Tweet
Български апарат на борда на индийския луноход
Ето какво беше съобщено по БНТ1 вчера: (виж видео »)
Радом-7 е уред, с който ще се характеризира качествено и количествено радиационната обстановка в близост до Луната.
(Виж подробна информация тук: Български научни прибори ще полетят до Луната и Марс!)
Ето как изглежда:
(Инструментът RADOM-7, сравнен с размера на химикалка. Този инструмент ще полети към Луната на борда на индийската лунна сонда Чандраян-1. Image Credit : ISRO/SRI-BAS)
Както беше съобщено, това е поредният апарат, част от оборудване на космическа техника, разработен в България. Предишни разработки на БАН са част от МКС (Международната космическа станция):
Ето тези неща също са поводи за подобряване на националното ни самочувствие.
Балгарска апаратура, изработена от Централната лаборатория по слънчево-земни изследвания при БАН, лети на борда на първия индийски луноход. Ракетата носител беше изведена в орбита в 3,52 минути българско време.
На апарата “Чандраян 1”, в превод Пътешествие към луната, се намира комплекс от 11 научни модула. От тях единият е български, шест са индийски, а останалите са от НАСА и Европейската космическа агенция.
Целта на Чандраян е да създаде обемен атлас на Луната. Космическият апарат ще заснеме повърхността на Луната и ще извърши проучвания в дълбочина за наличие на полезни минерали. Луноходът е съставен от 11 модула, които ще дават информация за различни параметри.
Българскитят принос в мисията е уредът RADOM. Той ще измерва космическа радиация на път за луната и по време на целия двугодишен престой там. Апаратурата е от серията прибори, добила международно признание под названието "Люлин".
ст.н.с. I степен БОРИСЛАВ ТОМОВ - физик в Централна лаборатория по слънчево-земни изследвания при БАН:
- Нашият прибор има това предимство, че е миниатюрен, малко консумативен, а дава напълно сравними резултати с много по- скъпи прибори.
РADOM е само 98 грама и е предпочетен в конкуренция с уреди от 32 страни. Освен качествата си, той е предпочетен и заради скромната си цена – едва 60 хиляди лева, т.е. около 25 пъти по-евтин от индийския аналог.
Данните от уреда ще бъдат използвани и за оценка на радиационния риск за космонавтите при бъдещи експедиции и при колонизацията на Луната. Първите резултати се очакват не по-рано от 15 ноември.
Конкурсът се е състоял между 32 държави, сред които България се е класирала успешно с RADOM.
На апарата “Чандраян 1”, в превод Пътешествие към луната, се намира комплекс от 11 научни модула. От тях единият е български, шест са индийски, а останалите са от НАСА и Европейската космическа агенция.
Целта на Чандраян е да създаде обемен атлас на Луната. Космическият апарат ще заснеме повърхността на Луната и ще извърши проучвания в дълбочина за наличие на полезни минерали. Луноходът е съставен от 11 модула, които ще дават информация за различни параметри.
Българскитят принос в мисията е уредът RADOM. Той ще измерва космическа радиация на път за луната и по време на целия двугодишен престой там. Апаратурата е от серията прибори, добила международно признание под названието "Люлин".
ст.н.с. I степен БОРИСЛАВ ТОМОВ - физик в Централна лаборатория по слънчево-земни изследвания при БАН:
- Нашият прибор има това предимство, че е миниатюрен, малко консумативен, а дава напълно сравними резултати с много по- скъпи прибори.
РADOM е само 98 грама и е предпочетен в конкуренция с уреди от 32 страни. Освен качествата си, той е предпочетен и заради скромната си цена – едва 60 хиляди лева, т.е. около 25 пъти по-евтин от индийския аналог.
Данните от уреда ще бъдат използвани и за оценка на радиационния риск за космонавтите при бъдещи експедиции и при колонизацията на Луната. Първите резултати се очакват не по-рано от 15 ноември.
Конкурсът се е състоял между 32 държави, сред които България се е класирала успешно с RADOM.
(Виж подробна информация тук: Български научни прибори ще полетят до Луната и Марс!)
Ето как изглежда:
(Инструментът RADOM-7, сравнен с размера на химикалка. Този инструмент ще полети към Луната на борда на индийската лунна сонда Чандраян-1. Image Credit : ISRO/SRI-BAS)
Както беше съобщено, това е поредният апарат, част от оборудване на космическа техника, разработен в България. Предишни разработки на БАН са част от МКС (Международната космическа станция):
Ето тези неща също са поводи за подобряване на националното ни самочувствие.
Коментар