Нещата, без които не можехме.

[Симеон]

За такава тема ме предизвика Gadgets от Discovery. Дребните неща от бита, които са ни служили, или ни служат отдавна. А изчезват.

А поводът е,че като потърсих във Викито на български "Перална дъска" не излезе нищо. При ключови думи на руски и английски "Стиральная доска" и "Washboard" ( http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...81%D0%BA%D0%B0 и http://en.wikipedia.org/wiki/Washboard) показва различни дървени и тенекиени дъски. И вече употребата на тенекиената дъска за пране като Перкусия, дава повод на българското й тълкуване само като такава.
Странно, как нашата страна е била подмината от този полезен предмет.

По-долу ще се опитам да посоча няколко отживели времето си полезности, а други нека да допълнят:

1.Логаритмична (сметачна) линия. С това чудо само не може да се събира и изважда. На приложението е "Аристо" - като моята, която пазя в кожен калъф. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...BD%D0%B8%D1%8F

2.Съвсем скоро ще забравим за вътрешните гуми на автомобилите.

3. По-младите могат и да не знаят за какво е служело желязото с форма на знака "следват последователни завои". Сега, когато повечето двигатели са разположени напречно, няма и възможност за отвор за МАНИВЕЛАТА. http://www.mediashare.bg/videos/1480...-manivela.html

4. Легенче, четка и сапун за бръснене. Ножчетата за бръснене, за които имаше и машинки за заточване.

5. Писалките със стоманени (Рустика) пера за краснопис - нагоре тънко, надолу надебелено. Попивателна хартия, ако не пишеш край камината, да поръсиш листа с пепел. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...84%D0%B8%D1%8F (Извинете, липсва на BG) За ужас с тези пера ни дупчеха средния пръст да ни вземат кръв за изследване!

От селския бит за забравени

-Даракът-чепкало
-Хурката, вретеното, чекръкът,
-Маганът - две цилиндрични дръвчета с диаметър 2,5 -3,0 см.задвижвани със зъбна предавка, които очистват суровият памук от семките. (Дядо ми Киряк - майстор на гайди - го беше изработил с шевронони!! зъбни колела, като предавката беше примерно,1: 1,2, че с приплъзването по-добре се отделяха семките!..)
- Диканята - широка дъска, кото голям сноуборд (налагат се обяснения от рода: обичам чесън - той мирише на салам..) с набити плочки от кремък. Служеше за вършене.

-Чутурата за смилане на червен пипер, за биене на масло-айрян..., тъкачния стан с кросна, нищелки, бърдо и совалки, чието овладяване от чладите невести беше като висша математика за сегашните офи-дами...
Паламарката, накрая, за безопасна жетва. Бъклицата за студна вода, алуминиевата военна манерка с калъф от плат...

За тези се сещам на първо четене.

[Стефан]

До: Нещата, без които не можехме.

С новомодните криви чукове - ментета, вече не можеш да намериш и нормална тесла.

[Veni1]

До: Нещата, без които не можехме.

С новомодните криви чукове - ментета, вече не можеш да намериш и нормална тесла.

за маткапа и свредела се сещам в тая светлина...
белгията, тоже

[bojitch]

До: Нещата, без които не можехме.

Има да се чудят как древните са пробивали различни материали без лазерен лъч.

[Владо_2]

До: Нещата, без които не можехме.

Глагола не беше ли вършея и съответно вършеене? Но не това е интересното, а следващата операция и "машината" свързана с нея - веене и веялка. Огромен дървен сандък с центробежен вентилатор от дъски и две ръчки от стани, за въртене. Като хлапета се надпреварвахме, кой да върти, защото в горно положение на дръжката, се отлепвахме от земята и надолу се возехме. Страшно удоволствие.От горе се пускаше овършаното, от долу пада зърното, а от зад, изхвърча сламата. "Машината" беше скъпа и я използваха обикновенно около десетина къщи.

[Жоро Нешев]

До: Нещата, без които не можехме.

В този дух - дядо ми имаще точило - прилича на воденичен камък ама по малко /към 50 кила/ закачен на стойка и със дръжка за ръчно въртене. Брадви и други отговорни остриета се точеха само там на водна баня - никакъв шмиргел.

[СПИДИ]

До: Нещата, без които не можехме.

Да.Аз все още имам точило в двора на вилата.Също така пазя и няколко сърпа и коси.Стари вили за събиране на сено.Имам и старата каруца,с която ходехме дядо ми и аз да събираме диви круши и дренки за ракия.Пазя и една бъклица.Много още неща запазих.И тази тема събуди спомените за тях.А едно време бяха ежедневие във ваканциите ми.

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Нещата, без които не можехме.

Това в което се прави катък.Козя кожа обърната навътре.Слагаш млякото и закваската и ,като узрее вадиш и добавяш по-малко за да има винаги.
За гроздето ,едно дървено нещо ,като "магаре" с четири крака под наклон.Дървен цилиндър с набити на него пирони и ръчка отстрани.Пускаш по -малко грозде ,а то мачка и вади сока който се изтича в съответние съд.Чепките падат отвън в друг съд.За ракия естествено.
Няма да забравя това което ми е разказвала мама,ожънали и след това на хармана.Идва нейния дядо на кон/поне той ,е пасъл стадата си така,имали са кучета,ама друга тема/,следа разпореждане за почивка и обръщение към децата"А,ся док почивате,да напойте воловете".А пък един вол пие,а пък чешмата на едно място.Ама бизнес какво да правиш.
И една проста дъска,като заколят прасето правят"дядото" и се слага под прага на собата през деня,като стъпиш върху прага натискаш/притискаш/ през ноща на високо да се вее.Дядо казваше ,че това е било месото което са яли през лятото.

[DBRS]

До: Нещата, без които не можехме.

3. По-младите могат и да не знаят за какво е служело желязото с форма на знака "следват последователни завои". Сега, когато повечето двигатели са разположени напречно, няма и възможност за отвор за МАНИВЕЛАТА. http://www.mediashare.bg/videos/1480...-manivela.html

като купихме шкодата, всички в махлата отсякоха: Ужас-няма манивела!

но сега ме дразни че днешните коли без акумулатор не можеш ги запали

[zlatoto_zd]

До: Нещата, без които не можехме.

Шабри и сега има, ама дали някой помни, че преди години шаброването беше операция, с която се уточняваха размерите на основни и биелни лагери след като са били композирани, т.е. заляти с оловно-калаена композиция - бабит...

[sek.1]

До: Нещата, без които не можехме.

На времето много се чудих като си купих ифата аджеба защо на тоя дизел има храповик и манивела оказа се много удобно нещо швабите са го направили за да ти е лесно и удобно като си регулираш клапаните. Шабъра също има много предназначения няма човек работещ на металорежеща машина който да не го ползва за бързо сваляне на вътрешни фаски (включително и аз) . Те черупковите лагери и сега се заливат със същата композиция само че разни инженери като мен въведоха стандартизираните размери. Бавнооборотните шмиргели (точила) също няма да исчезнат един комшия миналия месец си купи шмиргел на Скил който от едната страна е нормален бързооборотен а от другата настрани с редуктор е мотниран бавнооборотен вал с камък и ваничка с вода. Аз дядовото ми точило съм го модернизирал преди двайсетина години сложил съм го на ос с лагери и го върти го електромотор на него си точа секирите и ножовете.

[trajal]

До: Нещата, без които не можехме.

Куките по тавана на старите селски къщи. В топлата стая на тях се е вързвала люлката на бебето. В студените стаи осолените и опушени бутове и плешки от прасето. И суджуци. В родната къща на баща ми още си стоят. /куките, не съджуците/.

[Veni1]

До: Нещата, без които не можехме.

Шабри и сега има, ама дали някой помни, че преди години шаброването беше операция, с която се уточняваха размерите на основни и биелни лагери след като са били композирани, т.е. заляти с оловно-калаена композиция - бабит...

Злати, малко да уточня - при шабъроването не се уточнява размер, а се наглася контактното петно ( или петна )

и за лагери, и за плоскости..

и трасажната маса е в тая комбинация, и еталонни плочки...

а за фаските се ползваше зенкер, ама и с шабъра става

като чете какво пиша, човек май няма да си донесе компютъра за ремонт при мене

[Симеон]

До: Нещата, без които не можехме.

Почти във всяка селска къща имаше хромел. Два малки воденични камъка (ф40-50 см.) като горният се задвижва с един прът, чийто горен край е в гредата на тавана, а долният в дупка на камъка. С хромел се мелеше булгур и грубо царевично брашно за мамалига.

[zlatoto_zd]

До: Нещата, без които не можехме.

Прав си Вени,
твърде дълго ми се стори да обяснявам за "разбиване на петна", мазане с тебешир или машинно масло, класове на гладкост и т.н.
Мисълта ми беше, че с навлизането на машинната обработка на детайлите, ръчните шлосерски операции почти изчезнаха. Изчезна оформянето на детайли с рязане с ножовка и оформяне с пили...
Спомня ли си някой изскванията за безопасност при работа с ръчни електрически пробивни машини - гумена постелка, гумени ботуши и ръкавици..сега звучат смешно..