Първи Април. От Ильича до лампочки.

[Симеон]

От Ильича до лампочки. 1. 2.

(Заб. „До лампочки” – нещо без значение, не ме интересува, майната му. А от друга страна - „Лампочка Ильича” – електрификация на цялата...)

Учебник по история на съветската власт за слаборазвити деца.
(Долното с мъки превеждам, а преди това написа Аркадий Арканов. За да не четете дебели книги – дайджест)

Глава 1.
Тъмно царство. Богати и бедни. Раждането на Вожда.

В XIX век Русия е била тъмно царство. Царете били тъмни. Селяните – тъмни.Зараждащата се работническа класа била тъмна. Напредничавата високообразована интелигенция била тъмна. Пушкин бил не само тъмен но и къдрав. Нощите били тъмни.
Светли били само проникналите от Германия марксистки идеи. Обществото се делело на богати и бедни. При това бедните през цялото време искали да станат бгати, а богатите никога не искали да станат бедни. Това водело до редица недоразумения. В такива случаи бедните се събирали в банди и палели именията на богатите. А самите богати бесели на дърветата. В степите, където няма дървета, ги убивали с вили и тояги. След това бандите се събирали в големи отряди и отивали в столицата да убият законния цар и да спят с царицата. Но тези народни мечти никога не се сбъдвали, защото била слаба работническата класа.
Случвало се някой прогресивен селянин да да иде при прогресивен работник и да му предложи:
-Да идем, Степан, да направим революция, царя-батюшка да стрелнем, царицата-матушка да изчукаме.
-Не мога, Петрович,- отговарял прогресивният работник – не съм окрепнал още, че и с марксистка теория не съм въоръжен. Ето, като се роди Вожда на световния пролетариат, тогава може.
-Е, прощавай, - казвал прогресивният селянин и отивал да влачи жалкото си съществуване.
И чак в 1870 година в течение на април-месеца в семейството на Улянови се родил умничък къдравичък карапуз, когото кръстили Владимир Илич (същият – В.Улин, К.Тулин, също Карпов и т.н.) Казват, че повивалката, която приела родовете, като го видяла и възкликнала: Господи! Същински Ленин! Така и решили. А в 1959-та построиха първия атомен ледоразбивач „Ленин”, който в 1974-та бе награден с орден Ленин. Но между тези две събития се случиха много интересни неща, които и ще станат предмет на следващите глави.

Контролни въпроси по първа глава:
1.Какви искали да бъдат бедните в Русия?
2.С какво умъртвявали богатите в степните райони?
3.Какво искали да направят селяните с царицата?
4.Опишете новородения Вожд.


Глава 2.
Детство и юношество но Вожда. Нелепата смърт на брата.Тръгване по друг път.

По сведения на връстниците си, Володя е бил напълно нормално дете. Обичал не само връстниците но и връстничките. Обожовал Бетовен. Запазени са стихове за неговата дъстъпност и непосредственост още в детска възраст:

Когда был Ленин маленький,
С кудрявой головой,
Он тоже бегал в валенках
По горке ледяной...

Най-много от всичко Володя обичал брат си Митя. Веднъж, когато Митя тайно изял приготвения за гости пирог, Володя не го издал, а съчинил изобличителен стих, който прочел вечерта пред гостите:

Во тьме ночной
Пропал пирог мясной.
Пропал бесследно, безвозвратно.
Куда и как девался, непонятно.

Тази своя непримиримост към враговете Володя запазил до края на живота си. Още в дестките си години е имал склонност към парадокси, прибавяйки към всяка дума „архи...” Разказват, че като видял минаващия под прозореца мандрит, Володя извикал: „Архимандрит!” Мандритът се обидил и го подгонил, но Володя се скрил в мазето и се преоблякъл като жена.
Тази склонност към конспирации се оказала впоследствие много полезна, като се е криел в колибата с Архизиновиев. В детска възраст Володя много обичал да се учи! Да се учи, и пак да се учи! На първи март той получил „отличен” даже по Закон Божи. Но хубавото постижение било помрачено от вестта за ареста на брат му Александър, който по нелепа случайност заедно с други нехранимайковци, организирал покушение над адаша си Александър III. В този ден Володя намразил народняците, и решил: Трябва да вървим по друг път – ако ще разстрелваме – то всичките вкупом. Цялото семейство.С фройланите и доктор Боткин. „Ние тръгваме по друг път!” – казал той и в същата година бил изключен от Казанския университет. Това се явило началото на „другия път”, на който вече пухтял нашият брониран влак.

Контролни въпроси по втора глава:
1.С каква глава е тичал Володя по пързалката?
2. Кой от роднините на Володя е изял пирога?
3. Какво омрачило радостта му на 1 март 1887 година?
4. Кой още трябва да бъде разстрелян заедно с царското семейство?

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

От Ильича до лампочки 3.4.
Глава 3.
Народняци и антинародняци. Легали и антилегали.Бъдещи негодяи и истински ленинци.

Желаещите да свалят царя в Русия се деляха на две основни групи – народняци и антинародняци. Народняците обичали народа, но не му вярвали. Антинародняците т.е. марксистите обратно – вярвали в народа, но не го обичали. С това се отличавали двете групи.
Имаше още Плеханов – нито риба, нито рак. От една страна ярък антинародняк, от друга – и не истински марксист, защото вярвал в буржоазията, а за селячеството и пет пари не давал.
Ленин се бореше с всички, но при това страшно тъгуваше по бъдещата партия. Случвало се е да се събере народът в кръжока „Манифест” да почетат на глас, или да потанцуват „антидюринг”. Всички се веселят конспиративно, замезват А Илич – не! Даже бира не кусва. Все за партията мечтае. И ето – събира той всички кръжоци и им казва : Ви сте сега „Съюз за борба” – ядрото на партията. В същата октомврийска нощ някой го „изпял” и го прибрали на топло. И, както се разбрало по-късно – напразно! Там в тишина и уединение Илич написал програмата на партията. Написал я между редовете намедицинска книга с мляко, което давали в царските затвори за вредност. Разбрало грешката си, правителството пуснало Илич от затвора, а млякото отменило.

По това време вече е встъпвал във времето си на полово и революционно съзряване бъдещият вожд – Йосиф Джугашвили. Кой му е бил баща и досега не е известно.Не е изключено да бил пътешественикът Пржевалски – първооткривател на едноименния кон.

Но подрастваха не само верни ленинци. Подростваха и негодяите. Към тях преди всичко се отнасяха „икономистите”, които считаха че народът трябва добре да се храни и да не се сеща за политика. Ленин твърдеше, че всичко трябва да е обратно. Така той ги разобличи. Още по-големи негодяи бяха тъй наречените легали, които искаха да действат само в рамките на закона и официално.
И едните и другите пламенните революционери занасяха в специални списъци, а след октомври 1917 един след друг до един зачеркнаха.

Контролни въпроси към глава 3:
1.Какво танцуваха в марксическите кръжоци?
2.От какво се отказваше Илич, мечтаейки за партията?
3.Назовете други пътешественици – вероятни бащи на Йосиф Джугашвили.
4.Пречислете всички бъдещи негодяи.

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

От Ильича до лампочки 5. 6.

Растяща неприязън към Плеханов. Втори конгрес на РСДРП. Победа на болшевиките и меншевиките.

Във всеки брой на „Искра” Ленин по път и над път вмъкваше думата „Диктатура”. На Плеханов това не се харесваше. Веднъж, разказват, работата едва не свърши с бой и Георги Валентинович заявил: Или старче, връщай парите, или стига к тая диктатура.” Наложи се да се свика втори конгрес на РСДРП. Този път се наложи да се събератв Брюксел. Естествено, в Брюксел искаха да отидат всички, но по анкетата заминаха само 43 делегата. Неочаквани трудности възникнаха с поселването в хотела. На делегатите предложиха двойни стаи. Но Мартов не искал да спи в една стая с Троцки. Акселрод – също. Ленин предложи на Троцки походно легло в стаята си, но Троцки рязко се възпрлотиви. Накрая на белгийската полиция й писнали тези разправии и изгонила дерегатите в Лондон. В Лондон имаше повече комфорт, а шведската маса окончателно реши всички въпроси.

Начало на войната и радостта от поражението.Силната гнилост на царския режим.Гнилата сила на режима. Голямата полза от разгрома на революцията.

Към края на 19-ти век жителите на Китай започнаха да се размножават със страшна сила. Империализмът реши да сложи край на това. И започна борба за подялба на Китай. Русия гепи Порт Артур, а Япония прибра Корея и Манчжурия. Фрацузите се интересуваха най-вече от китайките. Назряваше руско-японска война. Докато руснаците умуваха на коя дата да обявят войната, японците си върнаха Порт Артур, Мукден и потопиха царския флот при Цусима.
Меншевиките, буржоазията, селяните и здравата част от пролетариата силно преживяваха по този повод. Болшевиките пък – обратно, защото това още повече увеличаваше гнилостта на царския режим. Но царят не дремеше и сключи мир с японците, даде им Порт Артур, половината Сахалин, но укрепи силата, макар и гнила на режима си. Това диво разстрои болшевиките. Наложи се да се убеждават несъзнателните да се хванат за оръжие.
Сега, пък, започнаха да стачкуват работниците с искане за увеличение на заплатите, осемчасов работен ден, карти за почивка в почивни станции.
Болшевиките,обаче, всеки път вписваха в своите претенции сваляне на властта, отнемане на земята от помещиците, заводите от капиталистите, парите – от богатите. На властите тази работа не им харесваше.
В тези дни на броненосеца матросите, по мнение на историци, обичали да играят карти, и веднъж някой изтървал нейде седмица купа. След претърсване я отклили в баката с борщ напълно негодна за игра. Седмакът купа станал причина за възстанието. Матросите почнали да бесят офицерите, и възможно, всички би било добре, ноболшевиките бяха малко, а меншевиките повечко. Затова другите кораби не одобриха тези убийства. Но болшевиките не се отчайваха и решиха засега да пострелят в Москва, като устроиха барикади и започнаха въстание. Но идиотите меншевики пак провалиха работата. Тук Плеханов предизвика дискусия и въвлече в нея Ленин. Смисълът на дискусията изрази доцентът от харковския институт Соломон Евдокиевич Вайсман-Махно: Не ви трябваше да почвате възстание, на което Ленин отговорил: А не трябваше да се криете в храстите.
По този начин болшевиките извлякоха голяма поука от въстанието и полза, също.

Изводи:
1.Болшевиките укрепнаха толкава, че се научиха да отстъпват.
2.Меншевиките са мръсни песове.
3.Царят е мърша.
4.Буржоазията е курва.
5.На хитрото селско дупе е нужна своя...резба.
6.Пролетариатът е все още доста трезвен за да стане хегемон.

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Част 7.
Революционно разчистване на сметки. Легални материалисти (Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин).Материалисти-авантюристи (Хегел, Фойербах, Мах, Авенариус). Положителна реакция на Столипин. Пражското разчистване на сметки и възникване на партията (б)...Радостта на Горки.

По времето, когато Европа, да не говорим за Америка, започваше да се конти с капиталистически смокинги, Русия още не можеше да износи стария износен феодален кафтан.
Особено тясно й беше в него на набиращата скорост буржоазия. Така че, за промени мечтаеха не само болшевиките. Но тук, както казват в Одеса, имаше две големи разлики. Едните искаха постепенни реформи, желателно без кръв. Другите – обратно, - веднага, с кръв и клане. Едните се бояха от робеспиеровщина в руски вариант, обратно, считаха че Робеспиер е парцал и затова се прави на интересен. И двете разлики ставаха особено отчетливи при изясняване на отношенията, които наричаха конференции.
Трябва да се каже, че освен Маркс и Енгелс, като прикрити нелегални се подвизаваха още Ленин и Троцки. Те твърдяха, че в света има само две неща: производителни сили и производствени отношения.
Плугове, машини, локомотиви – това са производствени сили. А това, което си говорят между себе си орачът, машинистът и стругарят, - това са производствени отношения.
В началото на века, когато се появиха твърдоглавите революционери, те започнаха да променят тези отношения.
-Ти знаеш ли на чий струг работиш? – питаше марксистът обикновения работник.
-На чорбаджийския, отговаряше обикновеният работник.
-А ти го вземи от чорбаджията, - казваше марксистът.
-Че защо ми е?
-Ще работиш.
-Че аз и тъй си работя.
-Сега работиш за чорбаджията, а тогава всичко ще бъде твое.
-А чорбаджията?
-А ти му виж сметката.
-Но това е противно на Бога! плашеше се обикновеният работник...
-Но никакъв Бог няма! Твърдеше марксистът.
-Ама за това ще ме осъдят! – упорстваше работникът.
-Вождовете ще ти го опростят, уговаряше марксистът – знаеш ли какво е казал Маркс?
-Аз не съм силен в гинекологията – твърдеше работникът. Прекръсти се!
-Цял век няма да дочакаш свободата! „Капитал” том първи, страница шестстотин и трета! – късаше си ризата марксистът...Другите философи, които залягаха на идеализма се считаха за тарикати. В тази банда влизаха Хегел, Фойербах, Мах и Авенариус. На всички тях Илич им видя сметката. Ненапразно, когато селяните горяха чорбаджийските имоти, правеха това под лозунга „Долу гносеологическата схоластика на емпириокритицизма!”
Точно тогава се появи Столипин и и извърши големи икономически реформи, които болшевиките нарекоха столипинска реакция. В резултат на тази реакция настъпи голям икономически подем. Народът заживя по-добре и по-малко мислеше за революцията. Налагаше се да се ликвидира Столипин и се мине в нелегалност.
Работническите вождове също се лаеха помежду си кой е по- по- най! Работата свърши с това, че Ленин нарече Троцки „проститутка” и с това доказа, че е по-умен.
А в 1912 година в Прага на поредното разчистване на сметки с меншевиките въобще се заплюха в лицето. „Ще минем и без сополивите!” – казаха те на меншевиките и към старото название на партията РСДРП прибавих малка буквичка „б”, за да знае всеки Ху из Ху.
Пак тогава Ленин написа топло писмо на пролетарския писател Горки: - Най накрая успяхме, въпреки ликвидаторската сволоч, да възродим партията...Надявам се, Вие ще се зарадвате от това. След това Горки дълго се радвал.

Домашна работа по темата.
1.Подберете прилагателни към думата сволоч ( женска, вакла, слънчева, антипартийна, ликвидаторска.)
2.Съставете дума, съдържаща буквата „Х”, за да получите името на един от тарикатите-материалисти.
3.Повторете сто пъти пред огледалото израза „гносеологическа схоластика на емпириокритицизма”.
4.Образувайте ЦК на ВКП(б) от изброените фамилии (ненужното задраскайте): Бисмарк, Троцки, Моцарт, Робин Худ, Лифшиц, Ленин, Анибал, Фелини, Микоян, Навои, Мусолини, Джамбул , Мичурин, Пеле, Едит Пиаф, Алишер Навои.

[Румен Николов-sineto]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Господи!!! Давай ако обичаш, следващата част,не ни карай да чакаме другия първи април.

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Част 8.

„Правда” – добре, а щастие – още по-добре. Подлостта на меценатите. Сексуалната същност на болшевишкия печат. На широкия път. Опасен икономически подем. Своевременно убийство в Сараево.

Народите на Русия отдавна мечтаеха за щастие. Затова на болшевиките ужас как им трябваше „Правда”, за да разкажат на народите какво е истинско щастие. За това трябваха пари, пък богатите меценати предпочитаха да ги влагат в производство и култура. Те не разбираха, че истинското щастие не е в съзиданието, а в разрушаване на целия свят „ мы до основанья все разрушим, а потом...” (Руски текст на „Интернационала”б.пр.)
По-късно болшевиките приведоха в в съответствие с живота повелята на партийния химн: „Мы наш, мы новый мир построим. Кто был никем, тот станет всем”.(Който е бил никой, ще стане всичко”)
Наистина животът леко коригира тази идея, и в резултат, който беше никой, стана нищо. Но това са дреболии.
Пари се набавяха по различни начини: продажба на контрабанда, с „осведомяване”, чрез женитба на богати госпожици. Трябва да отбележим, че много богати госпожици скучаеха от липса на романтика и ...груба мъжка сила. А тези неща болшевиките ги имаха в излишък. Можем само да гадаем какво е правел под юргана обикновен Лугански шлосер, който в конна атака можеше да разсече до седлото някоя „контра”. В тая работа никакви пари не се жалят. Навярно затова и в сегашните заглавия на „Правда” се срещат заглавия: „Селска му работа”, „Нито крачка назад!”, „Един за всички”...
Доста пари набавяха болшевиките по метода на експроприацията. Ставаше тая работа така. Двама-трима въоръжени експроприатори проследяваха в тъмно място богат търговец, или инкасатор и, като насочат в главата на експроприирания наган, питат: „Животът, или кесията?!”
Ако експроприираният отговарял „животът”, то отначало му вземали кесията, а после го убивали. Ако отговарял „Кесията”, то първо го убивали и чак тогава му вземали кесията. По този начин, може смело да се твърди, че към 1913 година болшевиките излязоха на широкия път.
На работниците, пък, заплатите все не им стигали, както впрочем, и днес, и те устройвали стачки и протести. А, тъй като на царските жандарми акълът е колкото на едно пиле, че и с нервите не били наред, устройваха на работниците „кръвопускане” и с това наливаха вода в революционната мелница. Великият Сталин даже написал „Ленските разстрели разбиха леда на мълчанието и – ледът на народния гняв се пропука. Тръгна!”.
Въпреки това, икономическия подем бе налице, и, кой знае, може би, след няколко години Русия щеше да встъпи в ерата на разцвета, но в края на 1914 в Сараево убиха ерц-херцога Фердинанд, и това силно зарадва пламенните революционери, тъй като веднага започна първата световна война.

Катролен практикум по глава 8.
1.Направете сексуални илюстрации към труда на Ленин „Как да организираме Рабкрин”?
2. Открийте еротичен смисъл в първия ред на „Интернационала”: „Стани! Заклеймен с проклятие!...)
3.Организирайте в махалата две-три учебни експроприации.
4.Какъв Карл е имал предвид Горки в образа на Смока в „Песента на сокола”?: Карл Маркс?, Карл Велики?, Карл Кауцки?, Клара Цеткин?

[МЕЛС]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

"Ленин бил малък -
обичал да играе,
но певече обичал
да учи и да знае.

На свойто братче Митя
той приказки разказвал
как вълците в гората
на бабата козлето
до костичка изяли..."

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Глава, всичко на всичко, девета. А са общо 24. Ако е досадно, или неинтересно,предупредете да спра.

Част 9.

Провал на футболния шампионат. По-добре хубава гражданска война, отколкото лош мир. Истинско дезертьорство и псевдопатриотизъм. Тъй нареченото предателство на болшевиките.

Подстрекателите за първата световна война бяха много. Ето някои от тях: Германия, Австрия, Франция, Италия, Унгария, България, Русия, Югославия, Испания, Белгия, Холандия, Люксембург, Турция, Египет, Япония, САЩ, Канада, Мексико, Бразилия Перу, Аржентина, Тринидад и Тобаго, Австралия, Нова Зеландия, Парагвай, Чили Гватемала и много други.
Безусловно, ако в 1914 година съществуваше държава Израел, тя щеше да е главният подстрекател за войната.
Накратко, във войната бяха заети всички страни, подали заявка за участие в световното първенство по футбол.
Страните бяха разбити на няколко подгрупи. Победителите отиваха на финал. Отначало всички искаше да победи всеки поотделно, но отпосле се образуваха две сборни команди. В едната влязоха Германия, Австро-Унгария, и Италия, в другата – Англия, Франция и Русия, съставили Антантата..
Болшевиките, начело с Ленин от самото начало считаха, че войната между държавите е ненужна работа, главоболна и и скъпа. Пък и в такава война пречи езиковата бариера. Затова много по-изгодна и евтина е войната гражданска. Т.е. вътре в една държава: брат срещу брата, баща против сина, чичо срещу стринка, баба против дядо, мишка срещу внучка. Без да се размахват кирливи ризи, да се изтребят по дяволите един-друг а имуществото да се подели между своите.
Затова оща в началото на войната болшевиките призоваха руснаците да се братимят с германците. А който не щеше и му беше противно, или когато препълваха патротически чувства, трябваше да дезертира и да почне да трепе своите, че да се боят чуждите.
Но глупавите социал-демократи и много други не искаха техните страни да претърпят поражение и започнаха да подкрепят своите правителства, провалиха втория Интернационал и станаха шовинисти. После болшевиките ще им го припомнят!
Ленин не обичаше империалистическата война, но войната против империализма просто обожаваше, даже повече от „соната-апасионата” на Бетовен.
На Вожда въобще бяха свойствени някои противоречия. Отначало той вярваше на Маркс и желаеше революция веднага в целия свят. Но времето напредваше, а световна революция както я нямаше, така и не дойде. Нарастваше вероятността просто да не я дочака. И ето внезапно му хрумна идеята: „Акакво да чакаме? Защо да не направим революция в една отделно взета страна. А там, поглеж, и другите се присъединят...”
Отделно взетата страна Ленин измисли веднага. Разбира се – Русия. Руският народ на всичко е свикнал. В случай на неуспех може евреите да операт пешкира, или ще се извиним...А може и да не се.
Така в бъчвата на марксизма бе добавена лъжица ленинизъм, което и направи тази теория всесилна. „А защо учението на марксизма е всесилно?” – питаха недосетливите.-„ А защото е вярно!” – отговаряше впоследствие Йосиф Сталин.
През ноември 1924 царското правителство показа истинското си лице като арестува болшевишката фракция в Държавната Дума, обвинявайки болшевиките в „държавна измяна”. И за какво? Само за това, че искали поражението на Русия във войната и призоввали войниците да се братят с враговете!?...
Така беше смъкната окончателно вълчата кожа от царската овца.

Задание по глава 9. за лятната ваканция

1.Поиграйте с връстниците си на Буриме (Bouts rimeе – римувани окончания) като използвате следните рими:”Война-лайна”, „болшевик-меншевик”, „социализъм-национал-социализъм”, „протоирей-еврей”.
2.Уговорете познат войник да дезертира от фронта.
3.Организирайте стачка на завода „Сърп и чук”.
4.Представете си, че сте еврей и се скрийте от погрома.

[МЕЛС]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Нещо по-съвременно за тези които не са имали щастието да държат в ръце си и четат книжката "Детството на Никита".

- партийно

"За то мы делаем ракеты
и перекрыли Енисей
и даже в области балета
мы впереди планеты всей!"

- непартийно

"Жили-были два бандита:
Гитлер и Никита."

[МЕЛС]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Глава, всичко на всичко, девета. А са общо 24. Ако е досадно, или неинтересно,предупредете да спра.

Не падайте духом, Симеон, катите до конца!

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Глава 10.

Късметът на болшевиките. Можеше ли царят да си удължи живота? Идиотизмът на Временното правителство. Противозачатъчните средства на конспирацията. Прозорливият Сталин.

Разбира се, ако във войната Русия жънеше победа след победа, на болшевиките щеше да им дойде нанагорно с идеите за социалистическа революция, макар че и в такъв случай на Ленин би измислил нещо, защото бе „планински орел”. Такова прозвище му даде по-късно Сталин.
Но, обратно, Русия печелеше поражение след поражение, и това беше голям късмет за болшевиките.
И тук се присламчил към Двореца тоболският старец Гришка Распутин, който, ползвайки се от способността си да спира кръвотечение, и да лекува уроки, изчукал всички дворцови фройлайни и отслабил и без това слабата мощ на Русия. И тука се възмутил целият народ заедно с буржоазията. По този начин Распутин много помогнал на болшевиките. Жалко, че такъв талантлив човек не споделял идеите им и не станал член на РСДРП(б). Тогава не биха го убили братя Юсупови, и всички щяха да доживеят до...1937 година.
А така царят се оказал в изолация, попритиснали го и принудили да се отрече от Трона.
Така се случи Февруарската революция. Но болшевиките във властта не бяха поканени, защото се предполагаше, че ще доведат своите и всяка готвачка ще почне да управлява Държавата. Буржоазията, моля ви се, непременно искала да да има в правителството грамотни и образовани. Болшевиките започнаха да подкрепят Съветите на работниците и селяните. Но и там започна проникване на интелигенти и демократи. Та се наложи и Съветите да пратят „где раки зимуют” и започнаха открити призиви за вземане на властта.
Ленин и приятелите му знаеха къде е слабостта на Временното правителство, но на никого не казваха. А слабостта се състоеше от няколко причини:
1.Трябвало е да се сключи мир и да се укрепи стопанството.
2.Обещание за бързо да се обещае раздаване на земя на селяните.
3.Да се арестуват всички революционери и да се спре играта на идиотските „свобода на словото”, „свобода на печата”, „свобода на митингите”...
После правителството загря и заповяда да се арестува Ленин, но не го намери. А че той със Зиновиев живее в колиба и лови риба никой не се досети.

Въобще – пътническият влак замина. Дойде бронираният.
Както писа после една известна революционерка в мемоарите си: „ С цел конспирация, спях с един полковник от жандармерията. Спах и спах. А когато той почна да се предпазва – беше късно...”
Обстановка в страната си оставаше невесела: войната продължава, навсякъде разруха, няма нищо за ядене, чие и никаква власт: нито у Правителството, нито у Съветите.
Опита се генерал Корнилов да въведе ред, но всички се изплашиха, че ще постави отново царя на трона и тогава – край на демокрацията. Затова го и разгромиха. Тогава Ленин тайно се промъква в Петроград и заповядва да се организира въстание. И правилно. Не искате властта в ръцете си – сами ще я вземем.
Започна се определение на срока. Днес – казва Илич – е рано. Вдругиден – късно. Кой ще каже, кога?
Всички започнаха да гадаят какъв срок има предвид Ленин. Никой не позна. Само Сталин каза: „Аз мисля, утре” Браво, Коба! – похвалил го Ленин.-След смъртта ми ще станеш генерален секретар.
След това Коба цели седем години чакал, Ленин да сдържи обещанието си.

Практични съвети по глава 10.

1.Омайте главите на 6-7 млади дами и се опитайте да ги съблазните.
2. Поканете някоя готвачка да управлява държавата и вижте какво ще стане.
3. С цел конспирация и безопасност, преспете с с полковник от безопасността.
4. Съберете се с приятели, съставете всеки свои априлски тезиси и сравнете, кой има повече.

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Глава 11.

Демаршът на Троцки. Замяна на Временното правитество с Постоянно. Извратливостта на Керенски. Хуманистичното начало на ВЧК.

Троцки в навечерието на въстанието отначало протакал, демек, нека поизчакаме, че кой знае какво може да излезе, да проведем първо Конгрес на Съветите, но после плюнал и се съгласил с Ленин. И действително, неразборията в страната беше пълна. И ако болшевиките вземат властта, то той Троцки ще е нещо като „пришит ръкав на едно място”...А защо тогаз той толкова се мъчил и страдал в заточение и призовавал към световна революция? Затова той решил да се присъедини и много зарадвал болшевиките. Та нали и Ленин, макар че го наричаше „юдеистче”, но правеше това полюбовно, тъй като ценеше ума му, образованост, и главно, непримиримост към враговете.
Болшевиките заседнаха в Смолни и решиха кой какво ще превзема: кой пощата, кой телеграфа, кой гарата, а кой просто ще постои в стремето.
А тъй като нощем в Петербург никой не работел, те превзели лесно пощата и телеграфа. И започнали да се готвят за превземане на Зимния дворец, за да арестуват Временното правителство, а тук дошли матросите и докладват, че никакъв щурм не може да стане, понеже дворецът се охранява само жени от женския батальон и няколко юнкери. Тогава Ленин заповядал историческия залп на „Аврора” и с викове „Уррра!” да се превземе Зимния.
Тогава работници и селяни, преоблечени във войнишки шинели, свършили тази работа. Без шум, без изстрели. С жените от женския батальон войниците се позабавлявали върху бившите царски кревати и изтичали да арестуват Временното правителство.
-Отворете! – викат.
А ония питат:
-Вие кои сте?
-Ние, - казват,- от името на Ленин сме дошли да ви арестуваме.
-Не познаваме никакъв Ленин,- крещят ония,- Нямате право! Това не е по конституцията!
-А бе какво да разговаряме с тях!, - командва главният. –Трошете, братва, вратите и ги ловете! Конституция ще направим после.
Е, изпонавързали министрите. А Керенски избягал. Казват, преоблечен като жена. Керенски упорито отричал, но войниците забелязали някой в женски дрехи да напуска Зимния. Един матрос се опитал да я „заприходи” но „жената” се отскубнала и с викове избягала.
Пита се, коя жена би могла да устои на революционен матрос? Ясно коя – Керенски...
По такъв начин, революцията, за която говореха болшевиките се състояла.
По-късно съветските кинаджии създадоха увлекателни киноленти зо тази историческа нощ. Много пари погълнали снимките на грандиозния щурм. Казват, че по време на масовките са загинали повече хора, отколкото при истинския щурм.
Но, ако вземането на властта се оказа фасулска работа, то да се удържи победата се оказа много по-сложно.
Първо на първо Ленин се обърнал към народа:
-Мир искате ли?
-Искаме, искаме!
-Земя искате ли?
-Искаме, искаме!
-Вземете си я от помещиците! Недрата искате ли?
-Още как!
-Считайте, че са ваши!
Така всичко и разграбили. Богатите частично поубивали, а частично избягали зад граница. Но не всички. Намерили се такива, които устройвали метежи. Керенски с Краснов даже организирали Комитет на спасението, но набързо им окършиха рогата. Керенски и този път побягнал. И пак в женски дрехи. И отново категорично отричал това обстоятелство. Интелигентните са такива – ти им плюеш в очите, те си мислят – божа роса.
А за да помнят занапред, е решено да се създаде ЧК, начело с Феликс Дзержински. От цялата азбука той не обичал гласните и боготворял съгласните. Гласните той набързо ликвидирал, а от съгласните възникнали много интересни думи: ЧК, НКВД, КГБ, ЦК КПСС, да не говорим за ГКЧП...Да беше жив Робеспиер, силно би завидял на Дзержински.

Игри и развлечения по глава 12.

1.Вземете властта в ръце и я удържайте до пълен оргазъм.
2.Преоблечете се в женски дрехи и се разходете по Невски проспект. Ако ви се лепнат хомосексуалисти, кажете че вие сте Керенски.
3.Купете саксия цветя. Цветята подарете на баба си, а земята дайте на селяните.
4.От съгласни букви създайте нови карателни абревиатури.

[Симеон]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Глава 12.

Караулът се умори. Отделяне на църквата от поповете. Бягство на изметта в чужбина. Победата на болшевиките в Брест-Литовск. Беднотата – в масите. Извинения за убийството на Мирбах.

За да се построи новият строй, трябваше да се разруши първо до основи старият. Втората част от тази грандиозна цел болшевиките постигнаха, макар и не без проблеми, защото старият строй отказвал да се разрушава. При това и Учредителното събрание не искаало да утвърждава ленинските декрети, считайки завземането на властта от болшевиките за незаконно.
Въоръжените войници и матроси, караулещи депутатите, да не се разбягат, цяла нощ настоявали да се утвърдят ленинските декрети, но депутатите се инатели и все отказвали. Това си беше живо издевателство, защото войниците и матросите към сутринта окончателно се изморили и някои почвали да задремват. Тогава старши матрос Железняк казал:
-Край! Караулът е изморен!
И арестувал всички на майната им.
Така били утвърдени новите декрети.
Много хора , обаче, продължавали да вярват в Бог и десетте заповеди. При това много от тях не били загубили съвестта си.
Всички теези ообстоятелства пречели да се разрушава старият строй и да се строи новият.
Наложи се да се разстрелят повечето попове и свещенослужители. А на съмняващите обясниха, че да се отнема на богатите имуществото не е никакъв грях, а обратно – трудов подвиг. И да се убиват несъгласните също не е грях, а също подвиг, само че не трудов, а боен. След тези мероприятия разрушаването на стария строй тръгна с небивал размах. И тогава всички разбраха, че със Съветската власт шеги не бива и тръгнаха да бягат в чужбина: писатели, учени, артисти, поети, композитори военни, прочая интелигентна измет.
Много пречеха австрийци и немци, които продължаваха да воюват с руските войници, отвличайки ги от Гражданската война. Наложи се подписването на Брестския мир като се дадат на немците Латвия и Естония. А Украйна се отдели сама. На всичко отгоре болшевиките започноха да плащат на Германия контрибуции.
Левите комунисти са, окончателно изобличени, говорейки че Бресткият мир е позор и робство, а в действителност това е победа на болшевиките, защото те биха могли да поискат зами чак до Урал, но не се сетили.
Накратко, бяха създадени условия за промяна названието на партията от РСДРП(б), което и стана факт на Седмия конгрес. Партията вече се наричаше Комунистическа, и на следващата сутрин Ленин протегна ръка с каскет в посока на хоризонта и всички видяха там ясните очертания на комунизма, а които не виждаха, биваха викани в ЧК за проверка на зрението.
В същото време наръдът окончателно изгладня, а селяните, които не предаваха зърното безплатно, биваха наричани кулаци.
Ленин организирал комитет на беднотията, коита с песни и оръжие започнаха да изземват зърното от кулаците, а семействата им да разстрелват. По отношение на кулаците това било хуманно отношение, защото все едно биха уврели от глад.
А левите есери озверяха съвсем.
Не стига че защитаваха кулаците и вдигнаха метеж, един от тях по фамилия Блюмкин, съвсем не навреме взе че уби немския посланик Мирбах. Наложи се да се иска извинение от немците, а Блюмкин го взеха на работа в ЧК, тъй като там много трябват точни стрелци.
А взеха, та съчиниха и Първата Конституция.

Игри, загадки, гатанки и частушки по глава 12.

1.Запалете къщата на богат съсед и весело запейте закачлива частушка:
Праздник ныне в ВЧК!
Все танцуют гопака!
Это мы с меленком Ваней
Расстреляли кулака!

2. Психотест за партийност. Кого бихте разстреляли най-първо, като вземете властта?
Бухарин (5 точки)
Троцки (7 точки)
Николай Второй (9 точки)
Риков ( 4 точки)
Савинкав ( 3 точки)
Фрунзе (2 точки). Всичко 30.
Ако наберете 12 точки, значи сте ляв есер. Ако наберете 18 точки, вие сте монархист. Ако наберете пълните 30 точки, считайте се за комунист.

[Румен Николов-sineto]

До: Първи Април. От Ильича до лампочки.

Дайджест не пускаш,на пощата не пращаш-срамота! Все таки ,предпочитам дайджеста.