Tweet
Здравейте на всички.
От няколко дни разсъждавам на едни културно възпитателски теми и тази сутрин много рязко осъзнаех едно нещо, което за мен си е факт, но все пак ще опитам да го валидирам с вас тук.
Според мен финансовата обремененост на младежта още от най-ранна възраст е най-голямата пречка пред достигане на потенциала наличен у всеки младеж.
Ще поясня, като започна с най-елементарни примери от моя живот, които не са общовалидни но илюстрират посоката ми на разсъждение.
От мнооооооооооооого време насам, средногодишния брой книги и списания, които успявам да прочета е нещо като 2-3, или хайде да кажем 5.
Когато бях млад в техникума имах къде да живея без да плащам наем, за храна също не плащах освен за закуските в училище, не рядко гладувах но в голяма степен бях обезпечен от приятели и роднини, тоест не ми се е налагало да работя за насъщния си ежедневно.
Разходи за ток и вода, покривах от стипендията си, понякога с помощ от приятели, защото не живеех с родителите си през повечето време.
Извън училище и когато не спортувах и бях по банкети, винаги бях с книга в ръка, четях редовно и по много, няколко книги на седмица, четях и много бързо.
Колкото повече финансови ангажименти ме налазваха в следствие на придобиване на "активи" от рода на автомобил, мобилен телефон и квартира, толкова повече трябваше да работя.
Настанаха периоди сигурно от по година и повече без нито една прочетена книга, само учене/посещаване на учебни занятия, работа, спорт, транспорт и банкети
Имам приятели и познати, няма да визирам имена, че някой от тях са в този форум, които нямаха нужда да работят, може и да са имали желание и да са "работили" но тази им работа е била НЕ с цел самоиздръжка и оцеляване.
Такива ми приятели още от ранна възраст започнаха да инвестират време и усилия в една или друга област, други ми приятели и познати, които също бяха обезпечени станаха наркомани, криминали и пропаднеляци но не за тях е тази тема. Тук обсъждам успелите (грубо казано с много условности).
Темата или тезата ми е, че ако детето не е в среда на пропаднеляци и има нормални(средни) заложби то липсата на финансова обремененост би му позволила да постигне много повече, в пъти повече от 99% от всички останали деца, които са финансово обременени.
Дефинирам финансово НЕобременен - всички разходи на младежа свързани с учение(такси, материали, учебници и т.н.) + всички разходи по квартира и изхранване са покрити БЕЗ участието на младежа. Виж снимка по-долу, говорим за най-ниското ниво по Маслоу.
Умишлено не вкарвам тук автомобили, дрехи, алкохол и т.н. това са задължителни реалности но нека приемем, че не са предмет на точно тази дискуция.
Ако задълбая в детайлите, нека кажем, че аз като студент, след 2ри курс ми се е налагало да работя минимум 8 часа, макар, че почти всички смени са ми били по 12 часа + средно по 1-2 часа път, понякога и много повече + поне час спорт, почти всеки ден. През ваканциите още преди да стана студент и през уикендите съм работил почти 90% от времето, когато не съм спял или не сме били семейно на почивка.
Правим паралел с един необременен студент и виждаме, как ако той не е пропаднеляк то, на младежа му се падат едни много стотин часове всяка година в които, същия може да чете книги, да се занимава с програмиране, с поезия, с рисуване, със спорт, музика или казано с други думи с ВСИЧКО каквото поиска и с точно КАКВОТО го влече. Отново изключваме единиците малтретирани деца с родители тирани, натискащи ги да стават лекари, нотариуси, фермери и т.н.
Придържайки се точно към този факт, виждаме, че дори и математически погледнато, на обременения студент няма как да му се получат нещата в конкуренцията срещу точно също толкова умен и старателен студент, който обаче няма нуждата да инвестира огромно количество време и енергия в работа. Отново казвам, за нуждите на дискусията избягваме да коментираме изключенията, семейни млади студенти с деца/дете, които работят и учат и са отличници и се реализират, има дори такива примерни в медицинските университети, но те са от 1%, те не ни интересуват защото нито аз нито 99% от хората около мен са такива.
Едни прибързани изводи, до които стигам - в повечето случаи, във всеки средностатистически младеж има заложби и възможности, които НИКОГА (в 99% от случаите) НЯМА да бъдат реализирани, ако са обременени!
И най-смелото ми твърдение - ако младежа е необременен има много пъти повече шанс да постигне нещо огромно и супер значимо много рано в живота си, каквото и да означава това + най-важното всеки необременен младеж има поне 99% шанс и възможност да следва мечтите си и да прави точно това, което иска. Да следваш мечтите си е нещо, чуждо за поне 99% от хората, поне в първата половина от живота им.
Това според мен е валидно в областта на възпитанието, на образованието и на спорта, поне в тези три области но ще развия и още една четвърта малко по-късно.
Ако родителите са прекалено или прекомерно обременени, на тях ще им е трудно да постигнат добро възпитание, това отново с много условности, но принципно смятам, че е вярно.
Има и една четвърта област в която смятам, че масово съвременния студент е силно ущетен и дори ще ползвам думата обречен. Говоря за студентските заеми, това все още не е актуална тема в родината но няма да е далеч момента в който и в България това ще навлезе като масова практика, от която страдат предимно младите.
На Запад, студентите, имат възможност да вземат заем с който да завършат университет примерно и започват да го връщат, отново с много условности и грубо казано, чак когато свършат учение и почнат да вземат заплата над определен праг.
Защо смятам, че това е пагубно за младите, защото един процент са пропаднеляци идващи от не много мъдри семейства и смятат, че е геройство никога да не връщат заема, просто като работят нискоквалифицирани дейности или просто работят малко за малко пари, това е тъпо от всички гледни точки, но за съжаление такъв % студенти има доста, може би около 1/4 поне.
За нуждите на дискусията, нека кажем останалите 3/4 от студентите са паметни и учат и после бачкат здраво. Започват да вземат добри заплати и започват да връщат заема, който не е никак малък.
Връщането на заема отнема да кажем 5-10 години защото освен този заем има и квартира, има често деца, коли и други разходи, все гарантирани неща за всеки млад човек.
Отново с много условности, за да илюстрирам, ще кажем, че студента завършва на 23 години, следват нека кажем още 7 години връщане на заема, и на 30 години вече имаме един млад и финансово НЕобременен човек.
Този 30 годишен човек, сега го сравняваме с един негов съученик и връсник, който обаче НЕ е бил финансово обременен докато е бил студент. Изплащалия заем 30 годишен човек, започва от нулата и едва на 30 години започва да събира вноска за жилище. Ще са му нужни поне 2-3 години докато събере достатъчно за да може да си позволи ипотека за първи дом, тогава ще е станал тъкмо на 33 години.
Неговия необременен съученик, ще е събирал и той 2-3 години и на 26-27 години вече ще е с жилище, нека кажем отново с ипотека. Нека кажем, че са съседи, живеят в една и съща кооперация, просто през един вход са им жилищата.
Срещат се двамата съученици когато са на 33 години и случайно откриват едни големи, не само големи, а направо ОГРОМНИ разлики във финансовото си състояние.Обременения има заем за 25 години за апартамента с оставаща главница 250 000 лева и 1500 лева ежемесечна вноска по ипотеката. Необременения младеж има 3-4 години оставаща ипотека с някакви 30-40 бона главница за погасяване и няколко стотака ежемесечна ипотечна вноска + кара чисто нова кола на лизинг, защото вноската му по ипотеката е сравнително малка не му е проблем. Освен това, този необременения мисли да се възползва от лудите цени на имоти в големите градове и смята да ползва тези около 200 000 лева стойност в почти изплатеното си жилище и с тях да вземе още два апартамента които да пусне под наем да се самоизплащат...
Идеята на необременения младеж е, след време тези два апартамента да са се изплатили(почти, ако не напълно) и неговите две малки дечица, след 10ина - 15 години да се радват на необремененост....
Като изключим последните параграфи, който са малко в пожелателна степен с неясно бъдеще, всичко останало мисля че валидно и за спорта, и за музиката, и за изкуството, културата и творчеството и за всичко, което изисква необремененост ТОЧНО в периода, когато трябва да се постигне НАЙ–МНОГО и в моментите, когато младия човек трябва да изгради най-много сравнителни предимства за да постигне добро качество на живот, което грубо казано в тия дни зависи в много голяма степен от броя на нули в сметката и салдото на същата сметка след покриване на всички разходи + свободното време с което разполага същия този човек.
В заключение.
Ако теорията ми е вярна и общовалидна (с многото условности), какво е нужно за да се елиминира тази обремененост в следващите поколения?
От няколко дни разсъждавам на едни културно възпитателски теми и тази сутрин много рязко осъзнаех едно нещо, което за мен си е факт, но все пак ще опитам да го валидирам с вас тук.
Според мен финансовата обремененост на младежта още от най-ранна възраст е най-голямата пречка пред достигане на потенциала наличен у всеки младеж.
Ще поясня, като започна с най-елементарни примери от моя живот, които не са общовалидни но илюстрират посоката ми на разсъждение.
От мнооооооооооооого време насам, средногодишния брой книги и списания, които успявам да прочета е нещо като 2-3, или хайде да кажем 5.
Когато бях млад в техникума имах къде да живея без да плащам наем, за храна също не плащах освен за закуските в училище, не рядко гладувах но в голяма степен бях обезпечен от приятели и роднини, тоест не ми се е налагало да работя за насъщния си ежедневно.
Разходи за ток и вода, покривах от стипендията си, понякога с помощ от приятели, защото не живеех с родителите си през повечето време.
Извън училище и когато не спортувах и бях по банкети, винаги бях с книга в ръка, четях редовно и по много, няколко книги на седмица, четях и много бързо.
Колкото повече финансови ангажименти ме налазваха в следствие на придобиване на "активи" от рода на автомобил, мобилен телефон и квартира, толкова повече трябваше да работя.
Настанаха периоди сигурно от по година и повече без нито една прочетена книга, само учене/посещаване на учебни занятия, работа, спорт, транспорт и банкети
Имам приятели и познати, няма да визирам имена, че някой от тях са в този форум, които нямаха нужда да работят, може и да са имали желание и да са "работили" но тази им работа е била НЕ с цел самоиздръжка и оцеляване.
Такива ми приятели още от ранна възраст започнаха да инвестират време и усилия в една или друга област, други ми приятели и познати, които също бяха обезпечени станаха наркомани, криминали и пропаднеляци но не за тях е тази тема. Тук обсъждам успелите (грубо казано с много условности).
Темата или тезата ми е, че ако детето не е в среда на пропаднеляци и има нормални(средни) заложби то липсата на финансова обремененост би му позволила да постигне много повече, в пъти повече от 99% от всички останали деца, които са финансово обременени.
Дефинирам финансово НЕобременен - всички разходи на младежа свързани с учение(такси, материали, учебници и т.н.) + всички разходи по квартира и изхранване са покрити БЕЗ участието на младежа. Виж снимка по-долу, говорим за най-ниското ниво по Маслоу.
Умишлено не вкарвам тук автомобили, дрехи, алкохол и т.н. това са задължителни реалности но нека приемем, че не са предмет на точно тази дискуция.
Ако задълбая в детайлите, нека кажем, че аз като студент, след 2ри курс ми се е налагало да работя минимум 8 часа, макар, че почти всички смени са ми били по 12 часа + средно по 1-2 часа път, понякога и много повече + поне час спорт, почти всеки ден. През ваканциите още преди да стана студент и през уикендите съм работил почти 90% от времето, когато не съм спял или не сме били семейно на почивка.
Правим паралел с един необременен студент и виждаме, как ако той не е пропаднеляк то, на младежа му се падат едни много стотин часове всяка година в които, същия може да чете книги, да се занимава с програмиране, с поезия, с рисуване, със спорт, музика или казано с други думи с ВСИЧКО каквото поиска и с точно КАКВОТО го влече. Отново изключваме единиците малтретирани деца с родители тирани, натискащи ги да стават лекари, нотариуси, фермери и т.н.
Придържайки се точно към този факт, виждаме, че дори и математически погледнато, на обременения студент няма как да му се получат нещата в конкуренцията срещу точно също толкова умен и старателен студент, който обаче няма нуждата да инвестира огромно количество време и енергия в работа. Отново казвам, за нуждите на дискусията избягваме да коментираме изключенията, семейни млади студенти с деца/дете, които работят и учат и са отличници и се реализират, има дори такива примерни в медицинските университети, но те са от 1%, те не ни интересуват защото нито аз нито 99% от хората около мен са такива.
Едни прибързани изводи, до които стигам - в повечето случаи, във всеки средностатистически младеж има заложби и възможности, които НИКОГА (в 99% от случаите) НЯМА да бъдат реализирани, ако са обременени!
И най-смелото ми твърдение - ако младежа е необременен има много пъти повече шанс да постигне нещо огромно и супер значимо много рано в живота си, каквото и да означава това + най-важното всеки необременен младеж има поне 99% шанс и възможност да следва мечтите си и да прави точно това, което иска. Да следваш мечтите си е нещо, чуждо за поне 99% от хората, поне в първата половина от живота им.
Това според мен е валидно в областта на възпитанието, на образованието и на спорта, поне в тези три области но ще развия и още една четвърта малко по-късно.
Ако родителите са прекалено или прекомерно обременени, на тях ще им е трудно да постигнат добро възпитание, това отново с много условности, но принципно смятам, че е вярно.
Има и една четвърта област в която смятам, че масово съвременния студент е силно ущетен и дори ще ползвам думата обречен. Говоря за студентските заеми, това все още не е актуална тема в родината но няма да е далеч момента в който и в България това ще навлезе като масова практика, от която страдат предимно младите.
На Запад, студентите, имат възможност да вземат заем с който да завършат университет примерно и започват да го връщат, отново с много условности и грубо казано, чак когато свършат учение и почнат да вземат заплата над определен праг.
Защо смятам, че това е пагубно за младите, защото един процент са пропаднеляци идващи от не много мъдри семейства и смятат, че е геройство никога да не връщат заема, просто като работят нискоквалифицирани дейности или просто работят малко за малко пари, това е тъпо от всички гледни точки, но за съжаление такъв % студенти има доста, може би около 1/4 поне.
За нуждите на дискусията, нека кажем останалите 3/4 от студентите са паметни и учат и после бачкат здраво. Започват да вземат добри заплати и започват да връщат заема, който не е никак малък.
Връщането на заема отнема да кажем 5-10 години защото освен този заем има и квартира, има често деца, коли и други разходи, все гарантирани неща за всеки млад човек.
Отново с много условности, за да илюстрирам, ще кажем, че студента завършва на 23 години, следват нека кажем още 7 години връщане на заема, и на 30 години вече имаме един млад и финансово НЕобременен човек.
Този 30 годишен човек, сега го сравняваме с един негов съученик и връсник, който обаче НЕ е бил финансово обременен докато е бил студент. Изплащалия заем 30 годишен човек, започва от нулата и едва на 30 години започва да събира вноска за жилище. Ще са му нужни поне 2-3 години докато събере достатъчно за да може да си позволи ипотека за първи дом, тогава ще е станал тъкмо на 33 години.
Неговия необременен съученик, ще е събирал и той 2-3 години и на 26-27 години вече ще е с жилище, нека кажем отново с ипотека. Нека кажем, че са съседи, живеят в една и съща кооперация, просто през един вход са им жилищата.
Срещат се двамата съученици когато са на 33 години и случайно откриват едни големи, не само големи, а направо ОГРОМНИ разлики във финансовото си състояние.Обременения има заем за 25 години за апартамента с оставаща главница 250 000 лева и 1500 лева ежемесечна вноска по ипотеката. Необременения младеж има 3-4 години оставаща ипотека с някакви 30-40 бона главница за погасяване и няколко стотака ежемесечна ипотечна вноска + кара чисто нова кола на лизинг, защото вноската му по ипотеката е сравнително малка не му е проблем. Освен това, този необременения мисли да се възползва от лудите цени на имоти в големите градове и смята да ползва тези около 200 000 лева стойност в почти изплатеното си жилище и с тях да вземе още два апартамента които да пусне под наем да се самоизплащат...
Идеята на необременения младеж е, след време тези два апартамента да са се изплатили(почти, ако не напълно) и неговите две малки дечица, след 10ина - 15 години да се радват на необремененост....
Като изключим последните параграфи, който са малко в пожелателна степен с неясно бъдеще, всичко останало мисля че валидно и за спорта, и за музиката, и за изкуството, културата и творчеството и за всичко, което изисква необремененост ТОЧНО в периода, когато трябва да се постигне НАЙ–МНОГО и в моментите, когато младия човек трябва да изгради най-много сравнителни предимства за да постигне добро качество на живот, което грубо казано в тия дни зависи в много голяма степен от броя на нули в сметката и салдото на същата сметка след покриване на всички разходи + свободното време с което разполага същия този човек.
В заключение.
Ако теорията ми е вярна и общовалидна (с многото условности), какво е нужно за да се елиминира тази обремененост в следващите поколения?
. Но за това голяма роля имат и родителите - сутрин мразя да минавам през града и карам по околовръстното(работя в съседен град), че покрай всяко училище и градина фраш с коли, че децата не могат да вървят и трябва пред вратата да ги оставят. Еееех а аз не толкова отдавна мааах крачоли по 1 км. да ида на училище, зимата като зима, метър сняг редовно. Събирахме се по пътя с другите хлапета(аз бях накрая на "района" на училището).
. Сега мога да си купя всякакви пацалки и обувки, но не ме влече вече. Както и с колите - да ми върши работа и да не ме занимава. А преди как щях да се кефя....Но това възпита уважение към парите и вещите в мен за цял живот. Сега на 10 години е вече с пети телефон, а аз на 39 съм с толкова за целия ми живот(без служебните). Като гледам келешите получават каквото си поискат след малко тръшкане, а и мама и тате да не им развалят душевния комфорт взимат поредната прищявка. Нещата определено отиват на зле. След 10 години не искам да се замислям с какви хора ще трябва да работя, като гледам отсега какво е по фирмите.
Коментар