Tweet
По неволя имам доста свободно време напоследък, а не е зле да поупражня английския си, та преведох една интересна статиия. Някои от вас може би са чували за това. Надявам се че ще ви е интересно. 
NATURAL NUCLEAR REACTORS (OKLO)
ЕСТЕСТВЕНИ ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ (ОКЛО)
Странно следствие от появата на кислород било появяването на естествени ядрени реактори. Ядрената енергия от нейното появяване често е описвана публично с изключения и преувеличения. Създадено е впечатление, че конструирането на ядрен реактор е действие уникално за физиката и инженерната креативност. Интересно е да научим, че група от скромни бактерии е построила поредица ядени реактори, които работят милиони години.
Изключителното явление се появило преди 1.8 милиарда години на място, сега наричано Окло в Габон, Африка и било открито случайно. В Окло се намира мина която осигурява уран основно за Френската ядрена индустрия. През седемдесетте години на миналият век доставка на уран от Окло се оказала с ниско съдържание на делящият се изотоп Уран-235. Естествената уранова руда е винаги със един и същ изотопен състав – 99.27% Уран 238, 0.72% Уран 235 и малко количество Уран-234. Само изотопът Уран-235 може да участва във верижната реакция, нужна за производство на енергия или експлозия. Естествено, делимият уранов изотоп се пази старателно и неговото съдържание се подлага на задълбочен и постоянен анализ.
Представете си шока които е преминал през Френската агенция за ядрена енергетика, когато открили, че доставката имала по-малко съдържание на Уран-235 от нормалното. Дали някаква незаконна група от Африка или Франция е успяла да извлече важният изотоп и дали го складират с цел създаване на терористично ядрено оръжие? Дали някой е откраднал урановата руда от мините и я е заменил с използван уран от друг индустриален източник? Каквото и да се случвало, зловещото обяснение било най-вероятно. Истината, когато се появила била не само изключителен научен прецедент, но и невероятно облекчение за умовете натоварени с мисли за тонове концентриран уран в ръцете на фанатици.
Химичните свойства на урана са такива, че той е неразтворим във вода при нормални условия, но при наличие на свободен кислород във водата той е разтворим. Когато се появил достатъчно кислород в Протерозоя уранът започнал да се разтваря в подземните води. Уранът от скалите започнал да се разтваря, докато урановите йони станали част от многото елементи съдържащи се в малки количества във течащите потоци. Съдържанието на уран в разтвора е било не по вече от няколко частици на милион. Уранът бил един от многото йони разтворени във водата. На мястото наречено Окло такъв поток преминавал през колония от водорасли, които съдържали микроорганизми със странната способност да задържа и концентрират урановите йони. Те несъзнателно изпълнявали своята задача толкова добре, докато бил събран достатъчно чист уранов оксид за започване на ядрена реакция.
Когато се достигне критичната маса от делимият изотоп на едно място се получава самоподдържаща се верижна реакция. Деленето на урановият атом освобождава неутрони, които предизвикват деленето на други уранови атоми и още неутрони и т.н.т. Докато броят на произведените неутрони които достигат други уранови атоми е по-голям на тези които се разсейват, реакцията продължава. Този вид реактор не е взривоопасен. Всъщност той сам се регулира. Наличието на вода, която забавя и отразява неутроните е основният регулатор на реактора. Когато получената енергия се увеличи, водата започва да ври и се изпарява. Реакцията се забавя. Реакторът в Окло работил фино с мощност от порядъка на киловат през милиони години и изразходил значително количество от естественият Уран-235, докато го правел.
Откриването на реактора в Окло доказва наличието на кислородна среда. При липса на кислород уранът е неразтворим.Това е точно така, но и не е. Когато се зародил животът, преди 3.6 млрд. години уранът бил много по-богат на изотопа Уран-235. Този изотоп се разпада доста по-интензивно от основният Уран-238 и при зараждането на живота процентното му съдържание не е било 0.72%, а 0.33%. Уранът, толкова обогатен би бил източник на изумителни ядрени фойерверки ако някоя бактерия е била достатъчно неразумна да концентрира необходимото количество. Това предполага, че през Археозоя атмосферата не е била богат на кислород.
Бактериите не биха могли да обсъдят преимуществата на ядрената енергия. Фактът, че този реактор е просъществувал толкова дълго, и че е имало по-вече от един такъв предполага, че те са се пренапълвали с гориво и радиацията от ядреният отпадък не влияела на тази бактериална екосистема (Натрупването на стабилни и невредящи ядрени отпадъци около реактора е също доказателство да смятаме, че проблема с обезвреждането на тези отпадъци, не е все пак толкова трудно, колкото го провъзгласяват антиядрените организации). Реакторите в Окло са прекрасен пример за геофизичен хомеостазис. Разделянето на силициевият оксид от едноклетъчните и на калциевият карбонат от едноклетъчните водорасли и други живи организми е имало задълбочен ефект за еволюцията на земята.
James Lovelock, The Ages of Gaia (1988 )
ЕСТЕСТВЕНИ ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ (ОКЛО)
Странно следствие от появата на кислород било появяването на естествени ядрени реактори. Ядрената енергия от нейното появяване често е описвана публично с изключения и преувеличения. Създадено е впечатление, че конструирането на ядрен реактор е действие уникално за физиката и инженерната креативност. Интересно е да научим, че група от скромни бактерии е построила поредица ядени реактори, които работят милиони години.
Изключителното явление се появило преди 1.8 милиарда години на място, сега наричано Окло в Габон, Африка и било открито случайно. В Окло се намира мина която осигурява уран основно за Френската ядрена индустрия. През седемдесетте години на миналият век доставка на уран от Окло се оказала с ниско съдържание на делящият се изотоп Уран-235. Естествената уранова руда е винаги със един и същ изотопен състав – 99.27% Уран 238, 0.72% Уран 235 и малко количество Уран-234. Само изотопът Уран-235 може да участва във верижната реакция, нужна за производство на енергия или експлозия. Естествено, делимият уранов изотоп се пази старателно и неговото съдържание се подлага на задълбочен и постоянен анализ.
Представете си шока които е преминал през Френската агенция за ядрена енергетика, когато открили, че доставката имала по-малко съдържание на Уран-235 от нормалното. Дали някаква незаконна група от Африка или Франция е успяла да извлече важният изотоп и дали го складират с цел създаване на терористично ядрено оръжие? Дали някой е откраднал урановата руда от мините и я е заменил с използван уран от друг индустриален източник? Каквото и да се случвало, зловещото обяснение било най-вероятно. Истината, когато се появила била не само изключителен научен прецедент, но и невероятно облекчение за умовете натоварени с мисли за тонове концентриран уран в ръцете на фанатици.
Химичните свойства на урана са такива, че той е неразтворим във вода при нормални условия, но при наличие на свободен кислород във водата той е разтворим. Когато се появил достатъчно кислород в Протерозоя уранът започнал да се разтваря в подземните води. Уранът от скалите започнал да се разтваря, докато урановите йони станали част от многото елементи съдържащи се в малки количества във течащите потоци. Съдържанието на уран в разтвора е било не по вече от няколко частици на милион. Уранът бил един от многото йони разтворени във водата. На мястото наречено Окло такъв поток преминавал през колония от водорасли, които съдържали микроорганизми със странната способност да задържа и концентрират урановите йони. Те несъзнателно изпълнявали своята задача толкова добре, докато бил събран достатъчно чист уранов оксид за започване на ядрена реакция.
Когато се достигне критичната маса от делимият изотоп на едно място се получава самоподдържаща се верижна реакция. Деленето на урановият атом освобождава неутрони, които предизвикват деленето на други уранови атоми и още неутрони и т.н.т. Докато броят на произведените неутрони които достигат други уранови атоми е по-голям на тези които се разсейват, реакцията продължава. Този вид реактор не е взривоопасен. Всъщност той сам се регулира. Наличието на вода, която забавя и отразява неутроните е основният регулатор на реактора. Когато получената енергия се увеличи, водата започва да ври и се изпарява. Реакцията се забавя. Реакторът в Окло работил фино с мощност от порядъка на киловат през милиони години и изразходил значително количество от естественият Уран-235, докато го правел.
Откриването на реактора в Окло доказва наличието на кислородна среда. При липса на кислород уранът е неразтворим.Това е точно така, но и не е. Когато се зародил животът, преди 3.6 млрд. години уранът бил много по-богат на изотопа Уран-235. Този изотоп се разпада доста по-интензивно от основният Уран-238 и при зараждането на живота процентното му съдържание не е било 0.72%, а 0.33%. Уранът, толкова обогатен би бил източник на изумителни ядрени фойерверки ако някоя бактерия е била достатъчно неразумна да концентрира необходимото количество. Това предполага, че през Археозоя атмосферата не е била богат на кислород.
Бактериите не биха могли да обсъдят преимуществата на ядрената енергия. Фактът, че този реактор е просъществувал толкова дълго, и че е имало по-вече от един такъв предполага, че те са се пренапълвали с гориво и радиацията от ядреният отпадък не влияела на тази бактериална екосистема (Натрупването на стабилни и невредящи ядрени отпадъци около реактора е също доказателство да смятаме, че проблема с обезвреждането на тези отпадъци, не е все пак толкова трудно, колкото го провъзгласяват антиядрените организации). Реакторите в Окло са прекрасен пример за геофизичен хомеостазис. Разделянето на силициевият оксид от едноклетъчните и на калциевият карбонат от едноклетъчните водорасли и други живи организми е имало задълбочен ефект за еволюцията на земята.
James Lovelock, The Ages of Gaia (1988 )
Ето и линк към сайт с по-добри снимки: http://oklo.curtin.edu.au/when.cfm
Коментар