и аз - тайничко си тая надеждите един ден в бъдещето да не ми се налага да работя на две-три работни места, а да мога да преживявам само и единствено от своето хоби и то да ми стане истинската професия. Така впрочем ще мога да отделям много повече време и внимание на него - ха дано и работата ми стане по-качествена, защото съзнавам ясно, че в момента не е възможно "да давам всичко от себе си" (просто разпилявам силите си по различни фронтове)...
И сега става така, че надеждите ми доста поугасват. Приема се закон, който заявява в очите ми: "твоите надежди се отлагат с 10-15 години". Даже още по-лошо - той ми заявява, че след 10-15 години ще започнем да градим от нулата. Някой в този период ще е станал богат - да му е честито, ясно ми е, че няма да съм аз, защото това не ми е самоцел. Но тогава ще съм на колко - 40, че може и повече години? Най-активният ми период ще е преминал в падеж, през който съм си пилял усилията по странични проекти, а остатъка от работната ми кариера ще премине в неизбежна реформа.
Вече все по-често мисля да се откажа от мечтата си и да последвам сносно платен, спокоен и лежерен живот... Какво да правя?
П.С. Имам си редовни почитатели във форума, затова искам предварително да им отговоря - нямам нищо против да има НБУ и да има университет в Перник. Ако искат и 10 000 лева на семестър такси да взимат - това не е важно, важното е дипломата, която издават и която има държавна гаранция за качество, да е наистина качествена!
П.С.2. Нямам роднини във ВАК, нямам политически амбиции, не членувам в партии и организации, нямам тайни връзки с БСП, КГБ или Мосад... Просто си казвам мнението като човек и гледната ми точка.
Което обаче поражда реално проблемите, за които говориш.
Коментар