Tweet
Диамантите
Едно предаване по Дискавъри за диамантовата фамилия Опенхаймер и Де Беерс ме подсети да открия тема и всеки да каже по нещо.
Всички знаете, че минералът диамант се състои от чист въглерод. Неговата алотропна форма, и е единственият минерал – елемент.
Образува се както в земните дълбини при високи температури и още по-високи налягания, също и на повърхността на земята при падане на голям метеорит, когато се случват същите условия.(Има и други теории, на които не се спираме)
Диамантът е уникален с няколко свои качества:
-Най-твърдото вещество
-Най-красивият след шлифоване камък
-Много рядко срещан и труден за добив.
-Незаменим в промишленноста абразив и резач.
Съгласно Скалата на Моос той заема 10 позиция.(1.талк, 2.гипс,3. калцит, 4.флуорит, 5.апатит, 6.ортоклаз, 7.кварц, 8.топаз, 9.корунд, 10. диамант). При това до пета-шеста позиция твърдостта нараства плавно. След това кривата по ординатата става стръмна. А между корунда и диаманта въобще се изправя вертикално. Защото между двата 9 и 10 разликата в твърдостта е...100 пъти!
Правя малко справки в книгите. Добивът в света се разпределя така (в милиарди долари, като цената на килограм е средно 500 000)
1.Ботсвана 2,96
2. Русия 2,63
3.Канада 1,66
4. ЮАР 1,40
5 Ангола 1,27
Дялът на Африка е 50%, а на Русия -26%. Миналата година са добити около 3400 килограма. Не го изписвам в диамантови карати (0,2 грама), защото числото е грамадно.
В бижутерията диамантът се цени, защото
- е вечен. Нищо не може да го надраска,
- притежава уникални качества на вътрешно отражение и флуорисценция.
За целта се използват сравнително едри кристали.
Истинската цена и полза от диаманта са открили американците малко преди втората световна война. Приложението на най-твърдия материал за обработка на други твърди:
-шлайфане на силно закалени машинни детайли
-рязане на твърди не метални продукти. При добива на гранити, сиенит, обработка на стъкло, керамични плочи...изрязване, накрая, на стария асфалт на пътя...С диамантов прах се шлифоват красивите кристали. Няма с какво друго.
Тук влизат в работа промишлените диаманти. Този пренебрегван по-рано ситнеж. Далеч по-полезен от красивите кристали.
Нещо, в което съм използвал диаманти. В Асеновградската Геолого-проучвателна бригада мой състудент успя да организира рециклиране на диамантови сондажни корони.
Короната за сондиране представлява къса тръба на челото на която в слой от ВК сплав („Победит”) са впресовани в определен ред диамантовите зърна с размер на булгур- грах. Абсолютно неугледни „циганчета”.
В специална форма във волфрамо-кобалтовия прах се подреждат диамантите, поставя се стоманената тръба и в пещ в средата на инертен газ (инак диамантът ще изгори!!) се спичат трите материала.
За нагледност си представете човешка челюст: Костната конструкция – стоманата, слоят „видия” – венците, диамантите – зъбите. (Май не съм измислял по-добра нагледност!)
Диамантите се получаваха
-от извличане на оцелелите при сондиране коронки
-от внос от СССР.
От металната тежка каса на предприятието съм държал в шепите си – кой от вас? – половин кило! диаманти.
Ефектът от работата му беше голям. Но в Министерството имаше хора, които при такъв развой си губеха командировките в Англия и Швеция и правеха живата на колегата нетърпим...
През 1980 година работех в катедра Силикати на ВХТИ Бургас. Налагаше си при високо налягане и температура да спичат някакъв материал (ферити, доколкото помня). Подходящият материал за матрицата бяха алумо-силикатни огнеупорни тухли от завода в Николаево. Ама иди че ги обработвай! Твърдостта им теглеше към корунда.
Поръчах в Асеновград три диамантови коронки с подходящи размери. И с помощта на бормашина и интензивно охлаждане получихме: Цилиндър ф80 с цилиндричен отвор в него ф40 и плътен цилиндър ф 39, служещ за бутало.
Останалото беше въпрос на известни техники.
Произведоха количества от нужния за ДЗУ материал. Писаха дисертации.
Неотдавна в един завод за производство на оборудване за хранителната промишленост видях (сигурно не е голямо чудо) ленти диамантова шкурка. И машинки за шкурене с нея. В ЕС въвеждали забрана за ползване на милите ни на всички шмиргели с шайби!
П.П. Нека модераторите, ако темета е обсъждана, или счетат за неподходяща, я изтрият.
Едно предаване по Дискавъри за диамантовата фамилия Опенхаймер и Де Беерс ме подсети да открия тема и всеки да каже по нещо.
Всички знаете, че минералът диамант се състои от чист въглерод. Неговата алотропна форма, и е единственият минерал – елемент.
Образува се както в земните дълбини при високи температури и още по-високи налягания, също и на повърхността на земята при падане на голям метеорит, когато се случват същите условия.(Има и други теории, на които не се спираме)
Диамантът е уникален с няколко свои качества:
-Най-твърдото вещество
-Най-красивият след шлифоване камък
-Много рядко срещан и труден за добив.
-Незаменим в промишленноста абразив и резач.
Съгласно Скалата на Моос той заема 10 позиция.(1.талк, 2.гипс,3. калцит, 4.флуорит, 5.апатит, 6.ортоклаз, 7.кварц, 8.топаз, 9.корунд, 10. диамант). При това до пета-шеста позиция твърдостта нараства плавно. След това кривата по ординатата става стръмна. А между корунда и диаманта въобще се изправя вертикално. Защото между двата 9 и 10 разликата в твърдостта е...100 пъти!
Правя малко справки в книгите. Добивът в света се разпределя така (в милиарди долари, като цената на килограм е средно 500 000)
1.Ботсвана 2,96
2. Русия 2,63
3.Канада 1,66
4. ЮАР 1,40
5 Ангола 1,27
Дялът на Африка е 50%, а на Русия -26%. Миналата година са добити около 3400 килограма. Не го изписвам в диамантови карати (0,2 грама), защото числото е грамадно.
В бижутерията диамантът се цени, защото
- е вечен. Нищо не може да го надраска,
- притежава уникални качества на вътрешно отражение и флуорисценция.
За целта се използват сравнително едри кристали.
Истинската цена и полза от диаманта са открили американците малко преди втората световна война. Приложението на най-твърдия материал за обработка на други твърди:
-шлайфане на силно закалени машинни детайли
-рязане на твърди не метални продукти. При добива на гранити, сиенит, обработка на стъкло, керамични плочи...изрязване, накрая, на стария асфалт на пътя...С диамантов прах се шлифоват красивите кристали. Няма с какво друго.
Тук влизат в работа промишлените диаманти. Този пренебрегван по-рано ситнеж. Далеч по-полезен от красивите кристали.
Нещо, в което съм използвал диаманти. В Асеновградската Геолого-проучвателна бригада мой състудент успя да организира рециклиране на диамантови сондажни корони.
Короната за сондиране представлява къса тръба на челото на която в слой от ВК сплав („Победит”) са впресовани в определен ред диамантовите зърна с размер на булгур- грах. Абсолютно неугледни „циганчета”.
В специална форма във волфрамо-кобалтовия прах се подреждат диамантите, поставя се стоманената тръба и в пещ в средата на инертен газ (инак диамантът ще изгори!!) се спичат трите материала.
За нагледност си представете човешка челюст: Костната конструкция – стоманата, слоят „видия” – венците, диамантите – зъбите. (Май не съм измислял по-добра нагледност!)
Диамантите се получаваха
-от извличане на оцелелите при сондиране коронки
-от внос от СССР.
От металната тежка каса на предприятието съм държал в шепите си – кой от вас? – половин кило! диаманти.
Ефектът от работата му беше голям. Но в Министерството имаше хора, които при такъв развой си губеха командировките в Англия и Швеция и правеха живата на колегата нетърпим...
През 1980 година работех в катедра Силикати на ВХТИ Бургас. Налагаше си при високо налягане и температура да спичат някакъв материал (ферити, доколкото помня). Подходящият материал за матрицата бяха алумо-силикатни огнеупорни тухли от завода в Николаево. Ама иди че ги обработвай! Твърдостта им теглеше към корунда.
Поръчах в Асеновград три диамантови коронки с подходящи размери. И с помощта на бормашина и интензивно охлаждане получихме: Цилиндър ф80 с цилиндричен отвор в него ф40 и плътен цилиндър ф 39, служещ за бутало.
Останалото беше въпрос на известни техники.
Произведоха количества от нужния за ДЗУ материал. Писаха дисертации.
Неотдавна в един завод за производство на оборудване за хранителната промишленост видях (сигурно не е голямо чудо) ленти диамантова шкурка. И машинки за шкурене с нея. В ЕС въвеждали забрана за ползване на милите ни на всички шмиргели с шайби!
П.П. Нека модераторите, ако темета е обсъждана, или счетат за неподходяща, я изтрият.
Скрил си ти някой Кохиноор или някоя "Перла на изтока" ама си траеш...
Пък те нямат и два милиона души...
Коментар