За произхода и самосъзнанието на българите.

[turtey]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Що, неграмотните цигани как знаят български?

ПП Като каза немски - нали знаеш как е бариера на руски?

ППП А понеже мо обвини за Ботьов, ще ти цитирам моя любим Милетич:

И въ Брашовъ, както и всѫду другадѣ, поромънваньето е тотално завършено: хората отъ прѣдградието Шкеи не само че не помнѭтъ, да сѫ били нѣкога българи, но по никой начинъ не искатъ и да повѣрватъ, че такова нѣщо е възможно. Така мислѭтъ не само по-проститѣ, но и интелигентнитѣ ромъни, родени въ Брашовъ.

[Bogoljub Gagic]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Що, неграмотните цигани как знаят български?

Щото живеят сред българи. Ония "българи" - власите, не са живели сред латини. Пробвай да научиш всички цигани в БГ на английски и да им оформиш английско национално самосъзнание ?

[cross4funbg]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Един цитат за произхода.

В известния латински хронограф от 354 г, в който са изредени народите, населявали около 1-П век района на Близкия и Средния изток, името на древните бълга*ри е вписано в съседство с това на партяните, гедрусиите и дру*ги източноирански народи. Установява се също, че то е употре*бено най-вероятно като вариант на думата бактрийци, а това показва, че най-старата българска държава се е намирала в ра*йона на Бактрия - едно от големите царства край планината Имеон. Още по-интересни са сведенията на Михаил Сирийски, който не само е упоменал, че българите са живеели в прастари времена край Имеон, но е описал дори как е протекло едно от късните техни преселения, започнало от клисурите на спомена*тата планина. „Тогава - пише той - излязоха от Вътрешна Ски-тия трима братя, които водеха със себе си 30 хиляди скити. Те направиха път от 65 дни откъм клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намират вода, и стигнаха р. Тана-ис /Дон/... Тези хора бяха наречени от ромеите българи."
Връзката на древните българи с планината Имеон личи и от цяла редица други източници. Както вече посочихме по-го-ре, в най-ранните арабски източници в подножията на днеш*ния Памир и Хиндукуш са споменати държави, които носят името Бургар и Балхара. Същевременно в индийските източ*ници е посочено, че на север от Индия някога е живял голям народ с име болхи или болхики, чийто цар Кардама оставил някога държавата на сина си и се преселил в Индия. В карта*та към най-старата арменска география „Ашхарацуйц", рекон*струирана от акад. С. Еремян, в самото подножие на Памир е локализиран народ с име булх /ранно арменско название на древните българи/. Този народ булх бил според същата геогра*фия един от старите и богати народи на изтока и негови близки съседи са били масагетите, чиято царица Тамирис победи*ла персийския цар Кир.
От тези факти личи, че българите са възникнали като народ в една твърде ранна епоха. Това е станало още във вековете пр. Хр. в подножието на древния Имеон, доколкото там се откри*ват в комплект почти всички специфични български държавни звания, непознати на другите народи.
Една твърде интересна особеност на всички стари българ*ски държави е, че в тях не само самата държава, но и нейната столица носи твърде често името Булгар. Тази особеност може да се проследи във всички райони, населявани някога от бъл*гари. Центърът на някогашната памирска държава Бургар или Булгар се нарича и до днес ПАЛГАР, което показва, че името на столицата е съвпадало с това на държавата. При идването на българите в Кавказ в неговите най-източни части възниква се*лище, което носи името БУЛКАР, а и днес в Дагестан едно от големите селища се нарича БАЛХАР. Това е районът, разполо*жен край някогашните Каспийски врати, в съседство с които българите се споменават като народ още около 550 г. от си*рийския хронист Захарий Ритор. А същото се повтаря и след заселването на българите край Волга, където се появява както държава с име Булгар, така и град с име Булгар, наричан от ру*сите Велики Болгар. Имало и случаи, когато отделни градове са били наричани с имената на специфичните български кло*нове, които живеят край тях. Така например в източните под*ножия на Памир през I век пр. Хр. е имало град с име Бугур, наречен най-вероятно по името на българското племе пугури, чието име се появява в по-късно време и в българските земи в Източен Кавказ.
Тези градежи сочат, че древните българи са имали свой ма*ниер на изграждането на държави. Заселвайки се на някое ново място, те са изграждали преди всичко мощен укрепен център, назовавай най-често с тяхното име. Поради тази тяхна традиция името на столиците на създаваните от тях държави твърде често е съвпадало с това на самите държави.
Повтарящите се строителни начинания, които българите са предприемали в своите държави, показват, че едва ли е точно те да бъдат причислявани към номадските народи, както доста по*върхностно допускат някои автори. Макар в българските земи да се е срещало на места подвижното скотовъдство, значителна роля в българския държавен и стопански живот са играли градовете и укрепените селища. Сирийският хронист Захарий Ри-тор, който доста добре е познавал кавказките българи, специал*но е отбелязал тази особеност. „Зад Каспийските врати живеят българи - пише той - Те имат градове. И алани - те имат пет града...". За никой от останалите северокавказки народи Заха*рий Ритор не подчертава тази особеност. Тях той представя ка*то типични номадски племена, които не притежават градове. Това показва, че по своето държавно и стопанско равнище бъл*гарите определено са се отделяли от доминиращата в подножи*ята на Кавказ номадска маса. По своя живот и бит те са се от*личавали от хунските номадски народи и са приличали най-много на аланите, за които римският историк Амиан Марцелин пише през V век, че били също така войнствени като хуните, но се отличавали с красива външност и уседнал начин на живот. Но за съжаление и до днес в научната литература могат да се срещнат публикации, в които древните българи се рисуват като изостанал номадски народ, който едва след заселването си на Балканския полуостров се е запознал с градския живот.

[Bogoljub Gagic]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Един цитат за произхода.

Аз клоня към тази версия. Щото другите теориЙ... той и умен мъж като Аристотел е вярвал, че жабите се самозараждат от водата или от тинята, ама не е познал.

[turtey]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Щото живеят сред българи. Ония "българи" - власите, не са живели сред латини. Пробвай да научиш всички цигани в БГ на английски и да им оформиш английско национално самосъзнание ?

Мхм да, само дето кореспонденцията и в Унгария и в немечко е на латински тогава

[Bogoljub Gagic]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Мхм да, само дето кореспонденцията и в Унгария и в немечко е на латински тогава

Разбира се (опорными точками), както знаем по онова време немският император на немски е разговарял само с конете си

[turtey]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Разбира се (опорными точками), както знаем по онова време немският император на немски е разговарял само с конете си

Да, знаех си че това ще кажеш.

[smng0303]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Знаете ли какво е транскрипт, хер Готлиб?
† Іѡ Владїславь воевода, милостїѧ божїѧ господинъ.


Жокер - пръгар е немска дума и значи гражданин

Тоя Влад Цепеш ли ще да е. Същия воевода и господин на земята угровлашка....из същите грамоти!
Иоан Влад

[turtey]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Тоя Влад Цепеш ли ще да е. Същия воевода и господин на земята угровлашка....из същите грамоти!
Иоан Влад

Същия Владо е, ама не е Йоан. Лигатурата И Омега означава друго.

Слѣдъ това Венелинъ продължава: „Думата воевода първоначално не е била титулъ на независимъ владѣтель, а название на областенъ управитель. Басарабъ, т. е. сегашна Влахия, е била българска область; поради това е ясно, че нейнитѣ войводи сѫ били чиновници или намѣстници на българскитѣ царье. Думата войвода е останѫла въ титлата и тогава, когато казанитѣ управители станѫли независими отъ България. Къмъ думитѣ „Воевода Васараба” сѫ прибавяли още: „и господинъ всей земли Угровлахійской.” Извѣстно е, че се туря „милостіѭ Божіеѭ” прѣдъ титулатурата; ала прѣдъ титлитѣ на подчиненитѣ власти се споменувала слѣдъ „Божіеѭ” и върховната власть, така нпр. епископитѣ въ Унгария и сега се пишѫтъ: Nos Dei gratia et favente clementia N. Caesaris, Episcopus etc. Така се писали и Басарабскитѣ войводи. Изъ българската история знаемъ, че слѣдъ като паднѫлъ Цариградъ подъ Латинитѣ на 1204. г., българскиятъ царь Іоанъ, на зло на Балдуинитѣ, като владѣлъ съ Румелия и Македония, приелъ титлата „кесарь на цѣла България, Гърцитѣ, Албанцитѣ и Сърбитѣ.” Това е била блѣскава епоха на въстановената България. Отъ този незабвенъ за България Іоанъ произтича и титлата: „Милостно Божіею и Іоанна (кесаря) Н. Н. воевода и проч.” Когато сетнѣ поради вѫтрѣшни раздори потъмнѣлъ блѣсъкътъ на български царье, тогава полу-феудалнитѣ и полу-васалнитѣ владетели на дунавскитѣ и забалканскитѣ страни по една мода гледали да си присвоѭтъ титлата „деспотъ” (δεσπότης), или, както Българитѣ по своему прѣвождали, „господарь.” Господари се наричали въ Цариградъ царскитѣ синове или наслѣдницитѣ на прѣстола, а така сѫщо и други роднини, които имали владения въ Македония, Тесалия, Албания, Морея и Сърбия. Въ това врѣме се явяватъ и Бесарабскитѣ войводи подъ име „господари!” Титлата „господарь” е могълъ да раздава само императоръ или царь. Слѣдъ разстройството на българ. царство, войводитѣ почти инстиктивно означавали въ своята титла, отъ кого произхожда тѣхното господарство; заради това името Іоанъ е останѫло постоянно въ титулатурата на бесарабскiтѣ господари. Но понеже, както въ всѣки титулъ, почнѫли да го употрѣбяватъ и съкратено, най-сетнѣ излѣзло: „милостиѭ божіеѭ и Iw Н. Н. воевода”. Най-наподирѣ билъ изпуснѫтъ и съѭзътъ и прѣдъ Iw. Въ не важнитѣ книжа се изпускало и „милостиѭ божіеѭ” и никой не е забѣлѣзвалъ, че Iw станѫло безъ нужда неразделно отъ името на господаритѣ, а невѣжественитѣ писци продължавали да пишѫтъ Iw, като, обикновено, не сѫ знаели източникътъ и значението му”

[smng0303]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Не успявам с всичко, но за пръв път се публикуват не от любимия ти Милетич а от Венелин.
Сам се е писал така...
72 (№ 149)
† Нашим добрїм сѹ седом и вернім приіaтелем, сѫ дцѹ и пръгаром Брашовским.

Милостїѡ м божїѡ м Іѡ Влад воевода и господинь земли ѹ ггровлахіискои, пишемо нашим добрїим и сладкїим приіaтелем, сѫ дцѹ Брашовскому и въсем пръгаром, много здравїе и съ честїю поклонение приносимо господствѹ ви. И по сем давамо ѹ знаніе господствѹ ви, ере ни доиде чловѣ кь ѿ Али-Бега, и тако говорит: ере била волѣ Али-Бегѹ , да се съ нами ѹ мирит. И доста рѣ чи сладки е послал. А воискѹ съга не имат, ѡ ти сѹ и ѡ ни ѹ морени све пѹ тѹ юки. Тако съда съ божїю волю не има ни еднѹ грижѹ . Тои давам ѹ знанїе господству ви. Ако ли дрѹ го що разѹ мемо, мие кемо господствѹ ти дати ѹ знанїе. И паки молим господство ви, ѹ ценете ми един лѣ гѣ н добръ, а що мѹ бѹ дет цена, вие да ми дасте ѹ знатїе по жѹ панѹ Канотѹ . И що изречет жѹ пан Канотъ, да верѹ ете господство ви. И богъ да ѹ множит лѣ та господствѹ ви. Пис. ѹ Търговищѹ , ноеврїа к҃ . день.

† Іѡ ан Влад воивода и пр.

[turtey]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Не успявам с всичко, но за пръв път се публикуват не от любимия ти Милетич а от Венелин.

Факт. Украинско-българската любов датира отдавна.

[smng0303]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Един, чичко превежда и публикува!
Чичо Фичо
21 Апр 2010 20:56
Мнения: 24,839
От: United States

Австрийските лингвисти от 18-19 в. също са допринесли много.

Румънският етнос (наречен така в 18-19 в.) е образуван от различни съставки. Във Влашко и отчасти в Трансилвания и Молдова най-старата му съставка е българската, която и преобладавала числено във Влашко и други градове извън него чак до 16-17 в. Власите дошли във Влашко за пръв път в 13 в. Те не доминирали числено до 16-17 в., а си служели с бълг. език в църквата до 19 в. и с кирилицата до началото на 20 в. До края на 17 в. езикът на влашката държавна канцелария бил български. Първите документи на бълг. език са от 14 в., от самото създаване на влашката държава. Първите документи на влашки език са едва от 16 в. (има спор дали от 1573 г. или от 1521 г.), написани са на кирилица и съдържат много българизми, цели изречения, протоколни клаузи на български (обръщението, титлата на воеводата, заключението - "и бог те веселит'). Топонимията на Влашко, а и на части от Трансилвания, е предимно българска, вкл. имената на старите влашки столици - Търговище и Дългополе (днес Къмпулунг) и реката, на която е новата влашка столица - Дъмбовица.

Асимилацията на българите във влашкия етнос била много дълъг процес - от падането на бълг. царство в 15 в. чак до 19-20 в., а и до днес в някои места. До 1878 г. отношенията на двата народа от двете страни на Дунава били братски. След 1878 обаче със заграбването на северна Добруджа (по вина на Русия) от Румъния те се развалили.

"Латинизацията" на власите била идея на трасилванските власи латинисти в 18 в., които се борели с/у маджарите и тяхното високомерно отношение към власите в Трансилвания като пришълци и варвари. Не сме варвари, а римляни, по-стари и цивилизовани от маджарите, казвали те. Постепенно решили, че са по-стари и цивилизовани и от славяните, главно българите.

След 1859 г. обединената Влахо-Молдова се прекръстила на Румъния (новоизмислено в 18 в. име, но според румънците за пръв път засвидетелствано в 16 в. като цара Ромъняскъ - румънска земя, име на Влашко) и започнала мощна държавна кампания за подмяна на речника и пренаписване на историята. От около 20% романски думи в езика им в 19 в. се стигнало до 73% днес, а от над 50% славянски - до 15 % днес.

Масово българските думи били заменяни с италиански или френски, без сериозно съгласуване с влашката фонетика. Например на влашки вода е апъ, а воден по новому е акватик, от итал. В началото на 20 в. гражданите, учени на новия език, вече почти не можели да се разбират със селяните, говорещи на стария.

Кирилицата била заменена с латиница, но не лесно, чак до 20-те гг. на 20 в. използвали и кирилски букви и не могли да се оправят с обърквациите на латинския правопис на особените славянски и балкански по произход звукове, които се пишели чудесно на кирилица, но нямали нищо общо с фр. и итал. фонетика.

За измислянето на нова история знаем доста. Днешна Румъния никога не е била изцяло под римска власт, а тази част от нея - Трансилвания и зап. край на Влашко, която е била, е останала под Рим само около 160 г. и никога не е била колонизирана от италийци. Там нямало и значителни римски градове, а местните племена винаги са се бунтували с/у Рим и никога не са били асимилирани. Няма и останала римска топонимия, най-старите топоними обикновено са българските. Няма никакви свидетелства - езикови, археологически, истор. документи - от 3 в. и чак до 13 в. за наличие на каквото и да е романоезично население във Влашко.

За сравнение - днешна България е била над 300 години под римска власт и след това още над 300 - под източноримска (ромейска - но почти цялото време до около 620 г. с официален език латински). Римската граница - лимес - минавала стабилно по Дунава. У нас имало разквартирувани за постоянно три римски легиона, у нас (в Марцианопол) било седалището на цялата империя през готските войни в 4 в., седалището на Квестура Екзерцитус - голям военен окръг, стигащ чак до Родос и Кипър, в 6 в. Имало много римски градове - повечето наши областни градове и много по-малки са били и римски. У * нас имало много италийски и други романоезични преселници и населението на днешна Северна България (вкл. днешна рум. Добуджа) било почти напълно романизирано езиково до 4 в. Има обилна римска топонимия - всички реки в Северна България на изток до р. Янтра и Рус. Лом са останали с римските имена (които често са от по-стари тракийски), леко променени - Тимок, Цибрица, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Росица, Янтра, Лом.

[smng0303]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

Факт. Украинско,руско-българската любов датира отдавна.

[Bogoljub Gagic]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

У нас имало много италийски и други романоезични преселници и населението на днешна Северна България (вкл. днешна рум. Добуджа) било почти напълно романизирано езиково до 4 в

А, де ?
Магура, рум. magura "хълм, могила, възвишение" (срв. Магура - хълм с пещера до с. Рабиша)

[smng0303]

От: За произхода и самосъзнанието на българите.

А, де ?
Магура, рум. magura "хълм, могила, възвишение" (срв. Магура - хълм с пещера до с. Рабиша)

аааа има и едно култово заведение от любимите ви 90-те!(голем шелтър)