Все повече пробойни в Теорията на относителността!

[VHS]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Че то повечето неща от теорията на относителността са експериментално доказани и то доста след излизането на самата теория.

През 1919 от остров до Африка се наблюдава "огъване" на светлината при пълно слънчево затъмнение. Айнщайн изчислява, че лъч, който едва докосва повърхността на Слънцето се отклонява на 1.75 дъгови градуса. Точно такова отклонение се наблюдава.

През 70те се наблюдава отместване на честотата на радиосигнала от космическа сонда, намираща се от другата страна на Слънцето, когато преминава покрай него.

Пак през 70те със синхронизирани атомни часовници се доказва забавянето на времето в движещ се обект. Единия часовник остава на земята, другия го качват на ракетоплан Х-1. След половин часов полет със свръхзвукова скорост при приземяването отчитат разлика във времето, като часовника на борда на ракетоплана е бил изостанал.

Увеличаването на масата на частиците в циклотроните се взима доста насериозно.

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Че то повечето неща от теорията на относителността са експериментално доказани и то доста след излизането на самата теория.
...

Спор няма тука. Може да се окаже, че няма изкривяване на пространството, а просто гравитацията на Слънцето действа на ненулевата маса на фотоните. Те са безмасови само в покой.
Имаше един дълъг експеримент "гравитационна сонда Б", за експериментално проверяване на огъването, ама там малко се объркаха нещата накрая.
Гравитационни вълни така и не успяват да засекат... а работят с точност част от размера на протон!
Айнщайн разширява Нютоновата теория. Нютон е бил железен стотици години. Противоречие е открито не в Нютоновите закони, а в коцепцията на теорията при релативистични скорости. Да не се окажем в подобна ситуация и днес, с една непълна теория...

[Fraxinus]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Мен още от гимназията ме е учудвало това с доплеровия ефект-защо се наблюдава при светлината и как се връзва с постоянната и скорост

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Мен още от гимназията ме е учудвало това с доплеровия ефект-защо се наблюдава при светлината и как се връзва с постоянната и скорост

Часовникът на отдалечаващия се обект на теб ти изглежда, че тиктака по-бавно. И по-нарядко ти изпраща вълни, т.е с по-ниска честота.
п.с. Точно парадокса с близнаците се унищожава при връщането, според мен. Като се приближаваш пък ще цъка по-бързо.

[VHS]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Мен още от гимназията ме е учудвало това с доплеровия ефект-защо се наблюдава при светлината и как се връзва с постоянната и скорост

Ми вълни. То и при звука скоростта е постоянна, движи се източника или приемника. Класическия пример с приближаващия локомотив.
В астрономията по този начин например се определя коя галактика се движи от нас или към нас и с каква скорост.

Законите на Нютон доста дълго време са вършили добра работа. Достатъчни са дори за изстрелване на ракети, но точно с ускорителите на частици си трябва работата става тегава. От приложимите неща де.

А бе мине се не мине и някой я опровергава Айнщайн, друг пък решил теоремата на Ферма...

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Ми вълни. То и при звука скоростта е постоянна, движи се източника или приемника. Класическия пример с приближаващия локомотив.
В астрономията по този начин например се определя коя галактика се движи от нас или към нас и с каква скорост.
...
А бе мине се не мине и някой я опровергава Айнщайн, друг пък решил теоремата на Ферма...

Там е тя, че звукът върви през "етер", въздуха демек.
Няма да опровергаваме Айнщайн, само ще го допълваме.
От горния линк:

И още аргументи – този път от авторитети

Споменатият в уводните думи на настоящата статия Л. Мардер, страстен популяризатор на СТО, който в никакъв случай не може да бъде броен в нейните противници, е принуден да признае съществен недостатък, да не кажа порок, в опита на Майкелсън и Морли (ОММ). На страници 41 и 42 от книгата си „Пътешественик във времето и пространството“ той посочва, че източникът на светлина в този опит е закрепен за същата платформа, на която се намира интерферометърът (уредът, с чиято помощ трябва да се установи т. нар. „етерен вятър“, породен от движението на Земята). Поради което отрицателният резултат може да бъде обяснен не с липсата на етер, а с по-простото предположение за постоянството на скоростта на светлината спрямо източника. Другото нещо, което затруднява правенето на изводи относно скоростта на светлината, е, че движението на лъчите в този експеримент е двупосочно. Така че от данните от експеримента се пресмята само средната скорост на пътуване на лъча до огледалото и обратно. „Този факт – пише Мардер – е решаващ и това се посочва от много автори.“

[Fraxinus]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Ми вълни. То и при звука скоростта е постоянна, движи се източника или приемника. Класическия пример с приближаващия локомотив.
В астрономията по този начин например се определя коя галактика се движи от нас или към нас и с каква скорост.

Ясно ми е какво е Доплеров ефект , интересно ми е как кореспондира с това че скоростта на светлината е постоянна и не се влияе от скоростта на наблюдателя пък се наблюдава отместване. Звукът например може и да го изпревариш даже.

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Ясно ми е какво е Доплеров ефект , интересно ми е как кореспондира с това че скоростта на светлината е постоянна и не се влияе от скоростта на наблюдателя пък се наблюдава отместване. Звукът например може и да го изпревариш даже.

Е, светлината по принцип не можеш да я изпревариш и колкото и изненадващо да е, това опростява някои работи. Освен ако не си неутрино с швейцарски часовник в Италия.

Доплеровия ефект можеш да го разглеждаш като пряко следствие на законите за запазване на енергията или импулса. А може и така: след като светлината се движи с една скорост независимо от избора на отправна система, можеш винаги да свържеш отправната система с източника или с приемника и да бройкаш колко пъти се мърда едното и колко - другото.

Със звука сметката е даже по-сложна защото той се движи с постоянна скорост спрямо средата и нехае за източници и приемници. Но пък там те спасява галилеевата относителност и пак е интересно само относителното им движение. Ако пък тръгнеш да го изпреварваш - просто няма да го чуеш и точка.

[рибар_69]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Ето едно опровержение за относителният характер на времето в ТО.
Нека да разгледаме внимателно схемата на фиг 1


(Фиг 1. Схема на мисленният експеримент за даказване на относителността на времето .
а. Експериментаторът (Е) се намира във вагон , движещ се със релативистична скорост w и измерва времето , за което светлинен импулс от източника 1 достига до приемника 3 след отразяване в огледалото 2 в тавана на вагона.
b. Наблюдателят (N) се намира на перона на гарата и вижда светването на импулса , когато източника се намира в точка f , а попадението на импулса в приемника - когато приемника се намира в точка g . За наблюдателят (N) светлината изминава по голямо разстояние, което е доказателство за забавяне на времето във влака)

която трябва да илюстрира мисленият експеримент, изобретен за доказване на относителният характер на времето. Експериментаторът( Е) се намира във вагон, движещ се равномерно със скорост w относно перона на гарата и с помоща на електронен часовник измерва времето t , за което светлинен импулс изминава пътят от източника 1 на пода на вагона, вертикално нагоре до тавана, където се отразява от огледалото 2 и обратно надоло до приемника 3 разположен до източника. Това време ще бъде : delta t 0 = 2D/c където А е разстояние м/у източника и огледалото. На фиг 1-b е показано, че наблюдателят N , намиращ се на перона на гарата ще види излъчването на импулса светлина в момент когато вагона е в точка f , а попадението му в приемника- в момент когато вагонът ще бъде в точка g . Интервалът от време t м/у тези две събития, измерен от наблюдателя наперона ще бъде : delta t = 2L/c Където L= sqrt(1/2w delta t)^2 след заместване на D се получава L= sqrt(1/2w delta t)^2+(1/2c delta t 0)^2 След изключване на L от двете равенства се получава delta t 0 / sqrt1-w^2/c^2= delta t 0 igrek . Получава се точно формулата за относителното забавяне на времето, съгласно СТО. С това относителният характер на времето се приема за доказан и не подлежи на съмнения. Според замисълът на релативистите, щом резултатът от мисленият експеримент потвърждава СТО, значи такава е действителността. Не се знае точно, дали те, релативистите, сами вярват в творението си или то е предназначено само за лековерната публика, защото действителността се оказва съвсем друга, макар и ловко замаскирана . За да се открие измамата е необходима наблюдателност и остър аналитичен ум, какъвто безпорно притежава Г-н Патрик Ст. Амант. В писмо до мен той съобщи за резултата от анализ на горният мислен експеримент. Анализът му е установил, че ефектът на забавяне на времето зависи от ъгъла на наклона на светлинният лъч! Той тълкува тази зависимосткато като ефект подобен на доплеровият ефект. Впоследствие той изрази и разочарованието си от отказа на редакциите да публикуват работата му. Но как да я публикуват? Редакторите разбират, че не става дума за нов ефект, а за фактическо опровергаване на относителният характер на времето! Ето един подробен анализ адаптиран към горният мислен експеримент: Нека експериментатор (Е), намиращ се във вагона да ориентира светлинният импулс като лъч под ъгъл beta към огледалото 2 , прикрепено малко по назад на тавана на вагона и да измерва времето, необходимо на светлинният импулс да достигне до приемника след отразяване от огледалата в точките 2 и 3 както това е показано на фиг-2


(Фиг.2 Схема на мислен експеримент , опровергаващ относителността на времето. Условията на експеримента са както на Фиг. 1 .
а. Експериментаторът (E) пуска светлинен импулс под наклон /ъгъл beta/ и измерва времето , за което светлината изминава пътя от източника 1 до приемника в същата точка, след отразяване в огледалата 2 и 3. От получената стойност се изважда времето , за което светлината изминава разтоянието от огледалото 3 до приемника 1.
b. Наблюдателят (N) на перона вижда началото на импулса и отразяването му от огледало 3 в една и съща точка f. Следователно за наблюдателя на перона светлината изминава по-късо разстояние, което е доказателство за избързване на времето във влака-тъкмо противоположно на "предсказанието" на специалната теория на относителността.)

Той трябва да измери време: t=(2L+S):c От това време се изважда времето за което светлинният лъч преодолява хоризонталният участък от пътя, равно на S/c . Тогава времето, за което импулсът светлина преодолява разстоянието 2L ще бъде : delta t 0 =2L/c ъгълът beta, под който се насочва светлинният импулс се определя от условието: cos beta = S/2L=w delta t0/c delta t0 =w/c където L= 1/2 c delta t0= sqrt D^2+(1/2S)^2 и S = w. delta t0 . Наблюдателят (N) , стоящ на перона фиг-2b , ще види излъчването на импулса в момент, когато източникът се намира в точка f и попадането на импулса в приемника, когато той / приемника/ пристигне в същата точка f . Времето изтекло м/у тези две събития измерено от неподвижният наблюдател ще бъде : delta t =2D/c Тогава L= sqrt(1/2c delta t)^2+ (1/2w delta t0)^2 и delta t= deltat0 sqrt1-w^2/c^2= delta t 0 igrek. Следователно аналогичен мислен експеримент /огледален образ на предидущият/, неподвижният наблюдател установява не забавяне а УСКОРЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО в пълно противоречие с предсказанията на СТО. Повече от очевидно е, че ъгълът на наклона на светлинният лъч, по никакъв начин не може да влияе върху поведението на времето. Това би било в грубо противоречие с принципа на относителността и следователно в противоречие със самата теория на относителността! Съгласно СТО поведението на времето зависи само от относителната скорост на движение на вагона, а тя е еднаква и в двата експеримента. Още в първият анализ беше получен ясен и категоричен отрицателен резултат . В съответствие с приведеният по-горе критерий за проверка на хипотези, тезата за относителност на времето трябва да бъде отхвърлена. Следователно времето не може да бъде относително! времето може да бъде само абсолютно и независимо от физичните условия, така както се е приемало до преди създаването на ТО

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Дрън-дрън-дрън. Ако пускат светлинни лъчи под ъгъл различен от правия спрямо посоката на движение, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да отчетат лоренцовото скъсяване на вагона и оптичния път разположен в него, иначе нищо не правят. Лъчът в обичайните илюстрации е пуснат под прав ъгъл за да се опростят сметките, а не защото само така излиза истински резултат.

То е много лесно така - измисляш си теория, близка до оригиналната, после доказваш че не е вярна (със средствата на оригиналната), следователно??? и оригиналната не е вярна. Това е сложен вид софизъм, но не и доказателство.

[рибар_69]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

"Дрън-дрън-дрън. Ако пускат светлинни лъчи под ъгъл различен от правия спрямо посоката на движение, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да отчетат лоренцовото скъсяване на вагона и оптичния път разположен в него, иначе нищо не правят."

Ти къде видя на рисунката в отправната система на движещият се вагон ъгъл на светлинните лъчи под прав ъгъл ? и още, ъгълът на светлинните лъчи няма никакво значение както си мислиш, не си анализирал мисленният експеримент а бързаш да се изказваш. Освен това лоренцовото скъсяване също е фикция на релативизма, защото от отправната система на движещият се вагон, перона трябва да се скъсява толкова колкото и вагона, погледнато от отправната система на перона, тогава кое всъщност търпи лоренцово скъсяване ?

" Лъчът в обичайните илюстрации е пуснат под прав ъгъл за да се опростят сметките "

и да не е под прав ъгъл все едно, прочети внимателно, казва се че ъгълът не играе никакво значение в случаят, помисли ли, че при какъвто и ъгъл на лъчът погледнато от отправната система на перона, ще се забелязва винаги едно и също попадение , тоест от източника до тавана отражател и обратно върху източника в отправната система на вагона. Което е индикация че сигналът (честотата) е повишена, следователнои в отправната система на вагона, наблюдател от перона ще забелязва избързване а не забавяне на времето .

"То е много лесно така - измисляш си теория"

не съм измислял теория, показах мислен експеримент който оборва относителността на времето в СТО

"близка до оригиналната, после доказваш че не е вярна (със средствата на оригиналната)"

С какви средства ? след като СТО е оборена чрез този мислен експеримент, това показва че СТО е изцяло несъстоятелна, и точно принципът на относителност на движението и покоят оборват СТО, самият 1 постулат на СТО гласи че всички физични закони са еднакви във всички инерциални системи, следователно от позицията на движещ се или покоящ се наблюдател, времето тече еднакво, следователно СТО не е вярна

" следователно??? и оригиналната не е вярна. Това е сложен вид софизъм, но не и доказателство."

Точно доказателство е, на теб може да ти се е сторило като софизъм, обаче не е , защото няма лъжливи аргументи в този мислен експеримент, а софизма е оборване чрез фалшиви аргументи. Не си запознат дори и със значението на думата "Софизъм", а си тръгнал да спориш.

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

И така, отчетено ли е лоренцовото скъсяване на вагона в отправната система на перона? Не. Оттам и грешката. Аз не споря, посочвам недостатъка на примера.
Примерът с бягащата светлина не е само мислен, пряко на него е базиран лазерният жироскоп - устройство широко използвано в авиацията и на други места. И то работи. Т.е. точно този "мислен" експеримент се провежда непрекъснато и едновременно на милиони места в света.

А ти явно не разбираш не само примера, но и постулатите на СТО. Продължавай да четеш.

[Пенчо]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

"Дрън-дрън-дрън. А

Дрън дрън... какво стана със сярната киселина? Успя ли да я произведеш, та се мяташ в квантовата механика и ТО?

[рибар_69]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

И така, отчетено ли е лоренцовото скъсяване на вагона в отправната система на перона? Не. Оттам и грешката. Аз не споря, посочвам недостатъка на примера.
Примерът с бягащата светлина не е само мислен, пряко на него е базиран лазерният жироскоп - устройство широко използвано в авиацията и на други места. И то работи. Т.е. точно този "мислен" експеримент се провежда непрекъснато и едновременно на милиони места в света.

А ти явно не разбираш не само примера, но и постулатите на СТО. Продължавай да четеш.

И защо намесваш лоренцовото скъсяване, нищо не помага на горката СТО, колкото и да се скъсява пак ще е същата картина, мърдане няма а що се отнася до разбирането на СТО, ти не я разбираш, и пак да те светна, Лоренцовото скъсяване т.н лоренцови трансформации, са също фикция на релативизма, защо?няма да се повтарям, който разбрал разбрал, който не, да духа супата .

ПС, за сярната киселина няма да ти кажа, щото може да решиш да си я правиш, пък ако си изгориш очите, ще се чувствам виновен

[Пенчо]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

ПС, за сярната киселина няма да ти кажа, щото може да решиш да си я правиш, пък ако си изгориш очите, ще се чувствам виновен

Споко, не съм приритал да я правя. В магазина е 2лв. литъра.