Колеги, на вашето внимание представям проекто закона, който ще се гласува в сряда, а именно - Закон за Академичния Състав: http://www.parliament.bg/bills/41/902-01-56.pdf
Ето няколко щрихи от него и моето мнение за тях:
Закон: Чл. 16. (1) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”.
Резултат: Масово "докторизиране" на текущия персонал. То впрочем вече започна - молбите за придобиване докторска степен заваляха.
Закон (допълнителна разпоредба към горното): § 5. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
Резултат: То си го пише... ВУЗ-ът е длъжен да даде докторска степен в ръцете на текущите си асистенти. Няма нужда от конкурси. А може би някои от тях не заслужават, а?
Закон (за конкурс за назначаване на доцент): Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито могат да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация.
Резултат: Нито един "неудобен" за сегашния декан асистент не може да се хабилитира посмъртно. Университетите се превръщат в картел на определена група хабилитирани преподаватели. Тези, които не участват в него са аут по дефиниция.
Закон (за конкурс за назначаване на професор): (2) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на раздел ІІІ. Академичната длъжност “професор” или “главен изследовател” се заема от класирания на първо място кандидат от журито по чл. 26, ал. 1.
Резултат: Нито един "неудобен" за декана или ректора текущ доцент няма да може да стане професор. При настоящата "борба" за конкретни учебни предмети (кой какво да води - например магистърските и чуждоезичните курсове са много по-доходоносни) някои преподаватели просто ще бъдат изхвърлени от системата и ще бъдат принудени да напуснат. Местата им ще заемат познайте кои (прочетете коментарът ми за хабилитацията на асистенти от по-горе)...
Закон (допълнителна вреда): § 4. Придобилите научна степен „доктор на науките” преди влизането в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен „доктор”.
Резултат: Големи благодарности от по-старите доценти и професори, чийто труд, който са положили навремето сега е напълно обезценен и потъпкан. За неосведомените - "доктор на науките" е стара титла, която вече не се присъжда (била е нужна за хабилитация, т.нар. "голяма докторска степен"). В момента тя е само морална награда затова, че навремето хората са учили доста повече от сега. Е отнемат им я...
Колеги, ще дам пример с мен самия. Преподавам в Технически Университет - София и съм асистент. Записал съм докторантура в Благоевградския ЮЗУ, защото само там се преподава по специалността, която харесвам (Методика на Обучение по Математика). Новият закон напълно обезсмисля моето следване там, защото дипломата ми няма да важи в ТУ. Така ако искам да продължа да бъда преподавател, то трябва да запиша насила втора докторантура, която попринцип не желая. Ако откажа да стана "стажант-асистент" (сиреч същия асистент, който си бях преди, но следващ "менте" докторантура), то догодина трябва да напусна университета. При това положение колеги мен лично след няколко години (когато тази сегашните се махнат от МОН и някой пооправи нещата) ще ме е срам от това как примерно съм се "хабилитирал". Ще бъда "един от ония" доктори. Направете аналогия с това как се гледа на преподавателите "назначени по партийна линия" преди 1989г...
Започва се масово продаване на дипломи на студенти. Започва се масово "докторизиране" и обезсмисляне на научно-образователна степен "доктор". Започва се хабилитиране на преподаватели по неясни вътрешно-университетски критерии. Изобщо корупцията ще избуи до невиждани размери...
Аз лично съм твърдо против! Може би защото съм бунтар и някои решения вътре в университета не ми харесват и винаги съм се борил срещу тях (за което и сега понякога бера някакви дребни негативи). Може би защото желая да стана доктор със знания, а не насила. Може би защото желаех да има някакъв смисъл за кариерата ми от следването ми и ученето ми в чужд университет (вече няма). Може би защото предпочитам демокрацията пред авторитарното управление от един ректор и йерархията му надолу...
А вие как мислите?
Ето няколко щрихи от него и моето мнение за тях:
Закон: Чл. 16. (1) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”.
Резултат: Масово "докторизиране" на текущия персонал. То впрочем вече започна - молбите за придобиване докторска степен заваляха.
Закон (допълнителна разпоредба към горното): § 5. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
Резултат: То си го пише... ВУЗ-ът е длъжен да даде докторска степен в ръцете на текущите си асистенти. Няма нужда от конкурси. А може би някои от тях не заслужават, а?
Закон (за конкурс за назначаване на доцент): Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито могат да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация.
Резултат: Нито един "неудобен" за сегашния декан асистент не може да се хабилитира посмъртно. Университетите се превръщат в картел на определена група хабилитирани преподаватели. Тези, които не участват в него са аут по дефиниция.
Закон (за конкурс за назначаване на професор): (2) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на раздел ІІІ. Академичната длъжност “професор” или “главен изследовател” се заема от класирания на първо място кандидат от журито по чл. 26, ал. 1.
Резултат: Нито един "неудобен" за декана или ректора текущ доцент няма да може да стане професор. При настоящата "борба" за конкретни учебни предмети (кой какво да води - например магистърските и чуждоезичните курсове са много по-доходоносни) някои преподаватели просто ще бъдат изхвърлени от системата и ще бъдат принудени да напуснат. Местата им ще заемат познайте кои (прочетете коментарът ми за хабилитацията на асистенти от по-горе)...
Закон (допълнителна вреда): § 4. Придобилите научна степен „доктор на науките” преди влизането в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен „доктор”.
Резултат: Големи благодарности от по-старите доценти и професори, чийто труд, който са положили навремето сега е напълно обезценен и потъпкан. За неосведомените - "доктор на науките" е стара титла, която вече не се присъжда (била е нужна за хабилитация, т.нар. "голяма докторска степен"). В момента тя е само морална награда затова, че навремето хората са учили доста повече от сега. Е отнемат им я...
Колеги, ще дам пример с мен самия. Преподавам в Технически Университет - София и съм асистент. Записал съм докторантура в Благоевградския ЮЗУ, защото само там се преподава по специалността, която харесвам (Методика на Обучение по Математика). Новият закон напълно обезсмисля моето следване там, защото дипломата ми няма да важи в ТУ. Така ако искам да продължа да бъда преподавател, то трябва да запиша насила втора докторантура, която попринцип не желая. Ако откажа да стана "стажант-асистент" (сиреч същия асистент, който си бях преди, но следващ "менте" докторантура), то догодина трябва да напусна университета. При това положение колеги мен лично след няколко години (когато тази сегашните се махнат от МОН и някой пооправи нещата) ще ме е срам от това как примерно съм се "хабилитирал". Ще бъда "един от ония" доктори. Направете аналогия с това как се гледа на преподавателите "назначени по партийна линия" преди 1989г...
Започва се масово продаване на дипломи на студенти. Започва се масово "докторизиране" и обезсмисляне на научно-образователна степен "доктор". Започва се хабилитиране на преподаватели по неясни вътрешно-университетски критерии. Изобщо корупцията ще избуи до невиждани размери...
Аз лично съм твърдо против! Може би защото съм бунтар и някои решения вътре в университета не ми харесват и винаги съм се борил срещу тях (за което и сега понякога бера някакви дребни негативи). Може би защото желая да стана доктор със знания, а не насила. Може би защото желаех да има някакъв смисъл за кариерата ми от следването ми и ученето ми в чужд университет (вече няма). Може би защото предпочитам демокрацията пред авторитарното управление от един ректор и йерархията му надолу...
А вие как мислите?
Коментар