Tweet
Днес Темза и Лондон са символи на Англия, но произходът на имената им няма нищо общо с езика на старите англо-сакси. Те стъпват в Британия едва през V-VI-ти век. Поради тази причина се правят опити името на Темза ( в древноста Тамесис) да се обясни и с ирландското прилагателно тевел-тъмно сив и кимришкото тъуил-тъмен. Изследователите обаче пропускат важните факти, че ирландците идват в Британия малко по-рано от англо-саксите (през IV-ти век), а кимришкото тъуил не е перфектния еквиалент за древния хидроним Тамесис имащ значение тъмна река. Някои учени като К. Джаксън смятат, че хидронима не може да се тълкува защото принадлежи на не индо-европейски език. Други са на мнение, че Темза идва от някакъв индо-европейски глагол с корен те- теча, тека.
Всички специалисти обаче забравят един извънредно важен факт. Когато името на реката е документирано за първи път, хората живеещи около нея са племена от групата на белгите, наричани още болги. За тях се казва, че са дошли от Гърция ( наричана в древността Пеласгия). Според проф. Я. Бест повече от 80% от днешните гръцки земи са били населени с траки преди идването на данайците. Точно в най-древните тракийски владения има хидроними и топоними сродни на Темза-Тамезис. Един от тях е река Тимок, наричана още Тимакус. В тракийския регион на Мала Азия има река Темрис, проход Темено Дури ( Тъмни Двери) и Теменос (Г)орос ( Тъмна Гора). В днешна България имаме река Темшица, Темната река, Темното дере. Сроден топоним е и сръбската Тамава.
Названието Темза-Тамесис е най близко по звучене до българската Темшица. Кимришката Тъви ( тъмна река) и ирландското Дувлин ( тъмно езеро) също показват прилика, но не толкова силна както при нашия хидроним.
Колкото до Лондон то неговото най-старо име е Лугдун, означаващо крепостта на Луг ( божество на светлината). Луг е считан за келтски бог, но и тук учените забравят да споменат, че той е отгледан от владетелката на болгите Таилту.
От благодарност към болгската принцеса Луг посвещава на нея най-важния келтски празник Белтен ( бял огън, бел ден). Освен това името на Луг показва ясна връзка със старобългарската дума луча-лъч, докато кимришкия вариант на Луг е Лхеи. Не трябва да се забравя също, че Луг е потомък на царя на фомориите Балор. Фомориите са морски разбойници. Фомории и Помории ( пътуващи по морето ) е едно и също нещо. А Балор не е име, а титла, която е вариант на нашата боляр. Колко интересно става, когато всички данни биват показани, а не само добре селектирани фрагменти!
В Луг-дун намираме частицата дун-крепост. Тя е широко разпространена в Галия, но има сериозни индикации, че е наложена от мигранти защото на никой от така наречените келтски езици няма обяснение за нея. С термина дун са наричани крепости върху дюни, хълмове. В тракийските земи топонимите съдържащи дун са Новиодунум и Дунакс (най-старото име на Рила). Верно е, че в България са идвали галати, но те се задържат около седемдесет години в юго- източната част на страната, а не в западната. където се намира Рила. Освен това галатското присъствие е твърде кратко, за да може да се говори за налагане на ново име на такава голяма планина. Най- важното обаче е, че Дунакс, дун и т.н. са обясними на български език. Те са свързани със старобългарския глагол дунти- духам, вея. Дюните са създадени от вятъра. Първичния смисъл на раздут, надут, издут, подут е нещо голямо, масивно каквото е и дюната ( хълма, планината).
На ирландски духам, вея е шид, а шиде означава могила, хълм ( нещо голямо, издуто). Кимришката дума кхуидо- подут ( голям, масивен) е свързана с глагола кхуити-духам. Виждаме, че семантичната постройка е същата, но българският, а не ирландския и кимришкия език дава точното обяснение за дун.
Може би се питате- Щом всичко е толкова лесно за обяснение защо до сега тази информация не ни е дадена? Причините са няколко, завоеватели като римляни и англо-сакси са унищожили значителна част от древната келтска култура и история. Римляните елиминират аристокрацията на британските белги, а англо-саксите заличават дори и старото име на болгската столица Вента Белгарум. Тя е преименувана на Уинта- Каестре. Частицата Белгарум – на болгите е дразнела англо-саксите защото им е напомняла за старите им господари- българите. Днес се знае само в научни кръгове, че през V-ти век англо-саксите са практикували изкуствената черепна деформация по подобие на владетелите си. Също по подобие на българите англо-саксите са правели от черепите на враговете си чаши, от които са пиели медовина на важни тържества.
По-късно, със създаването на Британската империя англичаните осъзнават, че трябва да изтрият всички спомени за чуждо владичество и и го правят много умело както сами се уверявате. В наше време почти никой не знае за тракийските миграции в Западна Европа, нито пък, че германските племена са ни били подчинени в древността. А. Пинкертон потърси проихода на своя народ в Пеласгия, по неговите стъпки тръгна и Г. Нибур, който направи опит да изкара пеласгийския език от тевтонски произход. Тракийски и кимерийски царе като Одоакар ( Окатар), Радагайс ( Радагаст), Татул, Рецесвинт, Видимир, Укромир и много други са познати в Западна Европа като германи. Най-смелия тракийски народ гетите, наречени още готи са определени като източни германи. Ш. Търнър убеждаваше упорито света, че англо-саксите са скити. А само преди няколко години датски учени се опитаха да изкарат народа си от трако-троянски произход, което си е направо наглост. Лъжите си са трупат, но във века на информацията е вече лесно да се оборят. Преди 60-70 години щеше да е непосилна задача да се съберат и анализират всички представени тук данни, днес обаче има интернет, а работите на Страбон, Цезар, Дион Касий и др. са вече достъпни за тези, които имат желанието и търпението да ги прочетат.
Може старите български книги да са изгорени, древните ни градове ограбени и преименувани, но истината за миналото ни не може да бъде унищожена. Тя е вплетена в топонимите и хидронимите, в легендите на чуждите народи, които сме повлияли и в летописите, които още не са цензурирани. Твърде много сме дали на света, за да изчезне спомена за величието ни. Гласът на истината започва своя разказ тихо, като малко поточе, но с времето пораства на бушуваща и гръмовита река, която никой не е в състояние да спре!
Всички специалисти обаче забравят един извънредно важен факт. Когато името на реката е документирано за първи път, хората живеещи около нея са племена от групата на белгите, наричани още болги. За тях се казва, че са дошли от Гърция ( наричана в древността Пеласгия). Според проф. Я. Бест повече от 80% от днешните гръцки земи са били населени с траки преди идването на данайците. Точно в най-древните тракийски владения има хидроними и топоними сродни на Темза-Тамезис. Един от тях е река Тимок, наричана още Тимакус. В тракийския регион на Мала Азия има река Темрис, проход Темено Дури ( Тъмни Двери) и Теменос (Г)орос ( Тъмна Гора). В днешна България имаме река Темшица, Темната река, Темното дере. Сроден топоним е и сръбската Тамава.
Названието Темза-Тамесис е най близко по звучене до българската Темшица. Кимришката Тъви ( тъмна река) и ирландското Дувлин ( тъмно езеро) също показват прилика, но не толкова силна както при нашия хидроним.
Колкото до Лондон то неговото най-старо име е Лугдун, означаващо крепостта на Луг ( божество на светлината). Луг е считан за келтски бог, но и тук учените забравят да споменат, че той е отгледан от владетелката на болгите Таилту.
От благодарност към болгската принцеса Луг посвещава на нея най-важния келтски празник Белтен ( бял огън, бел ден). Освен това името на Луг показва ясна връзка със старобългарската дума луча-лъч, докато кимришкия вариант на Луг е Лхеи. Не трябва да се забравя също, че Луг е потомък на царя на фомориите Балор. Фомориите са морски разбойници. Фомории и Помории ( пътуващи по морето ) е едно и също нещо. А Балор не е име, а титла, която е вариант на нашата боляр. Колко интересно става, когато всички данни биват показани, а не само добре селектирани фрагменти!
В Луг-дун намираме частицата дун-крепост. Тя е широко разпространена в Галия, но има сериозни индикации, че е наложена от мигранти защото на никой от така наречените келтски езици няма обяснение за нея. С термина дун са наричани крепости върху дюни, хълмове. В тракийските земи топонимите съдържащи дун са Новиодунум и Дунакс (най-старото име на Рила). Верно е, че в България са идвали галати, но те се задържат около седемдесет години в юго- източната част на страната, а не в западната. където се намира Рила. Освен това галатското присъствие е твърде кратко, за да може да се говори за налагане на ново име на такава голяма планина. Най- важното обаче е, че Дунакс, дун и т.н. са обясними на български език. Те са свързани със старобългарския глагол дунти- духам, вея. Дюните са създадени от вятъра. Първичния смисъл на раздут, надут, издут, подут е нещо голямо, масивно каквото е и дюната ( хълма, планината).
На ирландски духам, вея е шид, а шиде означава могила, хълм ( нещо голямо, издуто). Кимришката дума кхуидо- подут ( голям, масивен) е свързана с глагола кхуити-духам. Виждаме, че семантичната постройка е същата, но българският, а не ирландския и кимришкия език дава точното обяснение за дун.
Може би се питате- Щом всичко е толкова лесно за обяснение защо до сега тази информация не ни е дадена? Причините са няколко, завоеватели като римляни и англо-сакси са унищожили значителна част от древната келтска култура и история. Римляните елиминират аристокрацията на британските белги, а англо-саксите заличават дори и старото име на болгската столица Вента Белгарум. Тя е преименувана на Уинта- Каестре. Частицата Белгарум – на болгите е дразнела англо-саксите защото им е напомняла за старите им господари- българите. Днес се знае само в научни кръгове, че през V-ти век англо-саксите са практикували изкуствената черепна деформация по подобие на владетелите си. Също по подобие на българите англо-саксите са правели от черепите на враговете си чаши, от които са пиели медовина на важни тържества.
По-късно, със създаването на Британската империя англичаните осъзнават, че трябва да изтрият всички спомени за чуждо владичество и и го правят много умело както сами се уверявате. В наше време почти никой не знае за тракийските миграции в Западна Европа, нито пък, че германските племена са ни били подчинени в древността. А. Пинкертон потърси проихода на своя народ в Пеласгия, по неговите стъпки тръгна и Г. Нибур, който направи опит да изкара пеласгийския език от тевтонски произход. Тракийски и кимерийски царе като Одоакар ( Окатар), Радагайс ( Радагаст), Татул, Рецесвинт, Видимир, Укромир и много други са познати в Западна Европа като германи. Най-смелия тракийски народ гетите, наречени още готи са определени като източни германи. Ш. Търнър убеждаваше упорито света, че англо-саксите са скити. А само преди няколко години датски учени се опитаха да изкарат народа си от трако-троянски произход, което си е направо наглост. Лъжите си са трупат, но във века на информацията е вече лесно да се оборят. Преди 60-70 години щеше да е непосилна задача да се съберат и анализират всички представени тук данни, днес обаче има интернет, а работите на Страбон, Цезар, Дион Касий и др. са вече достъпни за тези, които имат желанието и търпението да ги прочетат.
Може старите български книги да са изгорени, древните ни градове ограбени и преименувани, но истината за миналото ни не може да бъде унищожена. Тя е вплетена в топонимите и хидронимите, в легендите на чуждите народи, които сме повлияли и в летописите, които още не са цензурирани. Твърде много сме дали на света, за да изчезне спомена за величието ни. Гласът на истината започва своя разказ тихо, като малко поточе, но с времето пораства на бушуваща и гръмовита река, която никой не е в състояние да спре!
....намерих я като тръгнах да търся значението на думите - топоним и хидроним
))
Подобен трик, нарочно или неволно са практикували някои възрожденци, но в ХІХ век това е разбираемо - и даже оправдано.
, тъй като си имат ентусиаст с теория, че Колумб всъщност разбира се е норвежец.)
Коментар