Tweet
До: Продължителност на живота?
Грешката идва от смесването на две явления. Трябва да се прави разлика мужду:
1. Делене на клетката в две идентични дъщерни копия;
от една страна, а от друга
2. Диференциация (специализиране) на клетка, произлязла от неспециализиран предшественик.
- Движейки се по първата точка, всеки низш организъм (бактерия) ще се дели до безкрай, тоест "безсмъртно" (малко идеализирано представяне, но за случая става), а всеки висш (нашите клетки) ще има ограничен брой стъпки и после финито, защото така му е заложено.
- Движейки се по втората точка, малка група клетки (така модерните напоследък стволови клетки) дават постоянно материал за диференциране. Тези нови, вече различни и крайно специализирани клетки по правило не се делят ни веднъж повече. Живеят, бачкат, стареят и умират, след което бройката се възстановява от стволовите. Самите стволови, както и половите да речем, са "застраховани" по т.1, без да са ракови. Могат да се делят много пъти, обаче контролирано, само при нужда. Така дадена тъкан може да се обменя много рядко (нервни клетки) или много често (лигавица, кожа), обаче това не е за сметка на баш собственото й делене, каквото почти няма. Естествено, примерът е идеализиран. Всяка секунда умират 2.5 милиона еритроцити в кръвта ти и нови 2.5 млн ги заместват, при все че самите те не се делят. Те и не могат, защото изобщо нямат ядро с ДНК, до такава върхова степен са диференцирани.
Раковите клетки обаче "заобикалят" т.1 и го удрят на масова оргия, вледствие на която се делят не само повече пъти, отколкото би трябвало, ами на всичкото отгоре и безконтролно. Така туморът нараства по средата на някаква (здрава) тъкан и, понеже е силно зависим от кръвоносното снабдяване, провокира организма да построи нови съдове към него. В напречен разрез те изглеждат като щипка на рак, оттам и името. Съответно с горния пример, раковете по кръвта пък засягат именно ядрените клетки, примерно левкоцитите, оттам и "левкемия". А болестите по еритроцитите (анемия) имат произход, лежащ извън самите еритроцити. Те са просто готов продукт с една-единствена функция и невъзможност за нищо повече.
Класическо обяснение на раковете е загубата на способността на клетките да губят постоянно по малко ДНК, защото се активира един ензим, който се грижи тя да не се губи. Апропо, същият се грижи тя да не се губи и при останалите клетки, които нормално трябва да дават материал за подновяване на тъканите. Сиреч, ракът е нещо крайно наше си, в системата на което няколко работи накуп са се объркали до ошашавеност и резултатът е нелицеприятен.
Относно вирусите...
Шири се т.нар. "Теория на избягалата ДНК", според която някакви гнусни фрагменти от нея са се изплъзнали от древна бактерия. Сами нищо не правят, обаче носят информация за собственото си намножаване посредством репликационния апарат на гостоприемника, в който се намъкнат. А намъкването става чрез специфично разпознаване на "подходящия обект". Възниква въпросът, тая еволюция луда ли е, та е направила на клетките ни рецептори за вируси ?! Всъщност рецепторите са си за съвсем други ежедневни задачи, а между другото и вирусът ги използва за да се нахендри, тъй като и той някога е бил от "наш'то котило" и все нещо му "пасва", в един или друг гостоприемник.
Относно многото неинформационна парчетия в ДНК-то (т.нар. интрони)...
Природата никога няма да направи система със 100% ефективни чарколяци, а винаги ще гледа да се презастрахова. Ако за къщата ти трябват хиляда тухли, купи си милиард и ги пази под стряхата. Ако потрябват... ДНК може да е пазена "като очите", обаче експлоатацията й е зверска и грешки възникват постоянно. Шансът е уж да бъдат открити и поправени, ама знаеш ли... По-добре да има "празно" място, на което да удрят, отколкото всичкото да е ценно и всеки удар - фатален. Открай време военните рисуват "танкове" и "заводи" по асфалта, та белким в тях се прицели противникът
))
А има и друг бонус - животът си тече, обаче природата също се променя. Днес е слънце и пек, а утре - снежен катаклизъм. Много ще умрат, но някои ще се адаптират. За да стане това, хубаво е да има широк склад с резервни материали, които евентуално да влязат в употреба. Еволюцията не е като строителен инженер, който гледа да построи мост над реката с минимални средства и максимална ефективност, без да оставя нищо излишно. Излишното не пречи на природата, стига и да не вреди. Движещата сила към промяна е най-вече неработещото. А ако е работещо - пазим го, дори да не е най-доброто, което можем да направим. Няма непременен стремеж към усъвършенстване, а то е плод само на провалените и неработещи експерименти.
Относно стареенето (нещо далечно ми напомня, че темата май беше за него)...
Има различни теории за това как става и, най-вероятно, истината е някъде по средата. На първо място се правят разграничения между болестите, статистически зачестяващи с напредване на възрастта, и баш причините за самото стареене, което все пак не е следствие от тях. После идва първото разделение на мненията - дали стареенето си е заложено само в нас, или се провокира най-вече от външни фактори, или и двете. После се разглеждат интимните механизми (на молекулно ниво), водещи до стареенето. Версиите са няколко, като започнеш с генетичната, минеш през споменатите вече свободни радикали и техния демидж по митохондриите, и завършиш с квото си искаш, примерно тъщата Твърде е вероятно съвкупността от многото схеми да работи съвместно за крайния ефект. От стареенето на молекулите, през това на клетките, пък до контролиран в цял многоклетъчен организъм процес, пълен с тъкани, органи, системи... можеш да си представиш за каква сложнотия иде реч.
Вярно, много са еволюционните аргументи от серията "оставяне на потомство" и "непречене на младите", обаче в тази опростена светлина на всичките може да им се намери чалъма и да се оборят с контрааргументи. Картинката се изяснява (или може би усложнява), когато в уравнението се включат и други параметри от серията "размер, тегло и площ на индивида", "какъв му е мозъка и как го ползва", "лети ли или се завира по дупките", "хищник или жертва, тревопасно или не", "средно сърцебиене и дишане", "колко пъти се такова с женска", "колко време отглежда малките" и още куп такива чудесии, които правят работата дявол на магаре...
И накрая, но не на последно място, еволюцията не се стреми непременно да отиде от точка А до точка В, а го раздава малко "на дрейф". Търсенето на пряк, еднозначен отговор по даден еволюционен въпрос почти винаги ще те постави в позицията на оборения. А защо ? Защото ако е вярно правилото, че "от всяко правило си има изключения", то това е отчайващо валидно за поне две неща - българския език и пътеките на еволюцията
Грешката идва от смесването на две явления. Трябва да се прави разлика мужду:
1. Делене на клетката в две идентични дъщерни копия;
от една страна, а от друга
2. Диференциация (специализиране) на клетка, произлязла от неспециализиран предшественик.
- Движейки се по първата точка, всеки низш организъм (бактерия) ще се дели до безкрай, тоест "безсмъртно" (малко идеализирано представяне, но за случая става), а всеки висш (нашите клетки) ще има ограничен брой стъпки и после финито, защото така му е заложено.
- Движейки се по втората точка, малка група клетки (така модерните напоследък стволови клетки) дават постоянно материал за диференциране. Тези нови, вече различни и крайно специализирани клетки по правило не се делят ни веднъж повече. Живеят, бачкат, стареят и умират, след което бройката се възстановява от стволовите. Самите стволови, както и половите да речем, са "застраховани" по т.1, без да са ракови. Могат да се делят много пъти, обаче контролирано, само при нужда. Така дадена тъкан може да се обменя много рядко (нервни клетки) или много често (лигавица, кожа), обаче това не е за сметка на баш собственото й делене, каквото почти няма. Естествено, примерът е идеализиран. Всяка секунда умират 2.5 милиона еритроцити в кръвта ти и нови 2.5 млн ги заместват, при все че самите те не се делят. Те и не могат, защото изобщо нямат ядро с ДНК, до такава върхова степен са диференцирани.
Раковите клетки обаче "заобикалят" т.1 и го удрят на масова оргия, вледствие на която се делят не само повече пъти, отколкото би трябвало, ами на всичкото отгоре и безконтролно. Така туморът нараства по средата на някаква (здрава) тъкан и, понеже е силно зависим от кръвоносното снабдяване, провокира организма да построи нови съдове към него. В напречен разрез те изглеждат като щипка на рак, оттам и името. Съответно с горния пример, раковете по кръвта пък засягат именно ядрените клетки, примерно левкоцитите, оттам и "левкемия". А болестите по еритроцитите (анемия) имат произход, лежащ извън самите еритроцити. Те са просто готов продукт с една-единствена функция и невъзможност за нищо повече.
Класическо обяснение на раковете е загубата на способността на клетките да губят постоянно по малко ДНК, защото се активира един ензим, който се грижи тя да не се губи. Апропо, същият се грижи тя да не се губи и при останалите клетки, които нормално трябва да дават материал за подновяване на тъканите. Сиреч, ракът е нещо крайно наше си, в системата на което няколко работи накуп са се объркали до ошашавеност и резултатът е нелицеприятен.
Относно вирусите...
Шири се т.нар. "Теория на избягалата ДНК", според която някакви гнусни фрагменти от нея са се изплъзнали от древна бактерия. Сами нищо не правят, обаче носят информация за собственото си намножаване посредством репликационния апарат на гостоприемника, в който се намъкнат. А намъкването става чрез специфично разпознаване на "подходящия обект". Възниква въпросът, тая еволюция луда ли е, та е направила на клетките ни рецептори за вируси ?! Всъщност рецепторите са си за съвсем други ежедневни задачи, а между другото и вирусът ги използва за да се нахендри, тъй като и той някога е бил от "наш'то котило" и все нещо му "пасва", в един или друг гостоприемник.
Относно многото неинформационна парчетия в ДНК-то (т.нар. интрони)...
Природата никога няма да направи система със 100% ефективни чарколяци, а винаги ще гледа да се презастрахова. Ако за къщата ти трябват хиляда тухли, купи си милиард и ги пази под стряхата. Ако потрябват... ДНК може да е пазена "като очите", обаче експлоатацията й е зверска и грешки възникват постоянно. Шансът е уж да бъдат открити и поправени, ама знаеш ли... По-добре да има "празно" място, на което да удрят, отколкото всичкото да е ценно и всеки удар - фатален. Открай време военните рисуват "танкове" и "заводи" по асфалта, та белким в тях се прицели противникът
))А има и друг бонус - животът си тече, обаче природата също се променя. Днес е слънце и пек, а утре - снежен катаклизъм. Много ще умрат, но някои ще се адаптират. За да стане това, хубаво е да има широк склад с резервни материали, които евентуално да влязат в употреба. Еволюцията не е като строителен инженер, който гледа да построи мост над реката с минимални средства и максимална ефективност, без да оставя нищо излишно. Излишното не пречи на природата, стига и да не вреди. Движещата сила към промяна е най-вече неработещото. А ако е работещо - пазим го, дори да не е най-доброто, което можем да направим. Няма непременен стремеж към усъвършенстване, а то е плод само на провалените и неработещи експерименти.
Относно стареенето (нещо далечно ми напомня, че темата май беше за него
)...Има различни теории за това как става и, най-вероятно, истината е някъде по средата. На първо място се правят разграничения между болестите, статистически зачестяващи с напредване на възрастта, и баш причините за самото стареене, което все пак не е следствие от тях. После идва първото разделение на мненията - дали стареенето си е заложено само в нас, или се провокира най-вече от външни фактори, или и двете. После се разглеждат интимните механизми (на молекулно ниво), водещи до стареенето. Версиите са няколко, като започнеш с генетичната, минеш през споменатите вече свободни радикали и техния демидж по митохондриите, и завършиш с квото си искаш, примерно тъщата
Твърде е вероятно съвкупността от многото схеми да работи съвместно за крайния ефект. От стареенето на молекулите, през това на клетките, пък до контролиран в цял многоклетъчен организъм процес, пълен с тъкани, органи, системи... можеш да си представиш за каква сложнотия иде реч.Вярно, много са еволюционните аргументи от серията "оставяне на потомство" и "непречене на младите", обаче в тази опростена светлина на всичките може да им се намери чалъма и да се оборят с контрааргументи. Картинката се изяснява (или може би усложнява), когато в уравнението се включат и други параметри от серията "размер, тегло и площ на индивида", "какъв му е мозъка и как го ползва", "лети ли или се завира по дупките", "хищник или жертва, тревопасно или не", "средно сърцебиене и дишане", "колко пъти се такова с женска", "колко време отглежда малките" и още куп такива чудесии, които правят работата дявол на магаре...
И накрая, но не на последно място, еволюцията не се стреми непременно да отиде от точка А до точка В, а го раздава малко "на дрейф". Търсенето на пряк, еднозначен отговор по даден еволюционен въпрос почти винаги ще те постави в позицията на оборения. А защо ? Защото ако е вярно правилото, че "от всяко правило си има изключения", то това е отчайващо валидно за поне две неща - българския език и пътеките на еволюцията
причина за наличието на държави. Помня
Коментар