Българският език

[Симеон]

До: Българският език

Страхотна находка е думичката придирка.
Понякога така се налага да кажем нещо кратко и точно, а нужната дума липсва.

Ето един бисер на внучката ми. Бяхме на разходка в парка. Детето пита: -Дядо, нали морето, небето тревата са всичкини?

Пълна аналогия с момченцето от "От две до пет" на Корней Чуковски. Едно от децата край лагерния огън:
-Это всехний огонь!

[Hala]

До: Българският език

Страхотна находка е думичката придирка.
Понякога така се налага да кажем нещо кратко и точно, а нужната дума липсва.

Ето един бисер на внучката ми. Бяхме на разходка в парка. Детето пита: -Дядо, нали морето, небето тревата са всичкини?

Пълна аналогия с момченцето от "От две до пет" на Корней Чуковски. Едно от децата край лагерния огън:
-Это всехний огонь!

Това "придирка" трябва да е нещо друго.Защото аз накарах девойчето(ямболийче) да ми я напише,за да не се излагам тук.И беше "подирка".

[deyan_h]

До: Българският език

Това което остава подир (след) съдържанието

[Симеон]

До: Българският език

Това "придирка" трябва да е нещо друго.Защото аз накарах девойчето(ямболийче) да ми я напише,за да не се излагам тук.И беше "подирка".

Моя грешка!

[МЕЛС]

До: Българският език

Хъм... тази правописна грешка успява да придаде точния геометричен формат на карето...

Също и на раето (снимката).

[МЕЛС]

До: Българският език

Той скоро ще си смени прякора на "министър-председателя"...

Човешко е да се греши, и модераторът е човек.

[МЕЛС]

До: Българският език

Това "придирка" трябва да е нещо друго.Защото аз накарах девойчето(ямболийче) да ми я напише,за да не се излагам тук.И беше "подирка".

Думата е тракийска. Баба ми казваше: "Вий върети, аз подирка шъ додъ!" ("Вие вървете, аз подире (след това) ще дойда").

От нея наследих любимата ми философска скоропоговорка:

"Мене да мъй ят кугату мъй ят, ни мъй ят, ама да ни мъй ят, чи да мъй ят, найш кък мъй ят!"

[МЕЛС]

До: Българският език

На 25 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Най-голямата му заслуга е в съставянето на азбуката, на която и днес пишем - "кирилица".
Български духовници и миряни посрещнаха в понеделник частица от мощите на св. Климент Охридски на централния площад в Пловдив.



Свети Клименте!


"Отидохме с другарите в цьрквата "Св. Климент" и се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена жена доближи до нас и каза: "Господине, "Златният" ви доведе да ни отървете от проклети сьрби. Ние се на него се молим". По щастлива случайност Охрид бе освободен в деня на Св. Климента (25 ноември)".

(Из писмото на полковник Ж.)



Свети Клименте, божий светителю,
моли Бога за нази ти там!
Свети Клименте, наш покровителю,
на колене стоим в твоя храм.


Свети Клименте, чуй ни стенаньето:
робство ново и по-зло търпим;
Свети Клименте, виж ни страданьето,
но със глас ний не смейм да скърбим.


Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, ти наш си светец,
в скръб, неволи към теб само тичаме,
свещи палим пред твоя венец.


На теб само надежда възлагаме,
еднородче, закрилниче благ,
в тез въздишки душата си влагаме;
ти любил си ни много, люби ни ти пак.


Ти ни гледаш, кат жив, от иконата,
жив пък наште деди си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето старо видял.


Свети Клименте, чуй днес молбите ни -
твойта само услишал би Бог -
о, моли се, че тежки са дните ни
и тиранът е много жесток.


Чуй как страдаме! Сгрей ти сърцата ни,
с радост нашата нощ осветли,
свети Клименте, дай на децата ни
да не видят, кат нас, мъки зли.


Ободрявай духа, крепи силите
на онез, дето идат към нас,
на юнаците там, вихрокрилите,
чийто братски дочуваме глас.


Помогни ни - велик в небесата си -
помогни ни, о духо блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!


Декември 1915 г.

[marin199]

До: Българският език

Темата е безкрайна колеги. Ето ви още един пример за безразборното използване на думата "репатриране". Ще ви "репатрират" колата или каруцата. Думата трябва да се използва единствено, когато става дума за човек. Такава и е самата етимология и се използва предимно в правото. Повечето "ентелегенти" полицаи си я вкарват в речника и мислят, че изглеждат малко по-умни сред хората, като я използват. Иначе няма София, Варна, Пловдив - навсякъде има хора с нормално възпитание и обща култура/не казвам високо, защото моето също не е такова/ и такива, които са пълни каруцари, не знаят елементарни правила за родния език или елементарното общуване, но имат големи претенци.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

[Симеон]

До: Българският език

Темата е безкрайна колеги. Ето ви още един пример за безразборното използване на думата "репатриране". Ще ви "репатрират" колата или каруцата.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

На руски "паякът" е эвакуатор, а колите ги евакуират... Нашите ти сменят отечеството, руснаците - местопребиваването. Хрен редьки не слаще.

[Scrapheap]

До: Българският език

На мен пък ми е интересно защо е правилно да се пише "вкъщи" а не "в къщи", след като се пише "в клозета" а не "вклозета" Каква е логиката?

[bojitch]

До: Българският език

Виж тук:
Не че има отговор, но е интересна дискусия...
http://oran-gutan.com/index.php?itemid=554

[Симеон]

До: Българският език

На мен пък ми е интересно защо е правилно да се пише "вкъщи" а не "в къщи", след като се пише "в клозета" а не "вклозета" Каква е логиката?

И аз мислех, че се пише слято вкъщи. Погледнах в руско-български речник. Преводът на "Дома" е в къщи. Тук езиковият коректор не го подчертава за грешно. В Правописния речник на Бълг.език няма дума вкъщи.

Та си мисля, че трябва да се пише разделено. Без да съм твърдо убеден.

[МЕЛС]

До: Българският език

Филолозите знаят, че съвременният български е единственият славянски език, който е аналитичен. Това е така защото езикът на древните българи също е бил древен и е оказал силен културен натиск върху флективните (падежни) славянски езици по тукашните ни земи.

Изначално всички индоевропейски езици (и не само) са били флективни със 7+ падежа. Запазилите се от тях са редуцирали флективните си системи (руски - 6, сръбски 4, немски - 3, и т.н.). А най-древните са еволюирали в аналитични (персийски, английски, български и др.), които изразяват отношението на съществителните в изречението спрямо действието (глагола) чрез предлози и членуване.

В съвременния български език напълно се е съхранил 1 падеж - Vocative ("звателен", който отсъства в руския, което пък само по себе си доказва някои неща). Заплененият от демократичната англосаксонската мода Къци Вапцаров - да му имаш името, но пък язък му за фамилията, бе първият обществен поборник срещу Звателния падеж в българския език Има разбира се и запазени генитични, дативни и акузативни архаизми, предимно в местоименните форми и народния говор (песни), които потвърждават, а не оборват тезата за историческото развитие на българския език.

Това "къщи" е аналог на сръбското "kuci" - припокриване между множественото число на съществителното име "kuca" и неговата падежна форма за единствено число в Local: "Jedu kuci" (Отивам си в къщи) и "Jesam kuci" (В къщи съм). Руският аналог, поради наличието на повече падежи, е: "Я пошел домой" и "Я дома". Както обаче веднага се забелязва и в двата случая в посочените езици липсва предлог, и това е така понеже сръбският и руският са "флективни езици" и се оправят със Suffixes (надставки).

Българският обаче е аналитичен език и поради това смисълът за направление на движението или място, не може да се изрази "без предлог". При това и в двата случая, за разлика от себеподобните си английски и персийски езици. Съдете сами: "I go home" = "Man hane miram"; "I am at home" = "Man dar hane am". Обърнете внимание, че и в двата езика предлогът и съществителното към което той се отнася не се пишат слято.

Резултатът от споменатата "конференция" показва, че в нея са участвали предимно математици, филолозите в сакралния момент очевидно са били на кафе-пауза. В тяхно отсъствие въпросните юнаци са решили да направят революционен скок в граматиката сливайки в "наречие" индикативна и флективна форми.

Ако това, както някои от колегите твърдят, е вече установено "граматическо правило", то тогава, понеже езикът ни по дефиниция е "анилитичен", граматически правилно ще бъде към наречието да прибавяме предлози и ще стане: "Отивам си във вкъщи", "Стоя си във вкъщи".

Сиреч узаконяването на едно изключение като езиково правило автоматически ще доведе до верижно наслагване (прилепване) на предлози към "новообразуваните" наречия, като характерния и силно кефещ ме пример с "имам пред-вид": "Имам в предвид", "Имам впредвид", "Имам на впредвид", "Имам навпредвид", "Имам под навпредвид", "Имам поднапредвид", "Имам из поднапредвид", "Имам във-из-под-над-зад-изпод-изотзад-на-пред-вид" и т.н. до най-дългата дума в българския език.

За себе си имам резервен вариант за казуса "къщи" в случай, че родните ни граматиколози продължават да се правят на умници: "Отивам си в къщата" и "Седя си в къщата". Хем жена ми заядливо да не ме пита, когато й звъня по мобилния: "Ти у нас ли си си, или у майка си?!"

[jkolarov]

До: Българският език

Да се похваля,днес научих нова българска дума : "подирки" - (най-вероятно с ед.ч. - "подирка").Произход : Ямбол и окръга.Интересен момент - Сливен е на 30 км,но никой не знае думата.
Значение : остатък от нещо,но не точно.Според ямболци остатък се казва,когато по него може да се прецени какво е било цялото.Когато остатъкът е толкова малко (или в такъв вид),че не може да се разбере от какво е, се нарича "подирка"(и).Не е жаргон със сигурност,просто местна дума.

Никога няма да го науча този език !

Колега,
Аз съм от Сливен и тая дума съм я чувал още от малък. Най-често за хранителните остатъци по масата като трохи и разни други.

Една подобна дума е вътък - най-често се използва за "пълнеж", но незнам дали е специфична за нашия край.