Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Кой живее най-долу

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Кой живее най-долу

    Много любопитен репортаж (с приложени клипчета) на Би Би Си за живота в океански дълбини, ама дълбини.

    http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/8426132.stm

    Например рибки на 7 700 метра дълбочина. С очички при това, а как виждат - не можах да разбера.

    И нагледно доказателство, че и в океана последната дума имат червеите.

    Поздрави!
    Искам България чиста!

  • #2
    До: Кой живее най-долу

    Първоначално публикуван от Spas55 Преглед на мнение
    Например рибки на 7 700 метра дълбочина. С очички при това, а как виждат - не можах да разбера.
    Предполагам, че не виждат - и по-добре за тях.

    Защото ако случайно видят манометър около тях и разберат при какво налягане живеят, тутакси ще измрат от учудване.
    Направо е изумително, при 7700 метра дълбочина налягането е 770 атмосфери! За сравнение в горивната камера на дизелов мотор, в момента, когато от налягането се самозапалва нафтата е под 100 атм.

    Коментар


    • #3
      До: Кой живее най-долу

      Имаше едно предаване, вкараха чаша за кафе от тези в Макдоналдс на горе-долу такава дълбочина..

      Извадиха я като напръстник!

      Паджеровод, то налягането май е проблем само ако си с по-голяма или по-малка плътност от околната среда?

      Виж ако ги извадиш на повърхността тия червейчета веднага ще се превърнат в анаконди...

      Коментар


      • #4
        До: Кой живее най-долу

        Пръскат се на повърхноста (даже доста преди нея) от вътрешното си налягане. Спомяням си, че като ученик гледах в някакво руско списание проект на някаква машина с която се предполагаше да ги вадят на повърхноста (замразени в кубове лед).
        Синьо небе над златни жита. Ако някой се чуди - Добруджа е. Южна. Българска.

        Коментар


        • #5
          До: Кой живее най-долу

          Какво става с нас, които пъплим по земята, при промяна само с една атмосфера (излизане в открития космос)?

          А при тия гадини разликата ще е стотици атмосфери. Много от тъканите на телата им, при нас са в газообразно състояние.

          Коментар


          • #6
            До: Кой живее най-долу

            Много хубав фантастичен разказ четох преди време, забравих му заглавието. Учените от една цивилизация в недрата на планетата изспекулираха по данните си, че "там горе" може би има "извънземни". Направиха експедиция и, уви, отвориха вратите на жежкия си подземен Ад, с което действие утрепаха човешката цивилизация на повърхността. На края един от главните герои унило сподели, че "кой можеше да предположи, че там наистина има живот ?! В тоя почти пълен вакуум..." ))
            Volk: Уж мъжки форума, ала-бала, ама до 10 секунди темата ще е изтрита!

            Коментар


            • #7
              До: Кой живее най-долу

              Взех тази статия от един сайт-записки.инфо.
              Май няма какво повече да се добави като информация.
              Другото ще е предположения.
              ---------------------------------

              Бездните на океана все още са непреодолима загадка за човечеството. Дълго време океанолозите възприемаха като абсолютна лудост идеята за съществуване на живот в зоните на непроницаем мрак, чудовищно налягане и ниски температури с дълбочина повече от 6000 м , известни като “адските дълбини”.

              Но резултатите от проучванията на френски учени край бреговете на Япония доказаха, че на 6 км под морското равнище, налягане от 600 кг/кв.см. и близка до нулата температура, край вулканични пукнатини, съществуват огромни колонии от живи организми - чудовищни червеи без уста и анус с дължина 1,5 м., неидентифицирани мекотели с размери, надхвърлящи 2 м., необикновени морски звезди и октоподи-мутанти.

              В 1994 г. 10,5 тонният японски батискаф “Кайко” се спусна на 11 км дълбочина и по време на 35 - минутният си престой на океанското дъно засне морски охлюв, червей и скарида там, където водите на Пасифика биха притиснали човек с теглото на петдесет реактивни пътнически самолета.

              Наричана “четвърти полюс на планетата”, най-загадъчната и недостъпна зона на планетата - Марианската падина, се простира на дължина 2926 км. и ширина 80 км. в западния край на Тихия океан. На разстояние 320 км. южно от остров Гуам (Мариански архипелаг), се намира най-дълбоката точка в запълнената с вода утроба на Гея - Предизвикателната бездна (11 022 м.).

              Защитени от 12-сантиметровите стоманени стени на батискафа “Триест”, на 23 януари 1960 г., офицерът от американските военноморски сили Дон Уолш и швейцарският изследовател Жак Пикар стават единствените досега смъртни, докоснали дъното на водната преизподня на 10 915 м. Плахите опити на великите сили в дълбоководните проучвания САЩ, Франция и Япония да разбулят тайните на Падината неизменно завършват с фиаско, а очевидното оттегляне през последните четири десетилетия, обосновавано с огромните разходи и екстремалните условия засилва подозренията, че привидно необитаемата сърцевина на океана крие страховити тайни, чието разкриване науката панически избягва.

              Понякога водите на Световния океан изхвърлят огромни полуразложени тела на неизвестни морски обитатели, достигащи дължина повече от 70 м. В продължение на хилядолетия срещи на мореплаватели със страховити морски твари са подхранвали преданията и митовете за Левиатан и Кракен. Днес високотехнологични сензори и сонарни прибори нееднократно засичат движението на масивни тела на огромни дълбочини. Но въпреки космическите технологии, способни да засекат галактики и квазари, отдалечени на милиарди светлиннни години от Земята, все още никой не е успял да заснеме, улови или открие обиталището на легендарните морски чудовища. Марианската падина като най-слабо проучения участък от хидросферата е най-сериозният претендент за предполагаемия им адрес. Споделяйки мнението на ихтиолозите, според които около активните хидротермални извори на дъното на Предизвикателната бездна може би съществуват колонии от оцелели праисторически видове, в своята новела “Падината” американският автор Стив Олтън заселва огромните дълбочини с 12-метрови хищни влечуги от мезозойската ера, наречени кронозаври. След невероятна среща на ловци на омари с поне 35-метрова призрачнобяла риба край Порт Стивънс (Австралия) през 1918 г. все повече изследователи подозират, че в Марианската падина се укриват и последните оцелели представители на гигантската праисторическа акула Carcharodon megalodon. Счита се, че това чудовище е изтребило кронозаврите и тероризирало обитателите на океана във времевия диапазон отпреди 20-2,5 милиона години. Въпреки оскъдните следи от хищника днес ние разполагаме с реконструкция на внушително създание, дълго поне 24 м. и тежащо над 100 тона, с челюсти, отварящи бездънната му паст с ширина 1,8 м. и височина 2,1 м. Мегалодонът е бил способен да погълне цял автомобил или своя съвременен конкурент по жестокост - бялата акула, чиито размери са три пъти по-скромни. Неотдавна при сондаж на тихоокеанското дъно океанолозите откриват отлично съхранени и геологически “пресни” 10-сантиметрови зъби от челюстта на мегалодон. Една от находките е на възраст 24 000 години, период, от който датират рисунките от пещерата Ласко, а друг екземпляр е отпреди 11 000 години - времето на миграция на племена от Азия в Северна Америка.

              Изтръгнати от яростта на морската стихия, трупове на чудовищни калмари, сепии и октоподи с дължина на торса до 20 м. продължават да ужасяват рибари и местни жители по бреговете на Пасифика и Атлантика. В книгата на криптозоолога Айвън Сандерсън “Следвай кита” са описани оставени върху тялото на кашалот след безмилостна подводна битка белези от смукала на калмар с диаметър 45 см. Обикновено диаметърът на смукалата е 1/100 от общата дължина на тялото и главата, така че смукала с такъв диаметър трябва да принадлежат на екземпляр с 45-метров торс и обща дължина на тялото между 150 и 180 м.! Известният със своите граничещи с ясновидство научни прогнози за бъдещето, британски фантаст Артър Кларк предвижда, че през 2011 г. в бездните край Марианските острови научен екип най-накрая ще заснеме дълъг 75 м. Калмар - “родоначалник” на всички цефалоподи.

              Страховити срещи с чудовищни видове в района на Марианската падина ни напомнят, че все още сме неканени гости в демоничния подводен бастион на праисторията. Още схемата на единственото засега спускане на хора в сърцето на Предизвикателната бездна подсказва, че изследователите са се бояли от враждебно чуждо присъствие. След продължило близо 5 часа спускане с “Триест” Пикар и Уолш престояват на дъното само 20 минути и се връщат възможно най-бързо на повърхността. При едно от спусканията на дълбочина 7 км. в района на Падината по непонятни причини германският научноизследователски апарат “Хайфиш” отказал да изплава. Хидронавтите включили инфрачервената камера и пред ужасените им погледи се изправило подобно на праисторически гущер същество, впило в корпуса чудовищните си зъби. Екипът бил подготвен за подобна ситуация и включил устройство, наречено електрическа пушка. Поразено от мощния импулс, съществото раззинало своите ужасни челюсти. Напоследък станаха известни и сензационните резултати от потапянето в Марианската падина на американски безпилотен батискаф. Платформата, снабдена с мощни прожектори и високотехнологични сензори и камери, се спускала с помощта на стоманени въжета с дебелина от 20 мм. Няколко часа след достигане на дъното както камерите, така и микрофоните не регистрирали каквото и да е интересно за науката. Внезапно на екраните на телевизионните монитори, в светлината на прожекторите започнали да се мяркат силуетите на странни големи тела, каквито не би трябвало да съществуват на такава огромна дълбочина предвид страшното налягане от над тон на квадратен сантиметър. Когато апаратът бил спешно изваден на повърхността, било установено, че част от неговата конструкция е сгъната, като че ли под силен натиск.




              В материал на британското списание “Ню Сайънтист” от 13 юни 2002 г. бяха представени данни за мистериозен звук от дълбините на Пасифика, засечен от подводни сензори на американската система SOSUS за проследяване на съветски подводници от времето на Студената война. Специалисти, изучаващи наскоро получените записи от чувствителните хидрофони, уточняват, че регистрираният шум обединявал “позивните” на различни морски обитатели, но бил далеч по-мощен от звуците, произвеждани от което и да е същество, обитаващо Земята. Мистериозният сигнал, фиксиран през 1997 г. бил значително по-мощен и от инфразвуците, посредством които най-големите китове общуват помежду си на стотици километри. Дали това не е поредното свидетелство за риска, който Хомо Сапиенс поема, прекрачвайки границите на обгърнатата в студ, мрак и скрита агресия адска обител в утробата на океана?

              ---------------
              Само да добавя един факт...
              При потъването на Курск,в официалното прессъобщение се казва,че подводницата е потънала вследствие сблъсък с Дъното...
              Дъното е с главно "Д"...
              Тъй че,ние май наистина знаем,че нищо не знаем.
              Последно редактирано от Мещера; 28-03-10, 19:38.

              Коментар

              Активност за темата

              Свий

              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

              Зареждам...
              X